Голямото прибиране!

Сподели тази публикация:

Колко от вас през трите дни на 2008 г. бяха в три различни държави? Гордо вдигам ръка.
Планът беше да закуся в Холандия, да обядвам в Германия и да вечерям в България, но поради лошите климатични условия, вечерята се позабави… Но… нека да разкажа!
От дома на Надя до ж.п. гарата стигнах с велосипед, типично по холандски. Всъщност, сакът ми стигна с велосипед, който двамата бутахме.

Няма да ви разказвам дълго за немските железници… Просто трябва да видите с очите си как влакът е на гарата, тръгва в 11:53:00 ч., в момента е 11:52:51 и наблюдаваш как секундарника цъка: Цък! цък (вратите се затварят)! цък! цък! цък! (остава една секунда) цък… И влакът потегля! Това не ми е първия път в Германия и всеки път се опулвам като го видя!
Тъй като таксито от ж.п. гара Дортмунд до летището е 20 евро, а автобусът е 5 евро, с още трима непознати решихме да се изгъзарим и за броени минути бяхме пред летището с такси… на същата цена! Там обаче ни чакаше изненада:

Поради лошото време обаче се наложи да чакаме доста време… Кой каквото ще да казва за WizzAir, аз съм доволен, че намериха сили и начин да се справят със ситуацията! При тази гледка на летище „София“ (направена по-късно), в моите очи са буквално герои:

Та… Първо от София не даваха на самолета да излети (за да ни вземе от Дортмунд), после самолетът излетя, но вече беше късно и летище „Дортмунд“ затвори. Затова се наложи да вземем самолета от друго летище на 80 км, докъдето ни извозваха с автобуси… И накрая буквално се забихме в преспите на неразчистената писта в София, в 3 часа през нощта…

Поне на мястото, където „паркира“ самолета се бяха сетили да позамажат положението, та не се наложи да драпам през снега след близо 24 часа път.
Дойде и следващият проблем. Когато сто и петдесет души кацнат на Терминал 1 в 3 ч. през нощта, такситата стават рядко срещан екземпляр… За мой късмет, по време на полета се запознах с едно момче, което ми каза така:

– Имам един приятел, който ме чака с кола! Ще го помоля да те закара…
– Супер, много мерси – отвърнах.
Скоро след което се намърдахме в един раздрънкан Опел Кадет, мой набор, за незнаещите – 1982 г. И „приятелят“ засили разпадащата се машина с над 120 км/ч по пътя от летището към Цариградско, а и по самото Цариградско шосе… Изглеждаше по-страшно от кацането на самолета в снежните преспи! Мисля, че оставих солидни отпечатъци в дръжката над вратата… Иначе след едночасовото чакане на багажа, от летището до центъра на София отне едва 15-тина минути! Дадох на новите си познати пакет щропвафели от благодарност и… вече съм си вкъщи, умирам за сън и си лягам. А за щропвафелите и останалите впечатления от Холандия – очаквайте тези дни, когато намеря време… Сега заспивам!

Сподели тази публикация:

3 мнения за “Голямото прибиране!”

  1. В интересни приключения се вкарваш в последно време – първо с гъбките, а сега и това…добре, че си се прибрал вкъщи жив и здрав. Айде лека нощ, дано не сънуваш летящи с бясна скорост раздрънкани кадети, които цепят дълбоки преспи сняг…;-)

  2. Добре дошъл на родна земя! Друго си е да те посрещнат екстремно! Приятни сънища!

  3. Склонна съм да го изживея щом ще пристигна в страната която няма Щропвафели, но си има всичко останало 🙂

Вашият коментар

Specify Facebook App ID and Secret in Super Socializer > Social Login section in admin panel for Facebook Login to work

Specify LinkedIn Client ID and Secret in Super Socializer > Social Login section in admin panel for LinkedIn Login to work

Specify GooglePlus Client ID and Secret in Super Socializer > Social Login section in admin panel for GooglePlus Login to work

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.