Democracy 3

„Ако бях цар щях да ви оправя за 8 дни, ама съм Бареков и ще ви оправя за 8 години“
– Николай Бареков

„Всяка държава, която е закъсала и иска помощи, ако преведе пенсиите и заплатите такива, каквито са в България, веднага ще си оправи дефицита.“
– Бойко Борисов

„Искаме държавата да се намеси и при явното наличие на някакви споразумения, които водят до високи нива на цените, които плаща българският потребител“
– Веселин Марешки

„Ако стана премиер, ще оправя страната за година.“
– Волен Сидеров

Поне веднъж всеки от нас е искал да управлява държавата, признайте си!
Една от любимите ми компютърни игри е Democracy 3 – тя прави точно това: симулация на правителство. И много често я препоръчвам на близки (и не чак толкова) хора, от които чувам как „политиците са хрантутници“, „как може да е толкова зле здравеопазването“, „каква армия имахме, а сега – нищо“ и т. н.
Democracy 3 е третата част на играта, в която авторите буквално казват – „На ти правителство, управлявай!“
И си казвате – супер! На тази държава ѝ трябва добро и безплатно здравеопазване! Естествено, бедните хора, социалистите и пенсионерите посрещат това решение с голяма радост, но богатите не са доволни, че поредната част от данъците им се дава на други хора. Много хора обаче злоупотребяват с безплатното здравеопазване. Имиграцията нараства. Получава се препълване на болниците и нужда от лекари. Докторите започват да стачкуват поради прекалено голямото количество работа, родителите се ядосват на докторите и започват да псуват вас (правителството). За да ги успокоите, налагате закон, ограничаващ работната седмица до 40 часа. Това обаче намалява продуктивността на много производства и БВП пада, което се отразява на вашата политическа оценка.

От друга страна, с нарастването на имиграцията се появяват етнически малцинства и се увеличава напрежението между отделните етноси. Сформират се както либерали, така и патриоти. Част от малцинствата очакват помощи – ако не ги предоставите, бедността в държавата се увеличава, а от там – и престъпността! Ако пък предоставите помощите, групата на патриотите се ядосва и ако прекалите, дори могат да сформират „патриотична армия“, която влиза в саморазправа с малцинствата, а и с вас. За да ги успокоите, изпълнявате исканията им за емиграционен контрол. Това обаче влошава взаимоотношенията ви с другите държави, намалява туризма и търговията. За да оправите работата, намалявате летищните такси и цените на горивата. Това обаче вдига трафика, влошава качеството на въздуха и нуждата от работна ръка в гориводобива… Повишените CO2 емисии не се посрещат добре от международните политици, а влошеното качество на въздуха разболява хората и вдига разходите за здравеопазване… и нуждата от доктори, която вече споменахме!
Сещате се – нещата хич не са толкова прости, а играта наистина дава размах на решенията ви… Самият геймплей се състои от графики и не бих казал, че играта е за всеки. Но на мен ми харесва!

А причината да напиша всичко това е, че до 21 май играта се предлага за 6-7 EUR в Steam

Изследване на житейската нагласа

Наши много близки приятели правят проучване и молят да им помогнем, като се включим с отговори на няколко въпроса. Отнема 5 минути. Ще ударите едно рамо, нали?

Цъкнете тук:

http://goo.gl/forms/dXSyXCKfyj

In Memoriam – три години без дядо Жоро

Днес стават три години, откакто дядо Жоро почина. Тези, които го познават, знаят колко весел, жизнерадостен и работлив човек беше…

Дядо пееше много хубаво – имаше силен глас, бил е запевчик в конните войски, та и до края на дните му бе останал навик както стои и да викне, та запее… А викне ли в единия край на селото, чуваше се в другия. Обичаше животните, растенията, гъбите (ех, колко добре познаваше гъбите) и земята… И днес ако тръгнете по пътищата около с. Просторно, Разградско, можете „да си наквасите устата“, както казваше той с вкусни овошки, облагородени навремето от него – ей така, както си кара магарето с каруцата, па вземе, спре, извади ножа, закачен на колана му („Какъв капанец си без нож“, казваше) и вземе, та направи присадка.

Дядо цял живот е живял на село и винаги е бил щастлив от това – дори се шегуваше с нас, „гражданята“, че не можем да различим сврака от сойка… И не му дремеше, че почти винаги дочените му панталони са изцапани с кал. С годините ръцете му бяха толкова загрубели, че береше коприва с голи ръце. Със същите тези ръце садеше най-вкусните домати, пипер, патладжан, дини, пъпеши, моркови…

Много обичаше народна музика. Стане сутринта, па си пусне „Чакърдъчката“ (Николина Чакърдъкова), тропне едно хорце сам, вкара една ракийка за отскок (че „жаба на сухо кряка ли“) и денят му потръгва…

Дядо почина от рак на белите дробове, защото пушеше много. След една година го последва и синът му, вуйчо ми, със същата диагноза – той също беше страстен пушач. Изгубих двама близки хора, но песните им са още живи… Затова реших да споделя с вас една песен, която към този момент не можете да намерите на друго място в Интернет…

Народна песен, която дядо ми много често пееше или просто си подсвиркваше, докато работеше в градината – понякога имам чувството, че щом пристигна на село, пак ще я дочуя отнякъде. Ето я и нея, любителски запис от златната им сватба с баба през 2006 г.:

Люби ме, любе, люби ме
цели ми девет години.
Ако ме, любе, напуснеш,
кьораво, любе да ходиш.

Кьораво любе да ходиш,
бели довари да пипаш,
бели довари да пипаш,
за мене, любе, да питаш.

Три годин’ болен да лежиш,
девет постелки да скъсаш,
а на десетата
със сламка да се подпираш.

В гърне със стълба да слизаш
и там да ти е дълбоко,
през пръсти да се провираш
и там да ти е широко.

Казвам ти, любе, казвам ти
и пак ти, любе, повтарям –
ако ме, любе, напуснеш
три годин’ болен да лежиш.

Почивай в мир, дядо!