Познавам…

Сподели тази публикация:

… професионална стюардеса, на която й е писнало да лети и пише книги;
… човек, завършил специалност Български език и литература, занимаващ се със счетоводство в няколко малки фирми;
… счетоводителка с две висши образования, която работи в Германия като сервитьорка;
… барман, който на 35 години реши, че трябва да престане да се занимава с това и записа медицина;
… лекар, на когото му писна да го викат по спешност посреднощ (абе как се пише това?) и започна работа като програмист;
… ИТ специалистка, която се яви на интервю за стюардеса!

КАКВО ВИ СТАВА, БЕ, ХОРА?!

Не се ли чувствате добре в собствени води?


Сподели тази публикация:

22 мнения за “Познавам…”

  1. Не знам… Възможно е някакви обстоятелства да са тласнали тези хора към тези професии, които да не са им били присърце. Родителите им, или пък не са ги приели това, което да искали, или пък тогава това е било модерно…

    Но има и друго. И то е, че напоследък човек като че ли иска за един живот да изживее няколко различни живота. Не е достатъчно вече да си намерил престижна работа, да си се оженил и да имаш деца, да си осигурил приличен автомобил и апартамент. Сякаш да си опитал колкото може повече в рамките на колкото може по-малко врмее, става все по-привлекателно…

  2. … лекар, на когото му писна да го викат по спешност посреднощ (абе как се пише това?) и започна работа като програмист;

    Този човек ако сега се захване с биоинформатика ще направи големи неща. Хем разбира от биология/медицина, хем е информатик. Такива хора са рядкост.

  3. Не виждам нищо лошо в това да желаеш нещо повече от къща, кола, семейство и деца 🙂

  4. Всъщност това което е забележително е че ако означим хората с А,Б,С,Д то А би желал да работи това което работи Б, Б би желал да работи това което работи С, С -!- Д и Д -!- А. Получава се един затворен кръг в които всеки би желал работата на другия но не и своята и има възможност всички да бъдат доволни ако си сменят едновременно работата с тази на съседа 🙂

  5. Прекалено познато…
    Особено забавяне може да се получи и ако имаш голямо „кръстовище“ с кръгово движение, а именно когато се окаже, че на човек му се удават повече неща и че съществото му е една плетеница от интереси, но пък денонощието все още не е от 48 часа. Тогаз иде голямото чудене, а хващането само на едното води до бързо отегчаване, едноцветност, чувство за тесни граници и незадоволеност, та продължаваш да се въртиш на кръговото, да поспираш до отклоненията, да тръгваш замалко по тях, да вземаш/оставяш нужното, па после пак да се завърташ…

  6. И да не забравим – всички ние познаваме програмист, който не е дебел сухар, с бирено коремче, 12-ти диоптър и обсебен от машината си, а точно обратното.

  7. А програмисти дето се изявяват като музиканти не познаваш ли? 🙂

  8. Е, ако ме броиш за познат, може да кажеш, че познаваш археолог, който се занимава с европейски фондове…

  9. Това последното е много добро питане 🙂

  10. За въпросните хора…няма да ги оправдавам или обвинявам.Моята гледна точка по въпроса я знаеш много добре.Сега ще ти кажа нещо, което до сега не съм ти казвала: живота е като работата и секса (добро сравнение, няма що…чак ми стана смешно) за него не се говори…той се живее, работата се върши, а секса…се прави.Така че, живей си живота, гледай си работата, пък секса ако липсва винаги можеш да го замениш с шоколад, сладолед или някой медицински филм 😛

  11. Точно така – работата се прави!
    не случайно го има лафа – признанието ти е да правиш ***. Всеки го бива на много места ( българите сме майстори там ), но някъде е най – добър и е редно да си го бачка… И минава през пробите и грешките 🙂

  12. Не виждам нищо лошо в това, човек да преследва мечтата си. Пък какво са виновни хората, че мечтите се променят. Наскоро най-добрият програмист който познавам заяви, че е роден за музкант. Още не си е сменил професията, но знае ли човек…

  13. Абеее! Аз по доктори не хода (да чукна на дърво, пфю!). Има ли значка, кой кво прави за да си купува пиене?

  14. Pierot много ми е интересно коя е тая дума с три букви, която си цензурирал…?

  15. Хахаха:) звездичките заместват „нещо“, т.е. хипотетичната работа. така ми изглеждаше по – добре. Но ми харесва начина ти на мислене. 🙂

  16. И на мен твоя 😉 Отдавна не съм дискутирала така, напоследъk съм изгубила интерес към спора и отстояването на мнение, но се надявам Пешо да измисли още някоя подобна тема и да си побъбрим като стари клюкарки на село 😀

  17. Адаш, ти си на ход 🙂
    А! Това не бива да се случва Мики. Сиво си е без интересни разговори, където всеки излага позиции и мнения. И накрая сервитьора печели – носи сметката и всеки изведнъж млъква 🙂

  18. Хайде, да се изкаже и „сервитьорът“, преди всички да се млъкнали…
    Няма лошо човек да открие в себе си нови и нови способности, да се захване с нещо доскоро смятано за нетипично за него.
    Но все пак народът е казал: „камъкът си тежи на мястото“. Не виждам как бих зарязал 15+ години в информатиката, за да стана счетоводител, примерно…
    Тоест, възхищавам се на хората, които са се захванали с нещо, видели са, че са по-добри в друго и са се прехвърлили на него… Но определено не одобрявам тези, които са открили своето място, а продължават да се лутат като изгубени…
    Между другото, тази събота ще публикуват този пост в „Капитал Light“, да ви се похваля…

  19. Честито за публикацията!
    А за хората, които са се установили и въпреки това продължават да търсят има два извода: или са свръхпродуктивни или нищо не са открили 🙂

  20. Pierot, абсолютно съм съгласна с теб :
    „А за хората, които са се установили и въпреки това продължават да търсят има два извода: или са свръхпродуктивни или нищо не са открили :)“ Гласувам с две ръце…

    Пешо, много се гордея с теб честита публикация :)))…юхуууу

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.