Септември 2006 г.Петър Събев по време на фирмено парти
Имам позната, която свири много добре… Ще кандидатства в Консерваторията… Свири на чело от дете, добра е! Даваш й нотите и изплясква всичко като компютър с чудесен MIDI player. Възхищавам й се за уменията й… И в същото време – не съвсем. Помолих я да ми изсвири любимата си песен. Каза, че не може…
Аз не смея да се нарека музикант. Научих се да свиря на китара в училище. „Откраднах“ си някои трикове на китарата от мои съученици от по-горните класове, започнах с няколко лесни ритми и песнички… по слух и от сърце. После се влюбих в едно момиче, заради което се мотивирах да науча нещо по-сложно… И после… после просто исках да свиря всичко, което си поискам… И донякъде успях!
Да, може би няма да започна от правилната тоналност. За мен „до мажор“ си е „до мажор“ и може би никога (повече) няма да го нарека „тонически квинтакорд“… Класическата каденца, доминантите, субдоминантите и тониките могат спокойно да си правят партито без мен…
Аз не мога да свиря. Но дрънкам…
Не мога и да пея добре. Но грача…
Дрънкам и грача от Аеросмит до руски емигрантски песни, от Рибля Чорба до Панджаби, от БТР до Азис и от Аква до Металика… мога да издрънкам и любимата песен на моята
Сещам се за една случка в подлеза на НДК:
Досадно циганче с разстроена китара, от която са оцелели само две струни обикаля минувачите… Минава покрай дългокос младеж и му казва:
– Кажи сега, бате, каквото кажеш – това ще свирим!
– Емииии…. свири Пърпъл. Знаеш ли?
– Как да не знам, бе, бате! Всичко знам!
Спира се, хваща китарата, дрънва два пъти и с най-чалгаджийския тон се провиква:
– Пърпълееееее, пърпълеееееее-ееееее!
Дълбоко в себе си много приличам на това циганче… И точно това искам всъщност.
Не ме разбирайте погрешно… Като пълен музикален помияр, съм ценител и на класическата музика… но не по начина, по който хората я слушат в огромните зали със страхотна акустика, а по един мой си начин…
Защото, когато седнем на масата и му дръннем по две бири, предпочитам след това да си грачим любимите песни, вместо в захлас да слушаме Опус 99 в „си минор“ на Шуберт… примерно!
Е как така няма да може. Нека научи поне малко Apocalyptica, колкото за замазване на очите 🙂
Аз също мога да изсвиря всяко нещо, което чуя, просто чувам имената на самите ноти от мелодията. Мога и да импровизирам свои собствени неща. За сметка на тия две неща не съм добър изпълнител.
Историята с циганчето е брутална 😉
академизирането на нещата винаги води до поквара. половината дипломирани художници също нямат грам идея какво да нарисуват и мацат портрети на чужденците по морето
още няколко хита и ФМИ ще е по-известно име от някои борци на родната поп сцена 🙂
Не знам за кво ми говориш :Р
„За всеки влак си има пътници“ – не е казано напразно. Ти си в своя си влак и свириш и пеше за удоволствие, в компания, след две бири, за да разкриеш чувствата си. ЧУДЕСНО! Ти си музикант не заради самата музика, а заради емоцията да я слушаш и изпълняваш. Какво по-хубаво. Няма смисъл да се сравняваш с музикантите от „високото изкуство“ – излишно е.
Продължавай, както на теб ти харесва! Колежката ти ще си продължи по нейния си начин 🙂
Еми аз съм те чувала да си „дрънкаш“ и „грачиш“ и да ти кажа не ми беше никак зле като слушател 🙂
Ако си спомняш учителката ни по история, тя казваше нещо от рода на „образованието ограничава творчеството“. Сиреч „there is a reason why creativity and logic are in different parts of the brain“. И всъщност това е доказано и научно 😀
There is a reason why creativity and logic are in different parts of the brain…
But scientists find no logic in it and creative people have no clue this is so.
Аз бих могъл да те окуража да вървиш с това, което ти е на сърце, и по пътя, който те удовлетворява, свирейки от сърце. Защото без сърце не може да се мине.
Не знам какво е имал предвид bruce под „академизирането“… И аз имам музикални интереси. Появиха се в късните тийн години. Пробвах с китара, но не ми хареса и установих, че не е моят инструмент. А и интересите ми бяха не към това, да свиря чужда музика, а към композирането на собствена. На мен пък ми е интересно и държа да разбирам природата на музиката и закономерностите й, а и считам, че това си е почти задължително за някой, който иска да израства и да твори адекватно собствена музика, да анализира и да общува ефективно с музиканти, та в този ред на мисли, не съм съгласен с изказванията за „академизирането“. Ел. теория, хармония, полифония, анализ и т.н. – теоретичната страна на нещата се оказа доста интересна за мен, та съм се затрупал с купища книги по музика и от време на време си пиша с проф. от САЩ.
Погрешното схващане, че образоването ограничава творчеството, е наистина много популярно… Който обаче го е тествал, знае, че това не е така. Разбирането и осъзнаването на творчеството, кой му елемент как и защо работи, не го ограничава по никакъв начин, освен ако творецът сам не допусне и не избере да се клишира. Двете полукълба наистина са с отделни функции и са щастливи тези, които съумеят и в науката, и в изкуството да ги съчетаят и използват мощта им. 😉 Защото и в изкуството (в частност, музиката) си има закономерности и логика. Напр., музикалната форма е логично построение на музикалните мисли във времето така, както на думите в речта, мотивите са манипулирани по определени параметри, тежненията, тоналните сили и устойчивостта на ладовите степени си имат акустични причини, от които произлизат много от „правилата“ на музиката, и т.н. Това са удобни инструменти, с чиято помощ човек може да извае творбата, която желае, а не да се мъчи с голи ръце, защото както е казал Johannes Brahms: „Without craftsmanship, inspiration is a mere reed shaken in the wind“. 🙂 Разбира се, всеки върви по своя път и обира според потребностите си.
Много уважавам ценителите на класиката! Нека не я забравяме – тя е големият предшественик на това, което слушаме днес…
А „Фатални Мозъчни Изкривявания“ определено сте много интересни симпатяги и който не е гледал клиповете ви, го пращам да ги гледа! 🙂
Успешна 2008 г. на всички!
Искаме си купа „КИРЧО“!
Кога ще записвате следващия сингъл?
Аз също мисля че съм музикант от твоя тип – не мога да чета ноти (вече), но без особени проблеми хващам популярните песни по слух и като че ли така ми е по-забавно (или пък се оправдавам за това че не ми беше интересно като учих солфеж във втори клас:))
Аз съм те чувала да свириш на китара и не мисля,че само дрънкаш!Наистина можеш да свириш почти всичко и….мисля че никога няма да забравя Новата година,която посрещах с теб,Влади,Ники,Гошко и китарите!С твоята китара са свързани много от любимите ме мигове….