За етническите наставки: Защо казваме „софиянЕЦ“, но „пловдивчаНИН“ и „бургазЛИЯ“?

Българският език е изключително богат и интересен. Днес в една Facebook-дискусия бе зададен доста резонен въпрос – защо казваме „софиянец“, а не „софлия“ или „софиянин“? Защо пловдивчанинът е именно „пловдивчанин“, а не „пловдивлия“ или „пловдивец“? А бургазлията защо не се нарича „бургазец“ или „бургазин“?

Въпросът е труден и след малко разсъждения, без научна почва под тях, стигнах до следните умозаключения:

  1. Първият случай е, когато имаме -ец/-енец, които са наставки със значение на принадлежност към дадена територия (азиатец, европеец, африканец, австралиец, американец, тихоокеанец). Тези етноиди вероятно произлизат от принадлежността към дадена група (есесовец, чужденец, боец, търговец). По същата логика имаме софиянец, варненец, русенец, великотърновец и старозагорец. Почти винаги, когато завършва на гласна, ползваме този вариант, защото е по-благозвучно.
  2. Вторият вид идва от жителство -(ч)анин, -янин и етноиди като „гражданин“ например. И както от „островитянин“ се е получило „англичанин“, така от „гражданин“ се е получило „лондончанин“, т.е. не от територията, а от жителството еди-къде-си. От там всички, които завършват на „град“ и в България ползват този вид наставки – благоевградчанин, асеновградчанин, велинградчанин, разградчанин… А пловдивчанин, плевенчанин и дори казанлъкчанин са се образували по тази логика – живееш там!
  3. И накрая, имаме и -лия, с която определяме характеристика на някого. Знаем, че кибритлията се „пали“ като кибрит, паралията се характеризира с това, че има пари, а мераклията – с мераците си. Е, от там и Бургас е характерен за бургазлията, Варна – за варналията, Ески Заара (име на Стара Загора) – за заралията, Велико Търново – за търновлията и т. н. Със сигурност, времето също влияе на това какво окончание да се използва: напр. имаме русенец, но русчуклия.

И ако още не е станало ясно, ще дам за пример Хасково, защото съм чувал хасковчанин, хасковлия и хасковец, тоест словообразуване и с трите суфикса. И трите са приемливи, но „хасковец“ акцентира върху принадлежността на човека към хасковската територия, хасковчанинът е гражданин и жител на Хасково, а хасковлия набляга върху характеристиката на въпросния каун, а именно, че е от Хасково…
Надявам се, че съм бил полезен и разбран.

А доколко съм прав – ще се радвам, ако се намери специалист по морфология или лексикология, който да го коментира.

Три любими купажни вина

wineОбичаме да пием вино (припомнихме си го по подобаващ начин покрай празника на любовта и виното). Ако и вие обичате, силно препоръчвам да посетите Винария 2013 г. на Международния панаир в Пловдив (3-6 април). Нямаме претенции да сме някакви специалисти по вината, но смело можем да заявим, че различаваме бяло от червено! В резултат от дегустациите ни на Винария през предишните години, сме си направили едни списъчета с любими вина. Този път искаме да ви обърнем внимание на три чудесни (според нас) купажни вина – две бели и едно червено.

Купажът представлява смесване на две или повече вина за постигане на определени качества в крайния продукт, в случая няколко различни сорта грозде за по-богат вкус, по-различен стил и още по-добър баланс на виното.

Петър е роден в Русе – регион, който принципно се слави с червените си вина, но искаме да ви кажем, че тези две вина от Винарска къща „Левента“ са невероятни:

Leventa Victory Sauvignon Blanc & Semillon 2009

Совиньон блан е ценен бял винен сорт. От гроздето му се приготвят висококачествени сортови и купажни бели сухи, полусухи и сладки вина, които се отличават с прозрачен жълтеникаво-зелен цвят, свеж и хармоничен вкус и аромати на сено, тропически плодове и цариградско грозде. Нашият приятел Маурицио Ферери (с когото се запознахме на блиц-курс за дегустатури, пак на „Винария“) ни светна, че характерен агресивен вторичен аромат за совиньон блан е и котешка урина?!? Семийонът е френски бял винен сорт грозде, произхождащ от Бордо. Използва се за направата на висококачествени сухи, бели вина с аромати на дъб, зърно, мед, пъпеш и плодове. Комбинацията от двата сорта води до вино, с чието име или ще впечатлите човека срещу вас, или ще получите изкълчване на езика: „совиньон блан и семийон“ е изключително трудно за произнасяне след третата бутилка! Специалистите казват за него: Красив сламест цвят със стоманено зелени отблясъци. Свеж, фин нос с мокър мъх, коприва и бяла праскова. Средно, елегантно тяло, свежо и хармонично с приятен освежаващ край, в който остава спомен за кора от лимон. Намира се сравнително трудно, на цена около 12 лв.

Leventa Traminer & Vrachanski Misket 2010

Немската строгост и благородството от Траминера и трайният, хармоничен букет на Мискета се съчетават великолепно в това вино, добито от масиви в Провадия и Варна и допълнено от цитрус, мискет, роза и личе. Специалистите казват: Прозирен слабо интензивен цвят със сивкав отблясък. Флорален нос с много роза, индрише, локум и грейпфрут. Заоблено с мека свежест и средно тяло с роза и праскова на финала. Реколта 2010 г. вече е почти невъзможна за откриване, но 2011 г. е на пазара и цената ѝ е около 15 лв.

Katarzyna Seven Grapes 2011

И от най-северната част на България отиваме към най-южната, в Свиленградско, където ще предложим едно невероятно вино, което е купаж от седем(!) различни сорта грозде: мерло, сира, малбек, каберне совиньон, темпранийо, рубин и мавруд! Виното е истински елексир и с подходящото мезе (сирене, свинско, луканка и други любими месалаци) става просто едно вълшебно удоволствие. Специалистите казват: Много интензивен гранатов цвят. Увлекателно сложен и сочен нос с нюанси на червен и черен плод (дренки, печена синя слива), подправки, шоколад и кафе. Елегантно тяло със сочен вкус и зърнести танини. Дълъг и впечатляващ финал с добре вграден дъб. Намира се лесно в магазинната мрежа, на цена около 17 лв.

Нещо много важно при консумацията на червено вино (пак благодарим на Маурицио за съвета). Виното трябва да престои 24 часа на температура от 18 до 22 градуса и да се отвори около час преди консумацията, за да се получи окисление и да усетите истинския му вкус. Бялото вино пък се отваря непосредствено преди да се пие и се сервира добре охладено (от 8 до 10 градуса). Наздраве!

Step Up: Революция

Жанр: романтичен, захаросан, донякъде тийнейджърски

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1800741/

Режисьор:Скот Спиър

Хореографи: Джамал Симс, Травис Уол и Крис Скот

Участват: Катрин Макормик, Райън Гузман, Адам Севани, Стефен Бос, Чад Смит, Клеопатра Коулман

Времетраене:99 минути

Трейлър:

Предпремиерно гледахме въпросния филм с Биляна. На нея ѝ хареса. На мен – по-скоро не.

Сценарият е откровено блудкав и изтъркан – младо момиче на богат татко-милионер се влюбва в квартален танцьор от гетото на Маями, който ръководи танцова трупа с името The Mob („Тълпата“). Последният инвестиционен проект на таткото е да срине гетото и да вдигне луксозен комплекс на негово място, срещу което „Тълпата“ се опълчва… сещате се нататък.

Има една-единствена причина да гледате този филм и тя е – да си напълните очите със загоряла плът, яки танци и невероятна хореография. Това е и причината за първи път да сложа хореографите редом до режисьора.

Между другото, филмът е поредна част от серията:

  • Step Up (2006)
  • Step Up 2: The Street (2008)
  • Step Up 3D (2010)
  • Step Up 4: Miami Heat (a.k.a. Step Up: Revolution) (2012)

Няма да давам оценка, защото тя не е повече от 2/10, ако махнем танците, но пък те са основното във филма. За да решите дали искате да гледате този филм, просто изгледайте трейлъра и си го представете удължен до час и половина… (много мразя трейлъри, които показват ВСИЧКИ яки моменти във филма, а този прави това)

Толкова.