Не, не става въпрос за летището…
Става въпрос за Технополис, Техномаркет, Германос, Пикадили, Кауфланд и може би и други вериги магазини… В горепосочените обаче имам челен опит. При това в София, Русе и Шумен!
Всъщност… за какво става въпрос?!
Купувам си нещо и плащам с дебитна карта. В момента, в който заявя това си желание, служителите ми казват:
– А може ли да погледна личната Ви карта?
Ами… може! Ама що?! Нали сигурността на банковата ми карта се гарантира от ПИН-кода, а не от това, че е издадена на мое име. В крайна сметка, ако картата не е моя, винаги мога да отида до близкия банкомат, да изтегля парите (защото имам карта, имам ПИН и друго не ми е нужно) и да платя в брой…
Не виня продавачите! Те имат инструкции и се опитват да ги изпълняват… Но никой не може да ми даде разумно обяснение защо аджеба трябва да докажа, че аз съм аз. Напоследък твърдо си отстоявам правото, че не съм длъжен да им показвам личната си карта, когато правя подобно плащане… успешно. Веднъж стигнахме до момент, в който дойде управителя на магазина, с който дълго спорихме по въпроса и също не ми даде разумен отговор… Накрая не му издържаха нервите и пропусна възможността да ми продаде не много евтин цифров апарат. Купих си го от друго място, а смешното беше, че платих по същия начин, не стана и дума за лична карта, а магазинът е от същата верига. Може би вие ще ми дадете обяснение?!
И понеже съм жегнал темата какво имат право да искат продавачите, бонус въпрос: Често ми се случва да се разхождам из града с раница на гърба и, естествено, да влизам с нея в някои магазини. Ясно е, че човек със средноголяма раница е подозрителен. На излизане много често ме карат да я отворя и аз го правя, не ми е проблем…
Но… имат ли право да искат подобно нещо от мен? Имат ли право да ми бъркат в раницата? Имат ли право да ми бъркат в джобовете на якето? Да ме обискират? Ако са убедени, че съм откраднал нещо – о’кей, но когато стоиш пред целия супермаркет с ръце на врата и тъпа мутра с надпис „СОТ“ ти опипва задника пред погледа на всички, след което те потупва да си ходиш с нескопосано „Арее…“ вместо да се извини вече ме изкарва извън нерви (реална случка в магазин „Пацони“, Чародейка, Русе). Естествено, не стъпих повече там.
Е, описах ви ситуациите, зададох си въпросите, останалото да го продължим в коментари, а?
UPDATE: И Григор е имал подобни преживявания!
UPDATE2: И Eneya…