„От днес имам вече нови панталонки“ не е гей-песничка!

Докато дундуркаме Вики, сменяме памперси и се приспиваме, пеем песнички… Майката на Виктория си припомни песничките от детството си („Зайченцето бяло“, „Чело коте книжки“, …), а татко й – дори акордите за китара (добре, че повечето песнички се пеят на по три акорда)…

Сменянето на пелени и свиренето на детски песнички на китара обаче е изключително трудно да се прави в един и същ момент, така че купихме и два диска с детски песнички… Заради авторски права ли, заради модата ли, мелодийките са миксирани с диско бийт, а текстовете са променени с някоя дума или пък пропуснат куплет…

Така, от дума на дума, стигнахме и до песента „От днес имам вече нови панталонки“… Нямахме спор за това, че песента е много стара, но пък трябваше да се хванем на бас дали песента е писана за момче или за момиче…

Докато се опитах да изровя доказателството от Интернет, попаднах на доста други интересни неща (включително и на авторското ми стихотворение „Ежко в гората„, което съм писал като седемгодишен, но това е друга тема)… Видях едноименен блог („Семки и бонбонки„) и дори хора, които си мислят, че в песничката става въпрос за извратена майка, която иска да направи сина си гей… Объркването е разбираемо, ако не си наясно с факта, че някога малките момчета са носели рокли от момента, в който пропълзят до към 3-4-годишна възраст… Между другото, спомням си, че в час по литература правихме анализ на това стихотворение, което е писано от Веса Паспалеева (1900-1980 г.), ето го и оригиналният текст (взет от Националния литературен музей от Слово.БГ и леко пипнат от мен след това):

Оригиналното изображение и статия за 100-годишнината на поетесата можете да видите тук.

Да, свиря! На iPhone!

Постоянно следя технологичните новости, така че рядко се шашкам от мултифункционални устройства… Но функциите на iPod определено надминават очакванията ми… Оказва се, че можете да превърнете мобилния си телефон както в пиано…

… така и в китара…

…а защо не и в ударни…

 

Не знам за вас, но аз се впечатлих… И веднага си представих какво ще се получи, ако се съберат няколко души с iPhone и решат да музицират, дори да нямат истински музикални инструменти под ръка:

 

Зарибени от мен блогъри: Малка Мими

Познавам Мимето от много мъничка. Учи няколко езика, председател е на клуб „Млад еколог“, доброволец в БЧК и голям фен на музиката, която и аз харесвам (сигурно защото и по това я зарибих).
Иначе понякога това мило създание се превръща в зъл метъл, пие Шуменско, бичи Heroes of Might and Magic III на старата си щайга и тормози черната си котка.
Подвизава се в чатовете с невероятния ник pile_haker.
И обожава да крещим песни с китара, докато гледаме залезите на кея в Русе… (то кой не обича). Така че много ще я зарадвате, ако я заведете на кея… Ама не я сваляйте – има си сериозен приятел.

Три любими поста oт блога на Мимоза: