Clark Richard – „Red Robin“

… или една празнична публикация за пиленцата в живота ни и възрастните им татковци!

Снимка: Стефан Георгиев
Снимката е използвана с разрешение на автора.Всички права запазени и собственост на автора.

Два факта:

Факт 1: Червеношийката (Erithacus rubecula) е малка гнездеща птица. Гнездото й е изградено от коренчета, листа и мъх. Вътре е застлано с тревички, пух и косми. Женската мъти яйцата сама около 12-14 дни. При изхранването на малките взимат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след две седмици. Няколко дни след това те се движат с възрастните птици, които продължават да ги хранят.

Факт 2: Днес е 11 април. Татко има рожден ден. 54-тият му рожден ден (така и не разбрах нулевият брои ли се или не). Но всъщност това е едва 28-ят му рожден ден като баща. И едва първият му като дядо… Когато се сърдех за постоянните му притеснения, татко винаги ми казваше „ще видиш като станеш родител“. Е, станах – виждам… Не знам как да го опиша, освен с песен.

Затова – „Red Robin“ („Червеношийка“) на Кларк Ричард е моят опит да обединя двата факта. И макар да е на английски (който не е особено любим език на татко, затова съм му приложил и превод), мисля, че песента много ясно показва чувствата, които татковците имат към своите „пиленца“: от деня на „излюпването“, през напускането на „гнездото“, та чак докато те си имат пиленца… Изваждането на текста (нямаше го никъде в Интернет) и преводът не бяха никак лесни, така че специални благодарности на Water28, Микинцето, Теодор и всички останали, които ми помогнаха.

A на татко желая да е жив и здрав и Вики да го зарадва с правнуци един ден. А като говорим за правнуци, прадядото на Вики също има рожден ден днес. Затова – специален поздрав за всички татковци (и най-вече за моя), както и за техните дъщери:

She is just a baby
She’s my little girl
She looks like her mommy
S’born in little curls She’s got lots to learn
Oh, she is sure to know
That I quietly spot her
anywhere she goes

But now my little lady
is out with daddy for the day
She fought the odds
but couldn’t stay awake

As I place her in the car
she’s out like a light
she knows I’ll
get her home alright

She went from the back seat
to hands to turn into
College came too quickly,
and leaving feels too soon

No I swore I’d be strong but
these are happy tears
coz’ I get even prouder
with every passing year

Now her weekends will be full of
hanging with her friends
But someone needs to call
before night’s end

She knows I’ll toss and turn,
there’s no chance I sleep tonight
Till I know she’s
made it home alright

If time could only give me
a moment to reflect
to smile on all that has been
to treasure what is left

Well, I won’t always be here
this she surely knows
That I quietly spot you
anywhere you go

And when we are apart
remember, it is not the end
You know enough to know
We’ll meet again

I will be waiting at the gate
standing just inside
till I know you
made it home alright

(Let’s go home)

Тя е просто бебе,
моето момиче –
с мънички къдрици
на майка си прилича. Има да се учи, но
вече знае, че –
тайничко я гледам,
където и да е.

Но малката ми дама
днес е с татко си навън –
опита се да не заспи,
но Сънчо я надви.

И сложена в колата
заспива на мига,
знаейки, че жива-здрава
ще я върна у дома

И от задната седалка
се гушка тя у мен –
и някак неусетно
за колежа дойде ден.

Заклех се да съм силен,
но от радост плача аз,
защото ставам все по-горд
със всеки ден и час

Уикендите й ще бъдат пълни
със луди партита.
Но някой иска да му звъннат
преди края на нощта.

Тя знае, че ще се въртя,
няма начин да заспя
без да знам, че жива-здрава
ще се върне у дома

Ако можех да погледна
към това, което бе,
с усмивка ще го скътам
дълбоко в моето сърце.

Да, няма вечно да съм тук,
ала знай това и ти:
Хей, тайничко те гледам,
където и да си!

Дори да сме далеч един от друг,
помни, че не е краят това –
Ти знаеш много, за да знаеш,
че ще се срещнем пак.

И зад портата ще чакам,
прав до входната врата,
за да знам, че жива-здрава
ще се върнеш у дома

(Да си ходим у дома)

„Тилт“

Така и така сме го подкарали на съвременни български филми в киното, не мога да не разкажа и за „Тилт“… Няма смисъл да обяснявам подробно за трейлър, актьорски състав, история и т. н. Сайтът на филма получава моите адмирации: има цялата информация, която ви е нужна.

Ще се спра само на няколко неща:

За кого е „Тилт“?

„Тилт“ ще се хареса на всички, които са преживели бурните години на прехода, но е особено подходящ за хората от набор 1965-1975. Феновете на „Стъклен дом“ също ще се изкефят…

Кого ще видите?

Радина Кърджилова (Беки) определено е дръпнала много като актриса в сравнение с първите сцени в „Стъклен дом“. Да, има и гола сцена! 🙂 Явор Бахаров си е естествен както винаги и цепи мрака (то и брат му не му отстъпва в Love.NET, де), а и като цяло и при останалите млади актьори го няма онова типично преиграване, познато от ТВ сериалите. Или са се научили да стоят пред камера, или просто режисьор-продуцентът Виктор Чучков и снимачният екип са си свършили работата. Пак да кажа – мое лично мнение, с което може и да се съгласите, може и да не се… Колкото до по-възрастните, на Биляна всъщност най-много й хареса играта на Георги Стайков и наистина има защо.

Какво ще видите?

Много неща. Бой, е.ане и сръбска музика, както се казва… За мен най-ценното от филма е тоталното връщане към онова време, което всички сме забравили: масовото емигриране; видеокасетите, озвучени от един-единствен човек; скейтърите пред НДК, предлагащи я порно, я нещо по-незаконно; падането на Берлинската стена (леле, бил съм на 7 години); електронните игрички с ръчки и монети; жълтите регистрационни номера на Ладите и Москвичите; телевизорите без дистанционно…  вече съм говорил за тези неща в поста за ретро-чалгите

Разбира се, има и неща, които си остават непременени във времето. Сещам се за две такива: любовта и вагоните на БДЖ.

Иначе „Тилт“ е един от малкото филми, в които сюжетът се натоварва, ситуацията се усложнява и към края вече се чудите – добре, де, как ще свърши? Ами… в последните пет минути всичко си идва на мястото, макар че аз очаквах малко по-холивудски финал, но пък избраният завършек е отворен и много силен в същото време.

Между другото, Любен Дилов-син и в момента пише едноименна книга, в която можете и вие да се включите. На сайта има повече информация. А аз вече очаквам с нетърпение „Тилт 2″… и да дойде уикенда! 😉

Лична оценка: 8/10

Как се прави Music Idol по света (с видео)

Вече писах за Music Idol и колкото и да ми е тъп нашият вариант на формата, признавам, че го следя. По мое мнение третият българо-македонски Music Idol е плосък, скандалджийски и олицетворява жълтата преса в телевизията. Но няма как – гледам го. Първо, защото искам да видя доколко се сбъдват предсказанията ми от предния пост.
Ясно е, че не съм единственият разочарован. Във форума на Music Idol отдавна се вихрят дискусии с въпроси на какъв морал ни учи предаването, как може да се говори нецензурно в праймтайм и къде е СЕМ с „препоръчителен родителски контрол“, по дяволите?!
Вместо да псувам и да обяснявам как не трябва да се прави Music Idol, реших да ви избера няколко клипчета и да ви покажа как го правят по света… Тоест, как е редно да се прави.
За мен преди всичко, изпълнителите трябва да са артистични, с изключителни гласови данни и способности. Ето един пример за това в лицето на групата At Last в America’s Got Talent:

Както вероятно сте разбрали, момчетата пеят без съпровод от какъвто и да е музикален инструмент (т.е. акапелно)… Между другото, препоръчвам ви да продължавате четенето на поста след като изгледате съответния клип. И тъй…
Мисля, че възрастта също не би следвало да има значение… Един китайски философ (ама Конфуций ли беше, Лао Дзъ ли…) беше казал „Цената на един бисер не пада, когато е изваден от невръстен водолаз“. Ето и две доказателства, които определено ще ви впечатлят.
Първото е Бианка Райън, на 11 години:

Второто е Тейлър Уеър, отново на 11 години:

Всъщност, двете момиченца стигат до финала на състезанието, побеждавайки доста по-възрастни от тях каки, батковци, лели и чичковци…
Второто – ако наистина в Music Idol идват хиляди (и то не идиоти), би следвало да имат избор кои откачалки да покажат и кои – не. И определено е гадно и двулично да говориш за децата с увреждания, а в същото време да се подиграфаш с хора, за които си личи, че не са в равностойно социално положение и здравословно състояние…

Да, в Западна Европа и САЩ също показват фрийкове, но техните са ето такива (пример от френския Айдъл):

Да, има и ужасни певци, но никой не се държи с тях като с измет… Обърнете внимание на реакцията на журито – те умират от смях, но да сте чули обида от устата им? За домашно: сравнете с коментарите на Фънки и Мария по време на кастинга…

Нито веднъж в западните еквиваленти на „Айдъла“ не чух обида към някого относно как изглежда, колко е грозен или колко е дебел. Чудя се дали нашето жури щеше да остави малтретираният в училище Пол Потс (съдейки по визията му) въобще да изпее нещо. Всъщност, имаше едно момче в Music Idol 2, което така и не беше изслушано от Фънки.
Но да се върнем на Пол – аз лично настръхнах от изпълнението му:

Всъщност не знам дали проблемът е на журито, организаторите и участниците… или на нацията. Защото се котира това, което се гледа. А след като гледаме (включително и аз) подобни простотии, значи това си заслужаваме… Както психологът Иван Игов казва, „Налага се един стил хората да се забавляват и да се подиграват с неща, които са личностни дефицити. Това ми изглежда изключително некоректно. Аз се срамувам от това, което виждам – известни личности, хора иначе имащи различни умения, буквално се подиграват на тези кандидати. Тези хора по-скоро се нуждаят от помощ и от подкрепа, отколкото от това да бъдат подигравани пред всички. Те не са виновни, че са такива, че са израснали в среда, която ги е направила социално незрели или социално некомпетентни. Ние се подиграваме с тях, но всъщност се подиграваме със себе си. Това е подигравката, че ние тези хора не сме ги научили.“

 

За сравнение отново ще дам пример със САЩ… Кари Ъндърууд е срамежлива колежанка от Оклахома, храни крави и пее страхотно… Ето я на прослушването й:

За невероятно кратко време тя става любимка на Америка и скоро се превръща в истинска звезда, записвайки хитове като този:

Но това не е всичко. Организаторите на шоуто показват Кари като обикновено момиче, което се превръща в звезда, отговорна, занимаваща се със стойностни, обществено значими каузи…

И докато някъде там на запад хората се опитват да покажат наистина най-талантливите, най-добрите, истинските звезди с огромен потенциал… ние пращаме SMS-и, за да гледаме циците на Мария, тъпите вметки на Фънки, трохите в устите на Иван и Андрей и умопомрачителния хит „Шест кокошки“… Докато американските айдъли се опитват да помогнат на децата със здравословни проблеми, нашите ги показват, за да им се подиграва целият ни народ… Не знам какво повече да кажа, освен едно дълго, меланхолично „Кенлиииииии… тулибудибудаучуууу…“