…светлосиня, детски чиста…

Сподели тази публикация:

Ранно утро. Не съм спал цяла нощ… Полушофирам полузаспало и полупаркирам колата на полупразната улица пред офиса… половинчата работа. Очите ми и те са полуотворени, а отражението ми в огледалото силно напомня на чичо Фестър (цъкни за снимка на чичо Фестър).
Влизам покрай почти заспалата охрана, чакаща с нетърпение дневната смяна… качвам се по пустите стълби и влизам в празния офис. Мониторите стоят строени и чакат започването на новия работен ден.
Чистачката идва и опрахосмучва целия етаж. Забърсва бюрата и много внимава да не закачи някой кабел или листче. Отнема и около 45 минути да приключи работа. Взима два огромни чувала с отпадъци (леле, наистина ли толкова много боклуци хвърляме всеки ден) и продължава работата си на следващия етаж… Също като в електронна игра – обираш всичко на това ниво и продължаваш към следващото…
Слънцето надниква през прозореца, градът оживява. „Свърши се днес, вече е утре – утре живей, утре бъди с нови очи, с ново лице, с нова мечта, с нова надежда, с нова любов, с ново сърце! Сутрин – светлосиня, детски чиста ще ни срещне с теб, живот!“
Тази нощ не спах… Но се радвам, че посрещнах утрото жив и здрав. Радвам се, че и един много специален за мен човек го посрещна така благодарение на дежурните лекари в Пирогов, които покрай суматохата от катастрофирали, натрошени, кървящи и пребити намериха време да залепят и превържат едно обикновено порязване от чиния…
За първи път в живота си (и надявам се – за последен) карах пил. Определено има разлика в усещането на обстановката и рефлексите… А вие какво бихте направили, ако се наложи спешно да закарате ваш близък до болницата, но сте пили и то доста?
И още нещо – ако сте живи и здрави, но се депресирате заради хиляди други дребни нещица, прекарайте една нощ пред спешното отделение в Пирогов. Хвърлете по един бърз поглед на пристигащите спешни случаи, на притеснените хора в чакалните, на притръпналите от какви ли не гледки лекари и… може би ще осъзнаете, че всъщност нещата изобщо не са толкова зле…
Хрумна ми и една друга идея – кръводарителска кампания на блогърите. Кой е с мен?

Сподели тази публикация:

16 мнения за “…светлосиня, детски чиста…”

  1. подкрепям и с двете си ръце и ще съм от първите, които ще дарят

  2. Благодарение на невероятната ти кръвоносна система, Табаков, дори една ръка стига 🙂

  3. Винаги съм се чудила как е изобщо възможно чуждото нещастие да убеди който и да било, че нещата около нея/него са добре?

    Успех с кръводарителската акция 😉 Ама регистрирана организация ли сте, че да я рекламирате? 😉

  4. Много пъти съм се питал какво ще правя в подобна ситуация. Ако няма как иначе, ще карам, много ясно. И ще се моля за полицаи, които да поемат щафетата. 😉

  5. Силвия, има някои неща, които няма как да опишеш с думи, докато не ги преживееш. Не знам и с какво да ти го сравня… не сме организация, а сбирщина индивидуалисти…
    TAfricanski, и аз така.

  6. Да, разбирам, обаче е малко противозаконно нерегистрирани организации да започват кампании за кръводаряване 😉

    Нямаш опция „Искам да дам кръв, обаче ме върнаха“ в анкетата си. Чувствам се лично засегната 😀

  7. Силвия, ако аз кажа, че отивам да даря кръв и призовавам всеки, който иска да го направи, това противозаконно ли е?
    Тъмните балкански субекти, които кундят луди пари от мъката на хората имат право да го правят, а аз нямам право да призова хората да дарят кръв?!?!
    Ами призовавам ги – дарете кръв! Нека ме осъдят за това!

  8. О, не ме разбирай грешно, ти можеш да призоваваш каквото си искаш. Да заразяваш останалите за добри каузи си е дарба, както вече казах – успех с кампанията 🙂

  9. Мен ме притеснява хигиената по тези кампании, и като цяло.

    С удоволствие бих дарил кръв ако процедурата минава през моя личен лекар, като неговата сестра ми приточи нужното количество.

    Така ще се чувствам по-спокоен и с удоволствие бих дарявал 1 – 2 пъти на година примерно.

  10. Моята кръв не става за даряване. Колкото пъти отида толкова пъти са ме връщали. Иначе – с удоволствие бих отделила време и кръв за каузата.

  11. Не си спомням къде чух това, но беше нещо от рода на:
    „Причината поради която има толкова много катастрофи причинени от пияни хора, е че никой никога не е ги е учил ‘курмуване под въздействието на алкохол’!“
    😀

  12. Въобще няма общо с това да се чувстваш добре от чуждото нещастие. Просто видях един по-горен коментар, който окачествяваше нещата по този начин. Просто в болниците (аз напоследък също прекарвам доста време в тях) виждаш нещастието, съпреживяваш го до някъде, става ти кофти, става ти мъчно, започваш да се страхуваш и в един момент осъзнаваш колко ценно всъщност е това, че имаш живота и здравето си…и че другите неща са маловажни.
    Не знам, донякъде си припомняш, че
    животът е един кратък миг, който на всичкото отгоре може да ти бъде лесно отнет и дребните грижи се стопяват.
    Към автора: радвам се, че всичко се е разминало без инциденти.
    Поздрави.

  13. Pyrvo, sorry 4e pi6a na latanica.Vse pak mi se 6te da otgovorq na anketata ti – spirat me samo nqkolko hilqdi kilometra. 🙂 Upeh ina4e s na4inanieto.

  14. Най- накрая и аз да се престраша да напиша нещо тук 🙂 Тази тема много ме вълнува- аз по принцип съм си кръводарител. Първо- хигиената в центъра по кръводаряване тук в София си е съвсем ок. Аз лично съм давала кръв и върху една маса в заседателна зала на Югозападния Университет в Благоевград…..Страшно е важно желанието- мен лично ме е страх от игли, но това не ме е спряло нито веднъж. Бройте ме и мен:)

  15. mars: Нъобще не е опасно да се дарява кръв. Цалата процедура се извършва в кръводарителски център, където ти вземат кръв с еднократна спринцовка, все едно, че ти вземат кръв за изследване от вената.
    Силвия, мило момиче, дано никога ти или близките ти не се нуждаят от кръв. Преди няколко години за един час трябваше да намеря осем кръводарители, защото от това зависеше животът на баща ми. Аз бях единият, другите седем са непознати хора. Наложи се да отида дори в циганската махала. Сега баща ми има във вените си българска, кръцка, турска и циганска кръв. Вече е на 75 години и е жив и здрав. Искрено съм благодарна на тези хора.
    Не е нужно да има организации и кампании, за да се дари кръв. Просто човек отива и ДАРЯВА.
    Петре подкрепям инициативата ти, защото понякога хората дори и да имат желание да направят нещо, някой трябва да ги подтигне.

    Напротив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.