Видове вурстчета

Вурстчетата за Германия са същото като пицата и спагетите в Италия, плескавицата в Сърбия и сладко-киселите вкусотии в Китай: без тях не може! Популярните колбаси толкова са навлезли в немската култура, че немците дори си имат обида на вурст (armes Würstchen, „горкото вурстче“ – значи нещо като „загубеняк“), имат глагол за „шматкам се“ с вурст (herumwursteln, „развурствам се“) и дори наричат на жаргон „турбо гъзарските“ VIP-неща с „Extrawurst„.

С това бързо ръководство ще се опитаме да ви ориентираме за най-популярните видове германски наденички и колбаси, за да направите лесно правилния избор следващия път, когато застанете пред някое от милионите немски вурст-павилиончета и поръчате. Ето ги и тях:

wurstsBratwurst (наричана още Rostbratwurst) произлиза от думата Brät, която означава нарязано на ситно месо. Представлява наденица, получена от фино смляно свинско и говеждо месо и обикновено се пече на скара и се поднася със сладка немска горчица и парче хляб. Леко твърда, с малки нарези и солидно количество кетчуп с къри наденичката се превръща в Currywurst. Това е най-популярният вид по немските будки за сандвичи.

Thüringer Rostbratwurst – братвурстът по тюрингски е подправен с риган, кимион и чесън. Има естествена обвивка от свински черва. Най-популярният начин на приготвяне също е на скара.

Nürnberger Rostbratwurst – в Нюрнберг братвурстчетата ги правят с размера на сръбски кебапчета (големи колкото пръст на ръката). Ароматизирани са с риган и обикновено се сервират на шестици, с гарнитура кисело зеле и картофи със сметана и хрян.

Blutwurst, или кървава наденица, логично леко се доближава до нашата кървавица, както и до английския „черен пудинг“. Прави се с голямо количество свинска или кравешка кръв. В допълнение има и месо, мазнени, хляб и овесени ядки, откъдето идва и разнообразието в този вид вурст. Яде се студена и с хляб.

Bockwurst идва от Франкфурт. Поради тази причина другото ѝ име е Frankfurter. Направена е предимно от телешко месо, с малко примес от свинско, след което е овкусена със сол, черен и червен пипер. В България този вид вурст е известен под името „биренка“. Биренките се варят и се консумират, естествено с бира! Горчицата също си пасва страхотно с този вид вурстчета.

Knackwurst (или Knockwurst) е къс и дебел кренвирш, но се прави изцяло от говеждо и се ароматизира с чесън. Често се предлага и в опушен вариант. Сервира се с кисело зеле и картофена салата.

Landjäger е суровосушен луканков колбас, направен от говеждо, свинско, свинска мас, захар и подправки. Най-близкото до България по моите скромни познания сравнение е колбасът „амбарица“. Оригиналният Landjäger не изисква съхранение в хладилник и може да се яде както студен, така и варен.

Leberwurst се прави от свинско месо, свински дреболии и най-вече свински черен дроб, допълнени с различни ароматни подправки. Всичко това се смила добре и се пълни в свинско черво. Вари се и се консумира чрез мазане, подобно на пастет. Не е за всеки. Има и свинско-телешки вариант (Kalbsleberwurst).

Gelbwurst означава „жълта наденица“ и идва от Бавария. Името ѝ идва от цвета на външната обвивка и бледия пълнеж, в който липсват каквито и да било консерванти. Наденицата е леко подправена с лимон, индийско орехче, джинджифил и кардамон. Съдържанието варира: свинско месо, бекон, телешко, пилешко.

Weiβwurst (бяла наденица) е традиционна за Южна Германия. Прави се от телешко месо и бекон, овкусени с магданоз, лук, лимон и кардамон. Този колбас се вари и яде без обвивка и върви чудесно със сладка горчица, бира и типичните немски гевречета (brezel). Вайсвурстът също не съдържа консерванти и обикновено се яде на закуска.

Bregenwurst (или Brägenwurst) е суров, леко пушен колбас, направени от крехко свинско, лук, сол и черен пипер. Макар че е специалитет в Долна Саксония, силно напомня за нашата домашна наденица. Обикновено се яде с гарнитура от варено зеле.

Sülzwurst (или Sülzеwurst) е колбас, който силно напомня замразена пача: деликатесно месо, желатинирано свинско или говеждо, с добро количество черен дроб, език и сърце. Вариантите са много, като при добавяне на кръв този вид колбас преминава във вече описания Blutwurst.

Естествено, има още десетки, а може би и стотици видове вурстчета, но вярвам, че вече имате ориентир. В крайна сметка, Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei (Всяко нещо си има край, само вурстчетата имат по два!)

Гутен апетит 🙂

Луканкови бонбони

Винаги съм харесвал оригиналните идеи, а тази за луканкови бонбони на „Стефанов – Иван Стефанов 04“ ЕООД, гр. Горна Оряховица е именно такава. Бонбоните са в кутийка, поотделно опаковани и имат вкус на готина луканка. Стават и за малки деца, стига да им понасят подправки като черен пипер. Ще ги намерите до хладилните щандове на големите супермаркети. Проблемът – в крайна сметка луканката ви излиза между 48 и 60 лв. за килограм.

Монмартър и Сакре Кьор

Монмартър (или Монмартр) е един от най-известните квартали в Париж, кръстен на едноименния хълм. В превод означава „Планина на мъчениците“, тъй като на това място е бил обезглавен Св. Денис. На върха на хълма е построена базиликата Сакре Кьор („Свещено сърце“), един от най-интересните и красиви храмове, които съм виждал. Там е и една от най-големите камбани в Европа – 19 тона!!!
И докато в базиликата свещеникът говори на чист и разбираем за всички (без нас, де) френски за финансовата криза, успокоявайки вярващите, навън хората релаксират по най-различни начини…

 

Тук е мястото да спомена, че около храма си е направо мръсно в сравнение с останалата част на Париж: пълно е с почиващи си хора, търговци и най-различни артисти…

Спокойно можете докато седите на тревата да си вземете френски коняк, топли хлебчета, бонбони, френски колбаси или морски деликатеси…

Тръгнете ли сред тълпата, вратът ви ще се изкриви от въртене в различни посоки. Китаристи, жонгльори, акордеонисти, саксофонисти, невероятно талантливи и не чак дотам художници…

…а един от най-впечатляващите е японецът от последната снимка, изрязващ силуети от хартия за броени секунди… Танцуващи и пеещи по улиците хора също не са рядка гледка, така че ако искате да усетите тълпата и духа на Париж, идете до Монмартър. Тъй като хълмът някога е бил идеално място за вятърни мелници, ако се поразходите из тесните улички със сигурност ще се натъкнете и на Червената мелница, т.е. известния Мулен Руж. При нас стана случайно и неочаквано – просто излязохме на кръстовището и пред нас се разкри това:

И не на последно място: гледката от върха на хълма е чудесна – вижда се почти целият град! И човек може само да мечтае, че някой ден ще се върне тук с половинката си и ще е на мястото на тези щастливи възрастни хора:

 


Мислите ли си за това, за което и аз си мисля? „Ще ми се случи ли някога?“… Que sera, sera. Whatever will be, will be… И завършвам с тематичен музикален поздрав – една любима моя песен:

 

When I was just a little girl
I asked my mother, „What will I be?
Will I be pretty, will I be rich?“
Here’s what she said to me:

„Que Sera, Sera
Whatever will be, will be
The future’s not ours to see
Que Sera, Sera
What will be, will be“

When I grew up, I fell in love
I asked my sweetheart, „What lies ahead?
Will we have rainbows, day after day?“
Here’s what my sweetheart said:

„Que Sera, Sera
Whatever will be, will be
The future’s not ours, to see
Que Sera, Sera
What will be, will be“

Now I have children of my own
They ask their mother, „What will I be
Will I be handsome, will I be rich?“
I tell them tenderly:

„Que Sera, Sera
Whatever will be, will be
The future’s not ours, to see
Que Sera, Sera
What will be, will be“