Уикенд в Южна Италия: Бари, Матера, Алберобело, Мартина Франка, Лече, Бриндизи и Полиняно а Маре

Италия винаги е добра идея, нали? Не знаем на колко от вас се е случвало просто да ви се ходи „някъде“, да поровите за евтини полети в Интернет и да резервирате първото нещо, което ви се стори смислено… Е, „токчето на италианския ботуш“ и именно областта Пулия в Южна Италия (известна още като Апулия) грабна вниманието ни…

Над 800 км брегова линия, къщи с конусовидни покриви и такива, изкопани в пещери, безкрайни масиви от маслинови дръвчета и тук-там някой кактус или палма, съчетани със старинни барокови сгради и топъл климат нямаше как да не ни заинтригуват. Взехме си WizzAir с полети София-Бари-София в рамките на 3 пълни денонощия – тръгване в четвъртък вечер и връщане в неделя вечер. Едва по-късно, планирайки пътуването си, четейки пътеписите на други блогъри и съветите на туристически агенции, открихме, че три денонощия са твърде кратък престой за Пулия…



Реклама:

Booking.com

Повечето хора успяват да посетят едно-две, максимум три места за това време, но мислим, че поставихме национален блогърски рекорд за най-много посетени градчета и селца в областта в рамките на три денонощия… цели седем! Предполагаме, че рекордът би могъл и да се подобри, но все пак говорим за пълноценно преживяване, а не за лудо препускане заради бройката, нали?

Планът

travel-mapДобавяйки всички забележителности, добри места за хапване плюс линиите на различните компании (четете по-надолу), направо се наложи да направим карта в Google My Maps с местата, маршрутите и ресторантите за посещаване. Наложи се да отсеем някои забележителности и в крайна сметка решихме маршрутът да е Бари – Матера – Алберобело – Мартина Франка – Лече – Бриндизи – Полиняно а Маре – Бари. Вариантите за подобен „подвиг“ са два: наемате кола или оптимизирате на макс обществения транспорт.

bari-airport2Първият вариант (т.е. наем на автомобил) е удобна опция, тъй като колите под наем са доста евтини – в ненатоварения период може да се наеме автомобил за трите дни на крайна цена около 80 лв. Но има и уловка – паркирането в историческите центрове не е просто нещо, няма как да се насладите на чудното италианско вино и (нещо, което колега ми каза) някъде в дребните шрифтове на договора пише, че ако полицията изиска данни за автомобила (по какъвто и да е повод), таксата да се предоставят тези данни е 50 EUR за всяко поискване, които се удържат от крайния клиент (и на въпросния колега му я удържали три пъти)… Така че минахме на вариант две: обществен транспорт. Но ако все пак вие решите да наемете автомобил, обърнете внимание на нашите съвети.

transport

Още от самото начало разбрахме, че планирането на пътуването с обществен транспорт не е лесно. Италианските компании са „всяка коза за свой крак“ и всяка си има (или си няма) собствен сайт, не всички имат версия на английски, не всички държат да изпълняват всички маршрути и т. н. Накратко – нямат никаква единна система, дори централните гари в Бари са няколко…

Още с пристигането си в Бари искахме да отидем директно в Матера, тъй като е малко встрани от маршрута и да спим в пещерен дом. Полетът каца по разписание в 21 ч.  и двата варианта са:

  • отивате до централна гара Bari Centrale FAL и хващате влак в 22:00 ч. (доста рисковано, но е постижимо, особено ако разгледате схемата на централните гари в Бари по-долу)
  • чакате до 00:30 ч. и се мятате на автобус директно до Матера от летището.

Тези две прости изречения са резултат от двудневно браузване и претърсване на какви ли не варианти.

За късмет, Петър запази жилище в Матера и домакинът ни за вечерта, Никола, се съгласи срещу 30 EUR (което е доста приемлива цена) да дойде и лично да ни вземе с автомобила си от летището… Е, това (или спазаряването на такси за подобна сума) е най-добрият вариант!

bari-airport

И така, излетяхме и, макар и излитането да се забави с 15-тина минути, кацнахме навреме. Полетът е доста кратък, а летището в Бари изглежда ново, модерно и голямо за размерите на града. Никола ни чакаше, според уговорката, и се качихме в колата. Пътувахме около час, в който разбрахме, че италианските пътища, шофьори и автомобили не са по-добри от българските, дори по-скоро е обратното…

matera

Матера

Пристигаме и Никола ни води до жилището си, което всъщност е на 50-100 метра от централния площад, но представлява красиво обзаведена стая, като едната ѝ половина е иззидана от дялан камък през XVIII в., а другата си е естествено вкопана в скалата още от антични времена…

Никола ни дава карта, като ни посочва най-интересните забележителности и добри ресторанти, но ние сме толкова прехласнати по стаята, че продължаваме да се разхождаме из нея и да снимаме…

cave

Препоръчваме с две ръце мястото и домакина – можете да резервирате през AirBnb или директно да се обадите на Никола (детайлите са в описанието на видеоклипа горе). Когато се усещаме да се спрем, часът е вече 23:15. Ресторантите затварят, но ние така или иначе не сме много гладни и навлизаме в падналата мъгла, за да разгледаме мистичната Матера…

matera-night

Разглеждаме града по тъмно и се прибираме. Няма как да опишем какво е да нощуваш в пещера и да усещаш повея на маслинови дръвчета навън да се смесва с топлия аромат на горещ шоколад, докато четем италианска поезия…

matera-fog

Събуждаме се. Качваме се на втория етаж на сградата с часовника, която се намира на централния площад. Там е панорамният бар, където хапваме прясно изпечен кроасан с чаша вкусно лате. Човечецът е много мил, но не знае грам английски. За сметка на това на италиански е доста разговорлив, макар и нищо да не разбираме. Минаваме на жестове. Той ни сочи празните чаши и очевидно пита нещо за кафето:

cafe

— ***** il caffè ******* colazione **** ******?
— Si. Tutto grande!!! – отговаря Петър с три от общо десетте думи, които знае, вдъхновен след снощното четене на италианска поезия.
— ****** *** ********** ***** felice ***** ********** ** ****** – отговаря нещо, от което разбираме само, че някой е щастлив…
— Scuzi? – пита Петър, докато Биляна вече е ококорила очи от „разговора“.
— Si?
— Nebbia? Quando abbandonare? – пита Петър на развален италиански, като сочи през замъгления прозорец (и е проверил предварително как е „мъгла“ на италиански), а Биляна наблюдава цялата ситуация и тотално си губи граматиката…
— ********* due ore *** ******* *** ***** pranzo ****** **** ****
— Grazie. Arrivederci!

Още със затварянето на вратата Биляна не скрива почудата си:

— Ти осъзнаваш ли, че говори на италиански с този човек в продължение на две минути?! Какво го попита? Какво ти каза?
— Попитах го кога ще се вдигне мъглата и той ми отговори след около два часа…
— !!!

matera1

По време на пътуването ни имахме още няколко такива случая, в които се наложи „да говорим“ на италиански. Направи ни впечатление, че местните са изключително отзивчиви, когато се опитваш да комуникираш на техния език и наистина може да се разберете много бързо.

casa-noha

Влизаме в лабиринта от улички и продължаваме към Casa Noha, където се разказва повече за Матера (отворено всеки ден без вторник, 9-18 ч. през април-октомври, 10-16.30 ч. през ноември-март, 4 EUR за вход).

matera2

Матера е град с уникална архитектура, дух и звучене. Със сигурност може да се нарече един от най- въздействащите градове не само на територията на Италия, но и в целия свят.

matera3

Има доказателства, че многобройните естествени пещери в Матера са били първите къщи на древните обитатели още от епохата на Неолита.

matera4

Жилищата са били издълбавани едно над друго в сравнително меките скали в продължение на стотици години, често хаотично, така че покривът на една къща се е превръщал в път, стълбище или под за друга, като се образува същински лабиринт от къщи – настрани, нагоре, надолу, наляво, надясно…

matera6

Матера не винаги е била толкова красива обаче. До 1950 година, хората са живели по пещерите тук без вода, ток и канализация. Жилищата-пещери са били мрачни и миризливи помещения, хората и животните са живеели заедно, а детската смъртност е достигала до 40%.

matera5

Правителството на Италия обявява Матера за национален срам на Италия и изселва принудително близо 20 000 обитатели на старинните жилища на Матера. Собствеността над пещерите си запазват само онези, които могат сами да си позволят закупуването на друг дом. Останалите трябва да напуснат ексцентричните си местообитания и да свикнат с панелките, предложени от правителството.

matera7

Следват близо 40 години, в които пещерните жилища остават обезлюдени, но кино-продукцията връща славата на Матера, тъй като локацията е изключително подходяща за филми на библейска тематика. Тук са снимани филми като „Демонът“, „Христос се спря в Еболи“, „Трима братя“, „Повече от чудо“, „Цар Давид“, „Рождество“, „Страстите Христови“, „Спектър на утехата“, „Поличбата 666“, „Младият месия“, „Бен хур“ (2016)… В момента се снима и „Жената чудо“, който ще излезе през юни 2017 г.

matera8

През 1993 г. ЮНЕСКО обявява Матера за cветовно архитектурно наследство. От тогава насам градът възвръща старата си слава и през 2019 г. Матера и Пловдив са избрани за европейски столици на културата…

matera9

Матера е чудесно обозначена, но въпреки това ще се изгубите в огромния лабиринт от къщи (което и трябва да направите, за да усетите атмосферата на града).

san-pietro

Освен Casa Noha, посетете църквата и едноименния площад San Pietro Caveoso, откъдето се открива невероятна гледка към каньона на Torrente Gravina…

torrente-gravina

А ако разполагате с повече време, можете да се разходите из живописния каньон и да минете по въжения мост.

casa-grotta

На метри от мястото ще видите и Casa Grotta di Vico Solitario. Срещу скромна сума (3 EUR) ще можете да разгледате едно типично пещерно жилище, с животните, гърнето, леглото, хранилището за вода и бебешкото креватче на едно място, както е било само преди 60-тина години…

casa-grotta2

Става време да се връщаме. Мъглата се вдига и пред нас се открива красивият пейзаж на Матера. Изкачваме доста стъпала, за да стигнем до централния площад…

stairs

Хапваме вкусно прошуто, моцарела и други домашни гозби в Il Terazzino, където се наслаждаваме и на гледката….

lunch-matera

Скоро след това се отправяме към новата част на града и авто-жп-гарата (с подземни коловози), която отвън изглежда доста невзрачна:

fal-station

Няма директен транспорт до Алберобело, така че единственият смислен начин е да се мине през Бари (или да се спазари такси за добра сума). Влакове от Матера до Бари има почти на всеки час, цената на билетите е 4,90 EUR и е много важно след като си ги закупите, да ги валидирате – иначе все едно пътувате без билет.

validate

Това важи за всички италиански влакове, въпреки че билетите и валидаторите на различните компании са различни…

fal-train

В крайна сметка на гарата пристигна един дизелов локомотив и за малко повече от час ни закара до Бари, откъдето се метнахме на FSE линия 1 (Bari-Taranto)… FSE като цяло е най-мизерната от всички ж.п. компании в Южна Италия и откриването на гарата не е лесно нещо, така че вижте схемата по-надолу!

alberobello

Алберобело

Тъй като Матера ни допадна много, останахме малко повече и хванахме сравнително късен влак до Алберобело, със смяна в Путиняно. И макар „от Матера до Путиняно“ да звучи почти като ругатня, все пак по тъмно се добрахме в това прекрасно селце, чието име в буквален превод означава „Красиво дърво“….

peter-obuvki

Едната обувка на Петър се скъса непоправимо… Е, по-добре да си късаш обувките, отколкото да си късаш нервите, нали?

working-time-italy

Прави ни впечатление, че италианските магазини и ресторанти имат работно време, което е съвсем различно от нашето… Почти всички магазини отварят след 10 ч., работят около два часа и затварят, след което отварят повторно чак към 17-18 ч. Работят още два часа, в които главните улици буквално преливат от хора, след което народът се изнася към ресторантите до към 23 часа, а магазините затварят още към 20-20:30 ч. В 12 часа по обяд и в полунощ практически хора по улиците няма! Иначе дори в малкото Алберобело с население 10 000 души се намериха три-четири магазина за обувки и скоро продължихме към Tipico Resort, откъдето си наехме труло за вечерта

Трулите са конусовидни варосани къщички, сякаш извадени от детска книжка с приказки. Те са причината Алберобело да е толкова известно място и защитена от ЮНЕСКО местност.

aberobello-night

Факт е, че най-старите къщи с конусовидна форма са открити на границата между Турция и Сирия, около 1000 г. пр. Хр. Защо виждаме трули тук тогава, построени чрез използването на същата техника, позната сред отоманците? През XV в. флотилия на Отоманската империя неуспешно атакува Италия. Губейки битката и без възможност да се върнат в родината си, голяма част от османските воини помолили да работят за местните владетели в замяна на късче мирна земя… И ето ви трули!

trulli1

Днес трулите се използват като домове, магазини, складове – дори местната църква „Сант Антонио“ е във формата на труло…

san-antonio

Събуждаме се от звъна на църковните камбани, които огласят цялото село:

Така сме преяли предната вечер, че тотално пропускаме закуската и решаваме да се разходим сред трулите. Почти всяко труло е с двуслойни стени и покрив, на който е изрисуван характерен религиозен, астрологичен или мистичен символ, носещ различен късмет – здраве, щастие, любов, защита от зли хора, вяра, надежда, добра реколта и др.

trulli2

Едно симпатично коте ни посреща на измитите от нощния дъжд улици…

cat-trullo

Обикаляме още малко, купуваме си сувенирчета от първите отворили търговци и дори си правим селфита… Някои от нас…

bibi-selphie

Продължаваме към

martinafranca

Мартина Франка

Това е мястото, където линия 1 и линия 2 на FSE се събират… Не, че градът е супер туристически, но просто имаме два часа до следващия влак и решаваме да се поразходим…

martina-franca-center

Пием сутрешното си лате във Florien Caffè – малка сладкарничка на 5 минути от централната гара, след което се пускаме по булевард Corso Italia.

martina-franca-bulevard

Градът е известен с две неща: оперният Festival della Valle d’Itria, който се провежда през август, и бялото вино „Док“, произвеждано на територията на Мартина Франка (младо вино с характерен кехлибарен цвят и плодов аромат).

martina-franca-chiesa

В града има около 15 различни църкви и поне още толкова барокови сгради, като повечето са концентрирани в историческия център, ограден от каменни стени с огромни барокови порти, водещи до площади и тесни криволичещи улички.

martina-franca

“Пиаца ди Рома” е най-голямото открито пространство в стария град… И докато Петър снима сградите, група италиански дядовци заговориха Биляна и дори помолиха да се снимат с нея, като държаха да качим снимката във Facebook…

diadovci

Става време за влака, така че се връщаме до гарата и се качваме на нещо, което определено е по-възрастно от нас.

dizelovo-nedorazumenie

Това дизелово недоразумение трудно би могло да се нарече влак – по-скоро беше междуселски автобус на релси… От Мартина Франка тръгна само с нас двамата, но постепенно се напълни по шевовете, а върхът беше когато двама „афроиталианци“ влязоха с кашон, пълен с живи кокошки, сложиха го между краката си, извадиха особено миризлив обяд, използвайки кашона за маса и на висок глас се скараха за продажбата на някакви пиратски CD-та на нещо като френско-английски – единственият път, когато съжалихме, че не сме наели кола…

lecce

Лече

Наричат Лече „Флоренция на Юга“ заради бароковите постройки и романтичната атмосфера. Е, не я усетихме така в 815 000-ния град.

lecce1

Пристигнахме в късния следобед и под подозрителния поглед на нашите „афроиталианци“, към които се присъединиха още десетина видимо нелегални емигранти продължихме към историческия център, където беше хотелът ни. Няма да ви го препоръчаме, тъй като това е първият път, когато снимките в Booking.com се различават тотално от действителността… Не ходете в Nonna Jole.

site-vs-reality

Дадоха ни малка, тясна таванска стаичка, така че просто хвърлихме куфарите и се разходихме из центъра.

lecce2

Най-централната точка в Лече е площад Сант Оронцо, където може да видите Римски амфитеатър, колоната на св. Оронцо и Sedile – сграда от 1592 г. с огромни стъклени заострени арки.

lecce3

Впускаме се из лабиринта от улици и сгради, лутаме се и излизаме на Piazza del Duomo, който реално е на 100 метра от предишното място, но нали сме туристи… Cattedrale di Lecce е може би най-красивото място в града. Катедралата е реновирана изцяло от Джузепе Цимбало, който през 1659-1670 г. преобразява Лече в бароков стил. Цимбало е проектирал и кулата, висока 70 м.

lecce4

Трябва непременно да влезете вътре, за да видите статуите, естествения мрамор, декорациите… всичко! Тук е мястото да кажем, че в тази част на Италия са майстори на всякакви фигурки и предмети от папиемаше. Това древно изкуство може да се види в църквите и катедралите, където бихте могли да прекарате часове, вниквайки в детайлите на всяка фигура…

lecce5

Друго, което ни направи впечатление навсякъде в Южна Италия, са свещите – за да не се опушват църквите, восъчните свещи са заменени с електрически крушки. Пускате монета и една свещичка светва (или си я светвате сами, според механизма).

sveshti

Става 18 часа и притеснително празните тесни улички на града буквално за броени минути се пълнят с хора и търговци: магазините отварят, настава глъчка… Едва сега улавяме южняшкото настроение. Един търговец спира Биляна и показва майсторството си на шевната машина…

Пускаме се по главните улици, шопинг зоната и си взимаме сладолед. Съжаляваме, че няма как да записваме и изпращаме вкус по Интернет.

lecce-icecream

Насочваме се към най-известната и най-старата от портите на някогашната крепост – Триумфалната арка, известна като Porta Napoli и направена в чест на Чарлз V през 548 г.

porta-napoli

А на броени метри от нея е едно малко евтино, непретенциозно семейно ресторантче, където вечеряхме много вкусно – Osteria da Angiulino.

osteria-anguilino

Излизаме от ресторантчето и се насочваме към хотела. Едва 22 ч. вечерта е, но тълпата в града почти е изчезнала. Чувството е неприятно – Лече е една от столиците на организираната престъпност, но и самата атмосфера допринася за това. В централната част на града виждаме графити, непокътнати от 2008 г.

grafitti1

А уличките в стария град, съчетани с тях и малки тъмни врати с решетки на всеки два метра, правят града буквално страшен. Странно – тесни улички имаше и в Мартина Франка, Бриндизи и Бари, но само тук се почувствахме като във филм на Дарио Ардженто…

grafitti2

Като цяло Лече ни остави със смесени чувства – ако можехме да направим планирането отново, щяхме да разгледаме историческата част на града за 2-3 часа и бихме нощували в Бриндизи, например.

lecce6

Рано на следващата сутрин хванахме влака до Бриндизи. След последното ни железопътно преживяване, модерните влакове на TRENITALIA ни се сториха направо като от бъдещето.

lecce-brindisi

В експресите им има и контакт за зареждане, който винаги е полезен, а разстоянието от 40 км се взима за 20 мин. С регионалните влакове (за нас часовете не бяха удобни) времето е само 10 мин. повече, а цените започват от 2,80 EUR спрямо до 15 EUR с експресите…

brindisi

Бриндизи

Брѝндизи (известен още като Брундизий) ни посреща с приветливо слънце и едно малко кафене точно до гарата.

latte

Собственикът е изключително мил и два пъти ни доля допълнително мляко и кафе – малък жест, който обаче говори много за гостоприемността на местните хора.

palms-brindisi

Сред палмови дръвчета и каменни тротоари се спускаме по главния булевард Corso Umberto I до крайбрежието. Ранно утро е и повечето от магазинчетата са затворили, така че само за 15-тина минути сме на живописния бряг.

brindisi1

Бриндизи е град с многовековна история и още от времето на Римската империя е основен порт за морска търговия с Гърция и Ориента. Още тогава е бил свързан с Рим и други градове чрез Виа Апия и Виа Траяна.

brindisi2

Днес населението му е 90 000 души, а портът има редовна линия към Корфу, Игуменица, Паксос, Закинтос (Гърция) и Вльора (Албания).

brindisi3

Неделя е и влаковете не са начесто, така че имаме време спокойно да разгледаме Бриндизи до обяд.

brindisi4

Тръгваме по крайбрежието и виждаме как градът буквално се събужда пред очите ни – първо са рибарите (рибата кълве рано сутрин), после сънени италианки започват да разхождат кучетата си, а след това и собствениците на заведения започват да пържат рибка и примамващият аромат се разнася във въздуха наоколо.

shvabski-zamak

Стигаме до швабския замък, построен от Фридрих II през 1227 г. Той е с квадратна форма и кръгла кула във всеки ъгъл. Няма как да стигнете до него, тъй като днес е център на местното военноморско командване.

brindisi5

Правим няколко снимки от брега и се качваме по извисилия се над кея площад Santa Teresa, с едноименна църква и огромен паметник-мемориал, посветен на падналите войници и моряци през Първата световна война.

san-giovani

На броени метри е и храмът San Giovanni Al Sepolcro, построен през 1099 г. На пръв поглед невзрачна осмоъгълна сграда, тя крие много загадки, които занимават историците и до днес, като например сравнително точното копиране на структурата на Ротондата „Анастасис” над Гроба Господен в Йерусалим, намиращ се на почти 2000 км от тук… Вътре може да видите красиви фрески от различни периоди, сред които се разпознават Св. Георги, Мадоната с Младенеца, Разпъването на Христос и др.

san-giovani2

Надникваме и в Cattedrale della Visitazione e di San Giovanni Battista, който е пълен за неделната служба… Решаваме да не притесняваме детския хор и се спускаме на изток към брега, до римската колона.

column

От там правим и снимки на морския форт (Castello Aragonese).

brindisi-castle-fort

Изкачваме главната, хапвайки вкусен сладолед и надниквайки в малките магазинчета…

brindisi6

Казваме „ариведерчи“ на Бриндизи и се мятаме на поредния влак до

polignianoamare

Полиняно а Маре

Полиняно а Маре е малко курортно селище, буквално „кацнало“ върху живописни отвесни скали, в чиято основа тихо се плискат прозрачните води на Адриатическо море.

poligniano-ocean

Дори само заради гледката си струва човек да отбие и да се порадва на вълните…

poligniano

Тук е мястото да кажем, че билетите на TRENITALIA са валидни за влакове, тръгващи 4 часа след валидирането им. Това означава, че спокойно можете да си вземете билет за регионален влак Бриндизи-Бари и да се отбиете за малко в Полиняно а Маре.

2-the-outdoor-cave-restaurant-as-seen-from-the-hotel-photo-by-camerapingu-flickr

Снимка: camerapingu

В самата скала е един от най-луксозните (и скъпи) ресторанти в света – Grotta Palazzese, който дори няма прозорци – врязан е директно в скалата и само „coperto“ (такса стол) струва 10 EUR, а един обяд за двама излиза около 250 EUR. Ние нямаме нито времето, нито финансите за подобно преживяване, така че набързо минаваме през историческия център на градчето…

poligniano-historical

Правим си задължителната снимка и се връщаме обратно.

poligniano-pb

Стомасите ни вече стържат и се насочваме към доста по-low cost опция, препоръчана ни от приятели – заведението Pescaria на площад (на път между старата част на градчето и ж.п. гарата).

pescaria

Тук обаче имаме проблем – заведението е претъпкано, а за поръчките се чака доста. Поръчваме си сандвичи с октопод и ни дават номерче – 754…

Oт кухнята излиза сервитьор и крещи номера на поръчката:

— Куатроченто винти чинкуе… Куатроченто чинкуанта сеи и куатроченто чункуанто сетте…

След 15 секунди излиза друг и вика с цяло гърло:

— Септечиенте куаранта куатро! Септечиенте куаранта чинкуе!

servitior-oktopod

На нас обаче всичко ни звучи почти еднакво… На няколко пъти спирахме сервитьори, показвайки им номера с поглед тип „ей това ми е лотарийното билетче, дали печеля“?

Е, след дълго чакане, знаейки, че влакът ни е след броени минути и не трябва да го изпускаме, а сме оставили по 8 EUR за сандвич, най-накрая се чу:

— Септечиенте чинкуанта куатро!

peter-octopus-sandwic

Най-вкусният сандвич с октопод, който може да съществува, изядохме на път към гарата… Всъщност това беше единственият момент, в който наистина бързахме и усетихме някакво „препускане“ от цялото ни обикаляне. Иначе – всичко беше абсолютно лежерно и спокойно…

Още половин час път и финиширахме там, откъдето започна всичко…

bari

Бари

Пристигаме в Бари за трети път, без да сме разгледали града досега. Време е за дългоочакваната схема на Централна гара Бари, спомената няколко пъти по-горе. Принтирайте си я, запишете я, запомнете я – това ще ви спести много лутане!

baricentrale

Гарите са няколко и са L-образно разположени около кръгово с фонтан… Ако правите като нас, реално не е нужно да излизате от сградата Bari Centrale FAL (лявата част на L), за да хванете влак от летището до Матера – сградата е на две нива и на горното са влаковете на FAL (модерни зелени дизели), а на долното – метрото от и до летището (модерни жълти влакчета, с контакт за зареждане).

bari-centrale

Оранжевата сграда (долната част на L) е „истинската“ централна гара, използвана почти изцяло от влаковете на TRENITALIA. Това е връзката ни с Полиняно а Маре, Бриндизи и Лече. За да стигнете до мизерните влакове на FSE до Алберобело и Мартина Франка, трябва да използвате подлеза и да минете под всички коловози на TRENITALIA. Последните два коловоза са челни и се водят „де факто“ отделна гара – тази на FSE. Точно на улицата до нея (Via Capruzzi) спират и междуградски автобуси, които ние не сме използвали, а ако пресечете улицата, ще видите нелошо кафене с тоалетна и евтин супермаркет.

bari-glavna

На север от кръговото и фонтана е Via Sparano da Bari. Разглеждането на столицата на Пулия започна по тази улица – след преминаването на площад Umberto I, около нас се наредиха десетки магазинчета, сред които и изключително полезния за родителите с малки деца Disney Store. Може би тук е мястото да кажем, че центърът на Бари се състои от четири части – модерен град (с шопинг зоната, за която говорим), стар град и две пристанища. За малкото време, което ни остана до полета, се пуснахме през шопинг зоната до крайбрежието, преминавайки през Стария град.

bari-vhod

След като преминете булевард , вече сте именно в старата част, която няма как да объркате заради крепостните стени и старинния вход…

bari-zamak

„Задължителните“ забележителности са базиликата Св.Никола (Basilica di San Nicola), построена през 1087 г., Cattedrale di San Sabino и норманският замък… Но най-прекрасното от цялото преживяване е да минете през малките улички в града…

prane

„Ееее-ееее-ееее-ееее… и замириса на пране!“

prane2

Няма как да предадем какво е усещането да подушиш миризмата на италианското пране, но разходката ни може да се опише като странна кръстоска между мистичен сън и реклама на препарат за пране. И предизвика силно желание у Биляна да простира!

Дотътрихме куфара си до една пейка на кея и спряхме да си починем, дишайки бриза, идващ от Адриатическо море.

bari-quay

След това бавно се върнахме обратно до гарата, отбивайки се в различни магазини и кафенета… Метнахме се на жълтия влак до летището (5 EUR в посока).

bari-airport3

Проверката на летището мина доста бързо, помоткахме се из магазинчетата в международната зона и полетяхме обратно към България – изтощени от умора, но заредени с емоции и хубави спомени!

Обобщение и равносметка

За тези от вас, които искат да поемат по нашите стъпки, ето малко синтезирана информация:

Най-добро време за посещение: късна пролет или ранна есен (но и ноември си беше супер).

Бюджет

  • Полет на WizzAir – при добро планиране и достатъчно ранна покупка = 2 х 50 лв. на човек = 100 лв.
  • Доплащане за един голям ръчен багаж = 30 лв.
  • Трансфер летище Бари – Матера – 30 EUR = 60 лв.
  • Нощувки през AirBNB в Матера (пещера) = 146 лв.
  • Обяд в Матера (ресторант) – 35 EUR = 70 лв.
  • Такси за музеи в Матера – 2 x 7 EUR = 14 EUR = 28 лв.
  • Пътуване Матера-Бари – 2 x 5 EUR = 10 EUR = 20 лв.
  • Пътуване Бари-Алберобело – 2 x 5 EUR = 10 EUR = 20 лв.
  • Вечеря в Алберобело (ресторант) – 50 EUR = 100 лв.
  • Нощувка в Алберобело (трулo) – 70 EUR = 140 лв.
  • Пътуване Алберобело-Мартина Франка – 2 x 1 EUR = 2 EUR = 4 лв.
  • Пътуване Мартина Франка-Лече – 2 x 8 EUR = 16 EUR = 32 лв.
  • Вечеря в Лече (ресторант) – 40 EUR = 80 лв.
  • Нощувка в Лече (хотел) – 60 EUR = 120 лв.
  • Пътуване Лече-Бриндизи – 2 x 11 EUR = 22 EUR = 44 лв.
  • Пътуване Бриндизи-Полиняно а маре-Бари – 2 х 8 EUR = 16 EUR = 32 лв.
  • Обяд в Полиняно (сандвич с октопод) – 16 EUR = 32 лв.
  • Кафета, кроасани и сладоледи за цялото пътуване – около 50 EUR = 100 лв.
  • Дребни сувенирчета и подаръци  – 21 EUR = 42 лв.
  • Непредвидени разходи (обувките на Петър) – 50 EUR = 100 лв.

ОБЩ БЮДЖЕТ ЗА ДВАМА ДУШИ: 1300 лв. (по 650 лв./човек)

Реклама:

Booking.com

Програма:

Ден 0:

20:35-21:00 Полет София-Бари.
21:30-22:30 Трансфер до Матера. Нощувка.

Ден 1:

07:00-14:00 Закуска. Разглеждане на Матера. Обяд.
14:29-16:13 Пътуване Матера-Бари (FAL).
17:20-18:36 Пътуване Бари-Путиняно (FSE).
18:38-19:03 Пътуване Путиняно-Алберобело (FSE, обикновено е същият влак, просто се води друга линия)
19:30-23:00 Настаняване в Алберобело. Вечеря. Нощувка.

Ден 2:

07:00-11:00 Закуска. Разглеждане на Алберобело.
11:14-11:31 Пътуване Алберобело-Мартина Франка (FSE).
11:35-13:30 Разглеждане на Мартина Франка. Обяд на крак.
13:49-16:42 Пътуване Мартина Франка-Лече (FSE).
16:45-19:45 Разглеждане на Лече.
19:55-20:23 Пътуване Лече-Бриндизи (TRENITALIA)
20:23-23:00 Настаняване в Бриндизи. Вечеря. Нощувка.

Ден 3:

08:00-12:30 Закуска. Разглеждане на Бриндизи.
12:38-13:34 Пътуване Бриндизи-Полиняно а Маре (TRENITALIA).
13:40-16:20 Бързо разглеждане на Полиняно а Маре (имате време само да отидете до центъра и да се снимате с панорамата). Обяд сандвич с октопод – само ако ви остават над 20 мин. и няма много чакащи хора.
14:53-15:47 Пътуване Полиняно а Маре-Бари (TRENITALIA).
15:50-19:10. Разглеждане на Бари. Вечеря.
19:15-19:32. Придвижване от централна гара до летище Бари (FM2-Ferrotramviaria).
21:30-23:45. Полет Бари-София.

vlak-letishte

Алтернативни дестинации в Южна Италия:

(за да видите колко още има да се види в Пулия и околностите)

  • Castel del Monte – замък, на 60 km западно от Бари, най-масивната структура в региона;
  • Grotte di Castellana (близо до Путиняно и Алберобело), една от най-известните пещери в района;
  • Altamura – известен с прочутия хляб Pane di Altamura и това, че са прогонили McDonald’s от града си;
  • Fasano – атракционен парк с възможност за зоосафари през лятото;
  • Trani – романтично градче на север от Бари;
  • Ostuni – бял град на хълм, между Бриндизи и Бари;
  • Cisternino – градче между Мартина Франка, Остуни и Локоротондо, известно с ресторантите си и вкусното месо;
  • Massafra – град, построен от едната страна на каньон, известен със скалните си църкви;
  • Capitolo – най-добрите плажове в района, подходящ и за водолази;
  • Monopoli – красив крайбрежен град със замък и голям исторически център, южно от Полиняно а Маре;
  • Locorotondo – градче между Алберобело и Мартина Франка, известно с красивите тераси на къщите си;
  • Valle d’Itria – живописната долина около Мартина Франка, пълна с маслинови дръвчета и лозя.


Реклама:

Booking.com

Един ден в Дрезден

1Подценихме Дрезден. Мислехме го за малко немско градче, което почти случайно се е озовало по средата на нашия път между Берлин и Прага и е просто добра идея да отдъхнем там за една вечер, вместо да пристигнем в три през нощта в Прага…

Но Дрезден се оказа голям, красив град (по-голям от Пловдив и Варна), с над половин милион души население и с над 800-годишна история; че дълго време е бил столица на Кралство Саксония и че е родното място на Ерих Кестнер… В Дрезден са живели Наполеон и Владимир Путин, тук е изобретена пастата за зъби (1907 г.), огледално-рефлексната технология (1936 г.), филтрите за кафе, чай и цигари (1934 г.) и градът е на първо място по брой патентовани технологии в Германия, неслучайно наричан немската Силициева долина.

siliconeСтоп. Една малка скоба за силиция, която често се налага да обясняваме: нарича се Силициева, а не Силиконова долина. Популярната грешка в България идва от някой журналист-кретен, който е объркал името „силиций“ на английски – silicon с това на известния гръден имплант „силикон“ – silicone. Силицият е основен елемент, използван при производството на чипове, интегрални схеми, транзистори, слънчеви батерии и други високотехнологични продукти, а долината (била тя в Дрезден или „оригиналът“ в Сан Франциско“) се нарича „силициева“ поради високата концентрация на хора и компании, занимаващи се с високи технологии.

Всъщност Дрезденската долина е била наричана и „Долината на несведущите“, тъй като по времето на ГДР сигналът от западните телевизии и радиа не достигал до разположения ниско от двете страни на р. Елба град.

Остана да добавим, че Дрезден е важен транспортен възел и може би това е една от причините за серия бомбардировки в средата на февруари 1945 г., довели до около 25 000 цивилни жертви, над 30 000 ранени и много противоречия по-късно. В резултат на бомбардировките, градът е практически унищожен – половината от жилищните сгради са срутени или тежко повредени. Сериозни щети понася и централна ж.п. гара Дрезден, една от най-големите в Германия.

68 години по-късно…

0Влакът от Берлин, с който пътуваме пристига на един от 18-те коловоза в напълно обновената гара, обвита с огромен прозрачен покрив от фибро-стъкло с площ 30 000 кв. м.

2Слизаме и в залата за посрещачи виждаме макетни влакчета, които можете да контролирате срещу монета от 1 евро:

3След като гладът надделява над детските ни мечти, хапваме по сандвич и се отправяме към хотел Kipping, който се помещава в една от оцелелите по време на бомбардировките сгради и е едва на 100-тина метра от гарата. Навън вали, така че се добираме до хотела, теглим си по един душ, наспиваме се хубаво и на следващата сутрин вече сме готови за туристически подвизи из града. Между другото, една от най-обилните и вкусни закуски в живота ни е именно в този хотел!

Главната търговска улица (Prager Straße)

4Преминаваме през Централна гара и вече сме на Прагер щрасе – главната търговска улица, пълна с хотели, магазини, пейки и фонтани. Улицата свързва Централна гара Дрезден със Стария пазар. Някога тя е била и началото на пътя към Прага, откъдето идва и името ѝ, но от 1970 г. насам е изцяло пешеходна зона и де факто най-престижната улица в града.

5Определено прави впечатление хотелският комплекс от три свързани 12-етажни постройки с общо 1917 легла, а срещу него е втората по дължина жилищна сграда в Германия с 614 апартамента и дължина 250 м.

6Преминаваме покрай кръглата сграда на киното, още десетина огромни магазина, пресичаме големия булевард Waisenhausstraße, което дълбоко ни замисля за немския правопис на „ss“ и „ß“ и в крайна сметка се озоваваме на

Стария пазар (Altmarkt)

7Площадът с размери около 130 на 100 метра е бил центърът на града още през XIII в., когато е наричан с цветущото име „Порочният пазар“. През 1550 г. близо до Женската църква (ще я споменем след малко) изграждат нов пазар и така този придобива името „Altmarkt“. От 2008 г. под него има подземен паркинг, така че площадът е изцяло пешеходна зона и от край време е място за важни събития в града – тук има бирфести, великденски панаир и коледен базар (Дрезден е родината на традиционните немски коледни базари); когато е студено, въздухът ухае на бадеми, меденки и греяно вино, а когато е по-топло се провежда известният джаз-фестивал Диксиленд и… дръжте се… турнир по плажен волейбол! Мятаме няколко тона пясък на паветата и готово!

8Всъщност, ако се загледате внимателно в паветата, има шанс да откриете малък мемориал за труповете на 6865 души, изгорени след бомбардировките на 13-14.02.1945 г. над града: „Nach den Luftangriffen vom 13. bis 14. Februar 1945 auf Dresden wurden an dieser Stelle die Leichen von 6865 Menschen verbrannt.“



Реклама:

Booking.com

800px-Dresden_Altmarkt_Gedenkstaette_LuftangriffeСнимка: T. Hara

Безспорно обаче най-впечатляващата сграда на площада е

Църквата на Св. Кръст (Kreuzkirche)

Основан още през 1168 г., това е най-големият храм в цяла Саксония (3000 места), изгарян до основи и изграждан „от нулата“ отново и отново, цели пет пъти.

9Скривайки се от сутрешния дъжд, отдъхнахме в храма за около час. Страхотно впечатление прави как масово хората отиват със семействата си в неделя сутрин, поздравяват се, пеят заедно и се молят за щастието на техните съседи, близки и роднини.

1090-годишна немска бабка дундурка бебе в количка, докато голямото семейство, в което има още три поколения пеят, заедно с момчетата от прочутия Дрезденски църковен хор, един от най-старите в света. За да усетите атмосферата, предлагаме една световно известна коледна песен:

Женската църква (Frauenkirche)

Пресичаме трамвайната линия на Wilsdruffer Straße и пред нас изниква силуетът на Фрауенкирхе, една от най-впечатляващите протестантски катедрали в Европа и символ на града.

11Най-характерната отличителна черта на Женската църква е „Каменната камбана“ – куполът с тегло 12 000 тона, издигнат без никаква вътрешна опора, повече от 200 години се извисява величествено и грациозно в небето над стария Дрезден.

12По време на бомбардировките през 1945 г. църквата оцелява цели две денонощия, където се скриват над 600 души. Накрая подпорите не издържат на огромната топлина, произведена от близо 700 000 бомби, пуснати над града, нагряват се до яркочервено и експлоадират; външните стени се срутват и сградата (заедно с по-голямата част от Дрезден) изчезват от лика на Земята…

Fotothek_df_ps_0000348_Ruine_der_Frauenkirche_gegen_RathausturmСнимка: Richard Peter

Оцелява само олтарът. Обгорелите камъни лежат в центъра на града години наред, но скоро след войната камъните постепенно започват да се събират от местното население, да се номерират и през 1966 г. останките от църквата се обявяват за мемориал срещу войната. По-късно, през 80-те мемориалът става централно място за протестите в Дрезден. Хора с цветя и свещи идват, за да отворят път на обединението на Германия. През 1985 г. се взима окончателно решение църквата да бъде изградена наново чрез специално оформен Граждански комитет. Целта е била храмът да се издигне точно по запазените оригинални планове на Георг Беер, който завършва окончателно Фрауенкирхе в Дрезден през 1743 г. Средствата, изразходвани за реставрацията на храма възлизат на 131 000 000 EUR. Всички те представляват изцяло частни дарения (над 600 000), като са не само от германци, но идват и от Великобритания (нека не забравяме, че градът е сринат до основи именно от британски бомбардировачи). В крайна сметка на 30 октомври 2005 г., след 40 години, църквата отново е открита на официална церемония с над 100 000 присъстващи, а в реконструкцията на новата Фрауенкирхе са използвани 43% от строителните материали на старата сграда:

В сутерена на храма днес посетителите могат да разгледат една интересна изложба, която разказва цялата история на църквата. Храмът може да се посети безплатно (но се разчита силно на дарения) в работни дни от 10 до 12 ч. и от 13 до 18 ч. Входовете са седем, обозначени с букви от латинската азбука; главният е вход D. През уикендите също е възможно да се влезе, стига да няма сватба, кръщене или друго подобно мероприятие. Посетителският център работи от понеделник до събота от 9:30 до 18 ч. На всеки час (9:45, 10:45, 11:45 и т. н. до 16:45) се прожектира филм за Женската църква, който можете да видите на цена между 2 и 4 EUR. За съжаление, ние се озовахме там рано сутринта в неделя и можехме да ѝ се насладим само отвън.

Албертинум (Das Albertinum)

13Албертинумът носи името на саксонския крал Алберт и е следващата дестинация по нашия път към терасата на граф Брюл. Само надникваме вътре – музей на модерното изкуство, който помещава експозиции на скулптури и картини от Романтицизма до наши дни. Може би вече няма смисъл да го казваме, но е разрушен напълно по време на бомбардировките и изграден изцяло наново.

Нямаме време за музея, затова се качваме на

Терасата на граф Брюл (Brühlsche Terrasse)

14Терасата на Брюл е едно от най-емблематичните места в Дрезден и представлява уникален архитектурен комплекс. Някога укрепление, днес тя е чудесно място за разходки, снимки и глътка въздух с взор към р. Елба.

15Нека пак да го кажем – терасата и сградите са напълно унищожени по време на бомбардировките и след това възстановени напълно от нулата. Наистина е впечатляващо с каква упоритост хората от Дрезден са възстановили града си.

16Прави ни впечатление и неделният маратон, който минава под звуците на духова музика… Дрезденчани масово са се включили в него – слаби, дебели, стари, млади…

17Не могат да не ни впечатлят и позлатените статуи над Дрезденската академия за изящни изкуства, която е и една от най-старите по рода си в Европа (създадена е през 1764 г.) Понеже постоянно го споменаваме, направо правим съкращението СУПВБИНВСТ = Сградата е унищожена по време на бомбардировките и напълно възстановена след това…

18Неслучайно наричат това място „Балконът на Европа“:

19Между впрочем, феновете на „Костенурките нинджа“ със сигурност ще оценят тази снимка:

20Достигаме края на терасата и правим два „тегела“ по моста, за да я снимаме в цялостната ѝ прелест. Само няколко седмици след нашето посещение р. Елба преля и предизвика големи наводнения в този район.

21Връщаме се до

Площада на замъка (Schloßplatz)

22В средата му се извисява католическата църква „Св. Троица“ (Katholische Hofkirche), построена между 1738 г. и 1751 г., за баланс с протестантската Фрауенкирхе.

23В криптата на църквата е погребан последният саксонски крал, заедно с важни членове на семейството му. СУПВБИНВСТ. Ние обаче продължаваме наляво по

Шествието на Саксонските князе (Der Fürstenzug)

24По цялото протежение на Augustusstraße е разположена 102-метрова стена, върху която са изобразени фигурите на Саксонските князе. Първоначално рисунките са направени с боя, но скоро след това са заменени от 23 000 порцеланови плочки, с които се образува огромната мозайка, започваща с Марграве Конрад (XII в.) и завършваща с Крал Джордж (XX в.). Това е може би единствената Дрезденска забележителност, която остава почти незасегната от бомбардировките…

25Представете си, ако в България имахме подобен стенопис: шествието щеше да започва с основателя на Дунавска България кан Аспарух, следван от кан Тервел, който пък е следван от кан Кормес, после Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган, Телериг, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян I. Продължаваме с княз Борис I Михаил, княз Владимир (Расате), цар Симеон I, цар Петър I, цар Михаил, цар Борис II, Комитопулите, почти два века под византийско робство, после са Асеневците, Шишмановците, Тертеровците, би следвало да имаме един дълъг период под турско робство, след което да видим Александър Батенберг, Валдерам Датски, Фердинанд Сакскобургготски, Борис III, Симеон II и да завършим с целокупния български народ, представен като парламентарна република… общо 50-тина владетели! Би било чудесно, нали?

Земперопер (Semperoper)

26Ако продължите по Sophienstraße от площад Schloßplatz, ще се озовете пред Semperoper, най-голямата саксонска опера, построена през 1841 г. СУПВБИНВСТ.



Реклама:

Booking.com

27В центъра на площада има статуя на Йоханес Шилинг, а на покрива на операта се извисяват Дионисий и Ариадна на квадрига, теглена от четири пантери… Не тези четири пантери, естествено 🙂

Цвингерът (Der Zwinger)

27Хайде сега, сериозно – aрхитектурният бароков комплекс Цвингер се намира точно до операта, веднага след чичкото, дето ви приканва да се повозите на трабант-лимузина. Представлява комплекс от четири сгради, с красива и равна градина между тях.

28Днес тук се намират различни музеи. Сред тях е Дрезденската картинна галерия „Старите майстори“ с произведения на Рафаело („Сикстинската мадона“ е тук), Тициан, Рубенс, Рембранд, Каспар Давид Фридрих, Макс Либерман, Якоб ван Ройсдал и мн. други.

29Зелените сводове (Grünes Gewölbe)

Ако трябва да посетите само едно нещо в Дрезден, посетете Зелените сводове. Така направихме ние и не съжаляваме.

30Трябва да си направите резервация онлайн с точния ден и час. Билетите не са евтини (14 EUR/човек за възрастни, безплатно за деца), но въпреки това свършват, така че непременно си направете резервацията предварително. Трябва да отидете и поне 30 мин. по-рано: всички чанти, раници, фотоапарати и тем подобни се оставят на гардероб, а в сградата се помещават още 4-5 музея (има и комбиниран билет за хората с интерес и повече време), така че е нужно време за ориентация.

На 1 септември 2006 г., канцлер Ангела Меркел присъства на откриването на реконструираните Зелени сводове (да, СУПВБИНВСТ отново), а през 2011 г. музеят празнува 5-годишнина от създаването си. Съгласно условията на официалния сайт на музея, с тази информация вече можем да ви покажем снимките, без да имаме каквито и да било претенции за авторското им право, собственост на Staatlichen Kunstsammlungen Dresden и съответните им автори и носители (т.е. тези снимки НЕ СА с Creative Commons лиценз!).

Historisches Grünes Gewölbe, Staatliche Kunstsammlungen DresdenИма места, където снимането е разрешено и такива, където е „забранено“, забранено, строго забранено и егаси-забраненото! „Зелените сводове“ е от последните – навсякъде е пълно с камери и охрана и има защо: тук са едни от най-ценните съкровища – над 1000 скъпоценности, принадлежали на саксонските крале, разпределени в девет различни стаи, запазени още от 1733 г.

Historisches Grünes Gewölbe, Staatliche Kunstsammlungen Dresden

Ще разгледате Кехлибарената стая, Стаята от слонова кост, Сребърната стая, Златната стая, Скъпоценната стая, Медната стая, Стаята на бижутата, Бронзовата стая и Ренесансовата стая, коя от коя с по-красиви и изваяни предмети – картини, направени като мозайка от скъпоценни камъни, декорирани щраусови яйца, дърво от корали и слонова кост… Невероятен музей!

Grünes Gewölbe, Staatliche Kunstsammlungen Dresden; Foto: Jür

Още (което не видяхме)

Както си признахме от самото начало, подценихме Дрезден. Останаха толкова много неща за разглеждане! В случай, че имате няколко дни, не ги пропускайте:

  • Dresdner Molkerei Gebrüder Pfund, Bautzner Straße 79 – най-красивата млекарница в света, работи само делнични дни и е далеч от центъра;
  • Transport Museum, Augustusstraße 1 – транспортния музей в Дрезден
  • Gläserne Manufaktur, Lennéstraße 1 – прозрачната фабрика на VW, в случай, че сте фенове на автомобилопроизводството; тук е и едно от малкото места, където можете да видите товарен трамвай;
  • Kunsthofpassage, между Alaunstraße 69 и Görlitzer Straße 18 – малък проход между две улички, с невероятно декорирани стени, обсипани с олуци, които издават звуци при дъжд;
  • Deutsches Hygiene-Museum, Lingnerplatz 1 – уникален музей на хигиената, с много информация и забавни експерименти за децата;
  • Militarhistorisches Museum, Olbrichtplatz 2 – военно-исторически музей, с войници, танкове, оръдия, камиони и дори бойни животни;
  • Разходка с лодка по р. Елба – просто слезте до кея и си харесайте, гледката е супер;
  • Разходка над града с въжена линия – има цели две: Standseilbahn и Schwebebahn.

От нас – толкова. Връщаме се обратно на гарата, качваме се на влакчето и продължаваме към Прага…

31Между другото, на връщане установихме, че във влака има страхотен вагон-ресторант с вкусни манджи на 10% по-високи от нормалните цени. А най-хубавото е, че приемат плащания с евро, чешки крони и кредитни карти.  В крайна сметка трябваше да се отървем от кроните, доплатихме с карта и накрая поръчахме допълнително, което платихме в евро… А какво още се случи по пътя ни към Прага, ще разберете, когато ни остане време да пишем за чешката столица. До скоро 🙂

Един уикенд в Берлин – къде да отидем и какво да видим?

head-berlin

Берлин бе началната и крайната точка на нашата екскурзия. А както ще се убедите сами по-надолу, посещението в Берлин трябва да се планира добре и някои от основните туристически обекти да се резервират предварително. Освен екскурзията ни Берлин-Дрезден-Прага, стана така, че Петър пътува до Берлин още два пъти през изминалите няколко месеца. Ето защо решихме да комбинираме събраните от посещенията впечатления и да направим бърз пътеводител за немската столица. Затова не се учудвайте, ако на снимките по-долу денят и нощта рязко се сменят 🙂 За пълнота дори добавихме някои места, които не успяхме да посетим, но пък със сигурност ще го направим при следващото ни посещение…  А такова, вярвайте ни, ще има!

Бърза география и история на Берлин

kurstrasse

И така, бърза география на централната част на Берлин. На пръв поглед Берлин може и да не ви се стори най-туристическият град на света (особено ако го сравните с Лондон, Париж или Барселона). По европейските стандарти Берлин е млад град, но той е бил столица на Кралство Прусия (1701–1918 г.), Германската империя (1871–1918 г.), Ваймарската република (1919–1933 г.) и Третия Райх (1933–1945 г.), а днес е вторият по населеност град в Европейския съюз (след Лондон) и една от най-зелените столици в Европа: водните площи, горите, парковете и градините са около 1/3 от територията му. През града минава река Шпрее и се промушва под 960 моста – повече, отколкото във Венеция! Както всички знаете, от 1961 до 1990 г. градът е разделен и от Берлинската стена, но за това малко по-нататък…

flughafen-berlinПри четири самолетни компании (две от тях – low cost), които летят директно от София, най-вероятно ще пристигнете в Берлин със самолет. Има две летища – Tegel и Schönefeld. И двете са гадни (нищо общо с Франкфурт например), така че единственото, което трябва да знаете е как най-бързо да се махнете от тях. За това и за транспорта ви в Берлин препоръчваме да посетите сайта http://www.bvg.de/, откъдето лесно ще намерите цени на билети, връзки, карти и тем подобни. Само ще споменем, че за малка група до пет души може да си вземете еднодневна групова карта (важи от валидирането до 03:00 ч. след полунощ) и да си решите изцяло проблемите с транспорта за 16 EUR. Има и специална карта за туристи – Berlin WelcomeCard, която е в шест различни варианта и позволява до 5 дни неограничено пътуване в Берлин и Потсдам, както и допълнителни отстъпки в туристически обекти, ресторанти и други места. Цените са различни, но добър пример е 18,50 EUR/човек за 48 часа. Бързаме да споменем, че VisitBerlin.de съдържа над 10 000 страници информация за Берлин, на 12 езика, така че е добре да го попрегледате преди пътуването си. Още нещо важно за транспорта – картите и билетите се валидират еднократно преди качването на превозното средство. Валидатори има на всички спирки, перони и станции. Ако не сте сигурни, питайте, почти всички в Берлин говорят и английски, тъй като немската столица е и най-мултинационалният германски град, с над 470 000 постоянно пребиваващи чужденци от 180 различни нации.

Централна ЖП гара Берлин

Нека започнем от тук. Първо, защото има добри връзки от летището до гарата; второ, за да ви улесним в случай, че идвате с наземен транспорт и трето, защото новата ж.п. гара на Берлин е открита скоро (2006 г.) и към момента е най-големият ж.п. възел в Европа! Самата гара е на няколко подземни и надземни нива, на всяко от което има коловози, което си е доста странно. Празните места в огромната метална конструкция са запълнени от търговски обекти, превръщайки гарата в немалък мол. За да придобиете бегла представа за какво става въпрос, събрахме две снимки в едно:

berlin-hbfНе само гарата, но и цялата транспортна мрежа на Берлин е уникална – общата дължина на автобусните линии, трамваите и метрото е над 2500 километра. Отново пример, за да добиете представа: ако съберем линиите на градския транспорт в една, тя ще покрива разстоянието от Берлин до София и от там до Варна! Затова в този пътеводител за всеки обект ще пишем и как може да го достигнете (S-Bahn, U-Bahn, Tram, Bus). Един не особено кратък пример с централна гара Берлин: Berlin Hbf (U55, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE3, RE4, RE5, RE7, RB10, RE14, RE21, RE22, Bus: 120, 123, 142, 147, 245, N20, N40, M41, M85, TXL).

Едно бързо разяснение и за автобусите – имате TXL, който ходи до летище Tegel. Тези, които започват с буква N са нощни, с буква X – експресни, а с буква M правят връзка с метро.

И тъй, разглеждаме гарата, качваме се на най-горното ѝ ниво и се мятаме на S-Bahn до…

Александерплац

alexanderplatz1Alexanderplatz някога е бил пазар за добитък и се е намирал извън пределите на града. През 1805 г. руският император Александър I пристига в Берлин и така площадът добива днешното си име. По време на разделянето от Берлинската стена, Александерплац е центърът на Източен Берлин, а в наши дни е един от най-големите транспортни възли в немската столица Alexanderplatz (U2, U5, U8, S3, S5, S7, S75, RE 1, RE 2, RE 7, RB 14, Tram: M2, M4, M5, M6, Bus: TXL, M48, 100, 200, 248, N2, N5, N8, N42, N65).

Милиони туристи се снимат и пазаруват тук всеки ден. Има няколко места, в които можете да пазарувате:

galeria

  • GALERIA Kaufhof – мол, който е практически туристическа забележителност. На общо 35 000 кв. м площ ще видите огромно разнообразие от всичко. Разбира се, по-скъпо е, отколкото в останалите магазини, но пък на тепсия ви се поднася огромно разнообразие от стоки. Lego например е по-евтино, отколкото в България!
  • C & A – ако искате сравнително евтини дрехи, не си губете времето в Galeria, а направо влизайте в магазина на нейния ъгъл. Има доста хубави неща на нормални цени; Ако пуснете Биляна само на етажа за дамска конфекция, може да прекара половин ден.
  • Saturn – магазин за техника от типа на Технополис и Техномаркет… на четири огромни етажа! Ако пуснете Петър само на щанда за фотографска техника, може да прекара половин ден.
  • Alexa – леко встрани от площада, по S-Bahn линията. Този шопинг-център дава началото на цял търговски квартал, където няма да ви стигне и седмица. И ако това не ви е стигнало, ще ви кажем, че най-големият мол в Европа също е в Берлин… малко по-надолу 🙂

alexanderplatz2

На Александерплац е и една от основните забележителности в Берлин – Световният часовник, който показва времето в 148 различни града по света.

world-clockЦилиндърът с диаметър 2,70 m има въртяща се част с означенията на часовете, които се местят спрямо имената на световните столици според часа. Просто, хитро и чудесно място за срещи.

JohnnyJukeboxНе се заблуждавайте обаче – Александерплац не е нито най-лъскавото, нито най-чистото, нито най-красивото място на света. Както във всеки голям град, под железните мостове, в подлезите и около търговските центрове е пълно с пияни, просяци и разни други странни субекти. И изведнъж виждате… Johnny Jukebox Berlin, един от най-добрите улични музиканти, с прекрасен, ангелски вокал, контрастиращ на бездомниците и просяците около него… Послушайте го и почувствайте уникалната атмосфера на Александерплац:

След като огладнеете, препоръчваме горещо Brauhaus Mitte, която се намира от другата страна на S-Bahn станцията:brauhaus-mitteГотвят вкусно, цените не са много високи (спрямо немския стандарт, разбира се) и имате възможност да опитате четири различни вида локално приготвена бира. Ако се чудите каква точно, поръчайте си „проба“ (ще ви донесат 4 х 100 мл – по чашка от всеки вид). Имат и добро разнообразие от вурстчета (ако още не сте, непременно прочетете и краткия ни вурст-пътеводител).

bier-probetvturmНаближи ли залез слънце обаче има само едно място, където задължително трябва да отидете:

Телевизионната кула

Телевизионната кула в Берлин е най-високата сграда (368 m) в Германия и е една от най-високите конструкции в Европа.

С 1 200 000 посетители годишно кулата е и една от най-посещаваните атракции. Близо хиляда стъпала водят до 32-метровото кълбо, разкриващо 360-градусова прекрасна панорама. За щастие, няма нужда да ги изкачвате, тъй като два супер бързи асансьора ще ви вдигнат до горе за по-малко от минута.

Чакането на опашките обаче отнема часове, така че силно, ама много силно препоръчваме да си направите резервация. Входът е 12 EUR/човек, но самата резервация е безплатна и се прави през официалния сайт http://www.tv-turm.de.

Още по-силно препоръчваме да се качите в ресторанта. Цените за такова място са си направо евтини, стига да не се хвърляте на специалитетите: можете да си поръчате плодов фреш за 4-5 EUR, а удоволствието от преживяването е несравнимо.

За да се качите на кулата, минавате през проверка тип „летищна“. Има гардероб за якета, багажи, бутилки с вода и тем подобни. Не е проблем да вземете фотоапарат горе, но осветлението и отраженията са ужасни за снимки, така че задължително си вземете поляризиращ филтър. Иначе гледката от панорамния етаж е нещо-такова:

tower-izgledАко сте с половинката си обаче, направо е задължително да си направите резервация за ресторанта. Първо, защото минавате VIP през всички опашки и си спестявате досадното чакане. Второ, защото сте на 207 m, а не на мижавите 203 m височина 🙂 И трето, защото обстановката е коренно различна и това е едно от най-романтичните места: целият град е под вас, а масичките са поставени върху механичен „геврек“, който бавно се върти, за да можете да се насладите максимално и 360-градусово на гледката. „Вервайте ни“, качване без посещение в ресторанта е само една десета от цялостното удоволствие.

Ако пък нямате половинка, не се притеснявайте: Берлин е европейската столица с най-голям процент необвързани хора, търсещи партньор и една от столиците с най-много милионери на глава от населението… така че шансовете именно тук да срещнете любовта на живота си (която, между другото е и милионер) са доста добри.

tvtowerТолкова празен (като на снимката) ресторанта можете да хванете едва след 22 часа. Кулата работи до полунощ, така че отиването там в 22:00-22:30 ч. е последният ви шанс, в случай, че не сте си направили резервация предварително. Има възможност и за ранна закуска там, но никога не сме я пробвали.

След като слезете от кулата, има няколко забележителности в градинката под нея (част от Alexanderplatz), на които да обърнете внимание:

rothaus

  • St. Marienkirche – църква, датираща поне от 1292 г.
  • Rotes Rathaus – червената сграда на Берлинското кметство, с висока 74 m часовникова кула;
  • Neptunbrunnen – фонтанът на Нептун с диаметър 18 m, заобиколен от четири жени, символизиращи четирите пруски реки: Елба, Рейн, Висла и Одер.

Леко встрани е и Берлинският морски център (AquaDom). Не го бъркайте с Аквариума, за който ще говорим по-надолу – това е SeaLife, малко по-ориентиран към малки деца и ученици… особено любители на морски звезди.

Наблизо е и Музеят на ГДР, където ще си спомните за времето на Трабант, противогазите в мазето, черно-белите телевизори, телефоните с шайба, грамофонните плочи и еднаквите холни секции…

Продължавайки само още 200 метра ще достигнете до

Островът на музеите

Според официалната статистика Берлин има повече музеи, отколкото дъждовни дни. В сърцето на германската столица има цял остров от музеи, който е влязъл и в списъка на ЮНЕСКО и ще заблести с пълна сила през 2015 г., когато се похарчат всичките 1 500 000 000 евро, инвестирани в него.

domЗа ориентир можете да използвате Berlin Dom – най-голямата катедрала в града и централно място на най-големите християнски събития в Германия. А сега – музеите, които можете да видите на Музейния остров:

altes-museum

  • Altes Museum – старият музей, завършен от Карл Фридрих още през 1830 г.;
  • Neues Museum – новият музей, завършен около 30 години по-късно, напълно унищожен през Втората световна война и реконструиран, експозиции на египетско изкуство;
  • Alte Nationalgalerie – националната галерия, съхраняваща творения на изкуството от XIX в.;
  • Bode Museum – наричан още Музея на Кайзер Фридрих, с експозиции на скулптури, антично и визайнтийско изкуство;
  • Pergamon Museum – най-отдалеченият комплекс на острова, конструиран през 1930 г., където са прочутият олтар от Пергамон и портата Ищар на Вавилон.

Повече информация за музеите – тук. Lustgarten (Bus: TXL, 100, 200, N2).

Разходка с лодка

spreeАко искате да разгледате Берлин с корабче (10-25 EUR/човек според маршрута и компанията), можете да си направите разходка по Шпрее с някоя от следните компании:

  • BWSG Berlin,  Dock „Alte Börse“ Burgstraße Berlin-Mitte, близо до Музейния остров, имат разходки за час (11 EUR), както и за 2:30 часа (22 EUR) всеки ден от април до октомври. Hackescher Markt (S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, Tram: M4, M5, Bus: N5, N65). 
  • Reederei Riedel тръгват от Friedrichstraße (U6, S1, S2, S5, S7, S25, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6), както и от няколко други места. Снимката горе е направено от мястото на тръгване на Фридрихщрасе (доста добра шопинг-зона, между другото). Предлагат най-различни турове с продължителност от 1 до 3 часа, включително и такива с хапване на борда.
  • Stern und Kreisschiffahrt GmbH Berlin тръгват както от Friedrichstraße, така и близо до Музейния остров – Nikolaiviertel (Bus: M48, 248, N42)  и Jannowitzbrücke (S5, S7, S75, U8, RE1, RE2, RE7, RB14, Bus: 248, N8, N40, N65).
  • Има и други, за тях вижте тук.

dom-riverИ така, след като сте се разходили, предлагаме да продължим от там, където спряхме. Затова продължаваме пеш на запад от Музейния остров…

Schlossbrücke

schlossbruckeПродължаваме по Schlossbrücke, свързващ Музейния остров с най-известния булевард в Берлин (Unter den Linden). Докато минавате по 56-метровия дворцов мост, непременно обърнете внимание на осемте статуи, които пресъздават живота на един герой от раждането до смъртта му. След преминаването на моста, започва дълъг булевард, сред който в стройни редици са засадени липови дървета.

Под липите (Unter den Linden)

neue-wacheТук е пълно със забележителности, така че внимавайте да не ви заболи врата от въртене: започваме с Двореца на принца (отляво, т. е. южната страна), Историческия музей (отдясно, т. е. северната страна), Новата караулна (отдясно, на снимката горе), Градската опера (отляво), Хумболтовия университет (от двете страни), преминаваме покрай статуята с конника на Фредерик Велики в центъра на булеварда, след което пресичаме Фридрихщрасе и Глинкащрасе и започваме с консулствата – Руското (отляво), Унгарското (отдясно) и Британското (отляво).

unter-den-lindenЦелият булевард, както и улиците наоколо са пълни с магазини за сувенири и приятни заведения, работещи до късно през нощта. Всички те обаче едва ли ще ви направят кой знае какво впечатление, когато пред вас се изправи в цялата си прелест символът на Берлин:

Бранденбургската врата

brandenburg-gate1

Когато през 1701 г. малкият град Берлин става столица на Прусия, неговите размери нарастват с главоломна скорост. През 1730 г. се налага построяването на нова крепостна стена, която можела да бъде премината през 18 различни порти. Бранденбургската врата е единствената от тях, запазена до днес. Дизайнът на портата е направен с 12 дорийски колони по прототип на Акропола в Атина, Гърция, а след построяването си е носела името Портата на света.

brandenburg-gate3

През 1793 г. върху портата е инсталирана бронзовата квадрига (впряг от четири коня), сочеща на изток, с богинята на победата Виктория в колесницата. Дванадесет години по-късно, Наполеон нахлува в Берлин и отнася квадригата като военен трофей в Париж, а след последвалата загубата в битката при Ватерло, квадригата е върната обратно в Берлин през 1814 г. При завръщането Виктория се сдобива с пруския Железен кръст, върху който е кацнал римския орел от Карл Шинкел (на снимката горе).

Пред тази врата е триумфирала и армията на обединителя на Германия Ото фон Бисмарк, след приключването на Френско-пруската война.

По време на Втората световна война, портата е сериозно повредена, а когато през 1961 г. се изгражда Берлинската стена, разделяща града, вратата остава в ничия земя и 28 години никой не преминава през нея.

brandenburg-gate4

Заради нея са известните думи на Рихард Карл Фрайхер фон Вайцзекер „Германският въпрос остава отворен, докато Бранденбургската врата е затворена“ и тези на Роналд Рейгън: „Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!“… Когато това наистина се случва през 1989 г., Бранденбургската врата става символ на обединението. Днес портата е емблема не само на Берлин, а и на цяла нова Германия.

Върху вратата е извършен основен ремонт между 2000 и 2002 г., след което през нея повече не преминават превозни средства. Днес тя, заедно с квадригата е висока 26 m, широка е 65,5 m, а дебелината ѝ е 11 m.

brandenburg-gate2Площадът Паризер (Pariser Platz), на който се намира Бранденбургската врата почти винаги е пълен с туристи и предприемачи, опитващи се да изкарат някое евро от тях. Да наемете Hummer-лимузина, както и да се снимате, прегърнати от руски и американски войник едновременно или дори в дуел с Дарт Вейдър е нещо напълно обичайно за това място. Brandenburger Tor (U55, S1, S2, S25, Bus: TXL, 100, M85)

Райхстагът

След като преминете през Бранденбургската врата, свийте вдясно. Така ще видите част от сградата на Райхстага. Заобиколете я и той ще се появи пред вас в цялата си прелест:

reichstagВъпреки че Райхстагът като институция датира още от времето на Свещената Римска империя, сградата е построена след създаването на Германската империя през 1871 г., като строежът продължава между 1884 и 1894 г. Оттогава до ден днешен (с малки прекъсвания) нео-ресансовата сграда подслонява немския парламент (Бундестага). В наши дни името „Райхстаг“ се отнася за сградата, а „Бундестаг“ – за институцията.

През 1916 г. е добавен надписът „Dem Deutschen Volke“ („На немския народ“), като буквите били излети от претопени френски оръдия, пленени при победата във Френско-пруската война.

Пожарът в Райхстага, извършен на 27 февруари 1933 г. изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в Германия. Той е и от особено значение за нас, българите, защото по обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани дейци на Коминтерна, включително и Георги Димитров. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата) Георги Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, комунистите са оправдани на Лайпцигския процес. Как се е случил пожарът всъщност, не е установено и до ден днешен.

Raising-a-flag-over-the-Reichstag ,Yevgeny KhaldeiПо време на Втората световна война, когато през 1945 г. Червената армия триумфира над Хитлер, една от най-емблематичните снимки става фотосът на руския офицер Евгени Ананиевич Халдей с войник, развял флага от Райхстага над пушека и берлинските руини.

По време на Студената война, Райхстагът остава без никакви функции, защото столицата и парламентът на Западна Германия са преместени в Бон. Куполът е премахнат през 1954 г., за да бъде издигнат нов, стъклен такъв при реконструкцията между 1995 и 1999 г. с височина 24 m и обща площ на прозорците 3000 кв. метра, символизиращ прозрачността на управлението.

През 1995 г. отново имаме българска намеса над Райхстага, но този път от коренно различен характер. Христо Владимиров Явашев (известен като „Кристо“), български художник, роден в Габрово напълно опакова сградата в сребристо фолио, заедно със съпругата си Жан-Клод. За целта използват 100 000 квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя и 15 000 метра въжета! Опакованият Райхстаг остава така две седмици и бива видян от над 5 000 000 посетители.

Част от Райхстага е отворена за посетители, където може да се видят оригинални съветски графити, секция от тунела, запазена след пожара, мемориал и мечтата за всеки тъмен балкански търговец на вторични суровини – 8,5-метров изцяло алуминиев орел с тегло 2,5 тона.  Входът е безплатен, но се изисква предварителна резервация онлайн. Bundestag (U55, Bus: M85)

Тиргартен

tiergartenBerliner_Siegessäule_2012-04На запад от Райхстага и Бранденбургската врата започва най-централният и най-големият градски парк в Берлин – Tiergarten. Някога ловен парк, днес Тиргартен е място за почивка, спортни събития като ежегодния маратон, различни паради и шествия…

По алеите на парка можете да видите колекция от различни улични лампи и да сравните уличното осветление в Брюксел, Дъблин, Лондон, Копенхаген и други големи европейски градове.

В средата на парка се извисява Колоната на победата, известна още като Siegessäule (на снимката вляво, автор: Thomas Wolf, www.foto-tw.de, използвана съгласно CC лиценз). Неофициалното ѝ име сред туристите е „Chick on a Stick“ („пиле на клечка“), а официалното – Großer Stern („Голямата звезда“), тъй като пет улици се събират под формата на петолъчка в обикалящото статуята кръгово движение. Großer Stern (Bus: 100, 106, 187, N26)

67-метровата колона възниква през XIX век, за да увековечи победата на пруските войски над Дания. Във филма на Вим Вендерс „Криле на желанието“, колоната е мястото, където ангелите се срещат. Златната статуя присъства и в клипа на „Stay“ на U2, а през 2008 г. Обама избра това място за речта си. Колоната е и символ на гей-обществото в Берлин, тъй като берлинското списание с обяви за гей-запознанства се казва именно „Siegessäule“.

В Siegessäule може да се влезе, мястото е отворено ежедневно за посетители.

Още паркове и градини в Берлин

Ако случайно Tierpark ви се стори малък, препоръчваме още няколко парка и градини в Берлин, където да поразпуснете:

Amerikasee_4Снимка: © I. Haas, Botanischer Garten und Botanisches Museum Berlin-Dahlem

  • Ботаническата градина (Botanischer Garten) – върви заедно с Ботанически музей и предлага над 43 хектара с повече от 22 000 различни растителни вида (на снимката горе). Често има и различни събития като открити концерти. Стандартен билет за вход: 6 EUR. Botanischer Garten (S1, Bus: 188, N88);
  • Бритцер Гартен (Britzer Garten) – 90 хектара градинки, полянки, розички и рододендрони, сред които можете да се разхождате дори със специално влакче. Buckower Damm (Tram: M44, Bus: 181);
  • Трептов парк (Treptower Park) – мемориален парк за съветските воини, паднали в борбата за Берлин. Тихо и спокойно място, а само на метри от него се намира речната статуя Molekular Man (покрива се и от дългия тур на някои от разходките по вода). Treptower Park (S8, S9, S41, S42, S45, S46, Bus: SEV, 104, 166, 194, N94);
  • Градините на света (Gärten der Welt) – ако обичате цветята, в парк Marzahn ще откриете не само европейски, но китайски, японски и дори балийски градини. Стандартен билет: 4 EUR. Gärten der Welt (Bus 195)
  • Пауновият остров (Pfaueninsel) – остров насред Шпрее, с десетки екзотични растителни и животински видове… и да, пауни! Намира се на границата между Берлин и Потсдам и отнема над половин ден с пътя. Вход: 2 EUR. Pfaueninsel (Bus 218)

Ако и това не ви стига, може да разгледате и градините и парковете на сраслия се с Берлин град Потсдам. Както казахме, картата за транспорт важи и там. Ние обаче продължаваме от югозападния край на Tiergarten…

Зоопаркът, ъъъ… всъщност зоопарковете!

В резултат на разделянето на Берлин от стената, днес градът има два зоопарка! Така немската столица е и на първо място в света по брой животни в зоопарк с 19 500 животни от 1500 различни вида! И двата парка имат и програма за запазване на застрашени и изчезващи видове.

tigerСнимка: Captain Herbert

Източният парк е Tierpark: по-голям (160 хектара), има интересни изкуствени скали и водопади, както и малка част, която е безплатна за посетители. Tierpark (U5, Tram: M17, 27, 37, Bus: 296, N50).

Западният парк е Zoologischer Garten и както казахме, намира се в по-централната част, в югозападния край на Tiergarten. Покрива 34 хектара, има аквариум към него и е най-посещаваният зоопарк, а е и важен транспортен възел:  Zoologischer Garten (S5, S7, S46, S75, U2, U9, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Bus: M45, M46, M49, X9, X10, X34, 100, 109, 110, 200, 204, 245, 249, N1, N10, N26).

Комбиниран билет за двата зоопарка и аквариума струва 20 EUR, но имате и по-евтини варианти, възможности за отделна покупка (то си трябват 2-3 дни само за зоопарковете иначе) и отстъпки за групи, ученици, студенти и тем подобни.

Мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“

Само на метри от входа на Зоологическата градина (Zoologischer Garten) е площад Брайтшайдплац (Breitscheidplatz), където е полуразрушената мемориална църква „Кайзер Вилхелм“, известна като „Църквата на паметта“ (Gedächtniskirche).

GedächtniskircheСнимка: GerardM

През 1943 г. сградата на църквата е значително увредена от бомбардировките и още през 50-те получава неофициалното име „кухия зъб“. В крайна сметка е решено сградата да остане в този си вид, за да напомня за бомбардировките. До самата църква е издигната шестоъгълна камбанария с модерен вид, направена от стоманобетон и остъклена в синьо. Интересна е и една от иконите до олтара на църквата. Това е икона на Богородица, закриляща Иисус Христос с наметалото си, изрисувана с въглен от пастор д-р Курт Ройбер на гърба на съветска щабна карта.

Още няколко интересни туристически обекти в района:

bus100Запомнете – автобус No. 100!

Както във всеки голям град, в Берлин има десетки компании, предлагащи туристически обиколки на града с автобус. На нас с Биляна винаги ни е изглеждало малко „пенсионерско“, но ако в даден момент усетите, че краката вече ви болят, все още има начин да ви излезе много по-евтино: хванете си автобус 100 (Снимка: Pedelecs). Той е част от градския транспорт и върти между Зоологическата градина и Александерплац, като минава през всички забележителности, споменати дотук (без лиричните ни отклонения, естествено).

Можете да се отбиете където и когато си решите, само не забравяйте, че трябва да натиснете бутона в случай, че искате да слезете.

Шопинг в Берлин

shopping

Ако обичате шопинга, знайте, че най-голямата шопинг-зона в Берлин започва именно от Зоологическата градина и мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“. Вариантите са следните:

  • улица Tauentzienstraße – една от главните шопинг улици, където ще споменем само два мола:
  • Europa-Center с над 70 магазина, приятен фонтан на входа и скай бар на 20-тия етаж. Намира се на броени метри от площада с църквата Кайзер Вилхелм.
  • Kaufhaus des Westens, известен като KaDeWe – най-големият мол в Европа има 8 етажа по 60 000 кв.м площ, което прави 480 000 кв.м обща площ; или седем пъти по-голям от The Mall на Цариградско шосе, а ако търговските площи се разгърнат, ще заемат над половината Южен Парк в София. Wittenbergplatz (U1, U2, U3, Bus: M19, M29, M46, N1, N2, N3, N26, 106, 197).
  • булевард Kurfürstendamm може би най-известната търговска улица в Берлин, един вид тяхната „Витошка“, с над 300 различни магазина!

Ако и това не ви е достатъчно, вече споменахме Александерплатц. Има и още една такава зона – по Фридрихщрасе, особено в района между Чекпойнт Чарли и реката (ще пишем по-надолу).

blog-readingПроблемът на тези места е, че разнообразието е голямо, но стоките не са евтини. За това си има проста причина и тя е, че хората трябва да плащат немалък наем. Но ако искате да си напазарувате евтино и разполагате с време, идете в Berlin Designer Outlet. Пътува се около 2 часа (зона С), но цените си струват, а бутиците са над 80, с реални отстъпки до 70%. Не работи в неделя и на официални празници, през останалото време типично е от 10 до 19 ч. Berlin Designer Outlet (RE4 до Bahnhof Elstal, от там автобус 662 директно до входа на аутлета).

Замъкът Шарлотенбург

Автобус М45 ще ви закара много бързо от Зоологическата градина до Шарлотенбург. Разбира се, добра идея е да се върнете да хотела, да оставите покупките там, да си вземете един освежаващ душ и да се настроите за замъци, защото в Берлин има цели девет такива! Най-известният е именно Шарлотенбург и ще разкажем за него…

800px-Schloss_Charlottenburg_Berlin_2007Снимка: Times

До 1920 г. Шарлотенбург е отделен град, който е погълнат от разрастващия се Берлин. Дворецът е построен в периода между 1695 г. и 1699 г. по заповед на съпругата на курфюриста на Брандербург Фридрих I – София Шарлота Хановерска и първоначално е носил името Литценбур. Грандиозната постройка е играела ролята на лятна резиденция с особено красива зала за приеми, но във времето се разраства, за да придобие размерите на масивен и красив замък – това е най-големият дворец в Берлин и единствената оцеляла кралска резиденция от това време. Когато Фридрих I става крал, Шарлотенбург се сдобива и с 48-метров купол, върху който е позлатената статуя на богинята Фортуна. Тогава става и изграждането на оранжерия в западното крило. През 1740 г. Фридрих Велики разпорежда разширяването на източното крило в допълнение към вече реновираното и разширено западно крило. Той възлага задача на главния дизайнер Джордж Венцеслаус фон Кнобелсдорф и шест години по-късно тази част от Шарлотенбург е завършена. За съжаление през 1943 г. Шарлотенбург е абсолютно разрушен след въздушни бомбардировки, които причинават опустошителен пожар в двореца. След войната Шарлотенбург е напълно възстановен. Вход за главното крило: 10 EUR, вход за новото крило: 6 EUR. Luisenplatz/Schloss Charlottenburg (Bus: 109, 309, M45)

Фридрихщрасе – Берлинският Бродуей

След краткото ни лирическо отклонение до Шарлотенбург, предлагаме да яхнете обратно автобус M45 до Зоологическата градина и от там да си изберете влакче (S5, S7, S75, RB21) и да слезете на Фридрихщрасе. Friedrichstraße  (U6, S1, S2, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6)

friedrichФридрихщрасе е една от най-известните и главни улици в Берлин, обсипана с магазини, хотели, заведения и културни центрове. В случай, че сте изгладнели, можете да посетите едно кулинарно място, което считаме за „скрит бисер“ в центъра на Берлин: един сравнително стар ресторант на над 100 години, казва се Zur Nolle и се намира под моста на S-Bahn-а над Фридрихщрасе (Georgenstraße, S-Bahnbogen 203). Не е лесно да се открие, но предлага чудесна кухня на нормални цени, а свободни места в повечето случаи се намират дори и в пиковите часове. Непременно си вземете голяма халба Berliner Kindl с шницел по ловджийски (имат менюта на няколко езика). Като резервен вариант препоръчваме да се разходите до Hackescher Markt (от другата страна на Музейния остров) и да изберете един от многото ресторанти там – добър удар би бил Berlin 1840 или Weihanstephaner (нямате почти никакъв шанс без предварителна резервация, особено за уникалните подземни изби). Без значение на ресторанта и местоположението му, по възможност пробвайте и собствения вид берлинска бира, наречен Berliner Weiße: леко горчива и газирана пшенична, сервирана с малина. Популярна през лятото, поради което и не сме я опитвали. Сред най-известните берлински специалитети са и свинско със зеле (Eisbein mit Sauerkraut), пържена херинга (gebratener Hering), студени кюфтенца с горчица (kalte Bouletten mit Senf), мариновани яйца и кисели краставички (eingelegte Eier und Gewürzgurken), както и черен дроб с ябълкови пръстени (Leber mit Apfelringen)…

hapvaneСлед като приключите с „масовата“ част, можете да се отдадете на „културна“ такава… На север от гарата, ще преминете покрай хотел Meliá (определено не е евтин, но изключително централен и удобен хотел, препоръчваме за бизнес и пътуващи двойки, но не и за семейства с малки деца). Преминавате през моста над река Шпрее и пред вас ще се окаже сградата на Фридрихщат-Палас (или както се пише).

800px-Friedrichstadtpalast_at_night_01Снимка: Michael Fötsch

Особено ако минавате от там вечер, няма как да го объркате – облян от светлини в стил „Лас Вегас“, модерният театър просто привлича вниманието ви. Friedrichstadt-Palast има претенции за театър No. 1 в Западна Европа, с най-голямата сцена в света (2854 кв.м с допълнителните приставки; Сцената на Зала 1 на НДК за сравнение е 800 кв.м), всекидневни представления, около 160 изпълнители на всяко представление и зала с капацитет 1891 места (тук Зала 1 на НДК бие с 3380 места). Можете да си резервирате билет и да гледате представлението (репликите в него са сведени до минимум), стига цените от 50 до 250 EUR на човек (според мястото) да не ви спрат…

Следва дълга разходка обратно на юг по Фридрихщрасе… минавате моста, гарата, пресичате Unter den Linden и около вас отново започва огромна шопинг-зона, чийто връх е Französische Straße… За съжаление, цените също са на върха в Берлин, но все пак това е важно място за всички наши читатели-милионери 🙂 Зяпате витрини, докато стигнете до Jägerstraße, където можете да кривнете за бърза снимка на площад Gendarmenmarkt с Френската катедрала, Немската катедрала, Концертната зала и статуята на Шилер…

800px-Panorama_Gendarmenmarkt-Berlin-Huntke-2008Снимка: Thomas Huntke

Преминавате покрай Stadtmitte и пресичате Leipziger Straße, където е възможно да видите Музея на комуникациите и сграда с надпис „Botschaft der Republik Bulgarien“ („Посолство на Република България“). Човек обаче се чувства наистина у дома, когато види подобно нещо в центъра на Берлин:

ilianПродължаваме още малко на юг и преминаваме покрай

Музеят на вурстчетата

8369673452_66f1182dd4_cСнимка: .dh

Музеят на вурстчетата фокусира за това как се правят къривурстове, какво е да си откриеш павилион за вурстчета и какво е отражението на бързото хранене върху здравето и екологията. Общо взето глупости, а за 11 EUR (входната цена) можете да си купите поне три-четири къривурста от местните павилиончета и да научите повече за тях чрез вкусовите си рецептори 🙂

Продължаваме на юг и стигаме до

Berlin_Blockade-map.svgЧекпойнт Чарли

Както знаете, след Втората световна война Берлин и Германия са разделени на две части. Източен Берлин е под контрола на СССР, а Западен Берлин е разделен на три сектора: френски, британски и американски. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на граждани (и особено на ценните за СССР специалисти) от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на Берлинската стена, а ГКПП „Чарли“ (или „C“, тъй като военните обичат „алфа“, „браво“, „чарли“, „делта“…) е най-важният контролно-пропусквателен пункт между Източен и Западен Берлин, станал по-късно и символ на Студената война. Много германци опитват да преминат нелегално от Източна в Западна Германия, голяма част от тях загиват… Години наред руските и американските танкове са стояли на това място, с насочени едни срещу други дула, а по времето, когато Кенеди и Хрушчов посещават Чекпойнт Чарли, Берлин се счита за едно от най-опасните места в света.

checkpoint-charlie

Днес Чекпойнт Чарли е доста по-безопасен и е основна туристическа дестинация в Берлин. Реплика на прочутата табела „You are entering the American sector“ и до днес стои на кръстовището на Фридрихщрасе и Цимерщрасе, заедно с актьори, облечени като американски войници, с които да се снимате…

cc1Тук се намира и Mauer Museum – музей за Берлинската стена, построяването ѝ, събарянето ѝ, както и за опитите за бягство с уникални изобретения: прелитане с балон или самолет над стената, плъзгане по електрическите жици, тунел под земята, минаване с нисък кабриолет под бариерата с бясна скорост, мини-подводница, тунинговане на автомобил и прикриване в двигателното му помещение…  Вход: 11,50 EUR. Kochstraße (U6, Bus: M29, N6).

cc2Продължаваме на запад по Zimmerstraße и виждаме необичайна популация на трабантчета…

За феновете на Трабант

– Доволен ли си от твоя трабант?
– Да, само трябва да го пребоядисам.
– Защо?
– Защото е жълт и щом си отворя прозореца, хората започват да пускат вътре писма…

trabantКолко вицове за Трабант знаете? Няма значение! Този автомобил е символ, а, както забелязвате, в Берлин могат да направят музей за всяко нещо. Има и Музей на Трабанта… Освен това, на цена от 34 до 60 EUR (като се замисли човек, в България на някои места все още можете да си купите цял Трабант за толкова) на човек можете да покарате Трабант из Берлин и дори дa минете истинска паспортна проверка на Чекпойнт Чарли. От тук можете и да наемете балон с горещ въздух, с който да се издигнете над Берлин.

На броени метри от тук обаче има запазено парче от

Берлинската стена

Каквото и да си говорим, един от най-тъжните моменти в немската история е изграждането на Берлинската стена. То е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

berlin-wall

Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 000 бетонни блока с размери 360х150 cm, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Общата дължина на стената е 155 км, сред които са били разположени 302 наблюдателни кули, 20 бункера и 67 км метални огради.

На 9 ноември 1989 г., след седмици гражданско неподчинение, правителството на Източна Германия позволява гражданите на ГДР да посетят Западна Германия и Западен Берлин. Семейства и приятели, разделени с години се срещат в този паметен момент, а събарянето на стената (което продължава няколко години след това всъщност) дава началото на обединението на Европа, както и на промените у нас, в България. С времето се правят десетки филми и песни за това, че никой и нищо не може да спре желанието на един народ да се обедини. Поздравяваме ви с една много известна такава песен:

 Днес са запазени няколко парчета от стената:

  • Най-голямата галерия под открито небе в света (East Side Gallery), както и най-дългото парче от стената (1316 м) се намират на Mühlenstraße. Стената е изрисувана с графити, така че ако сте фенове на уличното изкуство, слезте близо до станция Warschauer Straße (U1, S5, S7, S75, RE7, RB14, Bus: 347, M10, N1).
  • Мемориалът на Берлинската стена със запазена наблюдателна кула се намира на NordBahnhof, наблизо е и Природонаучният музей на Берлин. NordBahnhof (S1, S2, S25, Tram: M10, Bus: 245, 247)
  • Парче от Берлинската стена има и в градинката пред НДК в София. Знаехте ли това?
  • Около 100 метра от стената можете да видите и на мястото, което „сме достигнали“ в нашия виртуален разказ – Niederkirchnerstraße. Тук, до стената е създаден цял туристически информационен комплекс, за който ще разкажем малко по-подробно.

Топография на терора (Topographie des Terrors)

top3Между станциите Potsdamer Platz и Kochstraße, непосредствено до запазените стотина метра парче стена се намира документационният център „Топография на терора”, разположен на цели 4,5 хектара. На това място се е намирала централата на тайната държавна полиция Гестапо и ръководството на военното крило на национал-социалистите – Ес Ес, т.е. терористичният апарат на Третия райх. От вътрешната страна на стената има открита галерия, която подробно показва какво се случва между 1933 и 1945 г. и дава информация за системата, която бележи най-мрачните дни от историята на Германия и жестокостта на нацисткия режим.

top2Самият Андреас Нахама, директорът на „Топография на терора” също казва: „Всеки, който идва тук, трябва да се държи адекватно, не е нужно да свежда глава. Това не е мемориален комплекс, а информационен център.“

top4Цели 23 години са били необходими за откриването на центъра, поради дълги дебати за адекватното и точно, професионално представяне на останките от Третия райх. Сега вече мястото, където някога са работили виновниците за най-голямата катастрофа на XX век, вече е на ваше разположение, при това напълно безплатно.

top1Дори повърхностно разглеждане на изложбата около стената и вътрешната част на центъра отнемат 3-4 часа, но забележителността е от „задължителните“, така че си предвидете време за това.

Потсдамер плац

800px-PotsdamerPlatz_Vogelperspektive_2004_1Снимка: Michael J. Zirbes

Ако обичате стомана, стъкло, високи и блестящи небостъргачи и панорамните кафе-барове, Потсдамер Плац е вашето място. Още през 1920 г. от тук ежедневно са минавали над 20 000 автомобила, 100 000 души, неизвестен брой файтони и велосипеди. Едни от първите светофари в Европа са поставени именно на Потсдамер Плац през 1924 г. и до ден днешен там има тяхна реплика. Говорейки за светофари, лесно може да се ориентирате в коя част на Берлин сте именно по светофарите (зеленото човече от светофара на Източен Берлин затова е и символ, който ще видите върху някои сувенири):

berlinwalksignals

Можете да се качите на повечето небостъргачи, но имайки предвид съотношението между гледка и цени, по-добре изберете ТВ кула, както вече споменахме. Препоръчваме да отдъхнете под стъкления „цирков купол“ на Sony Center.  Potsdamer Platz (U2, S1, S2, S25, RE3, RE4, RE5, Bus: 200, M41, M48, M85, N2)

Ако се пуснете по Потсдамерщрасе, в близост има няколко интересни обекта, които заслужават вниманието ви:

bluemengroup

  • Берлинската художествена галерия (Berliner Gemäldegalerie) е една от най-големите в света и често е сравнявана с Лувъра в Париж и Ермитажа в Санкт Петербург.
  • BlueMax Theatre – ако сте фен на Blue Man Group като нас, няма да пропуснете това 105-минутно шоу без прекъсване. Петър проспа първия си билет и му се наложи да си взима втори път, но това е една друга, много тъжна тема, при цена на билета между 60 и 80 EUR. Все пак, шоуто си струва, стига да си падате по подобни неща.
  • Берлинската филхармония – за феновете на този вид музика, тук е мястото където се случват подобни събития.
  • Музеят на музикалните инструменти – поредният музей, който трябва да посетите, особено ако обичате музикалните инструменти – цената е само 4 EUR.

От Потсдамер Плац ви предлагаме да се насочите на север към Бранденбургската врата. Може би ще ви впечатли футуристичната сграда на

Научният център Ото Бок

Скрита забележителност, която сме си набелязали за следващия път. Всъщност това е офисът на Otto Bock Healthcare – компания, която се занимава със здравеопазване и е известна най-вече с протезите си, контролирани от нервните импулси на мозъка.

ottobock

Напълно безплатно можете да разгледате основни принципи на биониката и биомеханиката… Хвърлете един поглед на сайта, а ние продължаваме към…

Мемориалът на Холокоста

memorialСамо на метри от Бранденбургската врата се издигат 2711 бетонни паралелепипеда, разположени на обща площ от 19 000 кв. метра – мемориал на убитите в Европа евреи. Преди да се окажете сред блоковете, те не изглеждат високи (най-ниските са 20 cm), но влизайки все по-навътре и по-навътре, скоро те ще станат по-високи от вас, а в средата височината им достига цели 4,80 m. Цялата тази композиция е хем подредена, хем объркваща: когато си вътре, атмосферата става сива и неприятна, а разминавайки се с другите туристи, изскочили изневиделица зад някой блок, започваш да очакваш опасността от всеки ъгъл, а бетонните блокове започват все повече приличат на гробове… Просто, гениално и въздействащо! Именно това е идеята на архитекта Питър Айзенман. Ebertstraße (Bus: M85)

memorial2Вместо финал

Вярвате или не, нашият пътепис е към своя край. Писахме го по-дългото, отколкото бяхме в Берлин. И въпреки това не можахме да ви разкажем за Музея на технологиите и за огромното световно изложение на потребителска електроника IFA. Нямаше време да видим затвореното летище-музей Tempelhof, нито колекцията от класически автомобили… За околностите на Берлин да не говорим.

И все пак, написахме доста и ако сте решили да ходите в немската столица, вече знаете какво да видите.

znakБерлин е уникален град. Току-що възкръснал, той търси своята идентичност и се променя с изключителна скорост. Има си своя строга, работохолишка, забързана, типично немска атмосфера. Има вандалски графити и улично изкуство. Има болка и спомени. Но има зеленина, туристи и бъдеще. Без значение дали сте възрастен историк, носещ очила с дебели рогови рамки или хипстър, който обича музикалните фестивали, посетете Берлин. Струва си!