Приказки

От малък обичам да ми четат приказки. И да ги разказвам.
После се научих сам да си ги чета… Но продължавах да слушам как мама и баба ми ги четат вечер – същите истории, пак и пак…
Годините минаваха, а аз все си представях как като порасна, ще яхна някой кон и ще хукна да трепя змейове и да спасявам принцеси… как със сила и ум ще се преборя с всички препятствия, ще убия всички злодеи и ще стигна до заветното „живели дълго и щастливо“.
И така, вече почти 27 години се опитвам да напиша своята приказка… и я пиша – къде по-добре, къде по-зле. Историята не винаги е забавна, не винаги е интересна и съвсем пък не винаги „принцът“ в нея се чувства красив, богат, умен или щастлив… „Принцът“ и до ден днешен си няма дворец и живее под наем, а „конят“ му се казва „Опел“ и вече е на 14 години… Но „принцът“ намери принцесата си… и изведнъж светът му се струва по-добър и по-красив. И „принцът“ е много, много щастлив.
Да, в приказките няма да видите принц-програмист. Няма да видите и принцеса, която му готви вкусна имамбаялдъ. Честно казано, едва ли ще видите и проблеми с гражданската отговорност на коня… или монтирането на комарници на прозорците в двореца…
Но това е моята, всъщност вече нашата приказка. И когато с очите си виждам колко лесно е да създадеш, промениш или изцяло да разрушиш нечия приказка, истински оценявам какво е да откриеш човека, когото обичаш и искаш да прекараш целия си живот с него…
И искаш заедно да четете приказки на децата си… Дали ще се случи някой ден?
Que sera – sera.

Монмартър и Сакре Кьор

Монмартър (или Монмартр) е един от най-известните квартали в Париж, кръстен на едноименния хълм. В превод означава „Планина на мъчениците“, тъй като на това място е бил обезглавен Св. Денис. На върха на хълма е построена базиликата Сакре Кьор („Свещено сърце“), един от най-интересните и красиви храмове, които съм виждал. Там е и една от най-големите камбани в Европа – 19 тона!!!
И докато в базиликата свещеникът говори на чист и разбираем за всички (без нас, де) френски за финансовата криза, успокоявайки вярващите, навън хората релаксират по най-различни начини…

 

Тук е мястото да спомена, че около храма си е направо мръсно в сравнение с останалата част на Париж: пълно е с почиващи си хора, търговци и най-различни артисти…

Спокойно можете докато седите на тревата да си вземете френски коняк, топли хлебчета, бонбони, френски колбаси или морски деликатеси…

Тръгнете ли сред тълпата, вратът ви ще се изкриви от въртене в различни посоки. Китаристи, жонгльори, акордеонисти, саксофонисти, невероятно талантливи и не чак дотам художници…

…а един от най-впечатляващите е японецът от последната снимка, изрязващ силуети от хартия за броени секунди… Танцуващи и пеещи по улиците хора също не са рядка гледка, така че ако искате да усетите тълпата и духа на Париж, идете до Монмартър. Тъй като хълмът някога е бил идеално място за вятърни мелници, ако се поразходите из тесните улички със сигурност ще се натъкнете и на Червената мелница, т.е. известния Мулен Руж. При нас стана случайно и неочаквано – просто излязохме на кръстовището и пред нас се разкри това:

И не на последно място: гледката от върха на хълма е чудесна – вижда се почти целият град! И човек може само да мечтае, че някой ден ще се върне тук с половинката си и ще е на мястото на тези щастливи възрастни хора:

 


Мислите ли си за това, за което и аз си мисля? „Ще ми се случи ли някога?“… Que sera, sera. Whatever will be, will be… И завършвам с тематичен музикален поздрав – една любима моя песен:

 

When I was just a little girl
I asked my mother, „What will I be?
Will I be pretty, will I be rich?“
Here’s what she said to me:

„Que Sera, Sera
Whatever will be, will be
The future’s not ours to see
Que Sera, Sera
What will be, will be“

When I grew up, I fell in love
I asked my sweetheart, „What lies ahead?
Will we have rainbows, day after day?“
Here’s what my sweetheart said:

„Que Sera, Sera
Whatever will be, will be
The future’s not ours, to see
Que Sera, Sera
What will be, will be“

Now I have children of my own
They ask their mother, „What will I be
Will I be handsome, will I be rich?“
I tell them tenderly:

„Que Sera, Sera
Whatever will be, will be
The future’s not ours, to see
Que Sera, Sera
What will be, will be“