Преносима църква?!

hram1

Виждали сме и сме чували за какви ли не преносими неща – преносим компютър, преносима мрежа за волейбол, преносим зенитно-ракетен комплекс… Но, честно казано, не сме и очаквали да видим преносим храм!

hram2

Засякохме го съвсем случайно по пътя между София и Горни Богров и съдейки по широката усмивка на шофьора на тира, определено товарът му привличаше не само нашето внимание! Снимките говорят сами по себе си.

hram3

Иначе браво на транспортната фирма – първо, товарът беше добре укрепен.

hram4

Второ, камионът беше ескортиран от специален автомобил със сирени. Така и трябва!

hram5

Трето и най-готино: Усмихнати тираджии все още съществуват!

Монмартър и Сакре Кьор

Монмартър (или Монмартр) е един от най-известните квартали в Париж, кръстен на едноименния хълм. В превод означава „Планина на мъчениците“, тъй като на това място е бил обезглавен Св. Денис. На върха на хълма е построена базиликата Сакре Кьор („Свещено сърце“), един от най-интересните и красиви храмове, които съм виждал. Там е и една от най-големите камбани в Европа – 19 тона!!!
И докато в базиликата свещеникът говори на чист и разбираем за всички (без нас, де) френски за финансовата криза, успокоявайки вярващите, навън хората релаксират по най-различни начини…

 

Тук е мястото да спомена, че около храма си е направо мръсно в сравнение с останалата част на Париж: пълно е с почиващи си хора, търговци и най-различни артисти…

Спокойно можете докато седите на тревата да си вземете френски коняк, топли хлебчета, бонбони, френски колбаси или морски деликатеси…

Тръгнете ли сред тълпата, вратът ви ще се изкриви от въртене в различни посоки. Китаристи, жонгльори, акордеонисти, саксофонисти, невероятно талантливи и не чак дотам художници…

…а един от най-впечатляващите е японецът от последната снимка, изрязващ силуети от хартия за броени секунди… Танцуващи и пеещи по улиците хора също не са рядка гледка, така че ако искате да усетите тълпата и духа на Париж, идете до Монмартър. Тъй като хълмът някога е бил идеално място за вятърни мелници, ако се поразходите из тесните улички със сигурност ще се натъкнете и на Червената мелница, т.е. известния Мулен Руж. При нас стана случайно и неочаквано – просто излязохме на кръстовището и пред нас се разкри това:

И не на последно място: гледката от върха на хълма е чудесна – вижда се почти целият град! И човек може само да мечтае, че някой ден ще се върне тук с половинката си и ще е на мястото на тези щастливи възрастни хора:

 


Мислите ли си за това, за което и аз си мисля? „Ще ми се случи ли някога?“… Que sera, sera. Whatever will be, will be… И завършвам с тематичен музикален поздрав – една любима моя песен:

 

When I was just a little girl
I asked my mother, „What will I be?
Will I be pretty, will I be rich?“
Here’s what she said to me:

„Que Sera, Sera
Whatever will be, will be
The future’s not ours to see
Que Sera, Sera
What will be, will be“

When I grew up, I fell in love
I asked my sweetheart, „What lies ahead?
Will we have rainbows, day after day?“
Here’s what my sweetheart said:

„Que Sera, Sera
Whatever will be, will be
The future’s not ours, to see
Que Sera, Sera
What will be, will be“

Now I have children of my own
They ask their mother, „What will I be
Will I be handsome, will I be rich?“
I tell them tenderly:

„Que Sera, Sera
Whatever will be, will be
The future’s not ours, to see
Que Sera, Sera
What will be, will be“

"Играта"

Прочетох „Играта„. За тези, които не знаят, това е колективен роман, написан и илюстриран от казанлъшки ученици. Интересното е, че книгата беше продадена преди да бъде издадена. Подробности – тук:

 

 

Самата книга доста ме впечатли. Не само защото е писана от ученици. Историята е доста интересна: група ученици от цял свят се събират за едно реалити шоу, организирано по Интернет. Скоро след това се случва нещо свръхестествено – участниците попадат в паралелен свят, пълен с вампири, върколаци, елфи, горски юди и какви ли не още митични създания… При това образите са невероятно характерни: представете си елф-плейбой, склонен да си пийва повечко с нещастна любов от миналото… и тъй, де…

 

Още повече се учудих и зарадвах на факта, че ме има в „Special Thanks“ 🙂 Благодаря им и аз…

 

Ако и на вас ви е станало интересно и искате да си поръчате книжки, вижте как тук:

 

 

Цената на „Играта“ вече е 7 лв., но ако сте настроени спонсорски можете да я закупите и на преференциална цена от 10 лв. 🙂 Събраните средства ще бъдат вложени в издаването на следващата книга на младия авторски екип. Освен това, в края на октомври или началото на ноември вероятно ще има и премиера на книгата в София, с участието на поне четирима от авторите.