Трамвай

Сподели тази публикация:

Пътувам в трамвая и наблюдавам хората около мен. Ако човек се вгледа внимателно, може да види толкова много неща…
Жена на средна възраст се е взряла в нищото през прозореца и се опитва да се задържи права, тъй като няма как да се хване за дръжката – ръцете й са опънати от тежки найлонови пликове с покупки. Жега е и по торбичките под очите й се стича пот. Звъни мобилният й телефон и с много усилия успява да намери свободен крайник, с който да отговори… явно е мъжът й, но който и да е, усеща се, че й вдига страхотен скандал за нещо… Не знам колко силно трябва да крещиш, за да се чуеш през мобилен телефон от два метра в движещ се трамвай… Жената приключва разговора и освен пот, по лицето й се стичат и сълзи…
Качват се две момичета. Възраст: 12-13 години. Тихичко прокрадват поглед към един от връстниците си в далечната част на трамвая, побутват се една друга и тихичко се кикотят.
Връстникът им едва ли ги забелязва, но точно в този момент става и отстъпва мястото си на възрастна жена, цялата облечена в черно, с черна забрадка, черна лентичка, закачена с топлийка и два ужасно жълти слънчогледа на фона на всичко това…
Трамваят отново спира и се качва още един човек, облечен в черно. Той е доста по-млад, но не знам колко точно. Виждам само гърба му: едра фигура, дълга коса и надпис „Iron Maiden“ на гърба му. С него се качва и русо момиче с миловидна физиономия и го гледа наполовина дяволито, наполовина глуповато. Хващат се за ръце и се скриват в ъгъла, доколкото е възможно човек да се скрие в трамвай… жегата е ужасна, човек ако има как, ще си смъкне и кожата, но те се притискат силно един към друг и започват да се целуват.
Отмествам погледа си леко встрани и виждам, че не само аз наблюдавам целуващата се двойка. Един много симпатичен дядо (приличащ на Антъни Хопкинс) гледа как младите до него се целуват и им се усмихва… Замисля се за миг и бавно вдига ръка към лицето си, защото очите му се навлажняват.
Някъде зад мен звъни мобилен телефон, а сигналът му е на… „Сигнал“:
Между ад или рай
влакът просто продължава
и всяка спирка е една любов –
ще вървим ли докрай
още колкото остава:
единствен миг или един живот…

Сподели тази публикация:

12 мнения за “Трамвай”

  1. Не знам какво значи това, ама бях яко в трамвая вчера надвечер…

  2. Добре е наистина човек от време навреме да откъсва поглед от себе си и да се взре в другите. Аз също обичам да наблюдавам хората като се движа с градския транспорт – но се вглеждам повече в хората по спирките – най-много обичам да ги гледам как се хранят – особено работниците стиснали баничка с боза, отхапват големи залци. Тези хора, които се занимават с тежък физически труд, се хранят много натурално и с основание, за разлика от изисканите и префъцунени офис обитатели, повечето от които и една калория не изгарят, докато киснат пред компютрите… киснеме пред компютрите…

  3. Интересно е да гледаш хора стига да не видиш повече от колкото искаш. Повечето време обаче това е, което се случва. Защото колкото повече гледаш, толкова повече забелязваш кой е човекът пред теб ВСЪЩНОСТ и колко празен е той отвътре и колко повърхностно е всичко около теб.

    А понякога, особено когато ставаш слушател на разговор, това, което виждаш е достатъчно да ти изправи косата! И после имаш проблем – трябва да забравиш, но това не е толкова лесно. Накрая просто се отвращаваш от света.

    Май все пак е по-добре да си киснем по компютрите и да не горим и една калория!

  4. Що пък хората да са празни отвътре? Кое му е празното на момчето, което отстъпва място на старицата? На момичетата, които тайничко си го харесват? На младежите, които се целуват? Или на дядото, който ги гледа и явно си спомня нещо? Ако те са празни, значи и аз съм празен…

  5. Всеки си има своя тайна, свои преживявания… всеки е интересен с нещо. Човек е уникален с вида си, говора си, движенията си… аз харесвам хората и понякога обичам да ги наблюдавам просто така, а в автобусите е забавно толкова много различни хора на едно място 🙂 Никой не е празен..може би просто някои таят по-навътре в себе си характерите си и чувствата си и не ги показват толкова явно 🙂

  6. Понякога можеш да откриеш нещо дребно, което да осмисли целия ти ден. Друг път може да го съсипе.
    Но винаги има по нещо различно което мен лично ме кара да се замисля.

  7. За съжаление трябва да се съглася с Камен: Ето какво аз виждам като се загледам в хората в тукашните автобуси: един студен от индийски или азиатски произход забил нос в голям учебник и черна жена гледа тъжно през прозореца…Автобуса спира и се качва една луда която си говри сама (що ли вече всички не почнем), някой-друг инвалид завързан със 100 колана да не му се търкаля стола, и се чуди на кого да се усмихне че да видят хората че и той е човек. Автобуса спира пак и един бездомен се опитва да се качи: шофйора не му дава, защото няма обувки и следователно се чува протест от рода на „I wouldn’t need to use the bus if I had shoes!!!“… Не знам дали са празни хората, но колкото повече аз ги гледам толкова повече и аз искам да почна да си говоря сама понякога

  8. И аз обичам да наблюдавам и/или слушам хората в тролея /аз пътувам с тролей/. Винаги може да се научи нещо интересно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.