Пиле – лютика по бренишки

lituka

Някои гозби са така вкусни, че завръщайки се у дома, те са последното парченце от пъзела, за да се нареди пълната картина от нюанси и усещания, наредени по лавиците на семейния уют.

Имахме вчера щастието да дойдем с децата на гости на моите родители, в Пловдив. Посрещнаха ни с много обич и… един чушкопек. Татко бе решил да ни гощават с ястие от неговия роден край – село Бреница (област Плевен). Пиле-лютика e типична гозба в Северозападна България. Баба я правеше превъзходно – с домашно пиле, зеленчуци от градината, на старата печка на дърва. Помня добре този вкус – баланс от крехко пиле и печени червени чушки с чесън.

great

За целта ни трябват около 25 пресни чушки. Може и повече. За тази рецепта се ръководете от думите на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“. Разбира се, може да замените зеленчуците с такива от буркан или консерва, но  вкусът не е същият.
Какви есенни цветове само! И какъв аромат…

Изчистихме чушките от дръжните и семената. Изпекохме на чушкопек, обелихме ги и нарязохме на ивици. Приготвянето на храна за нас е удовоствие и разтоварване, затова се постарахме да не остане дори семенце от чушка вътре.

Необходимите продукти за Пиле-лютика са:

25 пресни червени чушки (минимум)
1,5 кг. цяло пиле или пилешко месо (разфасовано)
2-3 настъртани домата
2 глави лук
5-6 скелидки чесън
150 мл. олио
сол на вкус

3 in 1 -2

В дълбок тиган загряваме около 150 мл. олио и след като загрее добре добавяме нарязан на ситно лук. Позлатее ли леко лукът, добавяме  пилешкото месо на порции или, както е в нашия случай, около 10 долни бутчета от пиле.
Оставяме под капак пилето с лука, за около 20 мин., като обръщаме пилешките бутчета след 10-тата минута. Омекне ли пилето, добавяме 2 пресни настъргани домата /може само доматен сок/, нарязаните на ивици чушки и посоляваме.
Пресипваме цялата тази смес в тава за печене и поставяме в предварително загрята фурна.

3 in 1

Пече се около 1 час и 15 мин. на 210°. Изважда се, добавя се смления чесън, разбърква се добре, като се обръщат бутчетата. Връща се обратно във фурната за около 15-20 мин. и ястието е готово.

after1

Опитвали ли сте това типично българско ястие? А приготвяте ли си го връщи?
Оставете вашето мнение и въпроси в коментар след поста.

И да не забравя – яде се се с ръкавици, за да не си изядете пръстите!

Clark Richard – „Red Robin“

… или една празнична публикация за пиленцата в живота ни и възрастните им татковци!

Снимка: Стефан Георгиев
Снимката е използвана с разрешение на автора.Всички права запазени и собственост на автора.

Два факта:

Факт 1: Червеношийката (Erithacus rubecula) е малка гнездеща птица. Гнездото й е изградено от коренчета, листа и мъх. Вътре е застлано с тревички, пух и косми. Женската мъти яйцата сама около 12-14 дни. При изхранването на малките взимат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след две седмици. Няколко дни след това те се движат с възрастните птици, които продължават да ги хранят.

Факт 2: Днес е 11 април. Татко има рожден ден. 54-тият му рожден ден (така и не разбрах нулевият брои ли се или не). Но всъщност това е едва 28-ят му рожден ден като баща. И едва първият му като дядо… Когато се сърдех за постоянните му притеснения, татко винаги ми казваше „ще видиш като станеш родител“. Е, станах – виждам… Не знам как да го опиша, освен с песен.

Затова – „Red Robin“ („Червеношийка“) на Кларк Ричард е моят опит да обединя двата факта. И макар да е на английски (който не е особено любим език на татко, затова съм му приложил и превод), мисля, че песента много ясно показва чувствата, които татковците имат към своите „пиленца“: от деня на „излюпването“, през напускането на „гнездото“, та чак докато те си имат пиленца… Изваждането на текста (нямаше го никъде в Интернет) и преводът не бяха никак лесни, така че специални благодарности на Water28, Микинцето, Теодор и всички останали, които ми помогнаха.

A на татко желая да е жив и здрав и Вики да го зарадва с правнуци един ден. А като говорим за правнуци, прадядото на Вики също има рожден ден днес. Затова – специален поздрав за всички татковци (и най-вече за моя), както и за техните дъщери:

She is just a baby
She’s my little girl
She looks like her mommy
S’born in little curls She’s got lots to learn
Oh, she is sure to know
That I quietly spot her
anywhere she goes

But now my little lady
is out with daddy for the day
She fought the odds
but couldn’t stay awake

As I place her in the car
she’s out like a light
she knows I’ll
get her home alright

She went from the back seat
to hands to turn into
College came too quickly,
and leaving feels too soon

No I swore I’d be strong but
these are happy tears
coz’ I get even prouder
with every passing year

Now her weekends will be full of
hanging with her friends
But someone needs to call
before night’s end

She knows I’ll toss and turn,
there’s no chance I sleep tonight
Till I know she’s
made it home alright

If time could only give me
a moment to reflect
to smile on all that has been
to treasure what is left

Well, I won’t always be here
this she surely knows
That I quietly spot you
anywhere you go

And when we are apart
remember, it is not the end
You know enough to know
We’ll meet again

I will be waiting at the gate
standing just inside
till I know you
made it home alright

(Let’s go home)

Тя е просто бебе,
моето момиче –
с мънички къдрици
на майка си прилича. Има да се учи, но
вече знае, че –
тайничко я гледам,
където и да е.

Но малката ми дама
днес е с татко си навън –
опита се да не заспи,
но Сънчо я надви.

И сложена в колата
заспива на мига,
знаейки, че жива-здрава
ще я върна у дома

И от задната седалка
се гушка тя у мен –
и някак неусетно
за колежа дойде ден.

Заклех се да съм силен,
но от радост плача аз,
защото ставам все по-горд
със всеки ден и час

Уикендите й ще бъдат пълни
със луди партита.
Но някой иска да му звъннат
преди края на нощта.

Тя знае, че ще се въртя,
няма начин да заспя
без да знам, че жива-здрава
ще се върне у дома

Ако можех да погледна
към това, което бе,
с усмивка ще го скътам
дълбоко в моето сърце.

Да, няма вечно да съм тук,
ала знай това и ти:
Хей, тайничко те гледам,
където и да си!

Дори да сме далеч един от друг,
помни, че не е краят това –
Ти знаеш много, за да знаеш,
че ще се срещнем пак.

И зад портата ще чакам,
прав до входната врата,
за да знам, че жива-здрава
ще се върнеш у дома

(Да си ходим у дома)

Кое месо ви е най-вкусно?

Попитахме 303 души какво месо обичат най-много…

Оказа се, че по всеобщо мнение най-вкусното месо е свинското (29%), въпреки че много хора го избяхват поради религиозни, здравословни или други причини. За съжаление, то е смятано и за едно от най-вредните поради съдържащите се в него мазнини и големия процент на холестерол в тях.

На второ място се класира пилешкото, на което залагат една четвърт от гласувалите (25%). То е едно от най-полезните за здравето (с изключение на кожата), богато е на белтъчини, предотвратява намаляването на костна маса, източник е на селен и на витамин В.

В челната тройка влиза и рибата (12%). Доказано е, че хората, които консумират риба страдат много по-малко от сърдечносъдови заболявания в сравнение с останалите. Вероятно тук се корени и част от проблема, че България се нарежда на второ място в Европа по сърдечносъдови заболявания, изпреварвана единствено от унгарците (които обаче нямат излаз на море, забележете!). Рибата е по-богата на калций и фосфор от месото на бозайници и птици, затова е и изключително полезна за подрастващите и за хора, които имат проблеми с костите. Ето защо е добре да присъства поне веднъж в седмичното ни меню.

На следващата позиция се класират вегетарианците (8%). Няма да се спускам във спорове колко е полезно или вредно да си вегетарианец, особено в пост за месото. Да не говорим пък за веганите (такива, които освен месо, не консумират и животински продукти) и няма как да си набавят В12 например. Не, че няма таблетки, но по мое лично мнение една вратна пържола е къде-къде по-приятен начин да си набавиш въпросния витамин.

Отново с 8% са любимите ни морски дарове – раци, октоподи, скариди, миди, калмари и каквото друго се сетите. С Биляна обожаваме подобни деликатеси, богати на витамини и минерали, съдържат силни антиоксиданти, както и много ценни аминокиселини, които се усвояват бързо от организма.

Следва телешкото (6%). То е богато на протеини, витамини B6, B2 и B12, селен, фосфор и ниацин. Също така е мощен източник на желязо и цинк и съдържа изключително малко мазнини – ето защо при готвенето му трябва да се внимава да не стане прекалено твърдо и сухо.

Със своите изключителни хранителни качества заешкото месо (5%) е алтернатива за здравословно и диетично хранене. По съдържание на белтъчини заешкото месо държи рекорда спрямо останалите видове месо, като в същото време е бедно и на мазнини.

Другите птици (щрауси, патици и пуйки) са предпочитани от 2% от запитаните. Пуешкото се усвоява по-бързо от организма, щраусовото е с най-ниско съдържание на мазнини (0,03%), а патешкото е за любителите на по-мазничкото.
Дивечът (2%) може да си набавите както от всяко дивечовъдно стопанство, така и от големите хипермаркети, така че не е нужно да сте ловджия. Почти всяко дивечово месо има и питомна масово отглеждана алтернатива, но като цяло разликата е, че в общия случай месото е по-крехко, по-сухо и по-жилаво.
Не се сещам за много други видове месо, но 3% са посочили друг вид месо като тяхно любимо. В това число попадат жабешки бутчета, кучешко, конско, змийско, месо от скакалци… Аз лично освен жабоците, друго не съм опитвал (за кучешко и конско не съм съвсем сигурен, много кебапчета съм изял във всякакви заведения).
При всички положения, каквото и да обичате или да не обичате, най-важното е да се храним разнообразно, с мярка и с настроение!
Да ви е сладко!