Ранно утро. Не съм спал цяла нощ… Полушофирам полузаспало и полупаркирам колата на полупразната улица пред офиса… половинчата работа. Очите ми и те са полуотворени, а отражението ми в огледалото силно напомня на чичо Фестър (цъкни за снимка на чичо Фестър).
Влизам покрай почти заспалата охрана, чакаща с нетърпение дневната смяна… качвам се по пустите стълби и влизам в празния офис. Мониторите стоят строени и чакат започването на новия работен ден.
Чистачката идва и опрахосмучва целия етаж. Забърсва бюрата и много внимава да не закачи някой кабел или листче. Отнема и около 45 минути да приключи работа. Взима два огромни чувала с отпадъци (леле, наистина ли толкова много боклуци хвърляме всеки ден) и продължава работата си на следващия етаж… Също като в електронна игра – обираш всичко на това ниво и продължаваш към следващото…
Слънцето надниква през прозореца, градът оживява. „Свърши се днес, вече е утре – утре живей, утре бъди с нови очи, с ново лице, с нова мечта, с нова надежда, с нова любов, с ново сърце! Сутрин – светлосиня, детски чиста ще ни срещне с теб, живот!“
Тази нощ не спах… Но се радвам, че посрещнах утрото жив и здрав. Радвам се, че и един много специален за мен човек го посрещна така благодарение на дежурните лекари в Пирогов, които покрай суматохата от катастрофирали, натрошени, кървящи и пребити намериха време да залепят и превържат едно обикновено порязване от чиния…
За първи път в живота си (и надявам се – за последен) карах пил. Определено има разлика в усещането на обстановката и рефлексите… А вие какво бихте направили, ако се наложи спешно да закарате ваш близък до болницата, но сте пили и то доста?
И още нещо – ако сте живи и здрави, но се депресирате заради хиляди други дребни нещица, прекарайте една нощ пред спешното отделение в Пирогов. Хвърлете по един бърз поглед на пристигащите спешни случаи, на притеснените хора в чакалните, на притръпналите от какви ли не гледки лекари и… може би ще осъзнаете, че всъщност нещата изобщо не са толкова зле…
Хрумна ми и една друга идея – кръводарителска кампания на блогърите. Кой е с мен?