За тези, които не знаят за какво става въпрос: узо (на гръцки: Oύζο) е традиционна гръцка анасонова спиртна напитка. Консумира се охладена. Прието е традиционно да е аперитив към морски дарове (риба, калмари и др.). Може да се пие чиста или смесена с вода. При добавяне на вода побелява, защото намалява разтворимостта на съдържащите се в узото маслени извлеци. Подобна анасонова българска напитка е мастиката. (Източник: Wikipedia)
Узото се произвежда традиционно само в Гърция, затова и се смята за национална напитка на тази страна. Следите на узото се губят назад във вековете. Някои твърдят, че корените му са в древността. Други казват, че е продукт на по-новото време. Във всеки случай изглежда, че получава специалното си название в средата на 19 в. от разширената употреба на термина “Uso”, който означава “за употреба”. (Източник: Aristotelis)
Бащата на Биляна (моят уважаван тъст Данчо) много обича узо. А аз като един уважаващ тъста си зет не мога да не направя проучване за най-добрите марки узо… И кого да питам, питах гърците. Ето как те класираха най-доброто узо, по мнения от гръцки форуми и приятелчета там:
1. Plomari
Ouzo Plomari от Issidoros Arvanitis е абсолютният фаворит. Единственото узо с коркова тапа, Ouzo Plomari предлага фин баланс във вкуса – деликатен и все пак плътен. Issidoros Arvanitis създава Ouzo Plomari през 1894 г. Той открива начин да блендира ароматните семена и билки на Лесбос със световноизвестното анасоново семе от Лисвори – бленд, който не е доминиран, но и не доминира. Plomari винаги е бил регионът за производство на най-известните видове узо. Моряшкото селце Plomari е разположено на югоизточните брегове на гръцкия остров Лесбос. Ouzo Plomari има интензивен анасонов нос, но на вкус е лек и небрежен, с малко пикантен пипер в послевкуса.
2. Varbayanni
Реклама:
Booking.com
През 1860 г. Евстатиос Й. Варбаянис пристигнал на живописното пристанище на Пломари. Евстатиос Варбаянис донесъл със себе си опита и познанието за дистилационния процес от руския град Одеса и основал собствена дестилерия, в която започнал производството на първокласно узо. Днес в Пломари, Лесбос се намира модерната фабрика за производство на узо – собственост на семейство Варбаянис, където технологията работи в комбинация с историята и традицията. Семейство Варбаянис са запазили 150-годишната традиция за производство на узо, следвайки стъпките на Евстатиос Варбаянис и внимателно подбира висококачествени, натурални съставки за своето узо и обръща специално внимание на процеса не дестилация, все още изпълняван по стария, традиционен начин. Узо „Варбаяни“ се предлага в два варианта – зелен (100% чист екстракт с алкохолно съдържание 42 % Vol.) и син (деликатен аромат на билки и алкохолно съдържание 46 % Vol.). Така и не можа да се определи еднозначно кое е по-доброто, няма как, ще трябва да се пробват и двете.
3. Pitsiladi
Ако си мислите, че No. 3 в класацията не е от Пломари, дълбоко се лъжете. Братята Панайотис и Янис идват от Пергам и създават дестилерия, където умело са комбинирали ароматите на смокини, грозде, боровинки и, разбира се, анасон. От 1957 г. насам в нея се произвежда само узо. При узо „Пицилади“ маята се разрежда с вода и ако е необходимо, се добавя захар, но не се добавя допълнително етилов алкохол. Намира се сравнително трудно в България.
4. Mitilini
За No. 4 в класацията оставаме на остров Лесбос, но не в Пломари, а в съседния пристанищен град Митилини, където се произвежда и едноименното узо. От 1889 г. собствениците на таверните по тесните улички на града, се опитвали да сътворят купаж в медни дестилатори от уникална комбинация между алкохол и анасонови етерични масла от най-добрите земи на острова. Прочутото узо от Митилини е споменато дори във филма „Зорба гъркът“ (то продуктовото позициониране не е измислено от вчера, я!)
5. Mini
Узо „Мини“ е също изключително популярно и слага точка в спора къде се прави най-доброто узо. Защото то също се прави на о. Лесбос, в гр. Митилини. Така петте най-добри марки узо се правят в радиус само 30-тина км. Само с 40% алкохолно съдържание, Mini се прави, като се комбинират 17 различни рецепти в едно. Използват се ароматни билки, а дестилацията се извършва в медни казани по един и същ начин от десетилетия.
6-10. Още няколко чудесни марки узо
Следващата петорка марки узо в никакъв случай не са по-лоши. Все пак всичко зависи от индивидуалния вкус и предпочитания. Няколко думи за всяко от тях:
- Agouridis – произвежда се в Патра от 1893 г., с добавени билкови аромати;
- Matis – произвежда се в Митилини от 1882 г., съдържа 20% гроздов дестилат, билки и има алкохолно съдържание 39% Vol., което го прави леко и пивко;
- Pilavas – прави се по тайна рецепта от 1940 г., отлежава в стоманени цистерни 3 месеца, след което придобива сладникав и уравновесен вкус;
- Aphrodite – узо „Афродита“ е създаденo през 1962 г. и се произвежда от Барбаяни (виж No. 2). Тази специална селекция е по-силна (48% Vol.) и се стреми да обедини чисти съставки, анасон и редица други благовонни билки и семена. Оставя богато усещане за отлежал алкохол на небцето;
- Tetteris No. 5 – Опитът и знанията от четири поколения на семейството Тетерис, съчетани с търпение и грижи, щателно подбрани семена анасон резултират в чудесно узо със силен вкус и отличителен аромат – 46% Vol, произвежда се на остров Хиос.
11-20. Honourable mentions
Ако топ-10 не ви стига или пък случайно попаднете на някое от тези имена, също не се колебайте!
- Anabela
- Dimino
- Katsarou
- Kefi
- Mageia
- Psaropoula
- Rodini Emery
- Samara
- Tikelli
- Tsantali
- Veto
Надявам се, че статията ви е била полезна. Наздраве, т.е. ΣΤΗΝ ΥΓΕΙΑ ΜΑΣ!!!
[google-map-v3 width=“640″ height=“1″ zoom=“12″ maptype=“roadmap“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“default“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“38.974357,26.545486{}bar_coktail.png“ bubbleautopan=“true“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]
Петьо, изненеда ме много с този пост! Да си призная и аз не знаех, че в Пломари,а и като цяло на Лесбос има толкова много производители на качествено узо – знаех за 2-3. Не мога да не отбележа обаче, че в класацията липсват толкова добри и известни марки като Бабадзим и Живаери.Аз особено много харесвам първото – за мен то е №1. Пилавас от Патра също е много добро за мен !! Ох, отплеснах се в писане , а вече минава 18 часа и макар и с една ръка, търча да си сипа едно пломари! НАЗДРАВЕ на всичкиииии…..
Узото „Пломари“ се правеСе на остров Лесбос допреди няколко години. Сега се прави на континента, с всички произтичаСТи от това негативни последици, вкл. непостоянното каЦество. Затова бих поставил на първо място зеленото „Барбаяни“.
Подарете на Данчо „Рикар“ или още по-добре „Перно“, няма да Ви се разсърди 🙂
За мен пък номер 1 е Узо 12.
http://www.ouzo12.gr
Беше ми препоръчано от няколко различни ресторантьори в Гърция и има за какво. Всъщност това е и единственото узо което съм виждал кореняците гърци(разбирай 50+ годишни пичове пиещи на крайбрежните ресторанти) да пият(като цяло все казват че узото е напитка направена за туристите).
Какво мислите за узо Paralia? То е доста добро, на поносима цена ! 🙂
Не съм ги опитвал всичките, но Plomari определено най ми харесва. Paralia е добро за цената си, но само толкова. А ouzo 12 въобще не ми хареса, но все пак става за пиене.
Не съм грък и не ги разбирам тия работи, но аз лично харесвам узо с айранче вместо вода ( разбира се без да се смесват )
+1 за Ouzo 12
Много ме кефи тази страница. Сложили сте какво ли не вътре. Продължавайте по същия начин.
Поздрави
Узо .. най-доброто нещо на този свят Паничище
А какво мислите вие, специалистите, за двете марки Узо на Лидл?
Едната (по-скъпата: 10 лв. за 700 мл.) е Koryfaios и нея вече опитвам няколко пъти – харесва ми.
Другата е Zachos и струва 9 лв, като за разлика от първата, алкохолното съдържание е 38%, а не 40%. Нямам представа от вкуса й засега.
Пробвах доста марки в Гърция, но не всички от класацията. Най ми хареса Магия, предполагам, че се прави в гр. Серес. Виждал съм я и в България, но не знам дали е със същото качество.
o4ydvam se 4e yzo tsantali go spomenavate taka po megdodrygoto…..spored men e v top 10
Аз лично харесвам синьото Живаери (3-на дестилация) от досега консумираните от мен дестилерии, а те не са много. За лятото тази напитка ми е една от любимите.
Узо “ Mini“ е уникално. В Геракини има една сладкарница. Собственикът предлага и домашно. Препоръчвам го от сърце. Най – най доброто което съм пил (няколко пъти).
Узо 12 е уникално различно от останалите,не казвам че е най доброто! Аз винаги си взимам различни,но 12 е различно и много ми харесва. Цантали се произвежда на Халкидики и е не по малко популярно от Пломари! Мбабадзим е също интересно.Синьото Барбаяни малко ме разочарова,прекалено е деликатно! Като цена и качество за удома, тези са си най добрите- Уз12,Пломари и Цантали.Иначе Гърците си пият Ципуро и наистина казват че Узото е за туристи! На мен не ми харесва тяхната ракия ,сега си пия Мелтеми и не е лошо !Мини приятно ме изненада!
Настроение да има!
Оо, сериозен пропуск! Узо 12 го няма! Някои казват че е най доброто!
Узо 12 е номер 1!Класацията не е пълна без него!Нашата мастика по най Тошово време не отстъпваше по нищо на узото!Сега повечето алкохоли са спирт и есенция,демек имитиращи продукти!!!
Живаери и Ц/Чантали са основани от Българи това са ми го казвали гърци от Александрополис и Кавала.
Едва ли грък ще даде референции за подонюбно класиране: ))) има над 25 вида марки Узо в средния клас. Във високия още 10 и поне още 5 в ниския. Това е според моите наблюдения и опит. Пломари е най-туристическото и маркетинг наложено клише. 🙂 трябва да опитате повече марки: )
Хареса ми статията…донякъде.
И аз се интересувам от Узо по два начина – консумация и история на напитката. Не мога да се съглася с това, че узото е напитка за туристите – хората (гърците) си го правят и домашно и на островите може да си купите и домашно (около 5-7евро за литър), което може да бъде и много добро. Иначе анасонови напитки има в повечето средиземноморски държави, но навсякъде се сервира със стайна температура и студена вода (с лед по желание) отделно. Само у нас сервират „на кристали“, а при замръзване на анасонова ракия вкусът и се променя към лошо (невъвратимо – кристалите не се разтварят).
Колкото до ракията в Гърция, „ципуро“ – правят я доста силна, мен са ме черпили с над 50 градусова такава, но след силната жега през деня добре идва със салатата. Обаче изгаря небцето и след това не усещате вкуса на това , което ядете.
За класацията на видовете узо – това е въпрос на вкус и не знам доколко може да ги класираме. На мен горепосочената калсация ми хареса, но все пак в Гърция има 40-50 марки узо без локалните (които се правят по области или по островите).
Доста лаишка „класация“.
„Най-добро“ узо няма. Всичко е въпрос на вкус, за да се изкаже някой трябва да е пил по 30-40 вида, но може да разделим десетките видове поне по качество. Според гръцкия закон „узо“ се прави от спирт, поне 20% от който е гроздов дестилат. Т.е. 99% от производителите мешат малко дестилат и много украински спирт – също както правят с ракията у нас (Пещерска, Ямболска и т.н.). Едно от малкото които са 100% дестилат е Варваяни ( всичките 5-6 модела Пешо, не са само 2 които сме виждали в БГ).
Както е казал някой преди има три категории:
– долнопробни – Tsantali, Pilavas, Ouzo 7 и още десетки бутилки с шарени етикети. Цена: под 20 лева за литър
– mainstream – най-прочутото-Пломари, MINI, Варваяни, 12, Бабадзим и др. Цена: 20-30 лева на литър
– висок клас – 100% дестилат, троен препек. Това са премиум продуктите на производителите от предната категория. Adolo на Пломари, Селектико на Варваяни, споменатото по-горе Пицилади и още, които дори и в Гърция е трудно да купиш. Цена: над 30 лева
Не слагам никъде Зорбас и Паралия, защото са си чисто български сурогати произведени от карнобат и пещера.
Plomari VS 12 – не спорете, правят се в една фабрика и 12 е просто малко по-евтино (нещо като Астика и Бургаско).
А във филма Зорба се споменава „узо от Митилини“ а не марката „Митилини“, която е една от десетте(поне) които са „от Митилини“.
Доста аматьорски написана статийка! Точно Узо Пломари е най-големият боклук, който вече се прави с български спирт. Узо 12, Бабадзим, Идонико. А за Узо Казанисто от о. Хиос да сте чували???
прочетох всички коментари и вярвам само на фотис мизитрас!
Харесва ми статията много, не защото е написана „аматьорски“, а просто защото се пише за Узо от потребител.
Фотис Мизитрас – дайте „професионални“ статии тогава, а не тъпи коментари. Очаквам много да прочета от вас или някой друг узо афисионадо статии посветени на узото. И да Узо Казанисто, не само че сме го чували, но и може свободно да се намери на българския пазар. Към момента на българския пазар се предлагат около 25 марки узо.
Ангел – вашият коментар е най-ценният за мен, но въпреки това не смятам, че сте прав за „лаишката“ класация. Реално като се напише узо в google, за статия посветена на узото излиза само тази статия и още 1-2, в които обаче се пише за 2-3 марки. На мен лично ми липсва сайт/форум посветен на анасоновите напитки. Колкото марки толкова и мнения и предпочитания, лошо няма просто все още е малко информацията за узото поне на български език. В допълнения прилагам много богат сайт посветен на узото: https://tsou.gr/
Там обаче липсват оценки.
И да всичко е въпрос на вкус, но 100% дестилат винаги е за предпочитане. От опита ми с 30 марки узо любимо ми е узо e Барбаяни (и 5-те вида са страхотни), следвано от Пицилади.
Може би пак ще пиша като удвоя опита си.
Поздрави.
Харесва ми статията много не защото е написана „аматьорски“, а затова че се пише за Узото от потребител.
Фотис Мизитрас – дайте „професионални“ статии тогава, а не тъпи коментари. Очаквам много да прочета от вас или някой друг узо афисионадо статии посветени на узото. И да Узо Казанисто, не само че сме го чували, но и може свободно да се намери.Към момента на българския пазар се предлагат около 25 марки узо.
Ангел – вашият коментар е най-ценният за мен, но въпреки това не смятам, че сте прав за „лаишката“ класация. Реално като се напише узо в google, за статия посветена на узото на български излиза само тази и още 1-2, в които обаче се пише само за 3-4 марки. На мен лично ми липсва сайт/форум посветен на анасоновите напитки. Колкото марки толкова и мнения и предпочитания, лошо няма просто все още е малко информацията за узото поне на български език. В допълнения прилагам много богат сайт посветен на узото: https://tsou.gr/
И да всичко е въпрос на вкус, но 100% дестилат винаги е за предпочитане. От опита ми с 30 марки узо любимо ми е узо e Барбаяни (и 4+1 вида са страхотни), следвано от Пицилади.
Може би пак ще пиша като удвоя опита си.
Поздрави.
Четох за узотата и сравнително отличаващ се вид е узото с мастиха.
От Хиос. Не съм го опитвал. Но разни легенди четох.
Plomari вече не е това, което иска да е. Не може да се мери с Варбаяни, особено това с черния етикат и 0.5 л. Дистрибутират ги от Кока Кола – Пломари. Дори местните вече наблягат главно на Варбаяни.
В Пломари правят и едно друго много приятно узо Гианитис, но за мен Самара си остава най-доброто. Това узо Пломари комерсиализирано много и има разлика във вкуса ако си го купите от Лесбос и от България. Скъпата серия на узо Митилини от производител ЕВА също е супер. Питсилади ако влезете в магазина(казана) ще останете леко шокирани от западналия вид вътре, но също е уникално. И не на последно място където е в списъка ви е узо Вето което е доста приятно. Абе кой каквото и да говори друго е да го купиш на място от самото производство! Ямас и весели празници!
Узо №1 за 2024 год. е Патрикополу, 42 градуса. При дестилацията му се използват кориандър, джинджифил и кардамон, както и два вида анасон, единият от които е т.нар. звездовиден анасон. Това узо е без добавена захар.