Ева

Сподели тази публикация:

Историята, която ще разкажа е измислена… Или може би ми се иска да беше… Не вярвайте на нищо от написаното… или пък вярвайте на всичко, но на своя отговорност…
Падне ли нощта, Кардиф като всеки голям град започва да се променя… Макар че се палят все повече светлини, навън става все по-тъмно, офисите и служебните паркинги се опразват, а официалните костюми на минувачите постепенно са изместени от дънки и алкохолен дъх… В една толкова обикновена вечер на Острова, реших да изляза и да направя малко нощни снимки на града…
Излязох от хотела и докато пресичах, чифт дълги блестящи крака привлякоха погледа ми. Притежателката им беше красиво русо момиче, на около 20 години, с доста къса дънкова пола… накратко: най-красивото момиче, което съм виждал в Уелс.
И преди да ми увисне долната челюст от зяпане, мацката се приближи до мен и ме заговори, но не на местния диалект, а на съвсем книжовен и правилен английски:
– Извинете, имате ли огънче?
– Съжалявам, не пуша.
– Нито пък аз… Просто си търсех повод за разговор…
Чак сега зацепих, че момичето е проститутка… Може би защото нашите „магистрални жрици“ изглеждат така, че трябва много, ама много да си я закъсал, за да се възползваш от услугите им… Но това момиче беше УЖАСНО красиво!
Въпреки това отговорих:
– Хммм… мисля, че не си попаднала на точния човек.
– Ти ще кажеш…
– Ами със сигурност не си попаднала на точния човек…
И все пак добавих:
– … но ако си търсиш компания за разговор, ще се радвам да се разходим заедно. Аз отивам до центъра да правя нощни снимки…
– Не, ще остана тук. Но ще се радвам да си поговорим, ако нямаш нищо против ти да останеш за малко.
Останах.
Казваше се Ева. От Полша е. Наистина работи като проститутка… През цялото време стоях на около два-три метра от нея – тя ме помоли за това: вероятно в случай, че се появи клиент… През цялото време се изкушавах да я питам за тарифата й, но реших, че е по-добре да говорим за това как е вместо колко взима на вечер…
Ева извади цигара… и запалка…
– Хей, нали не пушеше – попитах.
– Хей, нали щеше да снимаш из центъра на града…?
– Ще отида… по-късно!
– И аз ще спра да пуша… по-късно!
Ева е нелегален емигрант. Няма документи, няма кредитна карта… Работи само през нощта, никога не е имала проблеми досега… или поне не признава да е имала… Била е отличничка в гимназията, след което дошла на студентска бригада тук… и останала! От две години е в нелегалност… и от две години работи така. Не се оплаква, всъщност, даже е щастлива…
В джоба ми беше останало сувенирче от България… От ония дървените мускалчета с аромат на роза. Щях да го подаря на някой костюмиран шеф, но го дадох на Ева… Една българска роза от мен, да й напомня за Балкана, за морето и за всички нас… всички нас…
Говорехме си около половин час, когато едно черно „Ауди“ отби отдалече… с ляв мигач. Ева ми се усмихна, благодари ми и се завтече към колата…
И докато „Ауди“-то се отдалечаваше, аз се чудих защо Ева е щастлива и доволна от живота си, а аз съм нещастен и си мисля:
Как срещу няколко паунда можеш да прекараш нощта с ебаси-мацката…?
И колко ли такива Еви има по света?
И колко ли гъзари с черни „Ауди“-та си мислят, че всичко се купува с пари?
И дали не са прави…?

Сподели тази публикация:

3 мнения за “Ева”

  1. Отново страхотен пост! Ще го копна в блога си и като се посъберат коментари ще ги пейстна тук. Ако имаш против пиши ми.
    Просто ми се иска моите приятели да ми кажат мнението си за това.

    Поздрави!

  2. Ми това, че срещу пари можеш да прекараш ноща с ебаси мацката е доста известен факт, неподлежащ на съмнение 🙂

    Прави са, прави са 🙂

    И защо не я снима-а-а-а-а 🙁

    ju

  3. Ами защото тази история е измислена… 😛
    Всъщност, поради две причини:

    1. Предполагам, че тя не би искала…

    2. СЪС СИГУРНОСТ аз не исках. После цял живот да я гледам и да ме е яд, че съм пропуснал възможността… не, мерси!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.