Телефонът ми звъни. На дисплея се изписва непознат номер, започващ с +358… (Финландия).
– Ало? – казвам най-международната дума на света.
Докато се събудя и разбера какво става, женски глас ми обяснява на чист английски нещо подобно:
– Здравей, аз съм Туули от Финландия. Ползвам Couchsurfing и пътувам от Белград към Истанбул. Домакинът ми обаче не отговаря и се чудех дали ти не можеш да ми бъдеш домакин тази вечер…
Хмм… Ами, мога… Защо пък не? А и кой нормален български мъж би отказал дългокрака, руса и синеока финландка да му дойде на гости?!
София, 20 ч. вечерта.
Студентски град, ресторант „Боримечката“… (нещо общо с ника ми?)
„Светът е кръчма. Да седнем на една маса.“
Е, на масата седят актриса от САЩ, програмист от България, продавач на гуми от Нова Зеландия и еколог от Финландия… обединява ни едно нещо – Couchsurfing.com.
Всъщност…
Отдавна се каня да разкажа за този сайт… Просто обичам да разказвам за нещо, когато имам някакъв опит с него… И след като Туули (името й означава „вятър“ и в женски род, т.е. на български би звучало като Вятърка 🙂 ми гостува, реших, че е крайно време да ви светна по въпроса… Даже може да сте забелязали, че отдясно, където пише „Ще ме намерите и тук“ има връзка към Couchsurfing-профила ми. Научих за сайта от Мартин, след като писах за сайта „3 на 100“.
Идеята на сайта е да обедини хора, които пътуват с други хора, които могат да ги подслонят.
На пръв поглед може леко да ви заприлича на сайт за запознанства… Донякъде е така – както казва Тони, „няма кафета-мафета, направо си харесваш някого и отиваш да спиш у тях“, но не съвсем… Чрез Couchsurfing хем спестяваш пари, хем срещаш нови хора от цял свят, хем научаваш страшно интересни неща. Например за Финландия, за отглеждането на зеленчуци там, за някои местни обичаи, за дома на Дядо Коледа, за ортодоксалните църкви там, за дългото пътуване с влак… (аз не че не знам за последното, де, имам навъртяни над 80 000 км с БДЖ, но това е друга тема).
На втори поглед, всичко това ще ви се стори много опасно – да подслониш непознат в дома си… или да отидеш да спиш у непознат. Ами нали може да е сериен убиец, обирджия и изнасилвач?! Сайтът предлага няколко възможности за проверка на самоличността, но в крайна сметка никога не можеш да бъдеш сигурен… и точно в това е тръпката. Стига да сте решили, че е по-добре да умреш без да се страхуваш, отколкото да прекараш цял живот в страх…
Накратко, Couchsurfing не е за всеки… Трябва да си малко луд, много любознателен, да се чувстваш селянин на света (нали светът е едно голямо село, никой не казва, че е голям град) и най-важното – да си готов да приемаш хората такива, каквито са. А хората в Couchsurfing са страхотни, а сайтът е изпипан добре в много отношения. Затова силно, ама много силно ви препоръчвам да се присъедините към общността…