Литературен анализ чрез облак от думи в българската поезия

Не съм филолог, нито специалист по анализ на стихово-строфична организация в мерена реч (това специално го написах, за да ви покажа от какви фрази се изприщвам). Аз съм ИТ специалист и се опитвам да взема данни и да ги използвам като информация… Обичам сложна и много информация да се вижда по прост и лесен начин. Обичам и българската поезия. Реших да направя един анализ на някои от популярните ни поети (избрах си седем), вкарвайки сериозно количество техни текстове и съответно получавайки т. нар. „облак от думи“. Въпросната „мозайка“, ако за първи път чувате за подобно нещо, представлява списък с най-често използваните думи, като големината и честотата им на използване са свързани правопропорционално. Звучи сложно, но с Wordle това става много лесно… И понеже не съм по дългите обяснения, ето какво се получи като цяло (премахнах ръчно някои от най-популярните български думи, за да се открои стила на съответния поет):

Иван Вазов

VazovОбобщаващ цитат от поезията му:

„Народът падна за една свобода,

защото тя бе всичко:

сън, смърт, път, борба, кръв, срам!

И в тез гърди вековна слава, братя, вам.“

Христо Ботев

Botev

Обобщаващ цитат от поезията му:

„Боже, туй сърце, тоз глас,

таз душа, тез братя плачат,

а ний в чужбина сиромаси,

за народа песни пеем“

Пейо Яворов

YavorovОбобщаващ цитат от поезията му:

„Ето – звездица горяща беше

слънце в моите копнежи,

като яребица над земята

сенчицата на сокола грешник“

Никола Вапцаров

VapcarovОбобщаващ цитат от поезията му:

„Един живот като миг от песен,

която обичам – кръв в сърцето,

завод на земята, очите в небето

и ръка към Нея.“

Атанас Далчев

DalchevОбобщаващ цитат от поезията му:

„Тръгвам. С дъждобран от сребро

мойта бяла сестра на своето братче

сякаш вече всички черни листа прилепи…“

Евтим Евтимов

EvtimEvtimovОбобщаващ цитат от поезията му:

„Мария. Ах! Една любов,

когато няма вино.

През две сърца и две очи,

една жена в душата има име.“

Елисавета Багряна

BagrianaОбобщаващ цитат от поезията ѝ:

„Тъй много сякаш бях с очите чисти

и с устни, пролетни и слети…

И сякаш няма никой вечер вън, а над лехите

ме грабна въздухът и неусетно ме измести.“

В заключение, дали пък тези облаци от думи не са добър инструмент, с който човек по-лесно да се докосне до стила на даден поет или писател? Виждайки една такава графика, лично на мен творчеството на един поет ми става далеч по-ясно спрямо сложни понятия като „полагането на трансцендентни центрове вътре в Аза“ (примерно), с които ни мъчеха в училище…

In Memoriam – три години без дядо Жоро

Днес стават три години, откакто дядо Жоро почина. Тези, които го познават, знаят колко весел, жизнерадостен и работлив човек беше…

Дядо пееше много хубаво – имаше силен глас, бил е запевчик в конните войски, та и до края на дните му бе останал навик както стои и да викне, та запее… А викне ли в единия край на селото, чуваше се в другия. Обичаше животните, растенията, гъбите (ех, колко добре познаваше гъбите) и земята… И днес ако тръгнете по пътищата около с. Просторно, Разградско, можете „да си наквасите устата“, както казваше той с вкусни овошки, облагородени навремето от него – ей така, както си кара магарето с каруцата, па вземе, спре, извади ножа, закачен на колана му („Какъв капанец си без нож“, казваше) и вземе, та направи присадка.

Дядо цял живот е живял на село и винаги е бил щастлив от това – дори се шегуваше с нас, „гражданята“, че не можем да различим сврака от сойка… И не му дремеше, че почти винаги дочените му панталони са изцапани с кал. С годините ръцете му бяха толкова загрубели, че береше коприва с голи ръце. Със същите тези ръце садеше най-вкусните домати, пипер, патладжан, дини, пъпеши, моркови…

Много обичаше народна музика. Стане сутринта, па си пусне „Чакърдъчката“ (Николина Чакърдъкова), тропне едно хорце сам, вкара една ракийка за отскок (че „жаба на сухо кряка ли“) и денят му потръгва…

Дядо почина от рак на белите дробове, защото пушеше много. След една година го последва и синът му, вуйчо ми, със същата диагноза – той също беше страстен пушач. Изгубих двама близки хора, но песните им са още живи… Затова реших да споделя с вас една песен, която към този момент не можете да намерите на друго място в Интернет…

Народна песен, която дядо ми много често пееше или просто си подсвиркваше, докато работеше в градината – понякога имам чувството, че щом пристигна на село, пак ще я дочуя отнякъде. Ето я и нея, любителски запис от златната им сватба с баба през 2006 г.:

Люби ме, любе, люби ме
цели ми девет години.
Ако ме, любе, напуснеш,
кьораво, любе да ходиш.

Кьораво любе да ходиш,
бели довари да пипаш,
бели довари да пипаш,
за мене, любе, да питаш.

Три годин’ болен да лежиш,
девет постелки да скъсаш,
а на десетата
със сламка да се подпираш.

В гърне със стълба да слизаш
и там да ти е дълбоко,
през пръсти да се провираш
и там да ти е широко.

Казвам ти, любе, казвам ти
и пак ти, любе, повтарям –
ако ме, любе, напуснеш
три годин’ болен да лежиш.

Почивай в мир, дядо!

За референдума…

Nuclear_power_plant.svgНе обичам да пиша по политически теми, но вярвам, че всеки трябва да прочете това, което TAfricanski е написал по повод референдума… Ако не на 100, то поне на 95% съм съгласен с него: