Етикет: гръцко

За тези, които не знаят за какво става въпрос: узо (на гръцки: Oύζο) е традиционна гръцка анасонова спиртна напитка. Консумира се охладена. Прието е традиционно да е аперитив към морски дарове (риба, калмари и др.). Може да се пие чиста или смесена с вода. При добавяне на вода побелява, защото намалява разтворимостта на съдържащите се в узото маслени извлеци. Подобна анасонова българска напитка е мастиката. (Източник: Wikipedia)

Узото се произвежда традиционно само в Гърция, затова и се смята за национална напитка на тази страна. Следите на узото се губят назад във вековете. Някои твърдят, че корените му са в древността. Други казват, че е продукт на по-новото време. Във всеки случай изглежда, че получава специалното си название в средата на 19 в. от разширената употреба на термина “Uso”, който означава “за употреба”. (Източник: Aristotelis)

Бащата на Биляна (моят уважаван тъст Данчо) много обича узо. А аз като един уважаващ тъста си зет не мога да не направя проучване за най-добрите марки узо… И кого да питам, питах гърците. Ето как те класираха най-доброто узо, по мнения от гръцки форуми и приятелчета там:

1. Plomari

Ouzo Plomari от Issidoros Arvanitis е абсолютният фаворит. Единственото узо с коркова тапа, Ouzo Plomari предлага фин баланс във вкуса – деликатен и все пак плътен. Issidoros Arvanitis създава Ouzo Plomari през 1894 г. Той открива начин да блендира ароматните семена и билки на Лесбос със световноизвестното анасоново семе от Лисвори – бленд, който не е доминиран, но и не доминира. Plomari винаги е бил регионът за производство на най-известните видове узо. Моряшкото селце Plomari е разположено на югоизточните брегове на гръцкия остров Лесбос. Ouzo Plomari има интензивен анасонов нос, но на вкус е лек и небрежен, с малко пикантен пипер в послевкуса.

2. Varbayanni

През 1860 г. Евстатиос Й. Варбаянис пристигнал на живописното пристанище на Пломари. Евстатиос Варбаянис донесъл със себе си опита и познанието за дистилационния процес от руския град Одеса и основал собствена дестилерия, в която започнал производството на първокласно узо. Днес в Пломари, Лесбос се намира модерната фабрика за производство на узо – собственост на семейство Варбаянис, където технологията работи в комбинация с историята и традицията. Семейство Варбаянис са запазили 150-годишната традиция за производство на узо, следвайки стъпките на Евстатиос Варбаянис и внимателно подбира висококачествени, натурални съставки за своето узо и обръща специално внимание на процеса не дестилация, все още изпълняван по стария, традиционен начин. Узо „Варбаяни“ се предлага в два варианта – зелен (100% чист екстракт с алкохолно съдържание 42 % Vol.) и син (деликатен аромат на билки и алкохолно съдържание 46 % Vol.). Така и не можа да се определи еднозначно кое е по-доброто, няма как, ще трябва да се пробват и двете.

3. Pitsiladi

Ако си мислите, че No. 3 в класацията не е от Пломари, дълбоко се лъжете. Братята Панайотис и Янис идват от Пергам и създават дестилерия, където умело са комбинирали ароматите на смокини, грозде, боровинки и, разбира се, анасон. От 1957 г. насам в нея се произвежда само узо. При узо „Пицилади“ маята се разрежда с вода и ако е необходимо, се добавя захар, но не се добавя допълнително етилов алкохол. Намира се сравнително трудно в България.

4. Mitilini

За No. 4 в класацията оставаме на остров Лесбос, но не в Пломари, а в съседния пристанищен град Митилини, където се произвежда и едноименното узо. От 1889 г. собствениците на таверните по тесните улички на града, се опитвали да сътворят купаж в медни дестилатори от уникална комбинация между алкохол и анасонови етерични масла от най-добрите земи на острова. Прочутото узо от Митилини е споменато дори във филма „Зорба гъркът“ (то продуктовото позициониране не е измислено от вчера, я!)

5. Mini

Узо „Мини“ е също изключително популярно и слага точка в спора къде се прави най-доброто узо. Защото то също се прави на о. Лесбос, в гр. Митилини. Така петте най-добри марки узо се правят в радиус само 30-тина км. Само с 40% алкохолно съдържание, Mini се прави, като се комбинират 17 различни рецепти в едно. Използват се ароматни билки, а дестилацията се извършва в медни казани по един и същ начин от десетилетия.

6-10. Още няколко чудесни марки узо

Следващата петорка марки узо в никакъв случай не са по-лоши. Все пак всичко зависи от индивидуалния вкус и предпочитания. Няколко думи за всяко от тях:

• Agouridis – произвежда се в Патра от 1893 г., с добавени билкови аромати;
• Matis – произвежда се в Митилини от 1882 г., съдържа 20% гроздов дестилат, билки и има алкохолно съдържание 39% Vol., което го прави леко и пивко;
• Pilavas – прави се по тайна рецепта от 1940 г., отлежава в стоманени цистерни 3 месеца, след което придобива сладникав и уравновесен вкус;
• Aphrodite – узо „Афродита“ е създаденo през 1962 г. и се произвежда от Барбаяни (виж No. 2). Тази специална селекция е по-силна (48% Vol.) и се стреми да обедини чисти съставки, анасон и редица други благовонни билки и семена. Оставя богато усещане за отлежал алкохол на небцето;
• Tetteris No. 5 – Опитът и знанията от четири поколения на семейството Тетерис, съчетани с търпение и грижи, щателно подбрани семена анасон резултират в чудесно узо със силен вкус и отличителен аромат – 46% Vol, произвежда се на остров Хиос.

11-20. Honourable mentions

Ако топ-10 не ви стига или пък случайно попаднете на някое от тези имена, също не се колебайте!

• Anabela
• Dimino
• Katsarou
• Kefi
• Mageia
• Psaropoula
• Rodini Emery
• Samara
• Tikelli
• Tsantali
• Veto

Надявам се, че статията ви е била полезна. Наздраве, т.е. ΣΤΗΝ ΥΓΕΙΑ ΜΑΣ!!!

[google-map-v3 width=“640″ height=“1″ zoom=“12″ maptype=“roadmap“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“default“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“38.974357,26.545486{}bar_coktail.png“ bubbleautopan=“true“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]