Ябълка „I love you“

Гърците посвещавали ябълката на Венера като сватбен символ, олицетворяващ предложената ръка и сърце. Преди да влязат в брачните покои, младоженците си разделяли ябълка. Да се предложи този плод означавало да се направи любовно признание. Ябълката е добре познат символ на любовта, брака, пролетта, младостта, плодородието, дълголетието или безсмъртието, но често се свързва и с Ева, изкушението и първородния грях.

Иначе този пост е посветен на една оригинална хрумка, която всеки може да си направи с много търпение и малко сръчност. Или пък да си купи подобна ябълка от магазина – нашата е подарък от майката на Петър. Оригиналното хрумване за специалните ябълки Джонаголд I Love You е на полската фирма Agro Alians Sp. Z.o.o.
У нас се внасят от Метро Кеш енд Кери България ЕООД.

Clark Richard – „Red Robin“

… или една празнична публикация за пиленцата в живота ни и възрастните им татковци!

Снимка: Стефан Георгиев
Снимката е използвана с разрешение на автора.Всички права запазени и собственост на автора.

Два факта:

Факт 1: Червеношийката (Erithacus rubecula) е малка гнездеща птица. Гнездото й е изградено от коренчета, листа и мъх. Вътре е застлано с тревички, пух и косми. Женската мъти яйцата сама около 12-14 дни. При изхранването на малките взимат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след две седмици. Няколко дни след това те се движат с възрастните птици, които продължават да ги хранят.

Факт 2: Днес е 11 април. Татко има рожден ден. 54-тият му рожден ден (така и не разбрах нулевият брои ли се или не). Но всъщност това е едва 28-ят му рожден ден като баща. И едва първият му като дядо… Когато се сърдех за постоянните му притеснения, татко винаги ми казваше „ще видиш като станеш родител“. Е, станах – виждам… Не знам как да го опиша, освен с песен.

Затова – „Red Robin“ („Червеношийка“) на Кларк Ричард е моят опит да обединя двата факта. И макар да е на английски (който не е особено любим език на татко, затова съм му приложил и превод), мисля, че песента много ясно показва чувствата, които татковците имат към своите „пиленца“: от деня на „излюпването“, през напускането на „гнездото“, та чак докато те си имат пиленца… Изваждането на текста (нямаше го никъде в Интернет) и преводът не бяха никак лесни, така че специални благодарности на Water28, Микинцето, Теодор и всички останали, които ми помогнаха.

A на татко желая да е жив и здрав и Вики да го зарадва с правнуци един ден. А като говорим за правнуци, прадядото на Вики също има рожден ден днес. Затова – специален поздрав за всички татковци (и най-вече за моя), както и за техните дъщери:

She is just a baby
She’s my little girl
She looks like her mommy
S’born in little curls She’s got lots to learn
Oh, she is sure to know
That I quietly spot her
anywhere she goes

But now my little lady
is out with daddy for the day
She fought the odds
but couldn’t stay awake

As I place her in the car
she’s out like a light
she knows I’ll
get her home alright

She went from the back seat
to hands to turn into
College came too quickly,
and leaving feels too soon

No I swore I’d be strong but
these are happy tears
coz’ I get even prouder
with every passing year

Now her weekends will be full of
hanging with her friends
But someone needs to call
before night’s end

She knows I’ll toss and turn,
there’s no chance I sleep tonight
Till I know she’s
made it home alright

If time could only give me
a moment to reflect
to smile on all that has been
to treasure what is left

Well, I won’t always be here
this she surely knows
That I quietly spot you
anywhere you go

And when we are apart
remember, it is not the end
You know enough to know
We’ll meet again

I will be waiting at the gate
standing just inside
till I know you
made it home alright

(Let’s go home)

Тя е просто бебе,
моето момиче –
с мънички къдрици
на майка си прилича. Има да се учи, но
вече знае, че –
тайничко я гледам,
където и да е.

Но малката ми дама
днес е с татко си навън –
опита се да не заспи,
но Сънчо я надви.

И сложена в колата
заспива на мига,
знаейки, че жива-здрава
ще я върна у дома

И от задната седалка
се гушка тя у мен –
и някак неусетно
за колежа дойде ден.

Заклех се да съм силен,
но от радост плача аз,
защото ставам все по-горд
със всеки ден и час

Уикендите й ще бъдат пълни
със луди партита.
Но някой иска да му звъннат
преди края на нощта.

Тя знае, че ще се въртя,
няма начин да заспя
без да знам, че жива-здрава
ще се върне у дома

Ако можех да погледна
към това, което бе,
с усмивка ще го скътам
дълбоко в моето сърце.

Да, няма вечно да съм тук,
ала знай това и ти:
Хей, тайничко те гледам,
където и да си!

Дори да сме далеч един от друг,
помни, че не е краят това –
Ти знаеш много, за да знаеш,
че ще се срещнем пак.

И зад портата ще чакам,
прав до входната врата,
за да знам, че жива-здрава
ще се върнеш у дома

(Да си ходим у дома)

Love.NET

LOVE.NEThttp://www.themovielove.net/

Ще започна с три цитата:

Цитат 1: Гледали ли сте филма „Love.NET“? Макар често определян като блудкаво-сладникав от филмовите критици, той съумява изключително ярко да дефинира феномена „Любов“ и да докаже, че тя е навсякъде около нас, прикрита във всевъзможните и проявления. Ние само трябва да отворим сърцето си за нея.

Цитат 2: Любовта е навсякъде. Тя е вълнуваща, истинска и понякога доста болезнена. Love.NET е филм за всичките измерения и предизвикателства, които любовта ни поднася. Изключително остроумна и подправена с любимия ми английски хумор, комедията със сигурност ще попадне в списъка ви с предпочитани филми.

Цитат 3: Все повече хора споделят идеята, че живеем в свят, изпълнен с омраза и алчност – но на мен не ми изглежда така – струва ми се, че любовта е навсякъде.
Със заразителен смях, с опустошителни последици, с разбити сърца, с дръзки решения, с планирани посегателства, с неудържимо въодушевление, със завладяващ възторг – неочаквана, нежелана, необяснима, грубовата, ненадмината – любовта наистина е навсякъде около нас.
За писател, скрил се в южна Франция да лекува разбитото си сърце, който открива любовта край езерото…
За жена с удобен брак, която подозира, че съпругът й се изплъзва…
За младоженка, която не разбира правилно отчуждеността на най-добрия приятел на съпруга си…
За овдовял втори баща, който се опитва да се сближи с доведения си син, когото едва познава…
За нещастно влюбена, внезапно получила шанс да бъде с този за когото копнее…
За застаряващ „всичко видял, но малко запомнил” рок идол, опитващ се дасе завърне в края на кариерата си по обичайния си безкомпромисен начин…

Край на цитата… Хванахте ли се? Подмених само името. Цитатите са взети от ревюта по Интернет, но на един друг филм – Наистина Любов (2003, „Love Actually“). Ще направя малко смела прогноза – ако единият филм ви хареса, ще ви хареса и другия.

Разликите: единият е британско-американски, другият – български; в единия става въпрос за всичките измерения на любовта, в другия – за всичките измерения на онлайн любовта; единият е от 2003, другият – от 2011 г.

Да, историите са различни, но си приличат: в „Наистина любов“ имаме писател, в „Love.NET“ имаме журналист от списание; в „Наистина любов“ имаме баща, който иска да се сближи със сина си, а в „Love.NET“ имаме майка, която иска да се сближи с дъщеря си. Застаряващият рок идол обаче го има и в двата филма…

Мога да ви кажа поне три причини да гледате филма:

Причина 1 (Патриотична): В България през 2011 г. се правят не по-лоши филми, отколкото в Холивуд през 2003 г. Актьорската игра е на високо ниво, а и няма как да кажа друго, при условие, че двама от актьорите във филма са ми лични познати (Тони, Дани, поздрави и от тук!).

Причина 2 (Кибернетична): Просто за да обсъждате теми като дали ако си харесате нечий профил в сайт за запознанства, има как да разберете кой е човекът, който се крие зад него; или колко може да издържи човек онлайн без прекъсване…

Причина 3 (Егоистична): Защото поне частично ще откриете себе си в някои от историите…

Във филма има и няколко дразнещи неща. Не знам дали беше по вина на киното (Cinema City, Mall of Plovdiv), но на места имаше около половин секунда разлика между картина и звук. Страшно дразнещо на голям екран, вярвайте ми.

Продуктовото позициониране е с една идея по-добро от това в „Мисия Лондон“, но абсолютно всички от готиния младеж до възрастната баба да ползват Sony Vaio последен модел, честно казано, ми идва малко в повече.

Накрая, някои от сюжетните линии ми останаха недоразвити, други леко повърхностни, трети си бяха откровено „заети“ от други касови заглавия… За щастие филмът има наистина много такива, та останаха няколко, които да ми допаднат…

Филмът обаче определено не е за изпускане.

Лична оценка: 7/10