Както ви споменах още при предното си ходене в Ливърпул, градът е обявен за културна столица на Европа през 2008 г. В един от коментарите, Владимир Тодоров дори възкликна нещо от рода на „само не ми казвай, че не си посетил музеите“… Посетих ги, но при второто си ходене през последния уикенд. И тъй като днес е последният ми ден във Великобритания, така че реших да ви разкажа именно за музеите в града…
И така, ако ви се разглеждат музеи, слизате от превозното си средство и право към Албърт Докс (Albert Docks).
Започваме с Националния музей в Ливърпул (Merseyside Maritime Museum), който забележете е безплатен! Отворен е всеки ден от 10 до 17 ч. и можете да научите много както за историята на Ливърпул, така и други интересни неща.
Едно от най-интересните за мен беше изложение, посветено на нелегалния трафик… Шансът да ти доскучее е изключително малък, тъй като почти всичко е интерактивно… Например на тази витрина:
Вие трябва да отговорите на въпросите кои автомобилни части, кои парфюми, кои уискита, кои дънки и кои CD-та са фалшификат, а кои – оригинали. Не е лесно, между другото!Минавате по-нататък и виждате строени шест статуи на хора. Трябва да познаете кои от тях са трафиканти…
Има и изключително интересни примери за това къде човек може да скрие нелегална стока:
До 2009 г. ще може да видите и подробности за историята на Ливърпул (при това като се придвижвате във времето с виртуално такси с типичния ливърпулски акцент), както и да си припомните историята на три големи катастрофирали кораба, свързани с Ливърпул: „Титаник“, „Лузитания“ и „Забравената Императрица“.
Като бонус, ще можете да видите и интересни предмети от тези (и други) кораби, като например тези кръгли карти за игра:
Има и още интересни неща, като например забавни игри за млади златотърсачи, интересна експозиция за робите, страхотни видео материали за града, но няма да ви издавам всичко…
Колкото до музея/магазин на Бийтълс, ще ви разочаровам – никак даже не е безплатен (10 паунда за нормален билет). На въпроса дали си струва парите, ще отговоря „да, но само ако сте истински фен на групата“.
Снимането в музея е строго забранено, но все пак успях да направя една-две щракалки:
Снимането в музея е строго забранено, но все пак успях да направя една-две щракалки:
А и как да не направи човек, когато види тази стая, напомняща с всичко за Джон Ленън и Imagine…
И тъй като в музеите няма начин да не се сблъскате с китайци, африканци, индийци, руснаци, американци и какви ли още не, няма как да не си представиш това, за което мечтае именно Джон Ленън в песента си Imagine:Imagine there’s no countries
It isn’t hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace
You may say that I’m a dreamer
But I’m not the only one
I hope someday you’ll join us
And the world will be as one