Миялна машина Candy CDI-454 – Таблица с програмите

Имаме тази миялна машина и направих една малка таблица, споделям в случай, че някой има нужда от нея. Готова за принтиране:

Candy-CDI-454-Programs

Clark Richard – „Red Robin“

… или една празнична публикация за пиленцата в живота ни и възрастните им татковци!

Снимка: Стефан Георгиев
Снимката е използвана с разрешение на автора.Всички права запазени и собственост на автора.

Два факта:

Факт 1: Червеношийката (Erithacus rubecula) е малка гнездеща птица. Гнездото й е изградено от коренчета, листа и мъх. Вътре е застлано с тревички, пух и косми. Женската мъти яйцата сама около 12-14 дни. При изхранването на малките взимат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след две седмици. Няколко дни след това те се движат с възрастните птици, които продължават да ги хранят.

Факт 2: Днес е 11 април. Татко има рожден ден. 54-тият му рожден ден (така и не разбрах нулевият брои ли се или не). Но всъщност това е едва 28-ят му рожден ден като баща. И едва първият му като дядо… Когато се сърдех за постоянните му притеснения, татко винаги ми казваше „ще видиш като станеш родител“. Е, станах – виждам… Не знам как да го опиша, освен с песен.

Затова – „Red Robin“ („Червеношийка“) на Кларк Ричард е моят опит да обединя двата факта. И макар да е на английски (който не е особено любим език на татко, затова съм му приложил и превод), мисля, че песента много ясно показва чувствата, които татковците имат към своите „пиленца“: от деня на „излюпването“, през напускането на „гнездото“, та чак докато те си имат пиленца… Изваждането на текста (нямаше го никъде в Интернет) и преводът не бяха никак лесни, така че специални благодарности на Water28, Микинцето, Теодор и всички останали, които ми помогнаха.

A на татко желая да е жив и здрав и Вики да го зарадва с правнуци един ден. А като говорим за правнуци, прадядото на Вики също има рожден ден днес. Затова – специален поздрав за всички татковци (и най-вече за моя), както и за техните дъщери:

She is just a baby
She’s my little girl
She looks like her mommy
S’born in little curls She’s got lots to learn
Oh, she is sure to know
That I quietly spot her
anywhere she goes

But now my little lady
is out with daddy for the day
She fought the odds
but couldn’t stay awake

As I place her in the car
she’s out like a light
she knows I’ll
get her home alright

She went from the back seat
to hands to turn into
College came too quickly,
and leaving feels too soon

No I swore I’d be strong but
these are happy tears
coz’ I get even prouder
with every passing year

Now her weekends will be full of
hanging with her friends
But someone needs to call
before night’s end

She knows I’ll toss and turn,
there’s no chance I sleep tonight
Till I know she’s
made it home alright

If time could only give me
a moment to reflect
to smile on all that has been
to treasure what is left

Well, I won’t always be here
this she surely knows
That I quietly spot you
anywhere you go

And when we are apart
remember, it is not the end
You know enough to know
We’ll meet again

I will be waiting at the gate
standing just inside
till I know you
made it home alright

(Let’s go home)

Тя е просто бебе,
моето момиче –
с мънички къдрици
на майка си прилича. Има да се учи, но
вече знае, че –
тайничко я гледам,
където и да е.

Но малката ми дама
днес е с татко си навън –
опита се да не заспи,
но Сънчо я надви.

И сложена в колата
заспива на мига,
знаейки, че жива-здрава
ще я върна у дома

И от задната седалка
се гушка тя у мен –
и някак неусетно
за колежа дойде ден.

Заклех се да съм силен,
но от радост плача аз,
защото ставам все по-горд
със всеки ден и час

Уикендите й ще бъдат пълни
със луди партита.
Но някой иска да му звъннат
преди края на нощта.

Тя знае, че ще се въртя,
няма начин да заспя
без да знам, че жива-здрава
ще се върне у дома

Ако можех да погледна
към това, което бе,
с усмивка ще го скътам
дълбоко в моето сърце.

Да, няма вечно да съм тук,
ала знай това и ти:
Хей, тайничко те гледам,
където и да си!

Дори да сме далеч един от друг,
помни, че не е краят това –
Ти знаеш много, за да знаеш,
че ще се срещнем пак.

И зад портата ще чакам,
прав до входната врата,
за да знам, че жива-здрава
ще се върнеш у дома

(Да си ходим у дома)

10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем

Колко пъти ви се е случвало да не ви достигат само няколко сантиметра, за да си го наврете целия?
Колко пъти ви е било нужно още съвсем мъничко място, за да го вкарате плътно?
Колко пъти сте си казвали „Ех, защо не ми беше малко по-мъничък…“
Автомобилът, де!
Да живееш в голям град има куп предимства, но и куп недостатъци. И един от най-дразнещите е половинчасовото обикаляне в търсене на място за паркиране… Не искам да си представям какво е да паркираш с някой огромен Hummer, например…

Сравнете го с мъниците по-долу (пропорциите са запазени) и си представете колко по-лесно ще ви е, ако си вземете малка кола. Никога не съм криел, че съм фен на миниатюрните автомобили, затова подготвих пряко сравнение на 10 такива:

Както виждате, за всяка от колите съм написал най-важните (поне според мен) неща за една малка кола: дължина на автомобила (в см), брой пътници, брой врати, размер на багажника (в литри) и комбиниран разход на гориво (в литри на 100 км). Ето и малко подробности за всеки от тях:
Smart Fortwo определено е абсолютният шампион по малки размери. Автомобилът е дълъг точно (и само) 2,5 метра, но това е по-скоро плюс, а не минус. Сайтът „Истината за Smart“ (английски) определено ще промени представите ви за мъника.
 
Toyota iQ е най-малката четириместна кола (побира по-скоро трима възрастни и едно дете, защото не си представям двама едри мъже на задната седалка). С четири души в колата колицата побира едва 32 литра багаж (аз имам по-голяма раница!), но пък задните седалки могат да се спускат поотделно и така капацитетът достига съответно 168 литра (при една спусната седалка) и 242 литра (при две спуснати седалки). Можете да „изпробвате“ колицата с виртуалния тест драйв на Тойота (английски).

Citroen C1 заема третото място в класацията с дължина под 3,50 метра. Между другото можете както да научите повече за Citroen C1 (английски), така и да видите новото лого на компанията в съответния сайт.

Peugeot 107 обаче не е на четвърто, а е все още на трето място, тъй като и двете коли са дълги точно 343 см. Толкова е дълга и Toyota Aygo (но няма да я представя тук, защото избирам само най-малките модели на всяка марка). Причината за еднаквите купета е симбиозата между Тойота, Пежо и Ситроен с общото им производство в Чехия. Трите коли имат напълно индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви. И трите се предлагат във варианти с 2 и 4 врати, така че картинката не бива да ви притеснява. Колкото до симпатичното лъвче на Peugeot, можете да научите още от българския сайт на Peugeot.

Suzuki Alto видях лично на автоизложението във Франция и още тогава много се впечатлих от автомобила и съотношението цена-качество. Можете да научете повече от сайта на Сузуки Алто (английски).

Fiat 500 или, както казват италианците, Фиат Чинкуеченто е по-популярен сред родителите ни, отколкото сред нас (все още). Автомобилът се е произвеждал от 1957 до 1975 г. Преди да бъде забравен напълно обаче, италианците направиха римейк наречен Fiat Nuova 500. Колата е запазила ретро-дизайна и е изключително симпатична кола, особено за дами. Не случайно един от прякорите на автомобилчето е Fiat Bambina, а за 50-годишнината на Барби създадоха изцяло розова Barbie-модификация. Ако искате още информация, цъкнете си сами: Fiat Nuova 500.

Ford Ka е градската количка на Ford. Второто поколение на Ка (името на модела произлиза от транскрипцията на „car“ [ka:]) има доста по-различен дизайн, повлиян от симбиозата на „Форд“ и „Фиат“. Колата е и една от най-малките петместни коли в света. Всъщност, научете повече сами от европейския сайт на Ford Ka.

Mini Cooper си е мечтал да има всеки, който е гледал „Италианската афера“ („The Italian Job“). Добре познатите ни трабанти са имитация именно на първите Mini Cooper-и, но това е само началото на дългата история на минитата… А достойнствата на новия модел можете да разберете от официалния сайт на Mini за България.

Opel Agila е най-малкият модел на Опел. Второто поколение на „грозното патенце“ определено е взело доста от дизайна на Корса и колата вече изглежда доста по-добре. Като добавя, че побира 5 души и е базирано на Suzuki Splash, мисля да ви оставя да разгледате сайта на Opel Agila (английски), в случай, че искате още информация.

Volkswagen Fox е наследникът на най-популярните към момента в България модели Polo (1995-2000). „Лисицата“ на VW стана известна в Европа със серия кратки анимационни филмчета под надслов „Short but fun“. Аз обаче ви препоръчвам един много добър бразилски сайт за VW Fox.

НАКРАТКО:

Ето Цвят на текста5 причини да предпочетете огромен джип пред малка градска кола:

  • Можете да возите повече хора и багаж без сериозни притеснения, че ще им е некомфортно;
  • По нашите разбити пътища си е цяло постижение да пътуваш по лош път с градска кола и да не ти изпопадат пломбите, а и джиповете проверено са по-добри за offroad.
  • По-мощна и по-бърза кола е, което лесно си личи на извънградско каране при голям наклон;
  • При катастрофа, шансовете ви да оцелеете в големия джип са по-големи, отколкото в малка кола (чисто заради теглото – съотношението е същото и за джип, блъснал се в тир);
  • Ако си решил да се гъзариш и да правиш впечатление на срещуположния пол, по-добре да го правиш с черен джип, отколкото с Golf II.

И 5 причини да предпочетете малка градска кола пред Hummer:

  • Цената – както покупката, така и поддръжката на малък автомобил е в пъти по-евтина;
  • Консумацията – малките коли харчат 2-3, че даже и 4 пъти по-малко от големите джипове, което е добро както за екологията, така и за джоба ни;
  • Лесното паркиране – да паркираш нещо, дълго 2-3 метра е доста по-лесно, отколкото нещо, дълго 5-6 метра;
  • Маневреността и пъргавината – престрояването, шмугването в трафика и бързото тръгване на светофара при малките колички няма нищо общо с това на огромните джипове;
  • Модата – модерно е да имаш малка кола… Дизайнът й е по-приятен, по-младежки, по-весел и поне в столиците на модата (Рим и Париж) е пълно с малки коли, а черни джипове почти не се виждат.

Не знам дали основната кола в едно семейство би могла да бъде чак толкова малка, но пък всяко от 10-те превозни средства по-горе е идеална кола за втори фамилен автомобил, а защо не и основен за сам човек/млада двойка… Като се замислим, че през повечето време сме сами в колата и ходим с нея само на работа и да пазаруваме, мъниците са повече от идеални за големия град, не мислите ли?