Warning: sizeof(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/kogadavz/public_html/peter.and/wp-content/plugins/ad-injection/ad-injection.php on line 824
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/kogadavz/public_html/peter.and/wp-content/plugins/ad-injection/ad-injection.php on line 831
Напоследък все по-рядко ми се случва да пътувам с влак. Не се оплаквам – „официалната“ статистика сочи, че през последните 10 години съм „обиколил земята по екватора с влак“ два пъти. По време на непрестанните ми пътувания из България (и особено Русе-Пловдив) станах свидетел на какви ли не истории, имах какви ли не преживявания, срещнах какви ли не хора… И сега имам много влакови истории за разказване (като тази например), но за тях ще пиша друг път.Когато пътуваш няколко часа с БДЖ, просто няма начин да не се отегчиш от невероятната скорост, която развиват родните ни влакове… Рано или късно ще ви доскучее и вариантът е да гледате часовника, да цъкате с език и да нервничите или… да заговорите спътниците си с фраза тип „За къде пътувате?“ или „Аууу! Много готин сак…“
След това се оказва, че имаме общ познат в с. Комунаре, бащите ни са пчелари или всички в купето сме луди фенове на „Костенурките нинджа“ и пътуването минава по-леко… А пък ако случайно някой извади плодове или пък намерим китара, направо не ти се слиза от влака накрая…
Поне така беше за мен преди три-четири години. Днес освен любимата преса, всички имат MP3-плейъри, телефони с хипер много игри, лаптопи… И макар да съм фен на „Костенурките…“, тъпо ми е как се затваряме в черупките си и технологиите, които уж помагат да общуваме по-лесно стават причина за това да се изолираме от останалите…
Не говоря за случая „имам да уча за изпит и ми е нужна концентрация“. Годините във влака са ме научили почти безпогрешно да разпознавам кога на даден пътник му е скучно и кога има нужда от уединение… а ако се загледате внимателно, мисля си, че не е толкова трудно да се разбере.
Затова, Блогът на Петър Събев препоръчва: ако сте на дълго пътуване, скучаете и виждате, че и около вас скучаят, заговорете спътниците си! Иначе повече или по-малко заприличваме на младежа, който спрял красива дама и й казал:
– Прощавайте, имате ли ICQ?
– Не.
– Ееех, жалко. Така ми се искаше да се запознаем…
skype става ли?…
Сега сериозно…по време на пътуванията с влак е супер забавно да попаднеш на приятна компания…а още по-приятно е да можеш въобще да седнеш някъде (не знам дали знаеш, но хич не е удобно да пътуваш три часа полу-прав полу-седнал в коридорчето пред купето) та мисълта ми е че тогава общуването с околните е доста трудно…да не кажа дори неприятно, понеже всички се оплакват от неприятното си пътуване 😛
Да си запазиш място струва 0.50лв, така че пътуването прав не е наложително 🙂
Абе виждал съм как двама души имат едно и също запазено место, така че пак не е гаранция.
Проблемът с местата съществува само по софийските линии: София-Варна, София-Бургас, много рядко по София-Русе…
Пък и за всяка ситуация си има решение: Веднъж пътувахме 9 души в купе за 8 и винаги имаше един прав, който да обяснява заглавия на филми с жестове и мимики… Беше ужасно забавно, играхме през цялото време и никой не се оплакваше от това, че няма място 🙂
На мене не ми се е случвало, дублиране на местата, но като знам системата им за резервации, не бих се удивила на подобна ситуация.
Хубаво е да може човек да говори с различни хора и на различни теми. Отдавна не ми се е случвало да пътувам с влак. Ама имам приятни спомени от пътуванията си. Лошите съм ги изтрила.
А относно отчуждаването – май стана болестно състояние.:(
На скоро ми се случи с една приятелка да си комуникираме само през блога й … и то защото аз нямах много време да се обадя … че ако не се обадя аз, отиде … много се очуждиха хората на последък 🙁
А за влака … готино е като оцелиш готина компания във влака, защото понякога се случват и много дървени, които само критично те гледат какво правиш …. хора много ….