Четвърт век

  • Yum

Ето, навърших двадесет и пет години… Четвърт век.

Доста неща успях да свърша за толкова време.
Научих се да ходя… но и сега се случва да се препъна.
Научих се да пия от чаша… но и сега се случва да разлея.
Научих се да ям с прибори… но и сега се случва да се покапя.
Научих се да стискам, когато ми се ходи до тоалетна… и поне инциденти с това нямам вече 🙂 Ето един значим успех! Но нали не е важно колко пъти си се осирал, важното е всеки път след това да успееш да се избършеш! Научих се и да се бърша!
Със сигурност съм научил и хиляди други неща, които ежедневно правя, за да ме пазят жив: Когато готвя на печката, внимавам да не се опаря… Когато е заледено, внимавам да не се подхлъзна, а ако се подхлъзна, знам как да падна така, че да не си счупя нещо и особено главата… Когато затварям вратата, внимавам да не се притисна… Накратко: научил съм се да се пазя и да оцелявам. Научил съм и по-сложни неща – да карам кола, да пиша сложни програми, да свиря на китара, да сгъвам тениска за 3 секунди и да намирам най-малко общо кратно на две числа.
Това, естествено, не е всичко…
През годините срещнах много приятели и много врагове. Някои от приятелите се оказваха безхаберни подлеци и използвачи, а някои от враговете – истински загрижени за мен. Влюбвах се. Няколко пъти. При това – истински. Губих много близки хора… печелих далечни състезания. Плаках, смях се, любих се, бих се… продавах си труда и си купувах нови маратонки… играех с тях… Падах, защото някои хора пък си играеха с мен… Ставах, защото други ми помагаха да се изправя…
Напивах се. Напушвах се. Изпушвах понякога… но останах непушач. Никога не карах пил, но ми се случваше да навляза в насрещното… понякога без да искам, понякога нарочно. Така и не убих човек, но често се случваше да се питам защо някои хора са още живи… Понякога се питах и аз защо съм жив…
После прочетох „Малкият принц“ и измислих алгоритъм за двустранна транслитерация. Прочетох и „J2EE – пълно ръководство“ и измислих няколко стиха…
Открих, че ще оцелея без плажно масло и ценни съвети… Но не пестях да давам съвети на близките си… и плажно масло бих им дал, но никой не ми е искал досега… Всъщност, те и съветите не винаги ми ги искаха… Но все пак се надявам, че на всеки съм върнал поне толкова, колкото съм му и взел…
Минаха 25 години, откакто плаках за първи път… Но не помня кога плаках за последен…
Но всяко място, където съм бил през последните 25 години носи в сърцето ми поне една усмивка и поне една сълза…
Живях в няколко града на България… но детството си изкарах с колелото на село.
Живях известно време и в чужбина – така разбрах колко обичам България!
Живях и допусках грешки. Много грешки. Някои не успях да поправя… Но правех и правилни ходове – примерно, започнах да печеля и от акции на борсата.
Живях 25 години… и съм доволен от това, което постигнах за толкова време…
И разбрах, че не е нужно да си супер богат, известен и осветен от прожектори, за да кажеш едно голямо „БЛАГОДАРЯ“.
Благодаря на семейството си, че не ме разглези прекалено и въпреки това правеше невъзможното, за да направи мечтите ми реалност.
Благодаря на близките и приятелите си, защото бяха до мен, когато имах нужда от тях.
Благодаря и на тези, които не го направиха, защото с много неща имах нужда да се преборя сам, за да разбера колко съм силен.
Благодаря на всички, на които мога да разчитам, дори да им позвъня в два през нощта. Всъщност, за някои от тях два през нощта в България си е късен следобед. Но и тях чувствам близки, нищо, че са толкова далече…
Благодаря на тези, които ме хвалят, защото понякога имам нужда да чуя, че това, което правя се забелязва.
Благодаря и на тези, които ме критикуват, защото човек често има нужда да му казват грешките.
Благодаря предварително на всички, които ще се обадят да ми честитят… Тази традиция се е превърнала в почти неприятно задължение и често забравяме какво значи искрено да пожелаеш здраве, щастие, любов, късмет и успехи на любим човек!
Благодаря и на тези, които няма да ми честитят по една или друга причина. Знам, че не са ме забравили… И точно за това им благодаря. Аз също не съм ги забравил… и ужасно ми липсват!
Благодаря и на вас, читатели, че прочетохте всичко това!
Продължаваме напред…
Наздраве!

  • Yum

15 мнения за “Четвърт век”

  1. Честит ти четвъртвековен рожден ден! Наистина искам да ти пожела от всяко нещо най- и по-много от него. Освен това искам да съм от хората, които могат да ти се възхищават за всичко което си постигнал през тези 25 години (или поне по-забележимата част от това всичко ;)) и че си бил един от хората които, така да се каже, са ми показвали пътя в живота. Жив и здрав 😉

  2. Желая ти много щастие-бъди здрав за да го изживееш,силен-за да го постигнеш и умен за да го задържиш!

  3. Mnogo zdrawe chowek … wsichko ostanalo idwa samo!!!
    Strength’n honnor i prodyljawaj s blog-a … cheta go redowno 😉

  4. Тази година четвъртвековен, догодина… мен не ме бива в писането, не съм се научил още 🙂 но и от мен много здраве… като си намерч Я-то а ето го, та, Яки купони, Здрави мацки, въобще всичко здравословно ти пожелашам – две праскови, две череши, две маслини, две сливи… учудващо добра комбинация, два пъти седмично повишава имунната система с 30%… ама май само ако е без гуми. И тук е момента са ти пожелая и Много любов и щастие ( ама в комплект, че поотделно са като въглища без кибрит ). Хайде едни въглища от мене и … сложих си виста 😀 ( seriously )

  5. Честит 25-ти рожден ден!

    Днес всички ти пожелават много…аз ти желая малко приятели, но искрени; малко късмет, когато ти е нужен и малко любов, където я желаеш!

    Весело изкарване!

  6. Честит живот още няколко пъти по четвърт! Здрав и щастлив да бъдеш!
    И продължавай все така да ни доставяш радост и усмивки чрез блога си!
    Страхотен купон с верни приятели ти желая!
    „В добрый час, в добрый час, в добрый час!…
    Пусть попутные ветры не бьют, а ласкают вам спины…“ В. Висоцки

  7. Имам си едно любимо мото „Усмихвай се докато имаш зъби!“ (много отдавана я срещнах и не си записах на време кой я е казал,но помня че беше български писател). Така че, пожелавам ти и на теб – винаги да си усмихнат, да гледаш оптимистично на нещата, когато изгреждат без изход, но и да гледаш поне малко песимистично, когато всичко е прекалено хубаво, че понякога изиграва лоша шега … живота е кратък, живота е един – изживей го пълноценно, без завист и лъжи, когато си прям и честен всички те ценят и уважават … давай много, тези който наистина те уважават и ценят ще ти го върнат, другите не заслужават внимание (личен опит това) … и естесвено много задраве, късмет и много любов, че тя най вече крепи света :)))

    То бая дългичко стана, ама така става като се отплесна :)))

    От един читател на блога 🙂

  8. Честит рожден ден бе ПетрЕ :Д хм малко не искам да изсипя пак всички клишета ама… да си жив и здрав пари ,коли,жени :Д най-истинските приятели,най-незабравимите мигове и най-сбъднатите мечти 🙂

  9. Бъди здрав, Петре! Желая ти любов, защото Бог е любов, а всичко е Бог! Виж коментара на „Черноморска религия“.

  10. Happy birthday to you-u-u, happy birthday to you-u-u, happy birthday dear BORIME4KA-A-A, happy birthday to you-u-u-u !!!
    Само съжелявам, че малкичко фалшивея 😉

  11. Честит рожден ден на патерица и от мене, Петка!

    Да си жив и здрав и като станеш на един век пак пиши такъв пост, за да ги сравним – може нещо да си понаучил за 75 годинки.

    Иначе от мене мнооого много здраве, късмет и сбъдване на мечтите, както и любов в изобилие и секс до безсилие, нали знаеш 😉

  12. Наближава следващият ти рожден ден.Ве4е имаш любима жена за съпруга и малка дъщери4ка.Пожелавам ти все така успех в живота и вси4ко останало което не можеш да си купиш с пари-те са най-ценните неща в живота според мен.Весело искарване на рожденният ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.