Топ 20 на най-добрите марки узо

ouzoЗа тези, които не знаят за какво става въпрос: узо (на гръцки: Oύζο) е традиционна гръцка анасонова спиртна напитка. Консумира се охладена. Прието е традиционно да е аперитив към морски дарове (риба, калмари и др.). Може да се пие чиста или смесена с вода. При добавяне на вода побелява, защото намалява разтворимостта на съдържащите се в узото маслени извлеци. Подобна анасонова българска напитка е мастиката. (Източник: Wikipedia)

Узото се произвежда традиционно само в Гърция, затова и се смята за национална напитка на тази страна. Следите на узото се губят назад във вековете. Някои твърдят, че корените му са в древността. Други казват, че е продукт на по-новото време. Във всеки случай изглежда, че получава специалното си название в средата на 19 в. от разширената употреба на термина “Uso”, който означава “за употреба”. (Източник: Aristotelis)

Бащата на Биляна (моят уважаван тъст Данчо) много обича узо. А аз като един уважаващ тъста си зет не мога да не направя проучване за най-добрите марки узо… И кого да питам, питах гърците. Ето как те класираха най-доброто узо, по мнения от гръцки форуми и приятелчета там:

1. Plomari

Ouzo Plomari от Issidoros Arvanitis е абсолютният фаворит. Единственото узо с коркова тапа, Ouzo Plomari предлага фин баланс във вкуса – деликатен и все пак плътен. Issidoros Arvanitis създава Ouzo Plomari през 1894 г. Той открива начин да блендира ароматните семена и билки на Лесбос със световноизвестното анасоново семе от Лисвори – бленд, който не е доминиран, но и не доминира. Plomari винаги е бил регионът за производство на най-известните видове узо. Моряшкото селце Plomari е разположено на югоизточните брегове на гръцкия остров Лесбос. Ouzo Plomari има интензивен анасонов нос, но на вкус е лек и небрежен, с малко пикантен пипер в послевкуса.

2. Barbayanni

През 1860 г. Евстатиос Й. Барбаянис пристигнал на живописното пристанище на Пломари. Евстатиос Барбаянис донесъл със себе си опита и познанието за дистилационния процес от руския град Одеса и основал собствена дестилерия, в която започнал производството на първокласно узо. Днес в Пломари, Лесбос се намира модерната фабрика за производство на узо – собственост на семейство Барбаянис, където технологията работи в комбинация с историята и традицията. Семейство Барбаянис са запазили 150-годишната традиция за производство на узо, следвайки стъпките на Евстатиос Барбаянис и внимателно подбира висококачествени, натурални съставки за своето узо и обръща специално внимание на процеса не дестилация, все още изпълняван по стария, традиционен начин. Узо „Барбаяни“ се предлага в два варианта – зелен (100% чист екстракт с алкохолно съдържание 42 % Vol.) и син (деликатен аромат на билки и алкохолно съдържание 46 % Vol.). Така и не можа да се определи еднозначно кое е по-доброто, няма как, ще трябва да се пробват и двете.

3. Pitsiladi

image.php

Ако си мислите, че No. 3 в класацията не е от Пломари, дълбоко се лъжете. Братята Панайотис и Янис идват от Пергам и създават дестилерия, където умело са комбинирали ароматите на смокини, грозде, боровинки и, разбира се, анасон. От 1957 г. насам в нея се произвежда само узо. При узо „Пицилади“ маята се разрежда с вода и ако е необходимо, се добавя захар, но не се добавя допълнително етилов алкохол. Намира се сравнително трудно в България.

4. Mitilini

За No. 4 в класацията оставаме на остров Лесбос, но не в Пломари, а в съседния пристанищен град Митилини, където се произвежда и едноименното узо. От 1889 г. собствениците на таверните по тесните улички на града, се опитвали да сътворят купаж в медни дестилатори от уникална комбинация между алкохол и анасонови етерични масла от най-добрите земи на острова. Прочутото узо от Митилини е споменато дори във филма „Зорба гъркът“ (то продуктовото позициониране не е измислено от вчера, я!)

5. Mini

Узо „Мини“ е също изключително популярно и слага точка в спора къде се прави най-доброто узо. Защото то също се прави на о. Лесбос, в гр. Митилини. Така петте най-добри марки узо се правят в радиус само 30-тина км. Само с 40% алкохолно съдържание, Mini се прави, като се комбинират 17 различни рецепти в едно. Използват се ароматни билки, а дестилацията се извършва в медни казани по един и същ начин от десетилетия.

6-10. Още няколко чудесни марки узо

Следващата петорка марки узо в никакъв случай не са по-лоши. Все пак всичко зависи от индивидуалния вкус и предпочитания. Няколко думи за всяко от тях:

  • Agouridis – произвежда се в Патра от 1893 г., с добавени билкови аромати;
  • Matis – произвежда се в Митилини от 1882 г., съдържа 20% гроздов дестилат, билки и има алкохолно съдържание 39% Vol., което го прави леко и пивко;
  • Pilavas – прави се по тайна рецепта от 1940 г., отлежава в стоманени цистерни 3 месеца, след което придобива сладникав и уравновесен вкус;
  • Aphrodite – узо „Афродита“ е създаденo през 1962 г. и се произвежда от Барбаяни (виж No. 2). Тази специална селекция е по-силна (48% Vol.) и се стреми да обедини чисти съставки, анасон и редица други благовонни билки и семена. Оставя богато усещане за отлежал алкохол на небцето;
  • Tetteris No. 5 – Опитът и знанията от четири поколения на семейството Тетерис, съчетани с търпение и грижи, щателно подбрани семена анасон резултират в чудесно узо със силен вкус и отличителен аромат – 46% Vol, произвежда се на остров Хиос.

11-20. Honourable mentions

Ако топ-10 не ви стига или пък случайно попаднете на някое от тези имена, също не се колебайте!

  • Anabela
  • Dimino
  • Katsarou
  • Kefi
  • Mageia
  • Psaropoula
  • Rodini Emery
  • Samara
  • Tikelli
  • Tsantali
  • Veto

Надявам се, че статията ви е била полезна. Наздраве, т.е. ΣΤΗΝ ΥΓΕΙΑ ΜΑΣ!!!



Реклама:

Booking.com

24 незабравими часа в Солун

6:11 сутринта е. Отбиваме колата покрай Ихтиман и спираме за малко, посрещайки изгрева край яз. Искър. Тръгнали сме от Пловдив преди близо два часа и ни чакат още доста километри до Солун.

„Какво пък ще правите в Солун?“, чудите се. Ами същата вечер там пее любимият певец на Биляна – Янис Плутархос и след дълго обсъждане решихме да оставим Вики на баба Тони и дядо Данчо (използваме случая да им благодарим, защото и те много искаха да дойдат с нас) и да отидем хем да разгледаме града (Петър не беше ходил), хем да слушаме и Плутархос наживо (отколешна мечта на Биляна).

Зареждаме колата малко след Кресна (в Гърция горивата са по-скъпи), минаваме ГКПП-Кулата за по-малко от две минути и сме в Гърция. Почти целият път до Солун е магистрала, така че стигаме без проблеми, макар и не особено бързо. Незнайно защо, гърците са наслагали ограничения 90 км/ч и при най-малките завои по широката магистрала (които май само ние спазвахме)…

Защо ли ни е познато? Още по-странното е, че в тунелите разрешават доста по-висока скорост – 100 км/ч:

Магистралата навлиза доста навътре в града, така че бързо и лесно стигнахме до хотел „Мет“, където оставихме колата (и слава Богу, казваме си, след като опознахме трафика по-отблизо, но затова малко по-надолу).

„Мет“ е дизайнерски бизнес хотел, само на 300-400 метра от мястото на концерта (Fix Live Club), така че цената от 90 EUR/вечер определено си струва за петзвезден хотел (всъщност, цената беше по-добра от някои тризвездни хотели с външен вид на студентско общежитие), при това с паркинг, интернет и дори микробус с кожен салон, който транспортира хората от хотела до центъра и обратно на всеки час (макар че и пеш разстоянието се взима за около 25-30 мин.):

А най-големият, при това безплатен бонус, беше, че самият Плутархос се оказа в нашия хотел… Та, тъкмо сме се настанили, изкъпали, преоблекли и наточили обектива за много снимки и… виждаме Плутархос в лоби-бара. Така три от мечтите на Биляна – да го види, да говори с него и да се снимат станаха реалност за минута:

И така, в тотална еуфория отидохме да разгледаме Солун и неговия център. Още по пътя към центъра ни впечатли ужасният и неконтролиран трафик в града.

Малко факти – градът е вторият по големина в Гърция (след Атина), съществува над 2300 г. и има население около 800 000 души (и нараства). Гъстотата на населението е 7,338.8/km2. Два примера, с които да си представите картинката:

1. Представете си, ако населението на Варна нарасне двойно и живее на същата площ (всъщност, май нещо подобно се получава през лятото).

2. Гъстотата на населението в София е 2,448/km2. Тоест, представете си софийският трафик, ама с точно три пъти повече коли (добре, де, 2,997569 пъти, за да сме точни).

Е, сега вече разбирате защо трафикът ни впечатли толкова – ако мразите движението в София, просто не ходете в Солун с кола. Ето и още неща, на които станахме неволни свидетели – мотоциклетист по алеята за велосипеди:

„Паркиране“ със запушване на цяла улица:

Кръстовище с около 15cm място за преминаване на пешеходци (добре, че не сме с бебешка количка).



Реклама:

Booking.com

Да не забравяме и явно международното правило, че черен Мерцедес може да си спира където поиска, ако е на аварийни. Единствената разлика е, че по солунските улици има портокалови дървета (Биляна като опитен екскурзовод предупреждава, че портокалите са декоративни и не се ядат):

Шофьорите са ужасно нетолерантни и НЕ спират на пешеходните пътеки (да, по-зле са от родните!). Докато минавахме покрай Бялата кула, изнервени от трафика видяхме да интервюират един възрастен човек. И понеже много обичаме да си представяме за какво си говорят разни непознати хора (а и чакахме 10-тина минути, за да пресечем), не се сдържахме и се получи това:

Останахме с впечатление, че Солун е ужасно безконтролно място – нещо, което не е било така, докато Биляна беше екскурзовод, т.е. преди около три-четири години.

Най-фрапиращото място е пазарът.

Пълно е с помия, графити и тъмнокожи субекти, предлагащи ключодържатели и крадени iPhone, бездомни кучета (които собственикът на рибния магазин милваше със същата ръкавица, с която слага рибата в торбите на клиентите си), както и бабички, които правят нелегален алъш-вериш с цигари насред пазара:

Като цени – не видяхме нещо, което да е по-евтино в Гърция, отколкото в България, с изключение на пресните краставици от 0,90 EUR/кг.

Впечатляваща обаче е разликата в цените на гръцките дюнери (гирос). На главната улица около площад Аристотел цената беше 6,80 EUR. Само на 50 метра встрани (в пазара) цената на не по-лош дюнер беше 1,20 EUR.

И така – спираме с негативните впечатления, циганията и простотиите от Солун – време е да ви разкажем и малко хубави неща. Като начало – вече няколко пъти споменахме площад Аристотел:

Това е суперцентърът на Солун и, логично, на площада има статуя на Аристотел:

Само 100-тина метра по-надолу е кеят с морето:

Прословутата Бяла кула, използвана от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери и противници на османската власт, включително и Капитан Петко Войвода, затворен тук през 1863 г. През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници, и по това време кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле, Кулата на кръвта и Червената кула – била е буквално покрита с кръв. През 1890 г. кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. В момента е музей.

Тази част на града е страхотна за „отстрелване“ на интересни кадри с чайки, гълъби, лодки, платноходки, кораби и др. Ето няколко примера:

Ако тръгнете нагоре от площад Аристотел пък, преминавате по голяма търговска улица тип бул. „Витоша“ (игнорираме мизерния пазар). Околните пресечки също са пълни с цветни магазинчета, красиви витрини, подредени стоки и огромна тълпа:

Понеже Великден наближава, а в Гърция е традиция хората да отидат с красиви, големи и изписани свещи, почти навсякъде продаваха такива:

Малко по-нагоре е античният театър:

А още малко по-високо е църквата Св. Димитър, където са и мощите на светеца. Непременно я разгледайте и отвътре.

За да се качите по-нависоко, вече ще ви е нужен транспорт (или здрави крака и повече време). Билетчета за автобус се продават по будките (0,80 EUR):

Може да си ги купите и от самия автобус (0,90 EUR), а автобусна линия 23 ви качва точно до крепостта. Този сайт ще ви е безценен помощник, ако решите да ползвате автобуси за придвижване в Солун. И така, веднъж качили се горе, може да се насладите на чудесна гледка към града:

След като се върнете, не пропускайте да посетите и църквата Св. София:

Ще ви светнем нещо – зад нея има чудесно кафене, чието име съвпада с адреса му – Zefxidos 6:

Всъщност, китните кафенета са навсякъде из града, а гърците са ненадминати откъм заведения – с кафето винаги идват вода, бисквитки, мъфини или нещо от рода, а ако си поръчате бира, получавате фъстъци или чипс. Узото – с диня! 🙂

Не видяхме и заведение с непочистена тоалетна или намусена сервитьорка, което често срещаме тук. Не видяхме и платена тоалетна – нещо, което вече сме обсъждали.

И така, връщаме се към хотела, за да се подготвим за концерта, но преди това отново малко история – гръцката бира „Фикс“ се е произвеждала дълги години в Солун, а след това дълги години не се е произвеждала. Сградата на старата фабрика е перфектно място за снимане на не един и два видеоклипа тип „Памуковите облаци“, т.е. видът й е доста хорър:

Едно от халетата обаче е преобразено и превърнато в live клуб. Може да се досетите как се казва – Fix Live Club. Точно тук бе и концертът.

Някои неща, типични за гръцките нощни клубове:

  • Почти цялата площ е заета от маси. Според положението на масата е и видът на питието, което трябва да си поръчате, но минимумът е бутилка вино за двама души;
  • Бутилка вино – 75 EUR, Pepsi 0,5 литра PVC – 10 EUR (най-скъпото Pepsi в живота ни)… Ако щете! Другият вариант е да стоите прави в дъното на залата през цялото време.
  • Добрата новина: с виното носят много вода, лед, фъстъчки, морковчета и тем подобни;
  • Покрай масите се разкарват едни момичета с малки плетени купички, пълни с цветя (отдавна са забранили чупенето на чинии), които можете да хвърлите в краката на изпълнителите;
  • Шоуто започва в 23 ч. и приключва с дискотека до ранни зори. Всъщност, концертът освен Плутархос включваше двама доста талантливи подгряващи певци, както и известните Нино и Мария Якову, като всеки от тях пя по около час.
  • Пее се изцяло наживо, с оркестър на сцената.

И понеже е трудно да се опише с думи, ето едно видео за нагледност. Между другото, не е късно и вие да отидете на този концерт – последен шанс: този уикенд (6 и 7 април 2012 г.). Сти гя мас!

На следващия ден тръгнахме обратно към България. След Кулата обаче свихме веднага вдясно и минахме по маршрута Кулата – Катунци – Гоце Делчев. Понякога си струва да кривнеш от царския път, ако ще и само заради красивата гледка:

В Гоце Делчев спряхме да вечеряме в любимия ни ресторант-клуб „Ванита“, който препоръчваме горещо и на вас, ако минавате по този край. Хапнахме обилно и продължихме…

Биляна, прозявайки се:

– Ех, няма ли как сега да се телепортираме до Пловдив…

Петър:

– Като гледам как ти се спи, ти наистина ще се „телепортираш“, ама аз все пак трябва да карам…

Продължихме по пътя Гоце Делчев – Сатовча – Доспат – Девин – Михалково – Кричим – Пловдив. Пътят през Юндола със сигурност е по-бърз, но този не го бяхме минавали (по тъмно не бихме повторили упражнението отново). Толкова завои май няма по друг път в България (Биляна почти не успя да заспи, а Петър въртеше въображаем волан половин час, след като пристигнахме)! Единствено съжаляваме, че вече беше късна вечер и не можахме да видим много от красивите скали наоколо, но звездите на нощното небе бяха като че ли по-ниско, а на пътя видяхме няколко зайчета, крави и дори диви коне! Не знаехме, че има диви коне в България. Е, видяхме и двама пътни полицаи на входа на Доспат, които ни провериха обстойно и така като едни редовни граждани се прибрахме по живо, по здраво и по много тъмно в Пловдив. След като извадихме данните от GPS-а, премахнахме спиранията и направихме равносметка, изводът е следният: по магистралата (с shortcut Ихтиман-Самоков-Дупница, за да избегнете софийския трафик) Пловдив-Кулата е с около 45 минути по-бързо, шофира се много по-лесно, пътят не е разбит и през зимата със сигурност е по-почистен и безопасен (в планината на доста места имаше сняг, макар и в началото на април, а и скални срутвания не липсваха)…

И все пак… Няма го онова планинско настроение, заради което те кара да спреш стереоуредбата в колата и да запееш сам:

Надяваме се, че точно в такова настроение ви оставяме. До скоро.

P. S. Песента, която пеем, се казва „Гласът на Пирин„, в случай, че я чувате за първи път…

Пещерата „Изворите на река Ангитис“ до Драма, Гърция

Вече тийзнахме* (ах, този прекрасен старобългарски глагол), че ще пишем за разходката ни из Гърция. За друго я остане, я не остане време, но за пещерата Ангити не можем да не разкажем...
*тийзър (от англ. tease – дразня, закачам се, шегувам се): 1. предварителна реклама, без да се обявява името на продукта, за да предизвика любопитството на хората; 2. реклама, която привлича клиентите си, предизвиквайки с нещо; 3. (жарг.) привличане на вниманието преди старта на шоу, рекламна кампания или представяне на нов продукт; типичен пример за тийзър е слоганът „Това е твоят глас“, който дълго време учудваше българите, след което се появи като девиз на Мтел – доказано е, че тийзърите правят марките много по-запомнящи се.
Днешният ни пост вероятно ще е много полезен за тези от вас, коитo са планирали да отидат на море в Гърция и са решили да минат по маршрута Гоце Делчев-ГКПП „Илинден – Ексохи“-Като Неврокопи-Драма…

Само на 30-тина километра от граничния пункт и едва на 7 км встрани от главния път към Драма се намира една от най-красивите пещери, които сме виждали – Пещерата „Маара“ или Пещерата „Изворите на река Ангити“… До нея води криволичест път, почервенял от цвета на почвата наоколо.

Когато пристигнете, ще се озовете в горски пояс, обграждащ реката. Много е вероятно да усетите и аромат на скара от ресторанта, чийто маси и столове са наредени буквално в реката.За качеството на храната не можем да говорим, защото така и не я опитахме. Седнахме и чакахме в продължение на половин час – оказа се, че няма менюта, няма и обявени цени, сервитьорите бяха меко казано нелюбезни (по-твърдо казано – тотално неебателни) и си тръгнахме… Държа да отбележа, че Биляна знае отлично гръцки език и е работила като екскурзовод именно в Гърция… Но ако ще и на хинди да им говорихме, пак щяха да ни отсвирят – дори сладолед не успяхме да си вземем! Нахранихме се обаче с красивата гледка на реката.

Самата река минава през центъра на град Драма, има богата история и много имена – Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица… Находки от пещерата и района около нея съдържат останки на възраст повече от 30000 г., предимно от прародителите на днешните зайци, елени, мечки, вълци, коне и дори носорози и слонове (т.е. мамути)! Намерени са и инструменти, сечива и оръжия, създадени от първобитни хора преди повече от 5000 г. Находките се пазят в археологическия музей в Драма.
За реката и района около нея е говорено много – от Херодот (V в. пр. н.е.), през първото документирано посещение на френския консул през 1831 г., та чак до Иван Вазов (и след това)… Да, Вазов:

Във успехите на века
силата най-много важи:
ней се кланя человека,
кланя й се съдбата даже!

В старини и днес е млада
тая истина лучиста –
от троянската обсада
до урата при Ангиста.

Ние вярваме в доброто,
в правото върховно тука,
вярваме и в тържеството
на куража и юмрука.

из „Ангиста“, Иван Вазов, 1918 г.

Именно по времето на Вазов реката оформя естествената граница между гърци и българи – на север от реката са били българите, а на юг – гърците. Но да се върнем на пещерата – тя е единствената благоустроена речна пещера в Гърция, а мястото, където река Ангитис излиза на повърхността изглежда така:

Всъщност реката си тече през пещерата, а своеобразният водопад се дължи на водно колело, построено в началото на XX век. До 1930 г. то е било дървено, но след това е заменено с метално, което си стои и до ден днешен (както ще видите на една от снимките по-долу).
Непосредствено до водопада е построен параклисът „Св. Константин и Елена“, който можете да посетите, докато изчаквате да се събере група (на всеки 30-60 минути според настроението на екскурзоводите).
Време е да ви кажем и малко подробности за работно време и входни такси:

Работно време:

  • понеделник-събота: 10:30-17:00 през зимата, 10:30-19:00 през лятото
  • неделя и официални празници: 10:00-17:30 през зимата, 10:00-19:30 през лятото

Цени на билети (към юли 2011 г.):

  • Редовен билет – 7 EUR
  • Деца, инвалиди, ученици и пенсионери (на възраст над 65 г.) – 4 ЕUR
  • Организирани групи (над 25 души) – 2.50 EUR (2 EUR за деца)

Говорейки за инвалиди, добро впечатление ни направи, че пещерата и околността й са абсолютно достъпни за инвалиди, при това без всичко задължително да е в бетон и стомана:

В пещерата е забранено пушенето, влизането с домашни любимци, видеозаснемането и фотографията. Във връзка с последното, няма как да ви покажем много снимков материал. Ето все пак нещо, с което да добиете представа за красотата й:

Снимка: http://iyouweblog.blogspot.com/

Както може би забелязвате, пещерата е пълна със сталагмити и почти няма сталактити. Това е напълно логично – по дъното на пещерата тече река, така че няма как да се образуват. Някои от скалните образувания са наистина огромни – над 15 метра!

Всъщност проучвателните дейности в пещерата започват едва през 1978 г. от френски и гръцки спелеолози, които изследват първите 500 метра от пещерата. Точно те са благоустроени и отворени за масовия посетител от 2000 г. Иначе пещерата „Маара“ е втората по дължина в Гърция (след Дирос) с уникалната дължина от проучени 10020 метра. Предполага се, че реалната й дължина е около 12 километра. А „Маара“ на арабски означава „малка пещера“… но същата дума пък на иврит значи „вода от планината“.



Реклама:

Booking.com

Съвет: ако идвате в разгара на лятото, вземете си връхни дрехи. Температурата на въздуха в пещерата е винаги 17 градуса, а на водата – 13 градуса, но ако навън е 40, ще ви се стори буквално хладилник… Влажността на въздуха е между 90-95%, в случай, че ви интересува.

След като разгледате пещерата и ви разкажат (най-вероятно на развален английски, в случай, че Биляна не е с вас), че в нея живеят 37 животински вида, 6 от които стават познати на учените за първи път именно тук, можете да се поогледате за някой от петте вида прилепи, или пък да вперите поглед в кристално чистата вода и да мернете я рибка, я ракообразно, я видра или малко бобърче.

За финал ще отидете в залата с колелото, пред което вече имаме снимка:

Точно тук са направени разкопки и са открити древни жилища от периода на неолита (3000 г. пр. н. е.) и гореспоменатите праисторически оръжия и инструменти. Залата е достатъчно голяма за изнасяне на концерти!

В нея е изграден и иконостас, пред който си запалихме свещички за здраве и си тръгнахме доволни, убеждавайки се за пореден път, че най-впечатляващите неща се случват, когато се отклониш от главния път…