Ще се опитам да разкажа за нещата в хронологичен ред…
С Димитър Чолаков се познаваме от ученици в математическата гимназия, но в средата на обучението той спечели карта и отиде да живее в Канада със семейството си… За няколко години успя да постигне доста, като най-голямото му постижение е, че откри жената на живота си… И вчера решихме да направим нещата между тях официални… Всъщност, те си го решиха, а ние (гостите) само стискахме палци и пихме… И въпреки че и двамата живеят в Канада, дойдоха до Русе, за да бъдат с приятелите си… Похвално!
Всъщност, помагахме не само морално, тъй като се наложи (по стар български обичай) да откраднем булката. Отнесохме я като куцо пиле домат… Митко си беше взел пълен инструментариум от отвертка (така се пише, проверих го) до двуметрова ножица за арматурно желязо. Но само отвертката беше достатъчна – развихме две болтчета на пластината на входната врата, отворихме езика и щурмувахме – накратко, пролича си кой е живял в крайните квартали 😉
От там – в обредния дом, а после – в църквата „Св. Павел“. Страшно силно впечатление ми направи церемонията, тъй като за пръв път виждам източноправославен и католик заедно (показвам и снимка, в случай, че не вярвате). Което също заслужава похвала.
В крайна сметка, отидохме и в ресторанта, където унищожихме завидно количество храна и питиета, както подобава. Митко чете стихове, ние пяхме, други танцуваха (дори и танцов ансамбъл имаше)…
Новите традиции повеляват, младоженецът (подобно на булчинския букет) да хвърля назад жартиера на булката, който хванах аз… Тъй че скоро ще се женя, остава да открия за кого 🙂 Снимки и автобиографии знаете къде да пращате, мили дами…
Имаше и още един интересен елемент – тъй като доста хора от класа ми бяха поканени, на практика се получи и своеобразна среща на класа…
И тъй, много щастливи моменти на младото семейство, както се казва в такива случаи!
Митко, можеш да целунеш булката! 🙂
