Виртуалният офис на КАТ

Вярвате или не, от днес КАТ имат виртуален офис…

Засега имаме:

1. Справка за невръчени актове (от видеокамери), която не работи съвсем читаво. Вместо простичко съобщение в стил „нямате актове“, показва празна таблица. Може да правите по една проверка на ден, така че не можете от един акаунт да видите своите нарушения и тези на половинката си, например…

2. Вместо да чакате на опашка, вече има live уеб-камери към таблата с опашките на КАТ. Нямам никаква идея защо трябва да се предава Live предаване с подобна картинка:

вместо просто да виждате дори и от най-простото устройство:

B318   10

B317   10

B316    9

Това е все едно вместо да отпечаташ копие на документ,  да снимаш документа, да отидеш до фотото и да извадиш снимката… Но е по-добре от нищо.

3. Секция със съвети и важна информация… Не знаех примерно, че ако те блъсне неизвестен шофьор, може пак да се предяви иск и да ти изплатят обезщетение от Гаранционния фонд. Виж тук.

4. Видео със социални реклами и любима песен, за която бях писал преди доста време.

Накратко, виртуалният офис на КАТ никак не е съвършен, но е една добра стъпка напред, така че аз смело поставям сайта в категория „това да“.

Насочвам ви към сайта и песента…

Вижте i-KAT.org

… и шофирайте внимателно!

И дамите си падат по колички

„Като малки момичетата си играят с кукли, а момченцата с колички. По-късно просто си разменят играчките.“

Как да не се съгласиш с това твърдение, още повече, че вече има и минивариант на любими марки коли, изработени като…обувки.

Какво ще кажете за тези Lamborghini Superleggera? Проектирани от Modo, с дизайнер Тим Купър, като потенциален продукт на италианската модна къща Тонино Ламборгини. Както виждате и сами, те съчетават класата на марката на покойния баща на Тонино – Феручо Ламборгини с уникален дизайн и начин на изработка – обърнете внимание на карбоновите токчета.

Ето и моделът обувки на високи токчета – Opel Agila. Дизайнът им е дело на Лука Стаперс и за първи път са представени на парти в Амстердам през 2008 г., на промоционалната кампания на новата мини Опел Агила.

Определено са интересни и впечатляващи, но не гарантирам за тяхното удобство, което само по себе си предполага липса на комфорт. Да, ние дамите също си падаме по коли, но ако са на краката ми и се спъвам или буквално падам от тях – „Не, благодаря“. Въпреки това съм сигурна, че се продават добре. Има толкова жени, които ще си кажат „Щом изглеждат така, кой го е грижа за удобството изобщо?!“

…светлосиня, детски чиста…

Ранно утро. Не съм спал цяла нощ… Полушофирам полузаспало и полупаркирам колата на полупразната улица пред офиса… половинчата работа. Очите ми и те са полуотворени, а отражението ми в огледалото силно напомня на чичо Фестър (цъкни за снимка на чичо Фестър).
Влизам покрай почти заспалата охрана, чакаща с нетърпение дневната смяна… качвам се по пустите стълби и влизам в празния офис. Мониторите стоят строени и чакат започването на новия работен ден.
Чистачката идва и опрахосмучва целия етаж. Забърсва бюрата и много внимава да не закачи някой кабел или листче. Отнема и около 45 минути да приключи работа. Взима два огромни чувала с отпадъци (леле, наистина ли толкова много боклуци хвърляме всеки ден) и продължава работата си на следващия етаж… Също като в електронна игра – обираш всичко на това ниво и продължаваш към следващото…
Слънцето надниква през прозореца, градът оживява. „Свърши се днес, вече е утре – утре живей, утре бъди с нови очи, с ново лице, с нова мечта, с нова надежда, с нова любов, с ново сърце! Сутрин – светлосиня, детски чиста ще ни срещне с теб, живот!“
Тази нощ не спах… Но се радвам, че посрещнах утрото жив и здрав. Радвам се, че и един много специален за мен човек го посрещна така благодарение на дежурните лекари в Пирогов, които покрай суматохата от катастрофирали, натрошени, кървящи и пребити намериха време да залепят и превържат едно обикновено порязване от чиния…
За първи път в живота си (и надявам се – за последен) карах пил. Определено има разлика в усещането на обстановката и рефлексите… А вие какво бихте направили, ако се наложи спешно да закарате ваш близък до болницата, но сте пили и то доста?
И още нещо – ако сте живи и здрави, но се депресирате заради хиляди други дребни нещица, прекарайте една нощ пред спешното отделение в Пирогов. Хвърлете по един бърз поглед на пристигащите спешни случаи, на притеснените хора в чакалните, на притръпналите от какви ли не гледки лекари и… може би ще осъзнаете, че всъщност нещата изобщо не са толкова зле…
Хрумна ми и една друга идея – кръводарителска кампания на блогърите. Кой е с мен?