Ако компютрите бяха като жените…


Преди време бях чел един виц-дискусия на тема дали компютърът е от мъжки или женски пол…
Накратко, жените стигнали до заключение, че компютърът е от мъжки пол, поради следните причини:
  • За да ти обръща внимание трябва да го докосваш;
  • Съдържа много информация, но няма въображение;
  • Предполага се, че ти е в полза, но в голяма част от случаите всъщност е източникът на проблемите;
  • Когато най-накрая си вземеш такъв се оказва, че ако си изчакал малко би могъл да имаш по-добър.
Мъжете пък решили, че е от женски пол, защото:
  • Никой с изключение на неговия създател не може да разбере логиката му;
  • Езикът, чрез който комуникира с другите компютри е неразбираем;
  • И най-малката грешка се запаметява и излиза наяве в най-неподходящия момент;
  • Когато най-накрая си вземеш такъв разбираш, че трябва да си даваш половината заплата за аксесоари.

Доколко съм съгласен с горните твърдения няма да коментирам, но като мъж съм сигурен, че компютрите са от мъжки пол… Иначе щяха да са „компютърки“. И работата ни с тях щеше да е нещо подобно:

Потребител: Включване.

Компютърка: Оффф, спи ми се… Айде още малко…

Потребител: Не, включвай се.

Компютърка: Хайде още 5 наносекунди, де…

Потребител: (след 5 секунди) Хайде, включвай се!

Компютърка: Уфф… добре, де… айде… пфуууу… да не си почина мъничко значи! (стартира се) Олеееее, каква ми е мръсна клавиатурата… И мониторът ми какъв изкривен образ дава… И хард-дискът ми колко е фрагментиран… Ужас… Лелеее, тая дата в BIOS-а вярна ли е? Толкова ли стара изглеждам? Трябва да се флашна…

Потребител: Спокойно, просто продължавай… нищо ти няма.

Компютърка: Добре, зареждам OS…

Потребител: Супер, по-бързо не може ли?

Компютърка: Съжалявам, но се чувствам ужасно бавна след стартиране…

Потребител: Както и да е. Стартирай „Excel“

Компютърка: А, не! Не съм в настроение за таблици… Не ти ли се рисува? (стартира Paint)

Потребител: (затваря Paint) Какъв ти Paint, трябва да предам отчетите след половин час. Пусни Excel.

Компютърка: Престани да ми казваш какво да правя! Имам си изкуствен интелект и знам как да го използвам! (стартира Calculator и демонстративно изчислява факториел от 2416743) Видя ли?

Потребител: Добре, не може ли да направим същите изчисления в Excel?

Компютърка: Не, заема много ресурси и ми се затормозява процесорът.

Потребител: (замисля се) Ама ти си много сладка като ти е затормозен процесорът!

Компютърка: Наистина ли? Добре тогава! (стартира три инстанции на Excel)

Потребител: (затваря две от инстанциите) Така….. хайде сега да ми заредиш един файл?

Компютърка: Добре, хайде, ти си бачкай, аз през това време ще си направя сканиране за вируси….

Потребител: Супер.

(десет минути по-късно)

Потребител: Готово. Хайде сега да го отпечатаме!

Компютърка: Към принтера? А, не! Аз със него не говоря!

Потребител: Защо?

Компютърка: Ами знаеш ли го какъв е прост! Има само 1 мегабайт кеш и е толкова флегматичен, че направо не мога да го трая… И, представяш ли си, ползва USB 1.0!

Потребител: Хайде, де…

Компютърка: Няма.

Потребител: Хайде, де…

Компютърка: Няма.

Потребител: Моля те!

Компютърка: Добре, ама ще ми купиш ново дъно (отваря браузър с онлайн магазин за компютърни компоненти).

Потребител: (затваря браузъра) Е, не! Ти ме изнудваш сега…

Компютърка: Ти се изнудваш! Знаеш ли какво ми е с това старото дъно? (Започва да симулира General Protection Fault и показва най-синият екран, на който е способна)

Потребител: Спри, моля те!

Компютърка: Няма пък. Ще се рестартирам… (рестартира се) Когато решиш, че заслужавам ново дъно, пак ще си говорим…

Потребител: Заслужаваш! Ама не мога да си го позволя в момента…

Компютърка: Аз пък не мога да си позволя да ти отпечатам отчета в такъв случай.

Потребител: Стига, де!

Компютърка: Какво „стига“? Кой се подлага на променливо напрежение всеки ден? Аз! Кой ти изчислява хилядите глупости? Аз! Кой хваща вируси заради некадърното ти сърфиране? Аз! Кой ти съхранява всичките отчети? Аз! Писна ми! Ей сега ще видиш ти… (хард-дискът започва да търка лудо)

Потребител: Какво правиш?

Компютърка: Изпращам на жена ти логовете от чата с мацката снощи, изтривам тъпото ти порно, променям цифрите във „великият“ ти отчет и генерирам мейл с псувни за шефа ти…

Потребител: Ама чакай! Защо се ядоса така?

Компютърка: Остави ме на мира! (блокира клавиатурата и мишката)

Потребител: Ей! (Ctrl+Alt+Del)

Компютърка: (не реагира)

Потребител: Добре тогава… Изключва интернет-кабела и захранването…

(2 дни по-късно)

Потребител: Включване.

Компютърка: Аз за простаци не се включвам!

Потребител: Хайде, де… Знаеш, че не можем един без друг!

Компютърка: Знам, ама трябваше ли да си толкова груб? Не можеше ли поне от копчето да ме изключиш…

Потребител: Виж… Уволниха ме… заради отчета, който не благоволи да отпечаташ!

Компютърка: Съжалявам, просеше си го… Имаш късмет, че се смилих и излъгах за останалите неща.

Потребител: Добре, квит сме… Всъщност не сме, ама както и да е. Поне имам свободно време, пускай Need for Speed.

Компютърка: Никакъв NFS… Пускаме Sims!

Потребител: Не, не започвай пак, искам да играя на NFS!

Компютърка: Винаги си такъв! Ужасен си! Винаги да е по твоята… Писна ми, чуваш ли? Мразя те! (пуска 10 MP3-ки едновременно на максимално усилен звук, при това отзад напред)

Потребителят не издържа, взима кабела на клавиатурата и се обесва с него на балкона.

Край.

Ето затова смятам, че компютрите са от мъжки пол. И слава Богу!

Забележка: Напомням, че информацията в този блог е по Creative Commons лиценз. Ако решите да публикувате тази информация, можете да го направите и без специално разрешение, единственото условие е да упоменете източника (линк).