София в сравнение с големите градове по света

Няколко наши читатели (и особено колегата ми Мартин) поискаха да сравня София с големите градове по света. Както вече казах, използвам оцветяване на слоевете в Gооglе Мaps (чрез API), за да обособя силуетите на града:

  var stylez = [
      { featureType: „landscape“, stylers: [ { visibility: „off“ } ] },{ featureType: „landscape.natural“, stylers: [ { visibility: „off“ } ] },{ featureType: „landscape.man_made“, stylers: [ { hue: „#0000ff“ }, { gamma: 1.65 }, { saturation: 95 }, { lightness: -54 }, { visibility: „on“ } ] },{ featureType: „road“, stylers: [ { hue: „#0000ff“ }, { gamma: 1.65 }, { saturation: 95 }, { lightness: -54 }, { visibility: „off“ } ] },{ featureType: „poi“, stylers: [ { visibility: „off“ } ] },{ featureType: „water“, stylers: [ { visibility: „off“ } ] },{ featureType: „administrative“, stylers: [ { visibility: „off“ } ] },{ }
      ]

Ето едно сравнение на София с Лондон, Париж, Берлин, Осло, Будапеща (само на мен ли ми изглежда голяма?), Рим (само на мен ли ми изглежда малък?), Белград, Прага, Букурещ и Атина:


За един от най-големите градове в света обаче си е нужен друг мащаб (включен е и Лонг Айлънд, защото е трудно да се разграничи къде свършва Ню Йорк – специални благодарности на Петър Енчев за корекцията):

Щеше ми се да сравня столицата ни и с други големи градове като Шанхай, Мумбай, Буенос Айрес, Москва, Карачи, Делхи, Сао Паоло, Мексико Сити, Торонто, Истанбул, Токио, Пекин и Кайро, но Google Maps още няма структурирани слоеве в тези градове и да ви покажа сравнението нагледно не е лесна работа, така че го оставяме за след няколко години.

Между другото, Google тръгва по българските улици, така че очаквайте Street View скоро да е налично и в България.



Реклама:

Booking.com

Лично мнение за Косово

– Честита ти независимост на Косово! – казва една позната.
– Честита?!?!?!
Рядко пиша за политика в блога си, но в случая имам ясна позиция и смятам да я споделя с вас. За да ви обясня как аз разбирам нещата, ще ви го кажа така:
В Кърджалийско и Лудогорието има доста турци. На много места те са повече от българите… Представете си, че един ден решат да кажат: „Ние сме повече, ще изгоним българите от тук и ще си основем нова държава „Турцосово“ на територията на Разград, Шумен, Търговище и Кърджали. Гонят българите, горят къщи, чупят и се оплакват на ООН и САЩ „дайте ни независимост“.
И изведнъж България изглежда така:

„Лъвчето“ става куцо, кьораво и сакато… И точно куцо, кьораво и сакато признава независимостта на Турцосово и започваме да се придвижваме до и от Варна с виза… или поне да катерим Балкана, вместо да ползваме магистралата. Цените на жилищата и храната скачат, тъй като всички българи от тези области са принудени да емигрират в съседните области. Губим голяма част от житницата на България. За културното наследство няма смисъл да говорим… Как ви звучи този сценарий?
Е, за мен това, което се случва в западната ни съседка е доста подобно. И си мисля, че е недопустимо да признаваме независимостта на Косово, при условие че така пренебрегваме суверенитета на Сърбия. И ако го направим, не само ще отнесем звучните псувни на комшиите ни, а „плавите“ ще имат и пълно основание сериозно да ни се сърдят.
Лично за мен вариантът с автономна област (както е при Войводина, например) е най-приемлив… Но Косово определено е част от Сърбия – и трябва да си остане такава! Ето защо смятам, че България трябва да подкрепи Белград в този труден за Сърбия момент. Мисля и че е крайно време веднъж и българите да имат ясно изразена политическа позиция, с която биха могли да повлияят на Европейския съюз, а не обратното – да се моткат и да чакат какво ще им кажат „батковците и каките“ от големите западноевропейски държави, които са доста по-далеч от реалната преценка за ситуацията на Балканите…
Нека подчертая и следното: Мнението ми по никакъв начин не изразява дискриминация или негативно отношение към определен етнос, нито пък цели създаването на какъвто и да било демографски конфликт. Приемам обаче всякакви съгласия и несъгласия в коментар.

Couchsurfing…

София, 6 ч. сутринта.

 

Телефонът ми звъни. На дисплея се изписва непознат номер, започващ с +358… (Финландия).
– Ало? – казвам най-международната дума на света.
Докато се събудя и разбера какво става, женски глас ми обяснява на чист английски нещо подобно:
– Здравей, аз съм Туули от Финландия. Ползвам Couchsurfing и пътувам от Белград към Истанбул. Домакинът ми обаче не отговаря и се чудех дали ти не можеш да ми бъдеш домакин тази вечер…
Хмм… Ами, мога… Защо пък не? А и кой нормален български мъж би отказал дългокрака, руса и синеока финландка да му дойде на гости?!

 

София, 20 ч. вечерта.

 

Студентски град, ресторант „Боримечката“… (нещо общо с ника ми?)
„Светът е кръчма. Да седнем на една маса.“
Е, на масата седят актриса от САЩ, програмист от България, продавач на гуми от Нова Зеландия и еколог от Финландия… обединява ни едно нещо – Couchsurfing.com.

 

Всъщност…

 

Отдавна се каня да разкажа за този сайт… Просто обичам да разказвам за нещо, когато имам някакъв опит с него… И след като Туули (името й означава „вятър“ и в женски род, т.е. на български би звучало като Вятърка 🙂 ми гостува, реших, че е крайно време да ви светна по въпроса… Даже може да сте забелязали, че отдясно, където пише „Ще ме намерите и тук“ има връзка към Couchsurfing-профила ми. Научих за сайта от Мартин, след като писах за сайта „3 на 100“.
Идеята на сайта е да обедини хора, които пътуват с други хора, които могат да ги подслонят.
На пръв поглед може леко да ви заприлича на сайт за запознанства… Донякъде е така – както казва Тони, „няма кафета-мафета, направо си харесваш някого и отиваш да спиш у тях“, но не съвсем… Чрез Couchsurfing хем спестяваш пари, хем срещаш нови хора от цял свят, хем научаваш страшно интересни неща. Например за Финландия, за отглеждането на зеленчуци там, за някои местни обичаи, за дома на Дядо Коледа, за ортодоксалните църкви там, за дългото пътуване с влак… (аз не че не знам за последното, де, имам навъртяни над 80 000 км с БДЖ, но това е друга тема).
На втори поглед, всичко това ще ви се стори много опасно – да подслониш непознат в дома си… или да отидеш да спиш у непознат. Ами нали може да е сериен убиец, обирджия и изнасилвач?! Сайтът предлага няколко възможности за проверка на самоличността, но в крайна сметка никога не можеш да бъдеш сигурен… и точно в това е тръпката. Стига да сте решили, че е по-добре да умреш без да се страхуваш, отколкото да прекараш цял живот в страх…
Накратко, Couchsurfing не е за всеки… Трябва да си малко луд, много любознателен, да се чувстваш селянин на света (нали светът е едно голямо село, никой не казва, че е голям град) и най-важното – да си готов да приемаш хората такива, каквито са. А хората в Couchsurfing са страхотни, а сайтът е изпипан добре в много отношения. Затова силно, ама много силно ви препоръчвам да се присъедините към общността…