Уикенд в Южна Италия: Бари, Матера, Алберобело, Мартина Франка, Лече, Бриндизи и Полиняно а Маре

Италия винаги е добра идея, нали? Не знаем на колко от вас се е случвало просто да ви се ходи „някъде“, да поровите за евтини полети в Интернет и да резервирате първото нещо, което ви се стори смислено… Е, „токчето на италианския ботуш“ и именно областта Пулия в Южна Италия (известна още като Апулия) грабна вниманието ни…

Над 800 км брегова линия, къщи с конусовидни покриви и такива, изкопани в пещери, безкрайни масиви от маслинови дръвчета и тук-там някой кактус или палма, съчетани със старинни барокови сгради и топъл климат нямаше как да не ни заинтригуват. Взехме си WizzAir с полети София-Бари-София в рамките на 3 пълни денонощия – тръгване в четвъртък вечер и връщане в неделя вечер. Едва по-късно, планирайки пътуването си, четейки пътеписите на други блогъри и съветите на туристически агенции, открихме, че три денонощия са твърде кратък престой за Пулия…

Повечето хора успяват да посетят едно-две, максимум три места за това време, но мислим, че поставихме национален блогърски рекорд за най-много посетени градчета и селца в областта в рамките на три денонощия… цели седем! Предполагаме, че рекордът би могъл и да се подобри, но все пак говорим за пълноценно преживяване, а не за лудо препускане заради бройката, нали?

Планът

travel-mapДобавяйки всички забележителности, добри места за хапване плюс линиите на различните компании (четете по-надолу), направо се наложи да направим карта в Google My Maps с местата, маршрутите и ресторантите за посещаване. Наложи се да отсеем някои забележителности и в крайна сметка решихме маршрутът да е Бари – Матера – Алберобело – Мартина Франка – Лече – Бриндизи – Полиняно а Маре – Бари. Вариантите за подобен „подвиг“ са два: наемате кола или оптимизирате на макс обществения транспорт.

bari-airport2Първият вариант (т.е. наем на автомобил) е удобна опция, тъй като колите под наем са доста евтини – в ненатоварения период може да се наеме автомобил за трите дни на крайна цена около 80 лв. Но има и уловка – паркирането в историческите центрове не е просто нещо, няма как да се насладите на чудното италианско вино и (нещо, което колега ми каза) някъде в дребните шрифтове на договора пише, че ако полицията изиска данни за автомобила (по какъвто и да е повод), таксата да се предоставят тези данни е 50 EUR за всяко поискване, които се удържат от крайния клиент (и на въпросния колега му я удържали три пъти)… Така че минахме на вариант две: обществен транспорт. Но ако все пак вие решите да наемете автомобил, обърнете внимание на нашите съвети.

transport

Още от самото начало разбрахме, че планирането на пътуването с обществен транспорт не е лесно. Италианските компании са „всяка коза за свой крак“ и всяка си има (или си няма) собствен сайт, не всички имат версия на английски, не всички държат да изпълняват всички маршрути и т. н. Накратко – нямат никаква единна система, дори централните гари в Бари са няколко…

Още с пристигането си в Бари искахме да отидем директно в Матера, тъй като е малко встрани от маршрута и да спим в пещерен дом. Полетът каца по разписание в 21 ч.  и двата варианта са:

  • отивате до централна гара Bari Centrale FAL и хващате влак в 22:00 ч. (доста рисковано, но е постижимо, особено ако разгледате схемата на централните гари в Бари по-долу)
  • чакате до 00:30 ч. и се мятате на автобус директно до Матера от летището.

Тези две прости изречения са резултат от двудневно браузване и претърсване на какви ли не варианти.

За късмет, Петър запази жилище в Матера и домакинът ни за вечерта, Никола, се съгласи срещу 30 EUR (което е доста приемлива цена) да дойде и лично да ни вземе с автомобила си от летището… Е, това (или спазаряването на такси за подобна сума) е най-добрият вариант!

bari-airport

И така, излетяхме и, макар и излитането да се забави с 15-тина минути, кацнахме навреме. Полетът е доста кратък, а летището в Бари изглежда ново, модерно и голямо за размерите на града. Никола ни чакаше, според уговорката, и се качихме в колата. Пътувахме около час, в който разбрахме, че италианските пътища, шофьори и автомобили не са по-добри от българските, дори по-скоро е обратното…

matera

Матера

Пристигаме и Никола ни води до жилището си, което всъщност е на 50-100 метра от централния площад, но представлява красиво обзаведена стая, като едната ѝ половина е иззидана от дялан камък през XVIII в., а другата си е естествено вкопана в скалата още от антични времена…

Никола ни дава карта, като ни посочва най-интересните забележителности и добри ресторанти, но ние сме толкова прехласнати по стаята, че продължаваме да се разхождаме из нея и да снимаме…

cave

Препоръчваме с две ръце мястото и домакина – можете да резервирате през AirBnb или директно да се обадите на Никола (детайлите са в описанието на видеоклипа горе). Когато се усещаме да се спрем, часът е вече 23:15. Ресторантите затварят, но ние така или иначе не сме много гладни и навлизаме в падналата мъгла, за да разгледаме мистичната Матера…

matera-night

Разглеждаме града по тъмно и се прибираме. Няма как да опишем какво е да нощуваш в пещера и да усещаш повея на маслинови дръвчета навън да се смесва с топлия аромат на горещ шоколад, докато четем италианска поезия…

matera-fog

Събуждаме се. Качваме се на втория етаж на сградата с часовника, която се намира на централния площад. Там е панорамният бар, където хапваме прясно изпечен кроасан с чаша вкусно лате. Човечецът е много мил, но не знае грам английски. За сметка на това на италиански е доста разговорлив, макар и нищо да не разбираме. Минаваме на жестове. Той ни сочи празните чаши и очевидно пита нещо за кафето:

cafe

— ***** il caffè ******* colazione **** ******?
— Si. Tutto grande!!! – отговаря Петър с три от общо десетте думи, които знае, вдъхновен след снощното четене на италианска поезия.
— ****** *** ********** ***** felice ***** ********** ** ****** – отговаря нещо, от което разбираме само, че някой е щастлив…
— Scuzi? – пита Петър, докато Биляна вече е ококорила очи от „разговора“.
— Si?
— Nebbia? Quando abbandonare? – пита Петър на развален италиански, като сочи през замъгления прозорец (и е проверил предварително как е „мъгла“ на италиански), а Биляна наблюдава цялата ситуация и тотално си губи граматиката…
— ********* due ore *** ******* *** ***** pranzo ****** **** ****
— Grazie. Arrivederci!

Още със затварянето на вратата Биляна не скрива почудата си:

— Ти осъзнаваш ли, че говори на италиански с този човек в продължение на две минути?! Какво го попита? Какво ти каза?
— Попитах го кога ще се вдигне мъглата и той ми отговори след около два часа…
— !!!

matera1

По време на пътуването ни имахме още няколко такива случая, в които се наложи „да говорим“ на италиански. Направи ни впечатление, че местните са изключително отзивчиви, когато се опитваш да комуникираш на техния език и наистина може да се разберете много бързо.

casa-noha

Влизаме в лабиринта от улички и продължаваме към Casa Noha, където се разказва повече за Матера (отворено всеки ден без вторник, 9-18 ч. през април-октомври, 10-16.30 ч. през ноември-март, 4 EUR за вход).

matera2

Матера е град с уникална архитектура, дух и звучене. Със сигурност може да се нарече един от най- въздействащите градове не само на територията на Италия, но и в целия свят.

matera3

Има доказателства, че многобройните естествени пещери в Матера са били първите къщи на древните обитатели още от епохата на Неолита.

matera4

Жилищата са били издълбавани едно над друго в сравнително меките скали в продължение на стотици години, често хаотично, така че покривът на една къща се е превръщал в път, стълбище или под за друга, като се образува същински лабиринт от къщи – настрани, нагоре, надолу, наляво, надясно…

matera6

Матера не винаги е била толкова красива обаче. До 1950 година, хората са живели по пещерите тук без вода, ток и канализация. Жилищата-пещери са били мрачни и миризливи помещения, хората и животните са живеели заедно, а детската смъртност е достигала до 40%.

matera5

Правителството на Италия обявява Матера за национален срам на Италия и изселва принудително близо 20 000 обитатели на старинните жилища на Матера. Собствеността над пещерите си запазват само онези, които могат сами да си позволят закупуването на друг дом. Останалите трябва да напуснат ексцентричните си местообитания и да свикнат с панелките, предложени от правителството.

matera7

Следват близо 40 години, в които пещерните жилища остават обезлюдени, но кино-продукцията връща славата на Матера, тъй като локацията е изключително подходяща за филми на библейска тематика. Тук са снимани филми като „Демонът“, „Христос се спря в Еболи“, „Трима братя“, „Повече от чудо“, „Цар Давид“, „Рождество“, „Страстите Христови“, „Спектър на утехата“, „Поличбата 666“, „Младият месия“, „Бен хур“ (2016)… В момента се снима и „Жената чудо“, който ще излезе през юни 2017 г.

matera8

През 1993 г. ЮНЕСКО обявява Матера за cветовно архитектурно наследство. От тогава насам градът възвръща старата си слава и през 2019 г. Матера и Пловдив са избрани за европейски столици на културата…

matera9

Матера е чудесно обозначена, но въпреки това ще се изгубите в огромния лабиринт от къщи (което и трябва да направите, за да усетите атмосферата на града).

san-pietro

Освен Casa Noha, посетете църквата и едноименния площад San Pietro Caveoso, откъдето се открива невероятна гледка към каньона на Torrente Gravina…

torrente-gravina

А ако разполагате с повече време, можете да се разходите из живописния каньон и да минете по въжения мост.

casa-grotta

На метри от мястото ще видите и Casa Grotta di Vico Solitario. Срещу скромна сума (3 EUR) ще можете да разгледате едно типично пещерно жилище, с животните, гърнето, леглото, хранилището за вода и бебешкото креватче на едно място, както е било само преди 60-тина години…

casa-grotta2

Става време да се връщаме. Мъглата се вдига и пред нас се открива красивият пейзаж на Матера. Изкачваме доста стъпала, за да стигнем до централния площад…

stairs

Хапваме вкусно прошуто, моцарела и други домашни гозби в Il Terazzino, където се наслаждаваме и на гледката….

lunch-matera

Скоро след това се отправяме към новата част на града и авто-жп-гарата (с подземни коловози), която отвън изглежда доста невзрачна:

fal-station

Няма директен транспорт до Алберобело, така че единственият смислен начин е да се мине през Бари (или да се спазари такси за добра сума). Влакове от Матера до Бари има почти на всеки час, цената на билетите е 4,90 EUR и е много важно след като си ги закупите, да ги валидирате – иначе все едно пътувате без билет.

validate

Това важи за всички италиански влакове, въпреки че билетите и валидаторите на различните компании са различни…

fal-train

В крайна сметка на гарата пристигна един дизелов локомотив и за малко повече от час ни закара до Бари, откъдето се метнахме на FSE линия 1 (Bari-Taranto)… FSE като цяло е най-мизерната от всички ж.п. компании в Южна Италия и откриването на гарата не е лесно нещо, така че вижте схемата по-надолу!

alberobello

Алберобело

Тъй като Матера ни допадна много, останахме малко повече и хванахме сравнително късен влак до Алберобело, със смяна в Путиняно. И макар „от Матера до Путиняно“ да звучи почти като ругатня, все пак по тъмно се добрахме в това прекрасно селце, чието име в буквален превод означава „Красиво дърво“….

peter-obuvki

Едната обувка на Петър се скъса непоправимо… Е, по-добре да си късаш обувките, отколкото да си късаш нервите, нали?

working-time-italy

Прави ни впечатление, че италианските магазини и ресторанти имат работно време, което е съвсем различно от нашето… Почти всички магазини отварят след 10 ч., работят около два часа и затварят, след което отварят повторно чак към 17-18 ч. Работят още два часа, в които главните улици буквално преливат от хора, след което народът се изнася към ресторантите до към 23 часа, а магазините затварят още към 20-20:30 ч. В 12 часа по обяд и в полунощ практически хора по улиците няма! Иначе дори в малкото Алберобело с население 10 000 души се намериха три-четири магазина за обувки и скоро продължихме към Tipico Resort, откъдето си наехме труло за вечерта

Трулите са конусовидни варосани къщички, сякаш извадени от детска книжка с приказки. Те са причината Алберобело да е толкова известно място и защитена от ЮНЕСКО местност.

aberobello-night

Факт е, че най-старите къщи с конусовидна форма са открити на границата между Турция и Сирия, около 1000 г. пр. Хр. Защо виждаме трули тук тогава, построени чрез използването на същата техника, позната сред отоманците? През XV в. флотилия на Отоманската империя неуспешно атакува Италия. Губейки битката и без възможност да се върнат в родината си, голяма част от османските воини помолили да работят за местните владетели в замяна на късче мирна земя… И ето ви трули!

trulli1

Днес трулите се използват като домове, магазини, складове – дори местната църква „Сант Антонио“ е във формата на труло…

san-antonio

Събуждаме се от звъна на църковните камбани, които огласят цялото село:

Така сме преяли предната вечер, че тотално пропускаме закуската и решаваме да се разходим сред трулите. Почти всяко труло е с двуслойни стени и покрив, на който е изрисуван характерен религиозен, астрологичен или мистичен символ, носещ различен късмет – здраве, щастие, любов, защита от зли хора, вяра, надежда, добра реколта и др.

trulli2

Едно симпатично коте ни посреща на измитите от нощния дъжд улици…

cat-trullo

Обикаляме още малко, купуваме си сувенирчета от първите отворили търговци и дори си правим селфита… Някои от нас…

bibi-selphie

Продължаваме към

martinafranca

Мартина Франка

Това е мястото, където линия 1 и линия 2 на FSE се събират… Не, че градът е супер туристически, но просто имаме два часа до следващия влак и решаваме да се поразходим…

martina-franca-center

Пием сутрешното си лате във Florien Caffè – малка сладкарничка на 5 минути от централната гара, след което се пускаме по булевард Corso Italia.

martina-franca-bulevard

Градът е известен с две неща: оперният Festival della Valle d’Itria, който се провежда през август, и бялото вино „Док“, произвеждано на територията на Мартина Франка (младо вино с характерен кехлибарен цвят и плодов аромат).

martina-franca-chiesa

В града има около 15 различни църкви и поне още толкова барокови сгради, като повечето са концентрирани в историческия център, ограден от каменни стени с огромни барокови порти, водещи до площади и тесни криволичещи улички.

martina-franca

“Пиаца ди Рома” е най-голямото открито пространство в стария град… И докато Петър снима сградите, група италиански дядовци заговориха Биляна и дори помолиха да се снимат с нея, като държаха да качим снимката във Facebook…

diadovci

Става време за влака, така че се връщаме до гарата и се качваме на нещо, което определено е по-възрастно от нас.

dizelovo-nedorazumenie

Това дизелово недоразумение трудно би могло да се нарече влак – по-скоро беше междуселски автобус на релси… От Мартина Франка тръгна само с нас двамата, но постепенно се напълни по шевовете, а върхът беше когато двама „афроиталианци“ влязоха с кашон, пълен с живи кокошки, сложиха го между краката си, извадиха особено миризлив обяд, използвайки кашона за маса и на висок глас се скараха за продажбата на някакви пиратски CD-та на нещо като френско-английски – единственият път, когато съжалихме, че не сме наели кола…

lecce

Лече

Наричат Лече „Флоренция на Юга“ заради бароковите постройки и романтичната атмосфера. Е, не я усетихме така в 815 000-ния град.

lecce1

Пристигнахме в късния следобед и под подозрителния поглед на нашите „афроиталианци“, към които се присъединиха още десетина видимо нелегални емигранти продължихме към историческия център, където беше хотелът ни. Няма да ви го препоръчаме, тъй като това е първият път, когато снимките в Booking.com се различават тотално от действителността… Не ходете в Nonna Jole.

site-vs-reality

Дадоха ни малка, тясна таванска стаичка, така че просто хвърлихме куфарите и се разходихме из центъра.

lecce2

Най-централната точка в Лече е площад Сант Оронцо, където може да видите Римски амфитеатър, колоната на св. Оронцо и Sedile – сграда от 1592 г. с огромни стъклени заострени арки.

lecce3

Впускаме се из лабиринта от улици и сгради, лутаме се и излизаме на Piazza del Duomo, който реално е на 100 метра от предишното място, но нали сме туристи… Cattedrale di Lecce е може би най-красивото място в града. Катедралата е реновирана изцяло от Джузепе Цимбало, който през 1659-1670 г. преобразява Лече в бароков стил. Цимбало е проектирал и кулата, висока 70 м.

lecce4

Трябва непременно да влезете вътре, за да видите статуите, естествения мрамор, декорациите… всичко! Тук е мястото да кажем, че в тази част на Италия са майстори на всякакви фигурки и предмети от папиемаше. Това древно изкуство може да се види в църквите и катедралите, където бихте могли да прекарате часове, вниквайки в детайлите на всяка фигура…

lecce5

Друго, което ни направи впечатление навсякъде в Южна Италия, са свещите – за да не се опушват църквите, восъчните свещи са заменени с електрически крушки. Пускате монета и една свещичка светва (или си я светвате сами, според механизма).

sveshti

Става 18 часа и притеснително празните тесни улички на града буквално за броени минути се пълнят с хора и търговци: магазините отварят, настава глъчка… Едва сега улавяме южняшкото настроение. Един търговец спира Биляна и показва майсторството си на шевната машина…

Пускаме се по главните улици, шопинг зоната и си взимаме сладолед. Съжаляваме, че няма как да записваме и изпращаме вкус по Интернет.

lecce-icecream

Насочваме се към най-известната и най-старата от портите на някогашната крепост – Триумфалната арка, известна като Porta Napoli и направена в чест на Чарлз V през 548 г.

porta-napoli

А на броени метри от нея е едно малко евтино, непретенциозно семейно ресторантче, където вечеряхме много вкусно – Osteria da Angiulino.

osteria-anguilino

Излизаме от ресторантчето и се насочваме към хотела. Едва 22 ч. вечерта е, но тълпата в града почти е изчезнала. Чувството е неприятно – Лече е една от столиците на организираната престъпност, но и самата атмосфера допринася за това. В централната част на града виждаме графити, непокътнати от 2008 г.

grafitti1

А уличките в стария град, съчетани с тях и малки тъмни врати с решетки на всеки два метра, правят града буквално страшен. Странно – тесни улички имаше и в Мартина Франка, Бриндизи и Бари, но само тук се почувствахме като във филм на Дарио Ардженто…

grafitti2

Като цяло Лече ни остави със смесени чувства – ако можехме да направим планирането отново, щяхме да разгледаме историческата част на града за 2-3 часа и бихме нощували в Бриндизи, например.

lecce6

Рано на следващата сутрин хванахме влака до Бриндизи. След последното ни железопътно преживяване, модерните влакове на TRENITALIA ни се сториха направо като от бъдещето.

lecce-brindisi

В експресите им има и контакт за зареждане, който винаги е полезен, а разстоянието от 40 км се взима за 20 мин. С регионалните влакове (за нас часовете не бяха удобни) времето е само 10 мин. повече, а цените започват от 2,80 EUR спрямо до 15 EUR с експресите…

brindisi

Бриндизи

Брѝндизи (известен още като Брундизий) ни посреща с приветливо слънце и едно малко кафене точно до гарата.

latte

Собственикът е изключително мил и два пъти ни доля допълнително мляко и кафе – малък жест, който обаче говори много за гостоприемността на местните хора.

palms-brindisi

Сред палмови дръвчета и каменни тротоари се спускаме по главния булевард Corso Umberto I до крайбрежието. Ранно утро е и повечето от магазинчетата са затворили, така че само за 15-тина минути сме на живописния бряг.

brindisi1

Бриндизи е град с многовековна история и още от времето на Римската империя е основен порт за морска търговия с Гърция и Ориента. Още тогава е бил свързан с Рим и други градове чрез Виа Апия и Виа Траяна.

brindisi2

Днес населението му е 90 000 души, а портът има редовна линия към Корфу, Игуменица, Паксос, Закинтос (Гърция) и Вльора (Албания).

brindisi3

Неделя е и влаковете не са начесто, така че имаме време спокойно да разгледаме Бриндизи до обяд.

brindisi4

Тръгваме по крайбрежието и виждаме как градът буквално се събужда пред очите ни – първо са рибарите (рибата кълве рано сутрин), после сънени италианки започват да разхождат кучетата си, а след това и собствениците на заведения започват да пържат рибка и примамващият аромат се разнася във въздуха наоколо.

shvabski-zamak

Стигаме до швабския замък, построен от Фридрих II през 1227 г. Той е с квадратна форма и кръгла кула във всеки ъгъл. Няма как да стигнете до него, тъй като днес е център на местното военноморско командване.

brindisi5

Правим няколко снимки от брега и се качваме по извисилия се над кея площад Santa Teresa, с едноименна църква и огромен паметник-мемориал, посветен на падналите войници и моряци през Първата световна война.

san-giovani

На броени метри е и храмът San Giovanni Al Sepolcro, построен през 1099 г. На пръв поглед невзрачна осмоъгълна сграда, тя крие много загадки, които занимават историците и до днес, като например сравнително точното копиране на структурата на Ротондата „Анастасис” над Гроба Господен в Йерусалим, намиращ се на почти 2000 км от тук… Вътре може да видите красиви фрески от различни периоди, сред които се разпознават Св. Георги, Мадоната с Младенеца, Разпъването на Христос и др.

san-giovani2

Надникваме и в Cattedrale della Visitazione e di San Giovanni Battista, който е пълен за неделната служба… Решаваме да не притесняваме детския хор и се спускаме на изток към брега, до римската колона.

column

От там правим и снимки на морския форт (Castello Aragonese).

brindisi-castle-fort

Изкачваме главната, хапвайки вкусен сладолед и надниквайки в малките магазинчета…

brindisi6

Казваме „ариведерчи“ на Бриндизи и се мятаме на поредния влак до

polignianoamare

Полиняно а Маре

Полиняно а Маре е малко курортно селище, буквално „кацнало“ върху живописни отвесни скали, в чиято основа тихо се плискат прозрачните води на Адриатическо море.

poligniano-ocean

Дори само заради гледката си струва човек да отбие и да се порадва на вълните…

poligniano

Тук е мястото да кажем, че билетите на TRENITALIA са валидни за влакове, тръгващи 4 часа след валидирането им. Това означава, че спокойно можете да си вземете билет за регионален влак Бриндизи-Бари и да се отбиете за малко в Полиняно а Маре.

2-the-outdoor-cave-restaurant-as-seen-from-the-hotel-photo-by-camerapingu-flickr

Снимка: camerapingu

В самата скала е един от най-луксозните (и скъпи) ресторанти в света – Grotta Palazzese, който дори няма прозорци – врязан е директно в скалата и само „coperto“ (такса стол) струва 10 EUR, а един обяд за двама излиза около 250 EUR. Ние нямаме нито времето, нито финансите за подобно преживяване, така че набързо минаваме през историческия център на градчето…

poligniano-historical

Правим си задължителната снимка и се връщаме обратно.

poligniano-pb

Стомасите ни вече стържат и се насочваме към доста по-low cost опция, препоръчана ни от приятели – заведението Pescaria на площад (на път между старата част на градчето и ж.п. гарата).

pescaria

Тук обаче имаме проблем – заведението е претъпкано, а за поръчките се чака доста. Поръчваме си сандвичи с октопод и ни дават номерче – 754…

Oт кухнята излиза сервитьор и крещи номера на поръчката:

— Куатроченто винти чинкуе… Куатроченто чинкуанта сеи и куатроченто чункуанто сетте…

След 15 секунди излиза друг и вика с цяло гърло:

— Септечиенте куаранта куатро! Септечиенте куаранта чинкуе!

servitior-oktopod

На нас обаче всичко ни звучи почти еднакво… На няколко пъти спирахме сервитьори, показвайки им номера с поглед тип „ей това ми е лотарийното билетче, дали печеля“?

Е, след дълго чакане, знаейки, че влакът ни е след броени минути и не трябва да го изпускаме, а сме оставили по 8 EUR за сандвич, най-накрая се чу:

— Септечиенте чинкуанта куатро!

peter-octopus-sandwic

Най-вкусният сандвич с октопод, който може да съществува, изядохме на път към гарата… Всъщност това беше единственият момент, в който наистина бързахме и усетихме някакво „препускане“ от цялото ни обикаляне. Иначе – всичко беше абсолютно лежерно и спокойно…

Още половин час път и финиширахме там, откъдето започна всичко…

bari

Бари

Пристигаме в Бари за трети път, без да сме разгледали града досега. Време е за дългоочакваната схема на Централна гара Бари, спомената няколко пъти по-горе. Принтирайте си я, запишете я, запомнете я – това ще ви спести много лутане!

baricentrale

Гарите са няколко и са L-образно разположени около кръгово с фонтан… Ако правите като нас, реално не е нужно да излизате от сградата Bari Centrale FAL (лявата част на L), за да хванете влак от летището до Матера – сградата е на две нива и на горното са влаковете на FAL (модерни зелени дизели), а на долното – метрото от и до летището (модерни жълти влакчета, с контакт за зареждане).

bari-centrale

Оранжевата сграда (долната част на L) е „истинската“ централна гара, използвана почти изцяло от влаковете на TRENITALIA. Това е връзката ни с Полиняно а Маре, Бриндизи и Лече. За да стигнете до мизерните влакове на FSE до Алберобело и Мартина Франка, трябва да използвате подлеза и да минете под всички коловози на TRENITALIA. Последните два коловоза са челни и се водят „де факто“ отделна гара – тази на FSE. Точно на улицата до нея (Via Capruzzi) спират и междуградски автобуси, които ние не сме използвали, а ако пресечете улицата, ще видите нелошо кафене с тоалетна и евтин супермаркет.

bari-glavna

На север от кръговото и фонтана е Via Sparano da Bari. Разглеждането на столицата на Пулия започна по тази улица – след преминаването на площад Umberto I, около нас се наредиха десетки магазинчета, сред които и изключително полезния за родителите с малки деца Disney Store. Може би тук е мястото да кажем, че центърът на Бари се състои от четири части – модерен град (с шопинг зоната, за която говорим), стар град и две пристанища. За малкото време, което ни остана до полета, се пуснахме през шопинг зоната до крайбрежието, преминавайки през Стария град.

bari-vhod

След като преминете булевард , вече сте именно в старата част, която няма как да объркате заради крепостните стени и старинния вход…

bari-zamak

„Задължителните“ забележителности са базиликата Св.Никола (Basilica di San Nicola), построена през 1087 г., Cattedrale di San Sabino и норманският замък… Но най-прекрасното от цялото преживяване е да минете през малките улички в града…

prane

„Ееее-ееее-ееее-ееее… и замириса на пране!“

prane2

Няма как да предадем какво е усещането да подушиш миризмата на италианското пране, но разходката ни може да се опише като странна кръстоска между мистичен сън и реклама на препарат за пране. И предизвика силно желание у Биляна да простира!

Дотътрихме куфара си до една пейка на кея и спряхме да си починем, дишайки бриза, идващ от Адриатическо море.

bari-quay

След това бавно се върнахме обратно до гарата, отбивайки се в различни магазини и кафенета… Метнахме се на жълтия влак до летището (5 EUR в посока).

bari-airport3

Проверката на летището мина доста бързо, помоткахме се из магазинчетата в международната зона и полетяхме обратно към България – изтощени от умора, но заредени с емоции и хубави спомени!

Обобщение и равносметка

За тези от вас, които искат да поемат по нашите стъпки, ето малко синтезирана информация:

Най-добро време за посещение: късна пролет или ранна есен (но и ноември си беше супер).

Бюджет

  • Полет на WizzAir – при добро планиране и достатъчно ранна покупка = 2 х 50 лв. на човек = 100 лв.
  • Доплащане за един голям ръчен багаж = 30 лв.
  • Трансфер летище Бари – Матера – 30 EUR = 60 лв.
  • Нощувки през AirBNB в Матера (пещера) = 146 лв.
  • Обяд в Матера (ресторант) – 35 EUR = 70 лв.
  • Такси за музеи в Матера – 2 x 7 EUR = 14 EUR = 28 лв.
  • Пътуване Матера-Бари – 2 x 5 EUR = 10 EUR = 20 лв.
  • Пътуване Бари-Алберобело – 2 x 5 EUR = 10 EUR = 20 лв.
  • Вечеря в Алберобело (ресторант) – 50 EUR = 100 лв.
  • Нощувка в Алберобело (трулo) – 70 EUR = 140 лв.
  • Пътуване Алберобело-Мартина Франка – 2 x 1 EUR = 2 EUR = 4 лв.
  • Пътуване Мартина Франка-Лече – 2 x 8 EUR = 16 EUR = 32 лв.
  • Вечеря в Лече (ресторант) – 40 EUR = 80 лв.
  • Нощувка в Лече (хотел) – 60 EUR = 120 лв.
  • Пътуване Лече-Бриндизи – 2 x 11 EUR = 22 EUR = 44 лв.
  • Пътуване Бриндизи-Полиняно а маре-Бари – 2 х 8 EUR = 16 EUR = 32 лв.
  • Обяд в Полиняно (сандвич с октопод) – 16 EUR = 32 лв.
  • Кафета, кроасани и сладоледи за цялото пътуване – около 50 EUR = 100 лв.
  • Дребни сувенирчета и подаръци  – 21 EUR = 42 лв.
  • Непредвидени разходи (обувките на Петър) – 50 EUR = 100 лв.

ОБЩ БЮДЖЕТ ЗА ДВАМА ДУШИ: 1300 лв. (по 650 лв./човек)

Реклама:

Booking.com

Програма:

Ден 0:

20:35-21:00 Полет София-Бари.
21:30-22:30 Трансфер до Матера. Нощувка.

Ден 1:

07:00-14:00 Закуска. Разглеждане на Матера. Обяд.
14:29-16:13 Пътуване Матера-Бари (FAL).
17:20-18:36 Пътуване Бари-Путиняно (FSE).
18:38-19:03 Пътуване Путиняно-Алберобело (FSE, обикновено е същият влак, просто се води друга линия)
19:30-23:00 Настаняване в Алберобело. Вечеря. Нощувка.

Ден 2:

07:00-11:00 Закуска. Разглеждане на Алберобело.
11:14-11:31 Пътуване Алберобело-Мартина Франка (FSE).
11:35-13:30 Разглеждане на Мартина Франка. Обяд на крак.
13:49-16:42 Пътуване Мартина Франка-Лече (FSE).
16:45-19:45 Разглеждане на Лече.
19:55-20:23 Пътуване Лече-Бриндизи (TRENITALIA)
20:23-23:00 Настаняване в Бриндизи. Вечеря. Нощувка.

Ден 3:

08:00-12:30 Закуска. Разглеждане на Бриндизи.
12:38-13:34 Пътуване Бриндизи-Полиняно а Маре (TRENITALIA).
13:40-16:20 Бързо разглеждане на Полиняно а Маре (имате време само да отидете до центъра и да се снимате с панорамата). Обяд сандвич с октопод – само ако ви остават над 20 мин. и няма много чакащи хора.
14:53-15:47 Пътуване Полиняно а Маре-Бари (TRENITALIA).
15:50-19:10. Разглеждане на Бари. Вечеря.
19:15-19:32. Придвижване от централна гара до летище Бари (FM2-Ferrotramviaria).
21:30-23:45. Полет Бари-София.

vlak-letishte

Алтернативни дестинации в Южна Италия:

(за да видите колко още има да се види в Пулия и околностите)

  • Castel del Monte – замък, на 60 km западно от Бари, най-масивната структура в региона;
  • Grotte di Castellana (близо до Путиняно и Алберобело), една от най-известните пещери в района;
  • Altamura – известен с прочутия хляб Pane di Altamura и това, че са прогонили McDonald’s от града си;
  • Fasano – атракционен парк с възможност за зоосафари през лятото;
  • Trani – романтично градче на север от Бари;
  • Ostuni – бял град на хълм, между Бриндизи и Бари;
  • Cisternino – градче между Мартина Франка, Остуни и Локоротондо, известно с ресторантите си и вкусното месо;
  • Massafra – град, построен от едната страна на каньон, известен със скалните си църкви;
  • Capitolo – най-добрите плажове в района, подходящ и за водолази;
  • Monopoli – красив крайбрежен град със замък и голям исторически център, южно от Полиняно а Маре;
  • Locorotondo – градче между Алберобело и Мартина Франка, известно с красивите тераси на къщите си;
  • Valle d’Itria – живописната долина около Мартина Франка, пълна с маслинови дръвчета и лозя.


Реклама:

Booking.com

Google Maps с нов ъпдейт, показващ най-хубавите зони в градовете

Google наскоро обновиха картите си с промени в цветовете, по-добри шрифтове и други обозначения. Но най-голямата промяна за мен е алгоритъмът им за определяне на най-добрите зони в даден град (такива с повече забележителности, хотели, кафенета, ресторанти и магазини), които се отбелязват в цвят блед бадем (като всеки типичен мъж мога да изброя максимум 10 цвята, но това специално го проверих в един сайт).

Алгоритъмът е 99.9% автоматичен и реших да го тествам на 5-те най-големи града в България:

София

Ясно изразен център във формата на ромб с върхове НДК, Орлов мост, Лъвов мост и Mall of Sofia.

Sofia

Пловдив

Продълговата зона за интерес, започваща от завода „Каменица“, продължаваща по ул. Капитан Райчо Николов, Пощата, Цар Симеоновата градина, пешеходната зона, която се разширява в Капана, Стария град и около пл. Съединение, минава по пешеходния мост над р. Марица (разширена към Новотела и Панаира) и свършва в кв. „Кършияка“ до бул. България. Доста добро попадение, Google, 2 от 2!

Plovdiv

Варна

Зоната е по протежение на бул. Владислав Варненчик (започвайки от „Блиц“) до Катедралата, откъдето се разширява в правоъгълник Катедралата-Общината-Входа на Морската градина-Гръцкия квартал, като последният връх има разклонение до Централна гара, както и удължение по ул. Любен Каравелов и ул. Проф. Марин Дринов… Това, което малко ме учудва е, че има още една зона около Пикадили Център до 4 ДКЦ, но да приемем, че имаме 3 от 3 до момента.
varna

Бургас

От ясно – по-ясно: интересната зона е от Бургаски свободен университет до Централна гара и по Богориди до Морската градина. 4 от 4.

burgas

Русе

От Екомузеят до Халите по главната ул. Александровска… Предполагам, че можеше да включат главната чак до парка, но като цяло софтуерът работи.

ruse

Т.е. да кажем, че с груба оценка 4.5 от 5 Google са се справили със задачата. Вие пък знаете, че ако отидете в някой непознат град, лесно можете да се ориентирате къде са центърът и интересните места (един типичен подвеждащ пример беше Брашов, Румъния, където си мислехме, че центърът е до гарата и общината, а се оказа на поне 2 км от там).

Сигурен съм в едно – новата опция в Google Maps е полезна и тези зони ще се отразят и на имотния пазар значително. Но нека видим… Силно се надявам да върнат редактирането на обекти в България, най-малкото за да се отрази наличието на новата метростанция „Витоша“, както и стотици други промени от последните две години насам.

 

Малмьо: „малкият брат“ на Копенхаген

Malmo-CopenhagenLittleBrother
Малмьо

Отдавна се каним да посетим Скандинавския полуостров и да разгледаме Дания и Швеция. Ако четете пътеписи, ще видите, че не сме първите (няма и да сме последните), които използват евтините полети на WizzAir до летището в Малмьо (Швеция), за да посетят и столицата на Дания – Копенхаген. Нещо повече – оказва се, че е доста по-евтино да спите в Малмьо и да пътувате до Копенхаген всеки ден, тъй като датската столица е много по-скъпа в сравнение с третия по големина в Швеция Малмьо. Ето малко актуални цени от Booking.com към днешна дата:

Вид хотел Копенхаген Малмьо С транспорт
(+93 лв.)
Спестявате
Хостел 156 лв. 84 лв. 177 лв. -21 лв.
259 лв. 173 лв. 266 лв. -7 лв.
★★ 340 лв. 207 лв. 300 лв. 40 лв.
★★★ 357 лв. 207 лв. 300 лв. 57 лв.
★★★★ 399 лв. 207 лв. 300 лв. 99 лв.
★★★★★ 646 лв. няма няма няма

Офертите са взети за двама души в двойна стая от най-евтините хотели в съответната категория с оценка 7+. Накратко – полетът от София до Малмьо ще ви е най-малкият разход – ако все пак решите да спите в хотел с две или повече звезди, в Копенхаген дори хотел две звезди ще ви излезе над 300 лв. за нощувка, а в Малмьо за 207 лв./вечер можете да намерите 4-звезден хотел.

IMG_3389

Двупосочен билет за двама с връщане до 24 часа с влак струва точно 440 SEK (93 лв., купете си билети от гарата, няма смисъл да е предварително) и ще видите две държави и два града вместо един. Влаковете между двата града се движат денонощно, като през по-голямата част са на всеки 20 минути. Понеже смятането между шведски крони, датски крони и български лева е трудно, съветваме ви да си направите и един бърз „пищов“ с курсовете, като този на снимката. Пари в брой на практика няма да са ви нужни – с кредитна карта няма проблем нито в Швеция, нито в Дания, при това говорим за гарата, мола, кварталното магазинче и дори уличната вестникарска будка, картите просто се приемат навсякъде!

И така, след като обосновахме решението си – да се върнем на историята. Въпреки че излетяхме със закъснение, пристигнахме по разписание и след близо час висене на летището, най-накрая се озовахме пред входа му. Тук е мястото да кажем, че вместо да поръчвате трансфер от WizzAir (за който чухме доста лоши неща от други пътници), ви съветваме да си вземете билет от Flygbussarna. Цената е същата.

bus

Автобусите са нови, разписанията са синхронизирани с полетите, резервацията е онлайн, билетите може да се ползват в рамките на месец след това и представляват баркод, който може да вкарате и в телефона си, а по време на път можете да ползвате безплатно Wi-Fi и дори да заредите телефона си. Впечатли ни и че коланите в Швеция са задължителни в автобусите, а на борда предлагат дори детски столчета.

malmo-facts

Малко факти за Малмьо, докато трае 35-минутният ни трансфер от летището до централната авто- и ж.п. гара:

10 бързи факти за Малмьо

  1. Малмьо е третият по големина град в Швеция (след столицата Стокхолм и Гьотеборг), с население 320 000 души.
  2. 30% от това население се придвижва изцяло с велосипеди, но за целта има изградена подходяща инфраструктура – неслучайно Малмьо спечели награда „най-добър град за колоездене“.
  3. Малмьо е по-близо до Италия, отколкото до най-северните територии на Швеция (до Тренто, Италия разстоянието е 1350 км, а до най-северната точка на Швеция, Кумавуопио – 1990 км) – да, Швеция е толкова дълга!
  4. Сред официалното население на Малмьо има регистрирани 170 различни националности – неслучайно девизът на града е „ако си видял Малмьо, значи си видял света“.
  5. Малмьо е родният град на актрисата Анита Екберг („La dolce vita“, 1960), легендарният футболист Златан Ибрахимович и камионите Scania.
  6. Малмьо принадлежал на Дания до 1658 г., когато след Втората северна война между данско-норвежкия крал Фредерик III и шведския крал Карл X Густав се сключва примирие, с което голяма част от територията на Дания става шведска, в това число и област Скания, заедно с град Малмьо. Ето защо за шведската история Малмьо е сравнително млад град.
  7. Малмьо е един от трите най-зелени града в света според класацията на сп. Green Uptown и има куп награди: столица на часа на Земята, награда на WWF за грижа за околната среда, награда на ЕС за устойчиво развитие, най-екологичен град на Швеция, град на електрическите автомобили.
  8. След горното едва ли ще се учудите, че го наричат Града на парковете – в Малмьо има четири големи парка (Folkets Park, Slottsparken, Pildammsparken и Kungsparken), както и 16 по-малки, повечето от които са свързани и оформят зелен коридор между прекрасния Ribersborg, градските канали и стадиона. Добавете шест голф-клуба, зоопарк и скейтпарк и картинката става ясна.
  9. Градът е и важен пристанищен, пътен и железопътен възел – свързан е с Копенхаген посредством Йоресундския мост, построен през 2000 г. и е наричан „малкият брат“ на Копенхаген.
  10. Малмьо е и с най-голям брой ресторанти на глава от населението в Швеция, а тъй като е заобиколен от китни гори, тучни ливади и плодотворни земи, тук е и най-добрата храна в цялото кралство.

malmo-night

До хотела – първи впечатления

Автобусът пристигна на централната гара и затътрихме куфара по равните плочки на тротоара, минавайки покрай романтичния нощен фар и отразяващите се във водата градски светлини. Първо впечатление – шведите си обичат Volvo.

volvo

Второ впечатление – май повече си обичат велосипедите, къде другаде сте виждали двуетажен паркинг за колелета?

bike

След 15 минути вече бяхме пред хотела – трето впечатление: домашните любимци са повече от добре дошли тук – на входа на хотела ни чака кофа с вода за измиване на лапичките, чисти кърпи за подсушаване, гранулки за хапване и купичка с чиста шведска водичка за четириногото!

pets

Рядко пишем за конкретни хотели в блога си, но препоръчваме Park Inn by Radisson с две ръце, заради отношението цена-качество. При три нощувки цената падна на 156 лв. за двойна стая с включена закуска (на шведска маса, разбира се!), което за тези ширини си е направо евтино. Пред хотела има голям супермаркет, а на броени метри са плажът Ribersborgs и Turning Torso (виж по-долу).

park-inn-malmoЛеглото бе наистина удобно, в стаята има ютия и кафеварка, но стига реклама – както се шегуваме, бай Радисън е хубав човек. Жена му прави чудесни палачинки с плодове и ужасно вкусна херинга с горчица (да не се чудите какво да избирате от богатата шведска маса). Така че резервирайте смело.

Както казахме, пеш от хотела до гарата и центъра е около 15-20 минути. След три дни обикаляне, накрая решихме да изпробваме и градския транспорт в Малмьо. Точно пред хотела се намира и автобусна спирка, която ви свързва с останалата част от града чрез автобус No. 3 (кръгова линия през хотела, гарата, Pildammsparken, стадиона и плажа Ribersborg). Можете да си вземете единичен билет за 22 SEK, 24-часов билет за 65 SEK, 72-часов за 165 SEK (всички дотук се предлагат и на рецепцията на хотела), билет за еднократно минаване през Oresund за 249 SEK с 25% отстъпка за Тиволи и други атракции в Копенхаген и др. (вижте https://www.skanetrafiken.se/sa-reser-du-med-oss/valj-ratt-biljett/).

Централна гара

malmo-central-station

През следващите два дни ходихме до Копенхаген, така че единственото, което видяхме от Малмьо, бе гарата. Странно, но сякаш си в градските хали, а не в гарата: приятни магазинчета, кафенета, кътчета за хапване, книжарница, магазин за сувенири и change бюро…

centralna-gara-malmo

Booking.com

След построяването на Йоресундския мост, 400 влака дневно преминават през Малмьо, т.е. по един влак на всеки три минути и половина, през цялото денонощие, с пътникопоток от 17 млн. души годишно и чак се чудиш как е възможно да се чувстваш толкова уютно на подобно място…

vlak

Донякъде за това допринася тунелът, построен през 2011 г., с който влаковете вече не се налага да обръщат посоката, а просто преминават през гарата, а цялата инфраструктура с коловозите, шумните влакове и забързаните пътници е под земята.

ploshtad-do-garata

Но и над земята около гарата ще видите интересни неща – в близост до нея се намира площад „Ана Линд“, с прочутата си скулптура на завързан пистолет (не го снимахме, беше в ремонт) и цветен монумент плюс детска площадка в едно, наречен Spectral Self Container.

Йоресундският мост

oresund2

Разбира се, за двата дни до датската столица, преминахме и Йоресундският мост, свързващ Малмьо и Копенхаген. С дължината си от 7845 метра и теглото си от 82 килотона той е най-дългият и най-големият комбиниран автомобилно-железопътен мост в Европа. Той е и единствената сухопътна връзка между Скандинавия и Западна Европа, ако не броим далечния 5063-километров алтернативен „вариант“ през Санкт Петербург. По двете платна, всяко с по две ленти плюс аварийна средно 17 000 автомобила преминават моста всеки ден. Отдолу минават два отделни ж.п. коловоза, както и редица кабели, подсигуряващи бърз Интернет-достъп на Скандинавия (може би тук е мястото да кажем, че в Швеция не се скъпят толкова за безплатен wi-fi и такъв се предоставя почти навсякъде). В същото време свободното пространство под моста с височина 57 м и ширина 490 м позволява безпроблемно преминаване на натоварения корабен трафик. Южно от моста е разположен и Lillgrund – най-големият масив от вятърни електроцентрали в Швеция.

oresund-electricity

Строителството на моста започва през 1995 г. и завършва през 1999 г., като официалното му отваряне е през 2000 г. Мостът преминава от шведския бряг до изкуствения остров Пеберхолм, откъдето връзката продължава с 5 км подводен тунел до датския остров Ама и там излиза директно на летище Копенхаген.

oresund1

Ние преминахме моста с влак и автобус (с автобус гледката е по-добра, билетите – по-евтини, но пък тръгват малко встрани от гарата в Копенхаген и на билета ни пишеше автобус 325 до Малмьо, а в крайна сметка се оказа, че трябва да хванем автобус 300 до Осло, а уж редовният 999 изобщо не съществува вече, така че сте предупредени за неуредиците при автобусния транспорт и препоръчваме да действате „на сигурно“ с влак).

Както се досещате, през моста Йоресунд преминава границата между Дания и Швеция. Макар и двете държави да са шенгенски, покрай емигрантската криза от 2015 г. често се извършват паспортни проверки. И тук минахме през двете крайности – от случай, в който дори не ни провериха билетите във влака, до такъв, в който ни провериха два пъти на датската и веднъж на шведската граница.

И така – най-накрая, на ден трети и последен от престоя ни, тръгваме да обикаляме из Малмьо. Съветваме ви да си наемете велосипед, но може и пеш…

Църквата Св. Петър

st-petri

Пускаме се на юг от Централна гара и пред нас се извисява най-старата сграда в Малмьо. Построена е през 1319 г. и е висока 105 м. Надникваме вътре – близо до 700-годишния мраморен под стои модерна ИКЕА масичка и кашонче с играчки за децата: да се занимават, докато родителите им са на църква.

ikea-church

Площадите и главната улица Södra Förstadsgatan

Продължаваме през централния площад „Сторторгет“ (в превод – „голям площад“), със статуя на гореспоменатия шведски крал Карл X Густав.

statui

Малко по-надолу виждаме още един площад (Густав Адолф), а накрая стигаме и до любимия ни малък китен „Лила Торг“ (в превод – „малък площад“).

lilla-torg

horse-dalaОколо площада започва търговската зона, в която ще видите десетки ресторантчета, кафенета, магазини за сувенири. Ако искате да вземете нещо типично шведско, заложете на кончето Дала, станало световноизвестно през 1939 г., когато по време на световното изложение в Ню Йорк пред шведския щанд била поставена негова гигантска дървена фигурка. Лошата новина е, че кончетата са скъпи. Добрата – че са нещо наистина шведско и са ръчна изработка.

glavna

Пускаме дълъг тегел по главната улица. Времето е чудесно, но ни правят впечатление и минувачите: ведри, усмихнати и спокойни. Възрастните хора се обличат стилно и елегантно – ако ги гледаш в гръб, няма как да познаеш, че пред теб ходят 70-80-годишни. Шведките: красиви, руси, синеоки, нежни, изящни… Няма да е политически коректно да пишем за реакцията на Петър, но дори Биляна се удивляваше на някои от тях. Направи ни впечатление и още нещо – както в почивните, така и в работните дни кафенетата и баровете стояха полупразни, а времето беше повече от прекрасно като за Малмьо. Явно високите цени не са по джоба дори и на местните жители.

obuvki-monument

Достигаме до един от каналите – на моста има статуи от обувките на известни шведски актьори. Може да си наемете и лодка, с която да разгледате града от друга перспектива. Предлагат се от двуместни водни колелета до немалки лодки за канален пикник с тайфа от около 20 души 🙂

canal

От Триъгълника (Triangeln), където свършва главната търговска улица, може да си вземете влакче за една спирка или, aко имате сили и поне час-два време, можете да хванете двата парка Pildamsparken и Stadionparken, да минете покрай стадиона на ФК „Малмьо“, да се пуснете през още един парк (Kroksbäcksparken) и да стигнете до Hyllie, където е най-големият шопинг център в Малмьо (Emporia). Времето за шопинг не го броим, а и ние нямахме такова, така че продължихме към

Кралският парк

park1

Кунгспаркен (Kungsparken) е най-старият парк в Малмьо (1872 г.). Известен е с разнообразието си от дървесни видове, летните фестивали, големите тревни площи, приятните езерца и това, че е дом на едно от всичките четири казина в цяла Швеция.

park3

Отворен е 24-часа в денонощието, входът е свободен и мястото е прекрасно за релакс, пикник, сутрешен джогинг или следобедна разходка с велосипед.

park2

Сядаме да отморим и след броени секунди на една ръка разстояние минават патици и най-необезпокоявано се насочват към съседната група… Прави впечатление, че тя се състои предимно от татковци. Има си и ясна причина за това – от 2016 г. мъжете в Швеция имат право на три месеца напълно платено бащинство, а двамата родители имат право на общо 480 дни платен отпуск, когато им се роди или пък осиновят дете, като поне 60 от тях трябва да се ползват от бащата. Добавете 30 дни редовен годишен отпуск и ще осъзнаете, че Швеция е страхотно място да си баща…

park-people-malmo

Децата тичат свободно, катерят се по дърветата, боричкат се, излизат на улицата, крещят… Е, как пък един път не чухме „Едвине, облечи си пуловер, че ще настинеш… Елза, ела тук веднага казах… Лиаме, Лиаме, пак си озелени анцуга, значи!!! Оскаре, не удряй Елба и Стела, че аз ако те свитна… Валтере, виж си врата отзад колко е изцапан! Алва, изчисти си устата! Густаве, млъкни, бе, момченце, спри се, бе… Олеле, Ида, ще паднеш в езерото… спри, спри!!! Мелвине, не гони патките! Едит, не ми реви, че ще ти дам истинска причина да го правиш… Филипа, момиченце, само да се приберем вкъщи и ще ти счупя главичката…“ Сигурни сме, че културата, драконовските закони за детска закрила и отнемането на родителски права като „стой, та гледай“ в скандинавските страни играе огромна роля за това (което пък е другата страна на монетата), но определено прави впечатление колко много свобода дават родителите на децата си, което носи и много позитиви за всички.

Плажът Ribersborgs

beach

Излизаме от парка и виждаме широка, тучна поляна с безкрайна морска шир на хоризонта. Досега не бяхме виждали брегова ивица, където зелената трева се докосва директно до синьото море, разделена само от няколко камъка. Местната флора и фауна се наслаждава на прекрасната гледка също колкото и ние.

malmo-swans

Все пак има 2,5-километрова плажна ивица с пясък, където може да се изкъпете голи или по бански, да си направите сауна или да се насладите на кафенета и ресторанти. Водата обаче е толкова студена, че единствено две малки кученца се наслаждават на плискащите се балтийски вълни…

sand

Няма как да пропуснете и

Turning Torso

turning-torso

Почти отвсякъде в Малмьо можете да видите новия символ на града – небостъргачът Turning Torso, който е най-високата сграда в Швеция и Скандинавия въобще. Някои източници твърдят, че Turning Torso е и най-високата жилищна сграда в ЕС, но това не е вярно и директно ви казваме няколко по-високи: The Shard (Лондон, 2012), Sky Tower (Вроцлав, 2012), Milennium Tower (Виена, 1999) , Intempo (Бенидорм, 2014) и Złota 44 (Варшава, 2012).

turning-torso2

Booking.com

Височината обаче не е най-важното, въпреки че именно тя е един от отличителните белези на зданието. Втората по височина сграда в Малмьо е едва 26 етажа (Kronprinsen), като повечето постройки в града са максимум на по 5-6 етажа. Защо тогава на шведите им е трябвал висок, 190-метров провокативен небостъргач, с неправилна и усукана форма, която на всичкото отгоре е доста скъпа за изпълнение?

Шеturning-torsoфът на HSB (компанията-собственик на имота) бил много впечатлен от творчеството на испанския архитект Сантяго Калатрава, известен с органичните си, нео-футуристични сгради. Ето защо от HSB искали именно Калатрава да направи една красива, интересна сграда в Малмьо. Градската легенда разказва, че когато се свързали с Калатрава, той директно казал да не го занимават със сгради под 200 метра… Явно са си стиснали ръцете за компромисните 190 м и ето ни небостъргач!

„Въртящият се торс“, както повечето превеждат Turning Torso, се състои от 9 „кубчета“, всяко от по 5 етажа, като има и по етаж между всички „кубчета“, използван за различни цели като конферентни зали, фитнес-зали, зали за парти и др. „Кубчетата“ всъщност имат основа с формата на петоъгълни „прешлени“ от човешкия гръбнак (откъдето се е вдъхновил и самият Калатрава), като всеки е леко извит спрямо предишните, така че да се получи ъгъл от 90 градуса между долния и горния край на сградата. Полезната площ на всеки етаж е 400 кв. метра. Може би е важно да кажем и че реално подвижни елементи в сградата няма – просто усещането, което създава, когато я погледнеш, е сякаш сградата се движи и е спряна на стоп-кадър.

turning-torso3

Строителството на Turning Torso продължава почти пет години, като първата копка е направена през 2001 г., бетонният фундамент е завършен през 2002 г. и следва строеж на 54-те етажа, така че в края на 2005 г. хората спокойно да се нанесат… И без оглед на близо тройно по-големите разходи от първоначално предвидените, тази сграда е новият символ на Малмьо.

Обратно към София

Хващаме обратния път – централната гара и автобусът до изцяло жълтото летище. Мятаме се на самолета на WizzAir, който отново излита с 35 минути закъснение. И си мислим: Малмьо далеч не е най-туристическият град, не е пълен със забележителности като Копенхаген, но пък е толкова приятен, спокоен и зелен, че със сигурност бихме предпочели да живеем там, вместо в датската столица…

IMG_3211

Капитан Шевченко настъпва яко и залепя колесниците на минутата в дъждовна София. Не, че има чак такова значение дали ще кацнеш в 00:55 или 01:00 през нощта… Прибираме се вкъщи, взимаме по душ и си лягаме. Както казват шведите,

Borta bra men hemma bäst
(Да си далеч е добре, но вкъщи си е най-добре)