Един уикенд с деца в Братислава

Когато се събереш с приятели и откриете, че полетите София-Братислава са по-изгодни от полетите София-Бургас, директно купувате билети и не му мислите много-много… Така направихме и ние – две 4-членни семейства се метнахме на самолета и прекарахме чудесен уикенд в единствената столица в света, която граничи с две други държави (Австрия и Унгария). Едно от основните предимства на полетите до Братислава е, че дори не се налага да си взимате отпуск – има удобен ежеседмичен полет в петък вечер към Братислава и в неделя вечер наобратно…

Закътана в югозападния край на Словакия, разположена от двете страни на река Дунав и с едва 422 000 души население, Братислава е най-малката дунавска столица. Съществуват доказателства, че районът на Братислава е бил населяван още от праисторически времена, като дълго време градът е бил известен под имената Пресбург, Посониум и Пожун. Името Братислава се появява едва през 1919 г. и вероятно идва от грешното изписване на принц Бреслав като Братислав… Но това са недоказани подробности – с прекрасния си старинен център, заведенията със свинско „колено“, патешко със зеле, кнедли, галушки, сирене в галета и много, много (при това – евтина) бира, ясно е защо туристите наричат града „Партислава“…

Братислава е чудесна първа дестинация за тези от вас, които искат да се пробват и да си организират екскурзия сами. Първо, защото лесно ще се оправите с езика – „летище“ е „letisko“, „трамвай“ – „električka“, ресторант – „reštaurácia“, тоалетна – „toaletný“, а „Една бира, моля!“ е „Jedno pivo, prosím!“… Това е всичко, което ви трябва (добре, де, с една няма да минете, така че „Dalšie pivo, prosím“ също ще ви е нужно). „Наздраве“ е „Na zdravie“, а „пържени картофи със сирене“ – „vyprážané zemiaky so syrom“… и осъзнавате, че почти говорите словашки, докато не откриете, че „компир“ също минава и ви „думнат“ с още 30-тина думи за „картоф“: Zemiak, Zemiaky, Švabka, Švapka, Svapka, Bandurky, Bondurky, Repa, Brambor, Brambory, Krumple, Kromple, Krumpole, Krompele, Krompachy, Grumbir, Grombir, Krumpir, Kompere, Bandory, Bobale, Kartoška, Grule, Erteple, Ertekle, Erdeple, Zemčák, Bramboch, Grumbolec, Bombir, Budka, Šupák, Kartoffel… Стига толкова словашки!

Да се върнем на причините да посетите Братислава – дестинацията не е скъпа и официалната валута е евро. Цените са абсолютно сравними с тези в София, а бирата е дори по-евтина на повечето места!

И трето, наемайки място близо до историческия център на града реално прави всички важни забележителности „на крачка разстояние“, така че с изключение на зоологическата градина и трансфер от и до летището, градски транспорт няма да ви е необходим.

Настаняване

Хотелите в Братислава са твърде скъпи, сравнени с останалите цени в града. Можете да хвърлите едно око на Booking.com, но като цяло ви съветваме да се ориентирате към апартамент и Airbnb. В нашия случай, това беше мястото на любезния ни домакин Михал, чийто апартамент побра двете ни семейства безпроблемно.

Транспорт

На официалния сайт на градския транспорт в Братислава ще намерите цялата ви нужна информация, а тя е:

  • 24-часов билет с неограничено ползване на цялата градска мрежа, вкл. до летището (т.е. зони 100+101) е 3,50 EUR, 72-часов билет е 8 EUR.
  • Едночасов билет е 1,20 EUR (подходящ за трансфер от и до летището), 30-минутен билет е 0,90 EUR (подходящ за пътуване от центъра до зоологическата градина и обратно).
  • Намалените билети (за ученици, студенти до 25 г. включително, пенсионери, инвалиди и деца до 15 г.) са с 50% отстъпка.
  • Малък ръчен багаж се превозва безплатно (по 1 бр. на човек). В случай, че имате повече багаж, голям куфар или велосипед, трябва да закупите допълнителен намален 15-минутен билет (0,35 EUR).
  • Съществува опция и за талони с брой пътувания и зони, но там схемата е твърде сложна, така че няма да я описваме.
  • От летището до центъра се стига с автобус 61 до Trnavské mýto или Račianske mýto, а от там с един от трамваите 2, 3, 4, 5, 7, 8 или 9 ще ви закарат до най-удобната за вас точка на Стария град.
  • Има и нощен транспорт – справка и карти на транспорта има в горепосочения сайт.
  • ВАЖНО! Всички билети се валидират веднага след първото качване в превозно средство.

Хапване

Трамвай 4 ни оставя на метри от мястото ни на настаняване и точно пред Prazdroj – чудесна кръчма, за която е добре да си направите резервация, ако ще я посетите петък вечер.

Тук са отсядали известни спортисти, журналисти, писатели и политици (включително Бойко Борисов)…

Поръчвате си свинско колено за двама (17,40 EUR), хермелин с лук (4,90 EUR), виенски шницел (6,50 EUR), пържолка със сметана и хлебчета на пара (11,90 EUR)… но не всичко заедно, че няма изяждане! А и основният играч в Словакия е бирата, която не е газирана, в много заведения се прави на място и голямата върви между 1,20 и 2,50 EUR на повечето места в центъра…

Градът е чудесен за нощни разходки и улиците са оживени дори и в малките часове! От друга страна, почти нищо не отваря преди 9 часа, така че няма особен смисъл да сте ранобудни… За да приключим с темата за яденето и пиенето, на много места можете да намерите обедни менюта от супа и основно за по 3-4 EUR, но по-туристическите местенца ще ви струват двойно. Като цяло е много, ама много трудно да сбъркаш със заведение в Братислава – навсякъде е вкусно и с големи порции. Но ето още няколко места, които препоръчваме:

  • Dunajský Pivovar – кораб-ресторант, акостирал на южния бряг, между стария и новия мост (Most SNP);
  • Leberfinger – близо до Dunajský Pivovar, неформално местенце с пивка бира и детски кът, където почти игнорират свинското, но са специалисти в патешкото;

  • Modrá Hviezda – вкусна храна и бира, изстудена в подземията на замъка, където реално може да се обядва или вечеря;
  • Bistro Baroza – скъп, но известен с уникално изглеждащите си презентации на храната ресторант;
  • Sladovňa – House Of Beer – вкусна храна в стария град, но кухнята им приключва сравнително рано за словашкия стандарт;
  • NYC Corner – най-добрият хот-дог в Братислава, според местните;
  • Tesla Ice Bar – леден бар в стария град, сервират джин-тоника с навити на спирала обелки от краставица и изглежда доста ефектно;
  • Mondieu – чудесно място за следобедно кафенце, тортичка и лимонада след дълга разходка в стария град, а черната им палачинка е просто бомба… калорийна бомба, от която може да се спасиш само с ароматната им ябълкова лимонада;
  • Franz Xaver Messerschmidt – другото място, което изпробвахме и където правят вкусно и ароматно кафе, на срещуположната страна на стария град. Доста се стараят с украсата на латето…

Зоологическата градина и динопарка

Единствената забележителност, за която ще ви трябва градски транспорт, е Зоологическата градина. Можете да вземете автобус 30 или 37 от моста SNP, има автогара в северния му край, намираща се точно под сложния пътен възел…



Реклама:

Booking.com

25 минути по-късно ще бъдете пред входа на зоопарка.

Зоопаркът работи целогодишно като през лятото работното време е от 9 до 18, а през зимата – от 10 до 15 ч. Нужни са ви около 4-5 часа, за да обиколите и разгледате всичко на спокойствие.

176 вида животни, сред които европейски бизони, бял носорог, жълтобузи гибони, нубийски антилопи, жирафи, зебри, лъвове и тигри…

Част от зоопарка е т. нар. динопарк – място, където децата могат да видят макети на динозаври в реален размер и да съпоставят своя ръст спрямо този на бронтозавър, трицератопс или тиранозавър… А повечето от тях дори дишат, мърдат опашки и издават страховити звуци…

Старият град на Братислава

Ако решите да разгледате стария град, постарайте се да започнете от по-горната му, северна част, за да не се налага да се катерите. Чудесно начало са Президенството и Михалската порта (спирки Hodžovo námestie и Zochova).

Михалската порта е една от най-старите сгради в града – построена в началото на XIV в., тя e единствената запазена порта от крепостните стени на някогашна Братислава. Името ѝ датира от 1758 г.,  когато портата е реконструирана и на върха ѝ е поставена статуя на архангел Михаил. Кулата на Михалската порта е висока 51 м. В нея се помещава експозиция от средновековни оръжия, а на шестия етаж на кулата има балкон, откъдето се открива великолепна панорама към Стария град.

Слизайки надолу и леко вляво, сред красиви магазини, барове и ресторанти, ще достигнете главния градски площад (Hlavné námestie). В центъра на площадa е най-известният фонтан в Словакия – Роланд, издигнат в чест на известен рицар от града със същото име. Мъжът на върха обаче не е Роланд, а Максимилиан II, първият унгарски крал, който бил коронован в Братислава. Точно срещу фонтана има друга бронзова статуя с войник на Наполеон, а по протежение на западния край на площада са старото кметство (XIII в.), историческия музей и архиепископския дворец.

Ако се върнете леко на север, ще видите статуята на жена с кана, от която се излива вода, а наоколо е пълно с китни павилиончета за сувенири. Вечер гледката се допълва от улични артисти и многобройни ергенски партита.

Ако поемете на запад, ще стигнете до катедралата „Св. Мартин“, построена през XIII в. в готически стил – най-старата и най-голямата в Братислава, където са короновани общо 19 унгарски крале и кралици. В близост ще намерите и детския музей Bibiana – малък, но пък чудесен начин децата да прекарат 2-3 часа в игри, особено ако вали.

Снимка: Thomas Ledl

А aко решите да вървите на изток, ще стигнете до не толкова огромната, но изключително красива Синя църква, която отвътре и отвън е в синьото.

А ако продължите на юг, ще видите прочутата статуя на работника, показал се от шахта и гледащ похотливо…

В тази посока наклонът ще става все по-равен и по-равен, докато стигнете до Hviezdoslavovo námestie – продълговатият площад, свързващ Словашкия национален театър с моста SNP, с красива пешеходна зона и приятна зеленина.

Съветваме ви да минете старинния център поне два пъти – веднъж през деня и веднъж през нощта. Гледката е коренно различна! 

Мостът SNP и наблюдателната площадка с ресторант UFO

Докато сте в Братислава, съветваме ви поне веднъж да преминете над Дунава, а най-централният мост е SNP с известната „летяща чиния“ в южния му край. Срещу 7,50 EUR/човек можете да се качите горе. Там е най-скъпият ресторант в Братислава, но поне таксата за качване се приспада от сметката…



Реклама:

Booking.com

Кулата-ресторант с наблюдателната площадка е построена през 1972 г. и е на височина 95 м. „Летящата чиния“ е с диаметър 32 метра и има 60 прозореца. Това е може би единственото място в света, където при ясно време можете да видите три държави едновременно – видимостта достига 100 км радиус!

Освен вече споменатите ресторанти, по южния бряг ще откриете кей с прилежащ парк и добре поддържани тревни площи, простиращи се по протежението на р. Дунав – чудесно място за релакс на възрастни и гоненица и търкаляне в тревата за децата…

От другата страна на парка пък е най-големият и известен мол в Братислава – Aupark, който е идеалното място за шопинг-маниаците.

Замъкът

Братиславският замък е известен още от първото споменаване на града в официален документ (907 г.),  но върхът, върху който е построен, е бил населяван от праисторическата епоха и основите на крепостта му са построени най-вероятно още от римски времена. Дострояван е по време на Великоморавската империя, Австро-Унгарската, през Ренесанса… има и готически, и барокови елементи… Историята на Словакия буквално може да се прочете по стените му и неслучайно замъкът е дом на Словашкия национален музей. Градините на замъка са прекрасни и са отворени денонощно…

А ако Братиславският замък не ви стига, може да се разходите и до Девинския, намиращ се на 12 km от центъра и достъпен с автобус 29. Между другото, Словакия е държавата с най-много замъци на глава от населението – над 180 замъка и 425 шата!

Бюджет

Колкото и да пишем за Братислава, винаги ще останат недоизказани неща. С недоизхарчените пари обаче не е точно така, затова кратко обобщение на бюджета:

  • Полети – 4 двупосочни билета х 40 EUR (с WizzAir, цените, разбира се, варират надолу и нагоре) = 160 EUR
  • Нощувки (половината от цената за две нощувки в 8-местния апартамент) = 110 EUR
  • Градски транспорт за 48 часа (може да минете и по-евтино) – 21 EUR
  • Вход за зоопарка – 2 x 7 EUR за възрастни + 2 x 5 EUR за деца = 24 EUR
  • Вход за UFO – 2 x 7,40 EUR (за децата не ни искаха пари) = 15 EUR
  • Вход за детския музей – семеен билет за 5 EUR
  • Ресторанти – 2 пъти х 50 EUR = 100 EUR
  • Кафе, сладолед и др.  = 50 EUR
  • Пазаруване на сандвичи и храна от магазин = 30 EUR

Общо: 515 EUR за 4-членно семейство или под 130 EUR/човек за уикенда!

Заключение

Братислава не е голяма, не е скъпа и не е претъпкана с туристи. Чудесно място е както за семеен уикенд, така и за романтична градска разходка, а защо не и за лудо парти с приятели. Градът има и доста актуален туристически сайт с актуални събития, карти за отстъпка в туристическите обекти и др. Посетете www.visitbratislava.com за повече информация.

Насладете се на словашката столица – опитайте и няма да съжалявате! Дано сме ви били полезни… А ако сте решили да покорите словашката столица с деца, непременно прочетете нашите 12 съвета за пътуване с деца.

Топ 20 на най-добрите марки узо

ouzoЗа тези, които не знаят за какво става въпрос: узо (на гръцки: Oύζο) е традиционна гръцка анасонова спиртна напитка. Консумира се охладена. Прието е традиционно да е аперитив към морски дарове (риба, калмари и др.). Може да се пие чиста или смесена с вода. При добавяне на вода побелява, защото намалява разтворимостта на съдържащите се в узото маслени извлеци. Подобна анасонова българска напитка е мастиката. (Източник: Wikipedia)

Узото се произвежда традиционно само в Гърция, затова и се смята за национална напитка на тази страна. Следите на узото се губят назад във вековете. Някои твърдят, че корените му са в древността. Други казват, че е продукт на по-новото време. Във всеки случай изглежда, че получава специалното си название в средата на 19 в. от разширената употреба на термина “Uso”, който означава “за употреба”. (Източник: Aristotelis)

Бащата на Биляна (моят уважаван тъст Данчо) много обича узо. А аз като един уважаващ тъста си зет не мога да не направя проучване за най-добрите марки узо… И кого да питам, питах гърците. Ето как те класираха най-доброто узо, по мнения от гръцки форуми и приятелчета там:

1. Plomari

Ouzo Plomari от Issidoros Arvanitis е абсолютният фаворит. Единственото узо с коркова тапа, Ouzo Plomari предлага фин баланс във вкуса – деликатен и все пак плътен. Issidoros Arvanitis създава Ouzo Plomari през 1894 г. Той открива начин да блендира ароматните семена и билки на Лесбос със световноизвестното анасоново семе от Лисвори – бленд, който не е доминиран, но и не доминира. Plomari винаги е бил регионът за производство на най-известните видове узо. Моряшкото селце Plomari е разположено на югоизточните брегове на гръцкия остров Лесбос. Ouzo Plomari има интензивен анасонов нос, но на вкус е лек и небрежен, с малко пикантен пипер в послевкуса.

2. Barbayanni

През 1860 г. Евстатиос Й. Барбаянис пристигнал на живописното пристанище на Пломари. Евстатиос Барбаянис донесъл със себе си опита и познанието за дистилационния процес от руския град Одеса и основал собствена дестилерия, в която започнал производството на първокласно узо. Днес в Пломари, Лесбос се намира модерната фабрика за производство на узо – собственост на семейство Барбаянис, където технологията работи в комбинация с историята и традицията. Семейство Барбаянис са запазили 150-годишната традиция за производство на узо, следвайки стъпките на Евстатиос Барбаянис и внимателно подбира висококачествени, натурални съставки за своето узо и обръща специално внимание на процеса не дестилация, все още изпълняван по стария, традиционен начин. Узо „Барбаяни“ се предлага в два варианта – зелен (100% чист екстракт с алкохолно съдържание 42 % Vol.) и син (деликатен аромат на билки и алкохолно съдържание 46 % Vol.). Така и не можа да се определи еднозначно кое е по-доброто, няма как, ще трябва да се пробват и двете.

3. Pitsiladi

image.php



Реклама:

Booking.com

Ако си мислите, че No. 3 в класацията не е от Пломари, дълбоко се лъжете. Братята Панайотис и Янис идват от Пергам и създават дестилерия, където умело са комбинирали ароматите на смокини, грозде, боровинки и, разбира се, анасон. От 1957 г. насам в нея се произвежда само узо. При узо „Пицилади“ маята се разрежда с вода и ако е необходимо, се добавя захар, но не се добавя допълнително етилов алкохол. Намира се сравнително трудно в България.

4. Mitilini

За No. 4 в класацията оставаме на остров Лесбос, но не в Пломари, а в съседния пристанищен град Митилини, където се произвежда и едноименното узо. От 1889 г. собствениците на таверните по тесните улички на града, се опитвали да сътворят купаж в медни дестилатори от уникална комбинация между алкохол и анасонови етерични масла от най-добрите земи на острова. Прочутото узо от Митилини е споменато дори във филма „Зорба гъркът“ (то продуктовото позициониране не е измислено от вчера, я!)

5. Mini

Узо „Мини“ е също изключително популярно и слага точка в спора къде се прави най-доброто узо. Защото то също се прави на о. Лесбос, в гр. Митилини. Така петте най-добри марки узо се правят в радиус само 30-тина км. Само с 40% алкохолно съдържание, Mini се прави, като се комбинират 17 различни рецепти в едно. Използват се ароматни билки, а дестилацията се извършва в медни казани по един и същ начин от десетилетия.

6-10. Още няколко чудесни марки узо

Следващата петорка марки узо в никакъв случай не са по-лоши. Все пак всичко зависи от индивидуалния вкус и предпочитания. Няколко думи за всяко от тях:

  • Agouridis – произвежда се в Патра от 1893 г., с добавени билкови аромати;
  • Matis – произвежда се в Митилини от 1882 г., съдържа 20% гроздов дестилат, билки и има алкохолно съдържание 39% Vol., което го прави леко и пивко;
  • Pilavas – прави се по тайна рецепта от 1940 г., отлежава в стоманени цистерни 3 месеца, след което придобива сладникав и уравновесен вкус;
  • Aphrodite – узо „Афродита“ е създаденo през 1962 г. и се произвежда от Барбаяни (виж No. 2). Тази специална селекция е по-силна (48% Vol.) и се стреми да обедини чисти съставки, анасон и редица други благовонни билки и семена. Оставя богато усещане за отлежал алкохол на небцето;
  • Tetteris No. 5 – Опитът и знанията от четири поколения на семейството Тетерис, съчетани с търпение и грижи, щателно подбрани семена анасон резултират в чудесно узо със силен вкус и отличителен аромат – 46% Vol, произвежда се на остров Хиос.

11-20. Honourable mentions

Ако топ-10 не ви стига или пък случайно попаднете на някое от тези имена, също не се колебайте!

  • Anabela
  • Dimino
  • Katsarou
  • Kefi
  • Mageia
  • Psaropoula
  • Rodini Emery
  • Samara
  • Tikelli
  • Tsantali
  • Veto

Надявам се, че статията ви е била полезна. Наздраве, т.е. ΣΤΗΝ ΥΓΕΙΑ ΜΑΣ!!!

Един незабравим уикенд в Единбург

Честно ви казваме, изобщо не сме имали намерение да ходим в Шотландия…

Просто случайно разляхме една чаша вода върху клавиатурата, след което се оказа, че сме си резервирали хотел и самолетни билети до Единбург. Оказа се, че сестрата на Биляна и баджанакът на Петър (за когото ще има специален пост) изпуснали лаптопа си и по случайност и те си резервирали билети и стая в същия хотел по същото време. Съдба! Но това не е всичко! Ирка (същата тази Ирка, с която дегустирахме белгийска бира) насън ритнала компютъра си и без да иска резервирала полет до Единбург – за съжаление, в друг хотел и няколко часа след като ние напуснахме шотландската столица (е, случайност, случайност, ама да не прекаляваме)… Това обаче няма да се отрази на разказа ни, защото събрахме всички снимки и впечатления и ще се опитаме да ви ги разкажем така, че да извлечете максимална полза, в случай, че по някакво стечение на обстоятелствата вие също се окажете в Единбург…

А Единбург наистина е мистичен, загадъчен и тайнствен. Понякога дори зловещ! Намира се по-северно от Москва, между планина и океан. доста скъп, но пък за сметка на това спокоен и някакси по-естествен и некомерсиализиран в сравнение с Лондон, което си е доста впечатляващо като се има предвид, че градът е едва 450 хил. души, а се посещава от над 13 000 000 туристи годишно (втори по посещаемост във Великобритания след Лондон). В града може да намерите вековна история, голям замък, много уиски, няколко шотландски гайди, кашмирени шалчета в шотландски тартан, широко протегнати ръце на просяци, тесни улички и космати крави… Ето няколко спомена от шотландската столица, с които се надяваме да ви зарибим да дочетете този доста дълъг пост (щракнете тук за малко подходяща фонова музика):

И така, без значение дали сте с шотландска поличка или не, попаднете ли в Единбург, има няколко варианта и при всичките ще ви е студено (имаше доста сняг като за през април). Ето защо, вземете си якета, шапки и шалове. за да не се окажете като нас в Андора… Обратно към вариантите:

Вариант 1. Кацате със самолет на летището. Можете да си вземете такси за 15 GBP еднопосочно или автобус на Airlink за 6 GBP двупосочно. Ние избрахме автобуса и останахме очаровани: освен, че е невероятно удобен, разполага с кожен салон и безплатен Wi-Fi по време на цялото пътуване (така е и с някои от междуградските автобуси в Шотландия). Автобусът е денонощен, през деня пътува на всеки 5-10 минути и пристига на централната гара Waverley Station за под 40 минути.

Вариант 2. Пристигате с кола. Силно ви препоръчваме, ако имате време, да огледате околностите на града – отскочете до някоя дестилационна за уиски или се покатерете по високите планини, вижте Craigmillar Castle (добре запазен средновековен замък), Forth Bridge (2,5-километров мост), Linlithgow (родното село на шотландската кралица) и, разбира се, езерото Loch Ness и прилежащото му чудовище. Извънградски акъл няма да ви даваме, защото нямахме толкова време…

Вариант 3. Пристигате с влак (хич и не се надявайте на БДЖ цени, по-скъп е от самолета). В такъв случай сте си точно на Waverley Station.

Вариант 4. Пристигате по вода… Е, в такъв случай изобщо си нямаме представа как ще стигнете до централната гара.

Така или иначе, в един момент ще се озовете на Wаverley. Тя се намира на мястото на някогашното езеро Nor Loch, което било пресушено през 1759 г., поради ужасната воня. Както се досещате, тя била причинена от факта, че езерото било използвано за изхвърляне на изпражнения и отпадъци, както и за давене на вещици (за това едва ли сте се досетили, но историята помни над 300 официално регистрирани случая). Днес на мястото на Нор Лох е централната гара, красивите градини на Princes Street (пише се така, заради изчезналия с времето апостроф от „Prince’s“), кралската шотландска академия и националната художествена галерия (с картини, разказващи историята на Шотландия). На север от гарата е новата част на града, а на юг ще се наложи да се покатерите до старата му част. За да ви улесним максимално със забележителностите, подготвихме и карта… Оцветените в синьо сме посетили (някои – съвсем набързо, други – по-обстойно), а оцветените в бяло-сиво не успяхме, но пък може да ви заинтригуват:

Монументът на Скот (Scott’s Monument)

Ако сте на Princes Street, може да се изкачите на над 60-метровия монумент на Скот, готически паметник на сър Уолтър Скот. След като се уморите от катеренето, градините на Принцес Стрийт са страхотно място за почивка.

Ако сте ходили в Англия и Уелс, ще ви направи впечатление, че вместо от тухли, сградите навсякъде в Единбург са изградени от камъни и приличат на малки замъци. На Princes Street са голяма част от магазините, Princes Mall, a ако продължите на североизток – и търговският център Saint James (вътре е и пощата, ако смятате да пращате картички). С шопинга – дотук. Ако не ви е до пазаруване, продължете на запад до църквата St. John или посетете кралската ботаническа градина на север. Но най-много забележителности има на юг.

Вероятно първата, която ще срещнете по пътя си нагоре е

Mузеят на могилата (Museum on the Mound)

Както в Англия, така и в Шотландия, ни направи впечатление, че повечето платени атракции са именно с цел правене на пари от туристи, с огромна доза измислени факти и комерсиализиран сюжет. За сметка на това, безплатните музеи и забележителности са наистина стойностни.

Мuseum on the Mound е типичен пример за място, където напълно безплатно ще се полюбувате на първата оцеляла шотландска банкнота, едни от първите акции, както и как изглеждат един милион паунда. Също така можете да си извадите застрахователна полица от XIX век, както и да отключите сейф и да приберете наградата вътре, ако отговорите правилно на три въпроса (четете внимателно!). Ние (както може да видите на снимката по-горе) успяхме, с което много се гордеем. В магазина на музея се продават и редки британски монети. От там ви делят под 10 минути пеш до

Замъка (The Castle)

Замъкът датира поне от XII век и е най-посещаваната забележителност на Единбург. Опашките са километрични, така че силно ви препоръчваме да си закупите билет онлайн от официалния сайт на замъка. Билетът за вход е 13 GBP, който включва разходка сред богата колекция от оръжия, както и възможността да зърнете кралската корона в малка стаичка, пълна със стотици туристи. Поне гледката към града си струва, а магазинът на замъка е един от най-евтините за туристи (и на двете може да се насладите и без билет). Ако ще ходите в замъка, направете го по обяд. Тогава тълпите са най-големи, разбира се, но пък имате възможност да видите изстрел от оръдие. Изстрелът се произвежда точно в 13 ч. всеки ден, като по този начин някога корабите са сверявали часовниците. Дори и да не го видите, непременно ще го чуете, така че не се стряскайте!

След замъка ще тръгнете по т. нар. Кралска Миля (The Royal Mile). Слизайки от замъка, отдясно се пада

Музеят на уискито (The Scotch Whisky Experience)

Поради факта, че канализацията в Единбург е била изградена от дърво, в столицата на Шотландия болестите и чумата дълго време са върлували и тръшкали дори яки мъжаги. Ето защо последните започнали да пият уиски наравно с водата, именно за дезинфекция…

В родината на уискито, естествено има и Музей на уискито. Срещу 12 GBP ще ви сложат в бъчва и ще ви запратят да изучавате тайните на дестилационния занаят, видовете уиски, историята му, както и да видите колекция от над 3500 бутилки … Напълно безплатно можете да влезете и да разгледате магазинчето към музея, откъдето да си купите сладко от горски плодове, високопланински мед, колекция малки шишенца за спомен или дегустация, както и 58-годишно уиски на скромната цена от 12 000 паунда.

Отляво на Royal Mile (идвайки от замъка) се намират магазинче за тартанови парцалки от „шотландски“ кашмир и вълна (Made in China) и интересният музей за оптически илюзии

Camera Obscura

Входът за музея е 9 GBP, а там ще намерите различни светлинни ефекти, холограмни изображения, оптически измами и да не забравяме, изглед от покрива на сградата. Официалният сайт е тук.

А надолу по Royal Mile, неминуемо ще стигнете до

Катедралата „Сент Жил“ (St Giles’ Cathedral)

Катедралата Saint Giles е чудесно място да поспрете и да починете няколко минути (въобще след Рим открихме, че катедралите са страхотно място да починеш и да се полюбуваш на архитектурните шедьоври). По почти черните камъни може да се досетите, че сградата е построена преди много време (854 г.), а по невероятният звук на органа ще откриете, че сте нацелили една от петте служби (ежедневно).

Надолу по Кралската миля е следващата атракция:

Уличката на Мери (The Real Mary King’s Close)

The Real Mary King’s Close е една от уличките, които са останали запазени под днешните сгради на Единбург. Атракцията зове с гръмкото „Истински улици, истински хора, истинска история“, но… истината е друга, както вече споменахме за платените атракции като цяло.

Тъмните подземни улички се оказаха досущ като не толкова тъмните тесняци между съседните сгради… Рекламата разказва за четири души-актьори по време на обиколката – чистачка, търговец, дъщеря и прислужница, но се оказа, че просто всеки от актьорите поема една група и разказва измислени истории, които са ме плашели, когато съм бил на 3 години… Изобщо не си струва 10-тината паунда по наше мнение, а не искаме и да си представяме какво е в другите подобни подземни атракции, при условие, че тази се сочи за най-добрата.

Ето защо предлагаме да кривнете малко от Милята и да продължите на юг към

Националния музей на Шотландия (National Museum of Scotland)

Mузеят е безплатен, но вътре ще откриете доста интересни неща… От болид до овцата „Доли“, от стан за тъкане на тартан до робот, редящ кубчета с името ви! Музеят е много интересен, така че си отделете поне два-три часа. Между другото, учудихме се, че компютър, на който сме работили допреди няколко години вече е в музея като експонат… Толкова ли остаряхме?

Малко по-южно е

Гробището Blackfriar’s и Хари Потър-кафенетата

Доста трябваше да се поровим преди да разберем, че авторката на „Хари Потър“ Джоан Роулинг всъщност е била в повече от едно кафене, докато пишела първата част на книгата. Ето защо спокойно може да се набутате в някое от кафенетата около Blackfriar’s Street и да усетите призрачно-магьосническата атмосфера. Като че ли най-сериозният претендент oбаче е кафенето The Elephant’s House, с изглед към гробището. Понеже няма да имаме друга възможност, нека освен чай и кафе ви препоръчаме: хагис (haggis) – шотландски бахур от агнешки дреболийки, овесено брашно, лук и подправки; шотландски oвесени сладки (оatcakes) и хлебчетата (butter bread), които се продават из цяла Европа, но пък са си шотландски…

Колкото до гробището, позволете си да се изгубите вътре сами, доста е зловещо… Една от забележителностите е териерът Greyfriars Bobby, който прекарал 14 години на гроба на стопанина си. Кученцето било погребано при хората заради предаността си и статуята му може да се види.

В самото гробище е поредният туристически лапни-шаран, където ще ви предложат да влезете в тъмниците и да видите полтъргайст, който се появява при всяко посещение на туристите…

Не, мерси! Продължаваме към

Калтън Хил (Calton Hill)

В тази част на града се намират Шотландският парламент, монументите на Нелсън и Стюарт, мемориалът на Робърт Бърнс („В цъфналата ръж“), дворецът „Холирууд“, а Arthur’s Seat е само на 20 минути пеш от края на Кралската миля.

Панорамните гледки към хълма са неповторими (ето защо една от тях ще е шапка на блога ни за известно време), а вече е официално доказано, че Аrthur’s Seat (Престолът на Артур) няма нищо общо с Артур, а е просто „Archer’s Seat“, променено от типичния шотландски акцент.

В този район е и Dynamic Earth 4D, ако ви се ходи на триизмерно кино (12 GBP).

Като казахме акцент, непременно трябва да си откриете някоя кръчма (пъб) за вечерта, където не е пълно с туристи. Типичен пример: The Cramond Inn‎, 30 Cramond Glebe Road, Edinburgh, Midlothian EH4 6NP, United Kingdom.

Кралският кораб „Британия“ и океанът са наблизо… Всъщност, за океана не е съвсем вярно, защото той идва и си отива, както и в Саутпорт, така че ако не сте виждали как океанът влиза 4-5 км навътре, оставяйки гол бряг, идете!

За финал

И понеже Единбург е неизчерпаем, а постът стана доста дълъг, нека го приключим с подходяща песен за шотландски пъб, в случай, че дузина пияни шотландци по килти се съберат около вас, почерпят ви с уиски и започнат да крещят хорово с типичния си акцент „Дринкх, дринкх, дринкх, дринкх…“:

Well, a Scotsman clad in kilt left the bar one evening fair
And one could tell by how he walked that he’d drunk more than his share
He fumbled ’round until he could no longer keep his feet
And he stumbled off into the grass to sleep beside the street.

About that time two young and lovely girls just happened by
One says to the other with a twinkle in her eye
See yon sleeping Scotsman so strong and handsome built
I wonder if it’s true what they don’t wear beneath the kilt?

They crept up on that sleeping Scotsman quiet as could be
Lifted up his kilt about an inch so they could see
And there behold for them to view beneath his Scottish skirt
Was nothing more than God had graced him with upon his birth!

They marveled for a moment then one said we must be gone
Let’s leave a present for our friend before we move along
As a gift they left a blue silk ribbon tied into a bow
Around the bonnie star the Scots kilt did lift and show.

Now the Scotsman woke to nature’s call and stumbled towards the trees
Behind the bush he lifts his kilt and gawks at what he sees
And in a startled voice he says to what’s before his eyes
Oh, lad I don’t know where you’ve been but I see you won first prize!