Антитехнологично


Warning: sizeof(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/kogadavz/public_html/peter.and/wp-content/plugins/ad-injection/ad-injection.php on line 824

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/kogadavz/public_html/peter.and/wp-content/plugins/ad-injection/ad-injection.php on line 831
Здравейте и добре дошли! Блогът ни е номиниран за Bulgarian Travel Awards. Ако ви харесва това, което вече над 13 години пишем, подкрепете ни и гласувайте за нас.




Благодарим Ви предварително!
Напоследък все по-рядко ми се случва да пътувам с влак. Не се оплаквам – „официалната“ статистика сочи, че през последните 10 години съм „обиколил земята по екватора с влак“ два пъти. По време на непрестанните ми пътувания из България (и особено Русе-Пловдив) станах свидетел на какви ли не истории, имах какви ли не преживявания, срещнах какви ли не хора… И сега имам много влакови истории за разказване (като тази например), но за тях ще пиша друг път.
Когато пътуваш няколко часа с БДЖ, просто няма начин да не се отегчиш от невероятната скорост, която развиват родните ни влакове… Рано или късно ще ви доскучее и вариантът е да гледате часовника, да цъкате с език и да нервничите или… да заговорите спътниците си с фраза тип „За къде пътувате?“ или „Аууу! Много готин сак…“

След това се оказва, че имаме общ познат в с. Комунаре, бащите ни са пчелари или всички в купето сме луди фенове на „Костенурките нинджа“ и пътуването минава по-леко… А пък ако случайно някой извади плодове или пък намерим китара, направо не ти се слиза от влака накрая…

Поне така беше за мен преди три-четири години. Днес освен любимата преса, всички имат MP3-плейъри, телефони с хипер много игри, лаптопи… И макар да съм фен на „Костенурките…“, тъпо ми е как се затваряме в черупките си и технологиите, които уж помагат да общуваме по-лесно стават причина за това да се изолираме от останалите…
Не говоря за случая „имам да уча за изпит и ми е нужна концентрация“. Годините във влака са ме научили почти безпогрешно да разпознавам кога на даден пътник му е скучно и кога има нужда от уединение… а ако се загледате внимателно, мисля си, че не е толкова трудно да се разбере.

Затова, Блогът на Петър Събев препоръчва: ако сте на дълго пътуване, скучаете и виждате, че и около вас скучаят, заговорете спътниците си! Иначе повече или по-малко заприличваме на младежа, който спрял красива дама и й казал:
– Прощавайте, имате ли ICQ?
– Не.
– Ееех, жалко. Така ми се искаше да се запознаем…