Луканкови бонбони

Винаги съм харесвал оригиналните идеи, а тази за луканкови бонбони на „Стефанов – Иван Стефанов 04“ ЕООД, гр. Горна Оряховица е именно такава. Бонбоните са в кутийка, поотделно опаковани и имат вкус на готина луканка. Стават и за малки деца, стига да им понасят подправки като черен пипер. Ще ги намерите до хладилните щандове на големите супермаркети. Проблемът – в крайна сметка луканката ви излиза между 48 и 60 лв. за килограм.

Как да учим за животните на село

Откакто Вики започна да общува с всички нас с мимики и звуци, започнахме да я запознаваме с животните, растенията и всичко, което ни заобикаля. Както знаем, най-добрият начин детето да се запознае с нещо ново е докато го и докосва, чува, усеща.

Още преди да навърши годинка Вики имитираше звуците от много животни, но за да ги и научи как изглеждат, с какво се хранят, какъв е ръстът им и къде живеят неизбежно на този етап (за едно софиянче като нея) трябваше да го „открием“ в книжките.

В един хубав есенен ден баба и дядо дойдоха на гости с една прекрасна книжка за подарък.

За кратко време стана любима на Вики. Наредихме й отстрани и същите домашни животни от село в мини вариант (отново подарък от баба и дядо). Много лесно с ръчичка тя сама си натиска квадратчето със съответното бутонче. По всяко време, докато си разлиства книжката, може да чува звука от животното (кукуригу-у, муу-у, грух-грух), да го пипне, имитира или да му говори, както много често се случва. А вътре в книжката можем да открием всяко животно къде живее на двора, какво си похапва, къде обича да се разхожда, как изглеждат малките му.

Ако и вие искате да зарадвате някое детенце с интересен подарък за наближаващите празници, препоръчваме ви да си вземете:

1. Книга със звуци „Гости на на село“, издателство „Фют“.

2. Пластмасови играчки, имитиращи животни. (Има ги в магазин „Джъмбо“)

Весели празници!

 

 

Clark Richard – „Red Robin“

… или една празнична публикация за пиленцата в живота ни и възрастните им татковци!

Снимка: Стефан Георгиев
Снимката е използвана с разрешение на автора.Всички права запазени и собственост на автора.

Два факта:

Факт 1: Червеношийката (Erithacus rubecula) е малка гнездеща птица. Гнездото й е изградено от коренчета, листа и мъх. Вътре е застлано с тревички, пух и косми. Женската мъти яйцата сама около 12-14 дни. При изхранването на малките взимат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след две седмици. Няколко дни след това те се движат с възрастните птици, които продължават да ги хранят.

Факт 2: Днес е 11 април. Татко има рожден ден. 54-тият му рожден ден (така и не разбрах нулевият брои ли се или не). Но всъщност това е едва 28-ят му рожден ден като баща. И едва първият му като дядо… Когато се сърдех за постоянните му притеснения, татко винаги ми казваше „ще видиш като станеш родител“. Е, станах – виждам… Не знам как да го опиша, освен с песен.

Затова – „Red Robin“ („Червеношийка“) на Кларк Ричард е моят опит да обединя двата факта. И макар да е на английски (който не е особено любим език на татко, затова съм му приложил и превод), мисля, че песента много ясно показва чувствата, които татковците имат към своите „пиленца“: от деня на „излюпването“, през напускането на „гнездото“, та чак докато те си имат пиленца… Изваждането на текста (нямаше го никъде в Интернет) и преводът не бяха никак лесни, така че специални благодарности на Water28, Микинцето, Теодор и всички останали, които ми помогнаха.

A на татко желая да е жив и здрав и Вики да го зарадва с правнуци един ден. А като говорим за правнуци, прадядото на Вики също има рожден ден днес. Затова – специален поздрав за всички татковци (и най-вече за моя), както и за техните дъщери:

She is just a baby
She’s my little girl
She looks like her mommy
S’born in little curls She’s got lots to learn
Oh, she is sure to know
That I quietly spot her
anywhere she goes

But now my little lady
is out with daddy for the day
She fought the odds
but couldn’t stay awake

As I place her in the car
she’s out like a light
she knows I’ll
get her home alright

She went from the back seat
to hands to turn into
College came too quickly,
and leaving feels too soon

No I swore I’d be strong but
these are happy tears
coz’ I get even prouder
with every passing year

Now her weekends will be full of
hanging with her friends
But someone needs to call
before night’s end

She knows I’ll toss and turn,
there’s no chance I sleep tonight
Till I know she’s
made it home alright

If time could only give me
a moment to reflect
to smile on all that has been
to treasure what is left

Well, I won’t always be here
this she surely knows
That I quietly spot you
anywhere you go

And when we are apart
remember, it is not the end
You know enough to know
We’ll meet again

I will be waiting at the gate
standing just inside
till I know you
made it home alright

(Let’s go home)

Тя е просто бебе,
моето момиче –
с мънички къдрици
на майка си прилича. Има да се учи, но
вече знае, че –
тайничко я гледам,
където и да е.

Но малката ми дама
днес е с татко си навън –
опита се да не заспи,
но Сънчо я надви.

И сложена в колата
заспива на мига,
знаейки, че жива-здрава
ще я върна у дома

И от задната седалка
се гушка тя у мен –
и някак неусетно
за колежа дойде ден.

Заклех се да съм силен,
но от радост плача аз,
защото ставам все по-горд
със всеки ден и час

Уикендите й ще бъдат пълни
със луди партита.
Но някой иска да му звъннат
преди края на нощта.

Тя знае, че ще се въртя,
няма начин да заспя
без да знам, че жива-здрава
ще се върне у дома

Ако можех да погледна
към това, което бе,
с усмивка ще го скътам
дълбоко в моето сърце.

Да, няма вечно да съм тук,
ала знай това и ти:
Хей, тайничко те гледам,
където и да си!

Дори да сме далеч един от друг,
помни, че не е краят това –
Ти знаеш много, за да знаеш,
че ще се срещнем пак.

И зад портата ще чакам,
прав до входната врата,
за да знам, че жива-здрава
ще се върнеш у дома

(Да си ходим у дома)