Четвърт век

Здравейте и добре дошли! Блогът ни е номиниран за Bulgarian Travel Awards. Ако ви харесва това, което вече над 13 години пишем, подкрепете ни и гласувайте за нас.




Благодарим Ви предварително!

Ето, навърших двадесет и пет години… Четвърт век.

Доста неща успях да свърша за толкова време.
Научих се да ходя… но и сега се случва да се препъна.
Научих се да пия от чаша… но и сега се случва да разлея.
Научих се да ям с прибори… но и сега се случва да се покапя.
Научих се да стискам, когато ми се ходи до тоалетна… и поне инциденти с това нямам вече 🙂 Ето един значим успех! Но нали не е важно колко пъти си се осирал, важното е всеки път след това да успееш да се избършеш! Научих се и да се бърша!
Със сигурност съм научил и хиляди други неща, които ежедневно правя, за да ме пазят жив: Когато готвя на печката, внимавам да не се опаря… Когато е заледено, внимавам да не се подхлъзна, а ако се подхлъзна, знам как да падна така, че да не си счупя нещо и особено главата… Когато затварям вратата, внимавам да не се притисна… Накратко: научил съм се да се пазя и да оцелявам. Научил съм и по-сложни неща – да карам кола, да пиша сложни програми, да свиря на китара, да сгъвам тениска за 3 секунди и да намирам най-малко общо кратно на две числа.
Това, естествено, не е всичко…
През годините срещнах много приятели и много врагове. Някои от приятелите се оказваха безхаберни подлеци и използвачи, а някои от враговете – истински загрижени за мен. Влюбвах се. Няколко пъти. При това – истински. Губих много близки хора… печелих далечни състезания. Плаках, смях се, любих се, бих се… продавах си труда и си купувах нови маратонки… играех с тях… Падах, защото някои хора пък си играеха с мен… Ставах, защото други ми помагаха да се изправя…
Напивах се. Напушвах се. Изпушвах понякога… но останах непушач. Никога не карах пил, но ми се случваше да навляза в насрещното… понякога без да искам, понякога нарочно. Така и не убих човек, но често се случваше да се питам защо някои хора са още живи… Понякога се питах и аз защо съм жив…
После прочетох „Малкият принц“ и измислих алгоритъм за двустранна транслитерация. Прочетох и „J2EE – пълно ръководство“ и измислих няколко стиха…
Открих, че ще оцелея без плажно масло и ценни съвети… Но не пестях да давам съвети на близките си… и плажно масло бих им дал, но никой не ми е искал досега… Всъщност, те и съветите не винаги ми ги искаха… Но все пак се надявам, че на всеки съм върнал поне толкова, колкото съм му и взел…
Минаха 25 години, откакто плаках за първи път… Но не помня кога плаках за последен…
Но всяко място, където съм бил през последните 25 години носи в сърцето ми поне една усмивка и поне една сълза…
Живях в няколко града на България… но детството си изкарах с колелото на село.
Живях известно време и в чужбина – така разбрах колко обичам България!
Живях и допусках грешки. Много грешки. Някои не успях да поправя… Но правех и правилни ходове – примерно, започнах да печеля и от акции на борсата.
Живях 25 години… и съм доволен от това, което постигнах за толкова време…
И разбрах, че не е нужно да си супер богат, известен и осветен от прожектори, за да кажеш едно голямо „БЛАГОДАРЯ“.
Благодаря на семейството си, че не ме разглези прекалено и въпреки това правеше невъзможното, за да направи мечтите ми реалност.
Благодаря на близките и приятелите си, защото бяха до мен, когато имах нужда от тях.
Благодаря и на тези, които не го направиха, защото с много неща имах нужда да се преборя сам, за да разбера колко съм силен.
Благодаря на всички, на които мога да разчитам, дори да им позвъня в два през нощта. Всъщност, за някои от тях два през нощта в България си е късен следобед. Но и тях чувствам близки, нищо, че са толкова далече…
Благодаря на тези, които ме хвалят, защото понякога имам нужда да чуя, че това, което правя се забелязва.
Благодаря и на тези, които ме критикуват, защото човек често има нужда да му казват грешките.
Благодаря предварително на всички, които ще се обадят да ми честитят… Тази традиция се е превърнала в почти неприятно задължение и често забравяме какво значи искрено да пожелаеш здраве, щастие, любов, късмет и успехи на любим човек!
Благодаря и на тези, които няма да ми честитят по една или друга причина. Знам, че не са ме забравили… И точно за това им благодаря. Аз също не съм ги забравил… и ужасно ми липсват!
Благодаря и на вас, читатели, че прочетохте всичко това!
Продължаваме напред…
Наздраве!