Тези, които ме познават добре, знаят що за човек съм: дай ми да свърша 1000 неща за 10 минути и ще се справя. Накарай ме обаче да стоя и да бездействам в някое барче или дискотека, не мога!
През уикенда стана така, че с един приятел решихме да пийнем по нещо в едно квартално заведение в Студентски град:
– Две бели фрапета – казвам на сервитьорката.
Момичето реши, че това е поръчката за двама ни и почти се врътна да си ходи, когато приятелят ми добави:
– А… за мен кафе и минерална вода.
След няколко минути сервитьорката се връща с поръчката, а аз умирам от жажда – докато сложи втората чаша на масата, аз вече бях пресушил първата:
– И още едно фрапе, ако обичате – казвам.
Тя кима одобрително, след малко носи фрапето и прибира другата, вече празна чаша… Говорим си простотии и изведнъж му казвам:
– Ееех, днес гледах едни пуловери по Витошка, за по 300 лв. Мисля да развивам бизнес – ходя по селата, давам по 100 лв. на пуловер бабите да ги плетат ръчна изработка и ги продавам на Витошка за по 300 лв… Яка идея, а?
– Ами… не.
– Що, бе, не ми е известно някой да се е занимавал с бранша на плетящите бабички…
– Ами как да се занимава… голямо текучество, бе, Пешо, голямо текучество!
Хилим се като идиоти и след малко виждам момичето и третата ми чаша пресушено фрапе… Ръгам приятеля ми и казвам:
– Моля те, поръчай ти фрапе този път, че вече направо ме е срам от момичето…
И той, на висок глас:
– Извинявай, донеси му още две фрапета!…