Ден 4. Повечето хора се чувстват най-добре и най-сигурни с последния си партньор, а и сексът с него е най-хубав

– Скъпа, може ли да те наричам Ева?
– Защо?
– Защото си ми първата.
– А аз може ли да те наричам Боинг?
– Защо?
– Защото си ми 747-ият.

След като вчера разгледахме данните за броя партньори, днес продължаваме с това има ли значение дали си първи, последен или някъде сред останалите партньори…
partnersАко трябва да отговорим с една дума на въпроса „Кой е най-добрият партньор?“, графиките ясно показват – последният. Половината от хората смятат, че сексът с него е най-хубав, а дори повече го чувстват най-близък по душа и се чувстват най-сигурни с него.

partners-genderСредностатистически, мъжете са с 6% по-сигурни кой е техният soulmate-партньор, с кого се чувстват най-сигурни и с кого сексът е най-хубав. Интересно е, че едва 1/3 от жените считат, че сексът с последния им партньор е най-хубав. И при мъжете, и при жените първият партньор се класира малко по-добре в категория „най-близък по душа“ спрямо другите категории.

7 от 10 души в малките градове и селата смятат, че сексът с последния им партньор е най-добър – 70.73% срещу 33-50% в големите градове и 47% в  столицата. Оказва се, че местоположението почти не влияе на това доколко близък и сигурен чувствате последния си партньор, но все още в малките градове и селата той е с едни гърди напред спрямо по-големите населени места. Нито един жител на Варна не посочва първия си партньор като най-сигурен при 7-10% при останалите населени места. Още един интересен факт за местоживеенето: на хората, живеещи извън Европа им е доста по-трудно да посочат с кой партньор са се чувствали „най“.

partners-ageВлиянието на първия партньор намалява с възрастта, но това надали ще учуди някого. Прави впечатление, че сравнително голям процент от хората над 35 обаче отново считат, че с първия им партньор сексът е бил най-хубав.

Хомосексуалистите и бисексуалните са по-несигурни в последния си партньор спрямо хетеросексуалните – едва 39% (при средно 60%) посочват, че последният им партньор е най-сигурен. Това е така и сред повечето хора, които са имали по-голяма база за сравнение, т.е. с по-голям брой партньори. Така е при секс-маниаците (45%) и влюбените в тялото си (33%) Това твърдение обаче не е съвсем валидно за заниманието на хората.

Над 85% от излезлите по майчинство считат последния си партньор за най-добър.  Естествено, при женените и сгодените процентът също е висок. На другия полюс са безработните – едва половината от тях са най-доволни от последния си партньор. Администрация и човешки ресурси също не са много запалени по последния си партньор (48,15%), докато 3/4 от работещите в сферата на банки, застраховане, образование, добив, горива и промишленост са най-доволни от последния си партньор.

Всеки осми от бранша транспорт, логистика, автомобили и авиация страда по първия си партньор. Спомените за първата любов обаче не са свързани с хората, които пътуват често – количеството път не се отразяват на това. За сметка на това пък нито един музикант, артист, художник, бизнесмен, архитект или строител не посочва първия си партньор за „най“. Хората от архитектура и строителство са и най-сигурни в избора си – едва 5,88% не могат да преценят кой е най-сигурния, най-сексуалния и най-близкия им душевно партньор.

Следва твърдение, което ще ви тресне като мокър парцал, така че се дръжте:

mp-partnersГледането на порно и мастурбирането влошават оценката ви за секса с последния партньор. Тъжна, но изключително стабилна тенденция. Единственото, с което можем да ви успокоим е, че колкото повече го правите, толкова по-сигурни ще се чувствате с този партньор. Оценката ви за последния партньор вероятно ще е по-ниска, ако не сте шофьор. Би могла да спадне и при срещи с нови хора, употреба на алкохол, цигари и наркотици, играене на компютърни игри.  От друга страна, ако си купите курортен имот или вила, напълнеете и гледате телевизия от сутрин до вечер, доверието ви към последния партньор вероятно ще се повиши с 10%.

Толкова за първия и последния. Утре ще видим какво мислите за бившите партньори.

Три любими купажни вина

wineОбичаме да пием вино (припомнихме си го по подобаващ начин покрай празника на любовта и виното). Ако и вие обичате, силно препоръчвам да посетите Винария 2013 г. на Международния панаир в Пловдив (3-6 април). Нямаме претенции да сме някакви специалисти по вината, но смело можем да заявим, че различаваме бяло от червено! В резултат от дегустациите ни на Винария през предишните години, сме си направили едни списъчета с любими вина. Този път искаме да ви обърнем внимание на три чудесни (според нас) купажни вина – две бели и едно червено.

Купажът представлява смесване на две или повече вина за постигане на определени качества в крайния продукт, в случая няколко различни сорта грозде за по-богат вкус, по-различен стил и още по-добър баланс на виното.

Петър е роден в Русе – регион, който принципно се слави с червените си вина, но искаме да ви кажем, че тези две вина от Винарска къща „Левента“ са невероятни:

Leventa Victory Sauvignon Blanc & Semillon 2009

Совиньон блан е ценен бял винен сорт. От гроздето му се приготвят висококачествени сортови и купажни бели сухи, полусухи и сладки вина, които се отличават с прозрачен жълтеникаво-зелен цвят, свеж и хармоничен вкус и аромати на сено, тропически плодове и цариградско грозде. Нашият приятел Маурицио Ферери (с когото се запознахме на блиц-курс за дегустатури, пак на „Винария“) ни светна, че характерен агресивен вторичен аромат за совиньон блан е и котешка урина?!? Семийонът е френски бял винен сорт грозде, произхождащ от Бордо. Използва се за направата на висококачествени сухи, бели вина с аромати на дъб, зърно, мед, пъпеш и плодове. Комбинацията от двата сорта води до вино, с чието име или ще впечатлите човека срещу вас, или ще получите изкълчване на езика: „совиньон блан и семийон“ е изключително трудно за произнасяне след третата бутилка! Специалистите казват за него: Красив сламест цвят със стоманено зелени отблясъци. Свеж, фин нос с мокър мъх, коприва и бяла праскова. Средно, елегантно тяло, свежо и хармонично с приятен освежаващ край, в който остава спомен за кора от лимон. Намира се сравнително трудно, на цена около 12 лв.

Leventa Traminer & Vrachanski Misket 2010

Немската строгост и благородството от Траминера и трайният, хармоничен букет на Мискета се съчетават великолепно в това вино, добито от масиви в Провадия и Варна и допълнено от цитрус, мискет, роза и личе. Специалистите казват: Прозирен слабо интензивен цвят със сивкав отблясък. Флорален нос с много роза, индрише, локум и грейпфрут. Заоблено с мека свежест и средно тяло с роза и праскова на финала. Реколта 2010 г. вече е почти невъзможна за откриване, но 2011 г. е на пазара и цената ѝ е около 15 лв.

Katarzyna Seven Grapes 2011

И от най-северната част на България отиваме към най-южната, в Свиленградско, където ще предложим едно невероятно вино, което е купаж от седем(!) различни сорта грозде: мерло, сира, малбек, каберне совиньон, темпранийо, рубин и мавруд! Виното е истински елексир и с подходящото мезе (сирене, свинско, луканка и други любими месалаци) става просто едно вълшебно удоволствие. Специалистите казват: Много интензивен гранатов цвят. Увлекателно сложен и сочен нос с нюанси на червен и черен плод (дренки, печена синя слива), подправки, шоколад и кафе. Елегантно тяло със сочен вкус и зърнести танини. Дълъг и впечатляващ финал с добре вграден дъб. Намира се лесно в магазинната мрежа, на цена около 17 лв.

Нещо много важно при консумацията на червено вино (пак благодарим на Маурицио за съвета). Виното трябва да престои 24 часа на температура от 18 до 22 градуса и да се отвори около час преди консумацията, за да се получи окисление и да усетите истинския му вкус. Бялото вино пък се отваря непосредствено преди да се пие и се сервира добре охладено (от 8 до 10 градуса). Наздраве!

Топ 20 на най-добрите марки узо

ouzoЗа тези, които не знаят за какво става въпрос: узо (на гръцки: Oύζο) е традиционна гръцка анасонова спиртна напитка. Консумира се охладена. Прието е традиционно да е аперитив към морски дарове (риба, калмари и др.). Може да се пие чиста или смесена с вода. При добавяне на вода побелява, защото намалява разтворимостта на съдържащите се в узото маслени извлеци. Подобна анасонова българска напитка е мастиката. (Източник: Wikipedia)

Узото се произвежда традиционно само в Гърция, затова и се смята за национална напитка на тази страна. Следите на узото се губят назад във вековете. Някои твърдят, че корените му са в древността. Други казват, че е продукт на по-новото време. Във всеки случай изглежда, че получава специалното си название в средата на 19 в. от разширената употреба на термина “Uso”, който означава “за употреба”. (Източник: Aristotelis)

Бащата на Биляна (моят уважаван тъст Данчо) много обича узо. А аз като един уважаващ тъста си зет не мога да не направя проучване за най-добрите марки узо… И кого да питам, питах гърците. Ето как те класираха най-доброто узо, по мнения от гръцки форуми и приятелчета там:

1. Plomari

Ouzo Plomari от Issidoros Arvanitis е абсолютният фаворит. Единственото узо с коркова тапа, Ouzo Plomari предлага фин баланс във вкуса – деликатен и все пак плътен. Issidoros Arvanitis създава Ouzo Plomari през 1894 г. Той открива начин да блендира ароматните семена и билки на Лесбос със световноизвестното анасоново семе от Лисвори – бленд, който не е доминиран, но и не доминира. Plomari винаги е бил регионът за производство на най-известните видове узо. Моряшкото селце Plomari е разположено на югоизточните брегове на гръцкия остров Лесбос. Ouzo Plomari има интензивен анасонов нос, но на вкус е лек и небрежен, с малко пикантен пипер в послевкуса.

2. Barbayanni

През 1860 г. Евстатиос Й. Барбаянис пристигнал на живописното пристанище на Пломари. Евстатиос Барбаянис донесъл със себе си опита и познанието за дистилационния процес от руския град Одеса и основал собствена дестилерия, в която започнал производството на първокласно узо. Днес в Пломари, Лесбос се намира модерната фабрика за производство на узо – собственост на семейство Барбаянис, където технологията работи в комбинация с историята и традицията. Семейство Барбаянис са запазили 150-годишната традиция за производство на узо, следвайки стъпките на Евстатиос Барбаянис и внимателно подбира висококачествени, натурални съставки за своето узо и обръща специално внимание на процеса не дестилация, все още изпълняван по стария, традиционен начин. Узо „Барбаяни“ се предлага в два варианта – зелен (100% чист екстракт с алкохолно съдържание 42 % Vol.) и син (деликатен аромат на билки и алкохолно съдържание 46 % Vol.). Така и не можа да се определи еднозначно кое е по-доброто, няма как, ще трябва да се пробват и двете.

3. Pitsiladi



Реклама:

Booking.com

image.php

Ако си мислите, че No. 3 в класацията не е от Пломари, дълбоко се лъжете. Братята Панайотис и Янис идват от Пергам и създават дестилерия, където умело са комбинирали ароматите на смокини, грозде, боровинки и, разбира се, анасон. От 1957 г. насам в нея се произвежда само узо. При узо „Пицилади“ маята се разрежда с вода и ако е необходимо, се добавя захар, но не се добавя допълнително етилов алкохол. Намира се сравнително трудно в България.

4. Mitilini

За No. 4 в класацията оставаме на остров Лесбос, но не в Пломари, а в съседния пристанищен град Митилини, където се произвежда и едноименното узо. От 1889 г. собствениците на таверните по тесните улички на града, се опитвали да сътворят купаж в медни дестилатори от уникална комбинация между алкохол и анасонови етерични масла от най-добрите земи на острова. Прочутото узо от Митилини е споменато дори във филма „Зорба гъркът“ (то продуктовото позициониране не е измислено от вчера, я!)

5. Mini

Узо „Мини“ е също изключително популярно и слага точка в спора къде се прави най-доброто узо. Защото то също се прави на о. Лесбос, в гр. Митилини. Така петте най-добри марки узо се правят в радиус само 30-тина км. Само с 40% алкохолно съдържание, Mini се прави, като се комбинират 17 различни рецепти в едно. Използват се ароматни билки, а дестилацията се извършва в медни казани по един и същ начин от десетилетия.

6-10. Още няколко чудесни марки узо

Следващата петорка марки узо в никакъв случай не са по-лоши. Все пак всичко зависи от индивидуалния вкус и предпочитания. Няколко думи за всяко от тях:

  • Agouridis – произвежда се в Патра от 1893 г., с добавени билкови аромати;
  • Matis – произвежда се в Митилини от 1882 г., съдържа 20% гроздов дестилат, билки и има алкохолно съдържание 39% Vol., което го прави леко и пивко;
  • Pilavas – прави се по тайна рецепта от 1940 г., отлежава в стоманени цистерни 3 месеца, след което придобива сладникав и уравновесен вкус;
  • Aphrodite – узо „Афродита“ е създаденo през 1962 г. и се произвежда от Барбаяни (виж No. 2). Тази специална селекция е по-силна (48% Vol.) и се стреми да обедини чисти съставки, анасон и редица други благовонни билки и семена. Оставя богато усещане за отлежал алкохол на небцето;
  • Tetteris No. 5 – Опитът и знанията от четири поколения на семейството Тетерис, съчетани с търпение и грижи, щателно подбрани семена анасон резултират в чудесно узо със силен вкус и отличителен аромат – 46% Vol, произвежда се на остров Хиос.

11-20. Honourable mentions

Ако топ-10 не ви стига или пък случайно попаднете на някое от тези имена, също не се колебайте!

  • Anabela
  • Dimino
  • Katsarou
  • Kefi
  • Mageia
  • Psaropoula
  • Rodini Emery
  • Samara
  • Tikelli
  • Tsantali
  • Veto

Надявам се, че статията ви е била полезна. Наздраве, т.е. ΣΤΗΝ ΥΓΕΙΑ ΜΑΣ!!!



Реклама:

Booking.com