За ИКЕА, летящите килимчета и младите меринджейки…

ikeaНеделя. Късен следобед, почва да се стъмва… Родителите ми са ми на гости и отиваме в ИКЕА, любимия ни магазин… Купуваме куп дреболии, майка ми си харесва един кафяв килим (ÅDUM, както разбрахме по-късно). Поглеждаме цената – 59,90 лв. „Супер!“, казваме си и взимаме 2 броя…
Стигаме до касата, цъкаме всичко, баща ми държи да плати той, плащаме, като ползваме отстъпка 30 лв. с карта IKEA Family, тръгваме и баща ми казва:
– Абе малко много ми се струва 269 лв…
– Как? – поглеждам цената на килимите – 119 лв./брой. Тъпо, няма как, ще връщаме.
Отивам на „Обслужване на клиенти“:
– Добър ден. Искам да върна тези килими, защото на етикетите Ви пише 59 лв., а на касата ги таксуваха 119 лв.
– Как така? Елате да видим…
Отиваме. Ама не през касите, а през втория етаж, т.е. обикаляме целият магазин от входа, за да стигнем до сектора с килимите. Гледаме етикет „59,90 ↓“, като стрелката сочи надолу към кашона, от който взехме килимите…
– Да, ама етикетът не е за тази стока, ето за тези килими са – държи ми се надменно момиченцето от „Обслужване на клиенти“ и ми показва другите два кашона с килими, които са встрани от етикета „59,90 ↓“.
– Добре, де, ами защо на тази стока няма друга цена?
– Има! – казва ми още по-нагло тя и ми показва етикет, който е два метра встрани – Ами сравнявайте си артикулните номера!!!
– ЧЕСТНО?! Ще ми кажете аз да си сравнявам артикулните номера?
Мълчи.
– Ами слагайте етикетите си така, че да не се налага да го правя!
Мълчи.
– Сериозно, оправете си етикетите!
Мълчи.
– Много евтин номер е да сложиш скъп килим между два евтини и не прилича на ИКЕА.
Мълчи и гледа килимчетата, сякаш иска да се качи на някое от тях и да полети в далечни страни…
– Искам да ми върнете парите.
– Добре, елате на касата – а, можела да говори значи.
След като довършихме обиколката на IKEA за норматив, мацката взе бележката, която изглеждаше така и я преснима:
КИЛИМ 119,90
КИЛИМ 119,90

(други боклуци) към 60 лв.

ОБЩО: 299 лв.
ОТСТЪПКА карта IKEA FAMILY: 30 лв.
ПЛАТЕНО С КАРТА: 269 лв.
И друг път съм връщал стока в ИКЕА, един подпис и всичко е наред. Да, ама не и този път.
– Понеже сте платили с карта IKEA FAMILY, ще ви върна само част от парите в брой, а останалите ви се взимат от точки…
– Как така „част от парите“ за нещо, което съм купил преди 10 минути…
– Ами така… промоцията ни е пропорционална. – очевидно не е много по обясненията.
– Чакайте, слагате етикетите си на грешните места, най-нагло ми казвате да си сравнявам етикетите, а сега ми казвате и че ще ми върнете част от парите за нещо, което не ми трябва…
– Да, защото сте ползвали точки от картата и това Ви е един вид подарък от нас.
– Така… платил съм Ви 300 лв., от които искам да ми върнете 240 лв. (цената на двата килима), а от останалите покупки за 60 лв. съм платил 30 лв. в брой и 30 лв. с точки, кое не е ясно?
– Не мога…
– Ами извикайте някой, който може да го направи.
Вика дежурния мениджър. Не идва… Вика го пак… Пак не идва, заета била.
– Вижте, аз няма да Ви чакам цял час, времето ми е твърде ценно, за да си го губя с Вашите неразбории…
Идва. Дежурният мениджър е друго момиченце, два пъти по-русо и два пъти по-нагло…
Обяснявам ѝ ситуацията…
– От един час чакам да дойде някой, с който да се разберем за връщането на парите с Вашата служителка.
– Не е един час, вижте си часа от бележката – по-малко от 40 минути са?
REALLY?!!
– Супер! Стори ми се мааааалко повече. А Вие наистина ли сте мениджър, за да започвате разговора така.
– Наистина.
– Айде тогава ми върнете парите…
– Вие не разбирате ли, че сте купили тези килими за по-малко пари и за това Ви връщаме по-малко пари?
– Ами не. Щях да разбирам, ако бях ги купил за 60 лв., ама заради Вашите етикети се оказа, че цената е двойна… Вие сега откъде знаете, че именно килимите съм искал да купя с точки, а не нещо друго?
– Ами Вие всичко сте си купил с тези точки и затова сега се разпределят пропорционално.
– Добре, а ако Ви върна всички продукти, ще ми възстановите всички пари и точки, нали?
– Да.
– И след това, ако купя всички останали продукти без килимите, ще ползвам 30 лв. отстъпка върху останалите продукти и реално ще платя още 30 лв., нали?
– Да, можете.
– Е, тогава защо е нужно да правим всичко това, служителите да си играят да пренареждат върнатата стока, аз да изгубя още толкова време, за да намеря същите продукти и в крайна сметка да постигнем същото?
– Не, защото точките Ви ще се възстановят след седмица…
– Още по-„чудесно“…
– Вие си решавате дали да върнете продуктите или не – отговаря ми в режим „киборг“ младата меринджейка…
– А как ще ме компенсирате за времето, което си изгубих заради вас и проблемните ви етикети?
– Ами няма да Ви компенсираме – през зъби ми процежда меринджейката…
– Знаете ли, ще върна всичко и изобщо няма да се занимавам с Вас…
Така и направих. Върнах им всичко до последната салфетка…
ИКЕА, вчера изгубихте от мен минимум 60 лв. оборот. В дългосрочен план обаче изгубихте много повече. А бяхте любимият ми магазин.
Служителите Ви имат още много да учат, докато ИКЕА се превърне в IKEA.
Arga katter får rivet skinn.

UPDATE: След като споделих с маркетинг-мениджърa им неприятната ситуация, най-накрая получих отговор и отношение, каквото очаквам от мениджър на ИКЕА:

Здравейте, Петър,

съжалявам най-искрено за създалата се ситуация. От своя страна ще се постарая да отнеса вашия сигнал към ръководните служители, които са компетентни за изясняване на случая. Уверявам ви, че никой от моите колеги не е целял да ви остави с лошо впечатление, докато е изпълнявал рутинните процедури.

Благодаря ви, че се свързахте с мен!

Поздрави,

Йоана

UPDATE: Последва мейл с покана за среща:

Здравейте, Петър,

След като разгледахме случая, бих искала да ви попитам дали ще е възможно да отделите от личното си време, за да ни посетите утре сутринта в 10 ч.? Управителят на магазина Тео Муратидис би искал да се срещне с вас, за да споделите впечатленията си от обслужването в ИКЕА.

Предварително се извинявам за твърде краткия срок.

Поздрави,
Йоана

Уговорихме се Биляна да се срещне с г-н Тео Муратидис и така и стана. На срещата между двамата, изцяло на гръцки език (Биляна владее гръцки), г-н Муратидис обстойно изслуша Биляна и си записа всички важни детайли на случката. Извини се за огорчението, което сме понесли и за начина, по които са реагирали неговите подчинени. Дори предложи обезщетение, но не това бе нашата цел на срещата. Обеща да вземе предвид разговора ни за бъдещи вътрефирмени необходими действия, които ще последват, за да не се случва това отново.
Точно такова внимание и отношение очакваме от Главен мениджър на магазин от ранга на ИКЕА, а също така и от негови заместници, колеги и подчинени!

 

Да помогнем на Сава

SAVAПриятели, мой колега беше диагностициран с най-тежката болест – рак. Но освен мой колега, Сава е приятел, баща, родител. В България му е отказано лечение, съответно единственият му шанс е да замине за Израел, като сумата необходима за лечението му е 108 000 EUR. Към момента с общи усилия сме събрали около 30 000 EUR, с които той ще тръгне към Израел след броени дни, тъй като лечението трябва да започне час по-скоро. Ще съм ви благодарен ако помогнете като:

– Споделите този линк, за да достигне до повече хора
– Препратите информация на Вашия HR отдел или където решите, че е редно
– Направите дарение по сметката, сложена в сайта, а именно:

Сава Енчев Димов
IBAN: BG53BUIB98885039556700
BIC: BUIBBGSF
СИБАНК ЕАД, Клон Раковски, София 1000, ул. “Г.С. Раковски” 140

Благодаря предварително от името на Сава!

http://www.helpsava.org/

UPDATE:

Вчера Сава е починал. В понеделник (14.07) е бил сложен на командно дишане, но за съжаление не са успели да го стабилизират. Бог да го прости!

На 30!

Хей, много огньове палил съм
и много води замътил съм
от радост и тъга.
И знай, три десетки зад мен стоят
и дори не помислял съм,
че всичко това ще изчезне с вихъра
веднъж завинаги…

Ето ме… вече не съм на „двадесет-и-…“

Гледам какво съм писал преди 5 години… и колко много неща са се променили!

Вече съм женен. Вече съм баща. Вече имам собствен дом. Вече имам собствен екип в службата. Вече имам кредити, бели косми по главата и карам комби. Преди пет години мислех, че комбито е най-грозната кола на света и за нищо на света няма да си взема подобна гадост, а ето, че днес дори се възхищавам на тези невероятни автомобили, които побират бебешката количка, без дори да се налага да я сгъвам…

Вече съм официално зрял, възрастен и почти мъдър. Не съм роб на слепи детски мечти, но не съм и слуга на спомени по отминалата ми младост.

30 е специална възраст.  30 е именно прекрачването на онази инатлива граница с лудите, необмислени постъпки, изкушения, предизвикателства и грешки, при които си казваш „не ми пука, млад съм, сега ми е времето да греша…“

30 е възрастта, на която си даваш сметка, че си зрял човек, но броят на белите косми по-главата ти все още е по-малък от годините на уискито, което пиеш. Не, че се чувствам по-стар или поумнял, просто броят на младите, неопитни и наивни хора около мен се увеличава 😉 (емотиконката също става на 30 години, измислена е през 1982 г.)

Пия кафето си с много мляко и без захар… Зная точно какво уиски обичам и че го пия с точно две бучки лед. Зная каква точно подстрижка ми отива и е достатъчно да кажа „както обикновено“ във фризьорския салон. Зная какъв афтършейв, дезодорант, парфюм, душ-гел и паста за зъби да си взема. По-лесно ми е да взимам решения и да виждам голямата картинка и възможните последствия – както на работа, така и вкъщи. Може би затова вече чистя и мия чиниите. Е, не колкото на Биляна ѝ се иска, но нещата са далеч по-добре от студентските години, когато чиниите се миеха малко преди формите на живот, развили се върху тях да изобретят колелото…

Познавам по-добре приятелите си. Знам им добрите качества и вредните навици. Те от своя страна също не са ми просто съученици, състуденти, колеги… Приятелите ми вече са лекари, адвокати, актьори, журналисти, мениджъри, търговци, рекламисти, софтуерни специалисти, техници, монтьори, архитекти, дизайнери, професионални фотографи… сред тях има и стюардеса – все хора, с които винаги имам интересни теми за разговор и мога да потърся за съвет. И все още не съм твърде стар, за да ги счупя на волейбол, примерно…

На 30 се налага да комуникираш и спориш с пет различни поколения. Знаеш какво иска детето ти, но не винаги това, което то иска, е най-доброто за него. Знаеш какво искат родителите ти, но не винаги си съгласен с техните виждания… Имаш 1000 неща, които да свършиш в рамките на час и накрая всички трябва да са доволни – жената, детето, родителите, бабите, дядовците, шефовете, подчинените, крайния клиент…

На 30 разбираш, че няма как да кажеш, че ставаш на 18 за тринадесети пореден път… Разбираш, че е време да си направиш една бърза равносметка и да си поставиш нови цели, нови предизвикателства, нови хоризонти, които да следваш…

Истината е, че само от няколко часа съм на 30 и наистина все още не знам какво е… Но съм сигурен, че ще е страхотно – навън е лято, започва лятото и на моя живот…

За финал на днешната публикация – благодаря на всички, които се сетиха за мен! Чувството да ти честитят над 200 души в един ден е невероятно. Благодаря ви!