Отворено писмо – на вниманието на г-жа Росица Георгиева от РУО-Русе във връзка с намаляването на паралелките в ПМГ „Баба Тонка“

Уважаема госпожо Георгиева,

Казвам се Петър Събев и съм завършил ПМГ „Баба Тонка“ в Русе. Бронзов медалист съм от Балканиадата по информатика, участник в Националния отбор по информатика, имам редица други награди и включително номинация за Ученик на годината. Днес съм IT мениджър и съм доста далеч от ученическите си години. Това, което мога да кажа е, че обучението ми в математическата гимназия ми даде много и ме направи човекът, който съм днес.

Преди да вляза в МГ, учих в друго училище до 7 клас и бях един от последните класирали се в приемния изпит. Станах първенец на випуска при завършването си. Колкото до самото обучение, разликата и в нивото на преподаване, и в средата, и в изискванията, е огромна. За мен нямат значение имена на училища, квоти и наименования. Но живо ме интересуват знанията и възможностите, които ще получат децата ни. По Ваше решение ПМГ „Баба Тонка“, гр. Русе ще започне да приема по една паралелка по-малко от следващата учебна година.

Ако някой може да ме убеди, че тези 25 деца ще получат по-добра възможност за развитие в което и да е друго училище на територията на гр. Русе, ще се радвам да поспорим. За момента съм 100% убеден, че просто се отнема една чудесна възможност на 25 русенчета. Бих искал да Ви обясня защо смятам, че идеята да се намали с 20% броят на учениците в МГ не е добра. Първо, изобщо не става ясно как точно „ще бъде решен проблемът с намаляващия брой ученици и с осигуряване на работна ръка в предприятията в Русе“ (?!?!) С подобно решение просто отнемаме възможността на 25 русенчета да изберат в кое училище да кандидатстват, като задължително ги вкарваме в професионална гимназия. Ето няколко аналогии, подобни на Вашата:
1. Да се намалят с 20% местата на всички заведения, в които предлагат качествено кафе, за да може и тези, предлагащи некачествено кафе да получат шанс.
2. Кашкавалът от краве мляко в магазините да се ограничи, за да има шанс и този от растителен произход да се продава.
3. Да се ограничи вносът и производството на BMW, Audi и Mercedes, за да се даде шанс на Dacia и Great Wall да продават своите автомобили.
Съгласен съм, че примерите звучат крайно, но логиката зад тях е същата. Във връзка с изказването Ви за „оздравяването“ на училището и че „разликата между първия и последния приет е 156 т.“: Време е да поговорим с факти, данни и цифри. Като хора от МГ, ние сме добри в това – учили са ни най-добрите! Точките, когато системата на оценяване е сменена, не означават нищо. Въпросът е каква е процентната разлика между първия и последния в приема през годините. Да, наистина през последната година има известна разлика за приема в математическите специалности, но в никакъв случай не можем да говорим за някаква тенденция през годините качеството при подбора да е намалявало – напротив:
Както показват графиката и таблицата по-долу, в последните години като цяло разликата между последния и първия ученик намалява, стига човек да вижда голямата картинка през годините, а не отделните числа.

Живеем в XXI век и е редно да дадем свободен избор на учениците да избират къде да учат. Не може да се намаля приема в най-доброто училище в Русенска област и 5-тото в България (според резултатите от матурата след 7 клас). И ако трябва да се закриват паралелки някъде, трябва да се започне от най-малко желаните такива.

С поздрав,
Петър Събев
бивш ученик от ПМГ „Баба Тонка“ и първенец на випуск 2001 г.,
който нямаше да бъде приет, ако приемът беше само четири паралелки

P.S. Това е отворено писмо, което изпращам до няколко свързани институции, както и до медиите, за да ги запозная и с моята гледна точка над ситуацията. Нека се чувстват свободни да публикуват писмото ми или части от него.

Не ми пука…

Снимка: Spencer E Holtaway

Имам профил във Facebook , имам профил и в LinkedIn, Foursquare, Twitter… абе толкова профили имам, че понякога си мисля, че само пред огледалото заставам анфас.

Наскоро имах няколко случая, в които хората си сменят имената – от „Иванка Иванова“ (истинското име е сменено) името става „Iva Nka“ или „Aknavi Avonavi“ (наобратно). Виждам странното име във Facebook и след 5-минутно чудене откъде познавам „Iva Nka“ и как, по дяволите, е влязла сред приятелите ми (имам над 700 контакта там, но всичките ги познавам, наистина), се сещам за кого става въпрос…

– Здрасти, Ванче, що си си сменила името на профила така странно, 5 минути не мога да загрея за кого става въпрос…

– Здрасти… ами заради работодатели – влизат ми във Facebook-профила, за да намерят повече.

– Е, и?

– Ами не искам да ме намират и си смених името там…

Принципно винаги съм казвал: ако не искаш работодателя ти да види точно определена информация или снимки, не ги качвай във Facebook. Да, някой друг може да те тагне там, някой друг може да напише нещо за теб и т. н., но има десетки начини да определиш кой какво има право да чете…

В крайна сметка, аз също съм назначавал хора неведнъж и също съм преглеждал публичните им профили, защото искам да науча повече за тях. И не виждам нещо лошо в това – нали затова са публични.

И в моя профил ще откриете снимка като тази, тази и дори тази! За идиотски клипчета да не говорим… Считам, че в XXI век е най-малкото наивно да очакваш шефът ти да е типичният костюмар, който (искрено го вярвам) никога не е бил дете, никога не пие, не пее и не танцува по време на парти, не кара ски, не ходи на море, не се впечатлява от нищо и никога, ама никога не бива да си помисляш, че той е нормален човек, а не робот и също има право да се весели, да обича, да чувства и дори сере!

Дори забелязвам още по-голям парадокс. Компании, които вкарват служителите си в някакви подобни „сухи“ рамки, за да изглеждат като ходещи роботи същевременно дават луди пари за PR, за да изглеждат готини, естествени и непринудени. Ами започнете промяната отвътре, бе!

Да, аз споделям повече от моето „аз“ спрямо повечето хора… такъв съм. И не, колкото и да е готина една компания, не бих променил себе си, за да вляза в техните рамки. Обаче в САЩ компаниите направо си искали име и парола за Facebook, което вече ми се струва прекалено!

Ще го обясня така: Facebook е дигиталният ми дом – да, някои неща споделям публично и работодателят ми може да ги вижда (те не са малко). Това е като да поканя шефа си на гости вкъщи, да го запозная с жената и детето, да му покажа хола и т. н. В момента, в който обаче той реши, че трябва да провери какво имам в мазето, в шкафчето на банята, в коша за пране или в гардероба ми, нещата леко излизат от добрия тон. В контекста на Facebook, с потенциалния ми работодател просто приключваме взаимоотношенията дотук (без право на обжалване).

Плет от сутиени

Срещу фонтана „Ди Треви“ в Рим, на оградата на църквата „Св. Викентий и Св. Анастасий“, съществува плет от малки катинарчета с инициалите на влюбени двойки, „заключили“ любовта си. Имахме щастието и ние с Петър да закичим нашето любовно катинарче във вечния град. Освен това съм завързвала и свое написано желание  на плет до къщата на Дева Мария в Турция.

За първи път чух обаче за плет от сутиени…

Плетът се намира по земите на фермера Джон Лий в района „Кардона Вали“, Нова Зеландия и се появява през 1999 г. между Коледа и Нова година със закичени четири сутиени на него. Не е известно кой ги е сложил там, но се говори, че е дело на група дами от местността. Идеята им вероятно е възникнала след като били извършени кражби на ситуени именно в този регион. Пет години по-късно се разпространяват слухове, че плетът е изграден за забавление по случай настъпването на новия век.

В края на февруари 2000 година плетът достига до 60 сутиена, но неизвестен извършител ги нарязал всичките в знак на протест. Следващият октомври броят им достига 200,  когато отново е бил извършен втори пристъп на вандализъм от непознат човек. Целият плет е бил унищожен – с пръснати и нарязани на парчета ситуени наоколо. Именно това е привлякло вниманието на международните медии.

Въпреки че някои от местните жители приветстват новия облик на плета и го разглеждат като туристическа атракция, други виждат в него както грозна гледка, така и потенциална опасност за водачите по пътищата. На 28 април 2006 г.,  Общинският съвет определя плета от сутиени като „грозно нещо“ и заповядал да бъдат премахнати. На 9 септември 2006 г. на Общинско заседание съветът стига до заключението, че този плет би довел до опит да се направи най-дългата верига от сутиени в света на годишния фестивал  по-късно същата година. Малко по-късно това става реалност.

Плетът бързо се превръща в голям хит сред преминаващите от там минувачи, като представителките от женски пол и до днес оставят на плета своето горно бельо и продължават по пътя си.  Неведнъж фермерът Джон Лий от  Нова Зеландия е получавал по пощата сутиени на жени от цял свят, които нямат възможност да отидат намясто, с молбата той да ги закичи на оградата.

Днес „Плетът от сутиени“ е една от най-големите атракции в Нова Зеландия със закичените хиляди по цвят, модел и форма сутиени.