За трамваите и тревата…

Спомням си първия път, когато дойдох в София като дете и татко ме качи на трамвай… Днес ежедневно ми се налага да ползвам този транспорт. Преди два месеца направих снимка на трамвайна спирка „Нишава“:

tram1Сива, мрачна картинка, десетки сиви стълбове, криви бордюри, остри камъни и ръждясали релси върху траверси от камък – както един от коментиращите ми приятели във Фейсбук каза: „В ляво четворката… издънен до последно. Сякаш казва на хората още от Централна гара – „Не сте добре дошли в София“… Еххх…“
А какво би станало, ако само за момент си представим, че София, подобно на другите европейски градове се сдобие с тревни площи по протежение на трамвайните линии. Така, вместо сив бетон и очукани траверси, чакащите по спирките ще се чувстват почти като в парк, а визията на града ще е модерна. Изкючително успокояващо и  приятно е да се гледа как трамваи се плъзгат по морава. В много европейски градове вече могат да се видят тези зелени пътища – Париж, Барселона, Ница, Франкфурт, Дрезден, Торонто, Амстердам, Страсбург, Дюселдорф, Сент Етиен и много други. Идеята въобще не е нова – за първи път е приложена в Ливърпул още през 1925 г. Естествено, има си тънкости като специален сорт трева, редовно косене и евентуално напояване. Но има и редица преимущества като намаляване на градския топлинен ефект, предоставяне на пропускливи площи за дъждовната вода и намаляване на замърсяването като цяло. И най-важното: тревата изглежда далеч по-красиво от бетон или асфалт!
Представете си колко по-различно би изглеждал градът ни с малко повече зеленина… Представете си, че следващия път чакате трамвая да дойде по ей такова късче зеленина…tram2Това не е напълно различна снимка, на напълно различно място. Това е същата снимка от горе с малко Photoshop… Искам да пътувам от работа до офиса и обратно сред зеленина! Много искам! И не знам защо, но си мисля, че подобно нещо е напълно финансово постижимо и просто трябва да достигне до правилните хора… А вие?

И снится нам не рокот космодрома,
Не эта ледяная синева,
А снится нам трава, трава у дома
Зелёная, зелёная трава

Случки в IKEA

ikeaМного обичаме да ходим в ИКЕА с Вики – ако сте били там, вече знаете, че шведите са помислили за семействата с малки деца: детски кът, ресторант с беседка за малчугани, невероятен кът за смяна на пелени, специални по-широки паркоместа, занимавки покрай артикулите, безплатни моливчета… 🙂

Влизаме и днес в магазина, Петър е облечен със синя риза и покрай бесните обиколки на Вики из шоурумите, двамата с Биляна се разделят за около минута-две… В един момент, Биляна фиксира синята риза на Петър, запътва се към него, прегръща го и казва:

– Знаеш ли какво ни липсва в спалнята?

В този момент нищо неподозиращ непознат мъж в синя риза (почти същата като на Петър) се обръща към Биляна. Гледа я шашнат човекa, с полузяпнала уста и едва казва:

– К… какво?

Срам и смяяях 🙂 (А Биляна имаше предвид просто едни спецални шкафчета за стена!)

* * *

Малко по-късно си харесваме ютиен държач за стена (или както там се нарича) и си записваме номера му… Искаме да си го вземем, но не откриваме въпросния артикул и след няколко минути намираме един вежлив служител, който е готов да ни помогне с ютийодържача…

– Извинете, къде можем да намерим този артикул? – казва Биляна и подава на момчето бележката, на която сме написали номера на артикула.

Пичът я поглежда и с големи усилия успява да се удържи, след което с почти сериозен тон ни пита:

– Малко ми е трудно да го разчета, кой артикул по-точно Ви трябва? – и ни подава бележката обратно.

Сега разбираме защо го е напушило така:

ikea2– Вики рисува! – дъщеря ни гордо заявява авторските си права.

Смяяях…