… или една празнична публикация за пиленцата в живота ни и възрастните им татковци!
Снимка: Стефан Георгиев
Снимката е използвана с разрешение на автора.Всички права запазени и собственост на автора.
Два факта:
Факт 1: Червеношийката (Erithacus rubecula) е малка гнездеща птица. Гнездото й е изградено от коренчета, листа и мъх. Вътре е застлано с тревички, пух и косми. Женската мъти яйцата сама около 12-14 дни. При изхранването на малките взимат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след две седмици. Няколко дни след това те се движат с възрастните птици, които продължават да ги хранят.
Факт 2: Днес е 11 април. Татко има рожден ден. 54-тият му рожден ден (така и не разбрах нулевият брои ли се или не). Но всъщност това е едва 28-ят му рожден ден като баща. И едва първият му като дядо… Когато се сърдех за постоянните му притеснения, татко винаги ми казваше „ще видиш като станеш родител“. Е, станах – виждам… Не знам как да го опиша, освен с песен.
Затова – „Red Robin“ („Червеношийка“) на Кларк Ричард е моят опит да обединя двата факта. И макар да е на английски (който не е особено любим език на татко, затова съм му приложил и превод), мисля, че песента много ясно показва чувствата, които татковците имат към своите „пиленца“: от деня на „излюпването“, през напускането на „гнездото“, та чак докато те си имат пиленца… Изваждането на текста (нямаше го никъде в Интернет) и преводът не бяха никак лесни, така че специални благодарности на Water28, Микинцето, Теодор и всички останали, които ми помогнаха.
A на татко желая да е жив и здрав и Вики да го зарадва с правнуци един ден. А като говорим за правнуци, прадядото на Вики също има рожден ден днес. Затова – специален поздрав за всички татковци (и най-вече за моя), както и за техните дъщери:
| She is just a baby She’s my little girl She looks like her mommy S’born in little curls She’s got lots to learn Oh, she is sure to know That I quietly spot her anywhere she goes But now my little lady As I place her in the car She went from the back seat No I swore I’d be strong but Now her weekends will be full of She knows I’ll toss and turn, If time could only give me Well, I won’t always be here And when we are apart I will be waiting at the gate (Let’s go home) |
Тя е просто бебе, моето момиче – с мънички къдрици на майка си прилича. Има да се учи, но вече знае, че – тайничко я гледам, където и да е. Но малката ми дама И сложена в колата И от задната седалка Заклех се да съм силен, Уикендите й ще бъдат пълни Тя знае, че ще се въртя, Ако можех да погледна Да, няма вечно да съм тук, Дори да сме далеч един от друг, И зад портата ще чакам, (Да си ходим у дома) |