Снимка: special_kНе, че съм някакъв ревностен християнин… Всъщност, рядко постя, чревоугоднича, прелюбодействам, пък и лъжа понякога… Накратко – грешник съм.
Въпреки това, понякога влизам в църквата да си запаля свещ. Първо, за здраве и заради добрата традиция. Второ, защото поне за две минути оставам сам със себе си и пламъка на свещта – чудесно време да помислиш какво си направил, къде си сбъркал, какво ти предстои… Чудесно време да се помолиш за вяра и сили да продължиш напред, въпреки трудностите.
Напоследък обаче вярата ми буквално се стопи, главно заради няколко посещения на църквите покрай нашето Черноморие… Ще ви разкажа три случки…
15.08.2006 г., Варна (Голяма Богородица)
Седем вечерта е… Всъщност, още няма седем. Цялото семейство решаваме да си запалим по свещ преди да тръгнем на път в иначе красивата катедрала на центъра. На вратата обаче ни посреща сърдит свещеник и ни я затваря под носа!
– Затворена е църквата, не ме интересува!
– Как така е затворена в седем вечерта? И то на празник като днешния?
– Вижте какво, когато църквите станат дискотеки, ще си влизате в тях когато искате!
11.04.2007 г., Св. св. Константин и Елена, обл. Варна
Решаваме да влезем в местния манастир… В началото съм приятно впечатлен – чува се църковен хор, пее акапелно и на няколко гласа (обожавам). Уви, оказва се, че звукът идва от стереоуредба, а CD-то с песните можете да си купите от двора на църквата срещу 15… Сигурно се чудите 15 какво… Ами всички цени са от типа „15“ – за българите лева, за чужденците – евро…
Принципно съм свикнал в църквите или да е забранено снимането, заради тайнствата на религията, или да е разрешено за всички. Тук обаче на ясна латиница е написано:
FOTOAPARAT – 10
VIDEO – 20
Но това е нищо… Случвало ли ви се е да застанете пред олтара и да се молите пред икона с поставен на нея зелен етикет с цена?!!! Така поне човек може да избере да се моли пред по-скъпите икони, явно са тунинговани нещо и имат по-голям power…
15.07.2007 г. Поморие
Влизате в манастира… Покрай красивите градинки са паркирали автомобили със софийски, пловдивски и бургаски регистрации… На задното стъкло е прострян последния „Playboy“… А пред иконата на Св. Георги има простир с още мокър бял чаршаф и червено женско бельо…
Край.
Е, кажете ми…
Как да наричам тези, които допускат това да се случи?
Как да гледам в очите човек, продаващ църковни земи на дебеловрати мутри?
Как да наричам „свещеници“ хора, които поставят зелени етикети с цени на иконите пред олтара?
Как да целувам ръка, която се нарича „богоизбрана“ само за да извлече лични облаги??!
КАК?!
И каквото би им потрябвало, било телци, овни, или агнета, за всеизгарянията на небесния Бог, тоже жито, сол, вино, или дървено масло,
според искането на свещениците, които са в Ерусалим, нека им се дават всеки ден непременно, за да принасят благоуханни жертви на небесния Бог, и да се молят за живота на царя и на синовете му. Издавам още и указ, щото на всеки, който би изменил тая заповед, по тая причина, да се изкърти греда от къщата му та да се изправи, и той да се обеси на нея, и къщата му да стане на бунище.Ездра 6:9-11
Извинявайте, овце божии, ама аз се чувствам мислещ човек, а не овца… И на мен такива пастири не ми трябват, дето само да ме стрижат и доят…
Имам тягостното чувство, че цитираното не е Божието слово, а по-скоро поредната измишльотина на някой „черноморски свещеник“, макар и отпреди 2000 г… Не мислите ли?