Скъпа, няма не мога (I Don’t Know How She Does It)

Жaнр: ъъъъ… чиклит ситком драма??
Година: 2011
Участват: Сара Джесика Паркър, Пиърс Броснан, Сет Майърс, Кристина Хендрикс, Келси Грамър
Режисьор: Дъглас Макграт
Времетраене: 89 мин.
IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1742650/
Трейлър:

Oценка на Петър: 5/10
Оценка на Биляна: 10/10

Какво да очаквате от Сара Джесика Паркър, главната героиня в „Сексът и градът„, ако не поредният филм, по който жените въздишат в благоговение, а мъжете гледат неразбиращо…

Според нас филмът ще Ви хареса, ако:

  • сте жена и балансирате трудно между кариерата и семейството (с 93% вероятност)
  • сте жена и обичате раздумки с приятелки (с 81% вероятност)
  • сте жена (с 67% вероятност)
  • като дете сте имали въшки (с 63% вероятност)
  • имате деца (с 60% вероятност)
  • пътувате често и сте далеч от дома (с 54% вероятност)
  • притежавате комби и всеки път ви е трудно да поберете багажа си вътре (с 54% вероятност)
  • никога не сте играли боулинг (с 53% вероятност)
  • трудно ви е да се справяте с домакинска работа (с 51% вероятност)
  • правили сте снежен човек (с 51% вероятност)
  • обичате деца (50% вероятност)
  • фермер сте и нямате нито един кактус (едва 2% вероятност)

Изследването е базирано на допитване до един мъж, две жени и плюшен хипопотам.

Сега сериозно – ако обичате „Отчаяни съпруги“ и „Сексът и градът“, тичайте към киносалона. Там ще видите историята на една жена, която няма много време за такива филми, защото я чакат офис работа, домашна работа, грижи за децата и в целия филм се разказва за жонглирането между задачите.

Едно не ни е ясно – защо буквално преведеното заглавие „Не знам как го прави“, изразяващо възхищение се превежда като „Скъпа, няма не мога“… Отдаваме го на народопсихология и жени, упорито отказващи секс на преводача.

Сексът и градът 2

Жанр: романтична комедия / драма

Официален сайт: http://www.sexandthecitymovie.org/

Трейлър: http://www.youtube.com/watch?v=XKQ5yRFkBnE

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1261945/

Световна премиера: 27 май 2010 г.

Режисьор:

Μайкъл Патрик Кинг

Участват:

Сара Джесика Паркър, Ким Катрал, Кристин Дейвис, Синтия Никсън, Крис Нот, Евън Хендлер, Джон Карбет, Дейвид Егенберг, Пенелопе Круз, Лайза Минели и др.

Гледат:

Биляна Събева, Петър Събев и др.

Оценка:

Разнородна (четете по-надолу)

Биляна:

Очаквах продължението на филма с голямо нетърпение, но периодът на неговата премиера в България съвпадна с ремонтите и обзавеждането  на новото ни жилище (който скоро е правил ремонт и то спазвайки срок, знае за какво говоря). Казах си: „Е, какво пък, ще го гледам след седмица-две с приятелки…“. Докато днес, прибирайки се с Петър от поредния строителен хипермаркет той изненадващо ми предложи: „Хайде да отидем тази вечер на „Сексът и градът 2“. Бях шокирана точно мъжът ми да го изрече. Знам, че не е фен на сериала, затова искам тук да му благодаря за хубавото преживяване. Ти си вълшебник, знаеш защо! 🙂

И така, ето какво се случва „след като кажеш „ДА“ на любимия“…

Веднага след като излязохме от салона започнахме да обсъждаме темите, които присъстваха в сюжета. Решихме тук да изложим своята (женска и мъжка) гледна точка по водещите акценти от филма. Искам първо да посъветвам тези от вас, които не са гледали филма, а имат желание да го направят, да не четат по-надолу. Повярвайте ми, по-добре да не знаете какво се случва във втората част.

Кои са някои от най-важните моменти във филма:

  • сексът (разбира се);
  • сексът и брачният живот;
  • работата;
  • щурите купони;
  • старостта/младостта;
  • красотата;
  • ревността;
  • споделянето на проблем с приятел/ки;
  • гей-обществото;
  • женската независимост;
  • децата и семейството;
  • възпитанието и грижите за децата;
  • срещата със старата любов;
  • искреността и доверието между партньорите;
  • умората от ежедневието и страхът от скука в брака;
  • сблъсъкът на култури, бит, ценностна система;
  • толерантността
  • и т.н.

Според мен сериалът и филмовите версии след това успяха по достъпен и искрено забавен начин да освежат ежедневието на милиони жени и мъже по света (сигурна съм, че мъжете фенове не са никак малко, днес в киносалона това си пролича). Свободното обсъждане на теми, които допреди няколко години са били „трудни“ за говорене, но които вълнуват всяка жена се оказа печалившата комбинация за продуцентите на продукта. Как най-добре би избягала от монотонните си дни една жена? Как би релаксирала? Начините са много, но един от най-успешните, за които аз се сещам са: пътешествия, истинска романтика с любимия, сладки приказки с приятелка, избор на шеметни тоалети, обувки и аксесоари… пък било то и само като наслада за окото! Всичко това присъства във филма и най-хубавото е, че всяка жена може да намери себе си в образа на една от героините. Не по-маловажен е и фактът за избора на актьорски състав. Ето защо вече очаквам с нетърпение и третата част!

Петър:

Преди време ходих на първата част на „Сексът и градът“, фирмено… Колежките се хилеха и се побутваха, а колегите (всъщност, аз и още едно момче) отчаяно се опитвахме да вникнем в сюжета на филма… и не успяхме! Затова силно се зачудих дали пък втората част няма да е по-добра от първата – при условие, че Виктория Бекъм и Кейти Холмс също са искали да получат роля, но не им се е отворил парашутът… Надявах се тайно и че този път ще напрегна женската си интуиция и сензитивност докрай и ще успея да „прихвана“ нещо от филма… И предложих на Биляна да отидем и да го изгледаме.

Няма да ви казвам много за филма, но по-голямата част от действието се развива в Абу Даби (но е заснета в Мароко)… Ще ви кажа няколко важни факта за Абу Даби.

Първо, изговаря се „Áбу Дáби“, „ъбудъби“ ще казвате на кучето си…

Второ, Абу Даби е столицата на Обединените Арабски Емирства, а Дубай щеше да е провинция, ако не се намираше на крайбрежието, щото както варненци и Ърнест Хемингуей казват „всичко, което е далеч от морето, е провинция“…

Трето няма да има, щото се отплеснах, но ако ви се чете за ОАЕ, четете в блога на Микинцето, която свързвам пък с ето тази уникална история за „Сексът и града“… пак се отплеснах!

Истината е, че за филма нямам кой знае какво да кажа – отново нищо не схванах… Не, че филмът е тъп, по-скоро аз съм тъп, но откровено се възхищавам как са направили филм, който толкова да се харесва на единия пол, а да остане толкова неразбран за другия… Под „разбирам“ нямам предвид дали съм схванал сюжета, а онзи неистов пламък в очите на жените, когато видят апартамента на Кари, луксозния хотел в ОАЕ, някоя прекалено „откровена“ (не се сещам за по-точна дума) реплика или поредния изкелиферчен тоалет…. Предполагам, че и така трябва да е – иначе според филма попадам в категория „гей“.

Все пак, мили мъже, във филма има готини плажове (арабски), готини мадами (ирландски), готини коли (немски)… Мислете си за ирландски плажове, немски мадами и коли на арабски производители и ще видите, че и по-зле може да бъде.

Разбрах и още нещо – на Микинцето никак не й е лесно в ОАЕ; аз не съм сигурен, че бих преодолял огромната пропаст между културите (ако бях жена, де)…

В заключение – който е харесал първата част (или сериала), предполагам, че ще е във възторг и от „Сексът и градът 2“. Останалите ще са само в „…торг“.

Казах "Да" на Петър в най-приказната нощ…

“Всяко нещо с времето си”, гласи една поговорка. Е, времето за нашия приказен ден настъпи на 11.07.2009 година. Всъщност едва по-късно същата вечер разбрах, че Петър е подготвил всичко и е чакал точно този ден – на 11-ти навършихме 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден откакто сме заедно!

Нека започна всичко от начало:

Планът

През съботния ден /11-ти юли/ се оказа, че ще трябва да работя в офиса по изключение. Тъй като с Петър се бяхме разбрали да ходим в Пловдив  същия ден, няколко дни по-рано му казах:

– Ще ни се наложи да тръгнем следобед, след като свърша работа.

– Аз обаче трябва да тръгна един ден по-рано.

– Защо?

– Ами Митко има нужда от помощ по един много важен проект…

– Какъв?

– Ами… университетски проект за светлинни ефекти.

Денят

И така, нищо неподозиращата аз прекaрах деня си по работа, задачи и срещи с рекламни агенции. На няколко пъти ме наваля дъжда. След обяд вече валеше пороен дъжд, и колкото повече намаляваше работата в офиса, толкова повече се увеличаваше желанието ми да се прибера час по-скоро. Към 18:30 вече карах по Цариградско шосе. По магистралата пътят беше доста хлъзгав – окaза се, че цял ден е валяло навсякъде. Когато наближих Пловдив, звъннах на Петър:

– Аз съм вече в Пловдив. Вие как сте с Митко?

– Ами работим още по проекта.

– Как върви?

– Не много добре… Трябва да довършим още няколко неща.

– Ами добре… Аз тогава ще се видя с Мая и Катето и ще ходим на пицария, че умирам от глад.

– Добре, аз ще дойда направо в пицарията.

Час по-късно Петър дойде да ме вземе от ресторанта…

Изненадите започнаха

с красив букет от бели рози (Петър знае, че това са любимите ми цветя и искрено ще се зарадвам). Постояхме малко в ресторанта, Петър отиде до тоалетната и след като се върна, предложи на момичетата да се видим по-късно с тях, а на мен – да си направим нощна разходка из Пловдив. Прегърнати вървяхме, говорехме си и си припомняхме местенцета, на които сме били заедно. Минахме през центъра, телефонът на Петър иззвъня отново и дочух следния разговор:

– Здравей, Митак!

– …

– Ами супер, разхождаме се из Пловдив.

– …

– Да, чудесно… Искаш ли да ходим довечера у Митко? … Добре, Митак, айде по-късно ще се видим! … Хайде да се поразходим в парка!

Окъпаните от дъжда алеи ни подканиха да оставим следите си по тях и скоро се озовахме на пейката, на която бяхме седнали и на първата ни среща. Постояхме малко и си припомнихме някои от любимите ни моменти заедно в моя град, а и не само… Сетихме се за красотата на Париж и Айфеловата кула, страхотният ден в Дисниленд, дегустацията на бира в Брюксел, екскурзията ни до о. Тасос, парламентът в Букурещ, акваруимът в Лондон, фонтанът „Ди Треви“ и древните сгради в Рим… и изведнъж се озовахме пред Античния театър, но в Пловдив.

Неусетно бяхме стигнали до Стария град, изкачвайки се и слизайки по уличките, усещахме толкова много любов навсякъде около нас и… Телефонът на Петър пак иззвъня.

– Здрасти, Тони! – вдигна телефона той.

– …

– Ами в момента се разхождаме из Стария град, близо до Античния театър.

– …

– Ами каквото решите…

– …

– Две-три някъде. Вземете и вино.

– …

– Не, не мога.

– …

– Ами вземете каквото можете, ние ще дойдем после.

– …

– Добре, хайде, до после.

Предложението

Петър ме хвана за ръката, поведе ме към върха на Небет тепе и ми каза:

– Искаш ли да ти покажа нещо много красиво?

– Разбира се, любов.

– Добре, но хайде да играем на „Доверие“…

Няколко пъти сме играли на „Доверие“ в София – единият си затваря очите и обещава да не ги отваря, докато другият го държи за ръката и внимателно го напътства към избраното място. И двамата партньори си вярват напълно, че никой няма да предаде другия и да наруши доверието помежду им. И така, затворих очите си и започнахме да се изкачваме нагоре, отначало бавничко, после се отпуснах и колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-силно усещах простора, силния вятър, топлата нощ. Казах му:

– Толкова е хубаво… Искам винаги да съм до теб!

– И аз искам да съм до теб… винаги!

Беше тъмно, много тъмно. На няколко пъти се подхлъзвахме леко, заради мократа трева, но наклонът свърши, земята под мен стана равна и след няколко крачки усетих ярка светлина пред себе си, прозираща дори през затворените ми клепачи. Помислих си: “Колко ли е красив градът, облян от светлини през нощта…”

Тогава Петър ме спря и ми каза:

– Вече можеш да погледнеш.

Отворих очи…

1

Наистина ми е много трудно да опиша какво почувствах… Светлините на целия град бяха пред мен, но трудно се забелязваха… Пред нас на цялата полянка със стотици свещички беше изписано “Биляна, ще се омъжиш ли за мен?”. А любимият ми мъж падна на колене пред мен с думите, които никога няма да забравя:

– …

… но и няма да споделя публично 🙂

Господи, колко много го обичам!

– ДА!!!!!

В ръцете си държеше кутийка с диамантен пръстен, който постави на ръката ми. Толкова силно треперихме и двамата. Тогава коленете ми не издържаха. Паднах на колене до него и започнахме да се смеем и да плачем от радост. А гледката пред нас на стотиците свещички, преливащи се със светлините на Пловдив завинаги ще я запазим като най-приказния спомен. По-късно разбрахме, че ми е предложил точно в 11 часа на 11-ти след 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден, откакто сме заедно.

След като дойдохме на себе си, Петър попита:

– И сега какво ще правим?

– Не знам… няма значение, щом сме заедно…

– Хайде да го отпразнуваме!

– Добре, ей сега ще се обадим на всички приятели…

Тогава Петър просто се провикна:

– Ееееей, хайде идвайте!

– „Спукано гърне!“ – чу се в далечината…

Приятелите

В този момент иззад една от скалите един по един започнаха да се подават тъмни силуети…

– Слънчо, кои са тези хора?

– Ще видиш…

Малко след това започнах да ги различавам… Тони, Дамян, Влади, Митко, Ники Вълчанов… Дойдоха да ни прегърнат и честитят… искрено им благодаря, че бяха до нас в този незабравим момент. После се обадихме на родителите ни и на най-близките ни приятели и отидохме да се почерпим в ресторанта, в който се запознахме… дори сервитьорката беше същата!

Ресторант "Ефир 100"

Скоро предстои годежът ни, а след него – най-вълшебният ни ден!

Благодаря на любимия ми мъж за това, че ме прави толкова щастлива и на всички приятели, които му помогнаха да осъществи изненадата си!

Очаквайте скоро и забавен вариант на историята с подробности от подготовката, възстановени „по разкази на очевидци“. А дотогава – музикален поздрав: