На касите в огромния супермаркет стоеше едно самотно животинче… Явно в последния момент някой беше решил, че няма нужда от него (или пък достатъчно пари) и го беше захвърлил сред стотици шоколади, сладоледи, безалкохолни напитки и други сладки неща, които правят британците толкова дебели… Но най-сладко си оставаше кученцето!– Оооо, приятел, идваш с мен! – казах на четириногия и въпреки че той е англичанин по рождение, мисля че чудесно ме разбра…
Взех го с мен и той ми се отблагодари, като през цялото пътуване зорко пазеше лаптопа ми. Правеше впечатление на стюардесите и караше дори най-строгите служители от летищния контрол да се усмихнат.
И сега е тук, при мен… моят нов другар!
Само още си няма име… Идеи?