Оцветители и консерванти

Днес попаднах на блога на HeYJIoBuMa и изрових един пост, съдържащ доста подробно описание на оцветители и консерванти… Може да се окаже и доста полезно, ако имате време да преглеждате опаковките на отделните храни и козметични продукти. Аз нямам…

Трамвай

Пътувам в трамвая и наблюдавам хората около мен. Ако човек се вгледа внимателно, може да види толкова много неща…
Жена на средна възраст се е взряла в нищото през прозореца и се опитва да се задържи права, тъй като няма как да се хване за дръжката – ръцете й са опънати от тежки найлонови пликове с покупки. Жега е и по торбичките под очите й се стича пот. Звъни мобилният й телефон и с много усилия успява да намери свободен крайник, с който да отговори… явно е мъжът й, но който и да е, усеща се, че й вдига страхотен скандал за нещо… Не знам колко силно трябва да крещиш, за да се чуеш през мобилен телефон от два метра в движещ се трамвай… Жената приключва разговора и освен пот, по лицето й се стичат и сълзи…
Качват се две момичета. Възраст: 12-13 години. Тихичко прокрадват поглед към един от връстниците си в далечната част на трамвая, побутват се една друга и тихичко се кикотят.
Връстникът им едва ли ги забелязва, но точно в този момент става и отстъпва мястото си на възрастна жена, цялата облечена в черно, с черна забрадка, черна лентичка, закачена с топлийка и два ужасно жълти слънчогледа на фона на всичко това…
Трамваят отново спира и се качва още един човек, облечен в черно. Той е доста по-млад, но не знам колко точно. Виждам само гърба му: едра фигура, дълга коса и надпис „Iron Maiden“ на гърба му. С него се качва и русо момиче с миловидна физиономия и го гледа наполовина дяволито, наполовина глуповато. Хващат се за ръце и се скриват в ъгъла, доколкото е възможно човек да се скрие в трамвай… жегата е ужасна, човек ако има как, ще си смъкне и кожата, но те се притискат силно един към друг и започват да се целуват.
Отмествам погледа си леко встрани и виждам, че не само аз наблюдавам целуващата се двойка. Един много симпатичен дядо (приличащ на Антъни Хопкинс) гледа как младите до него се целуват и им се усмихва… Замисля се за миг и бавно вдига ръка към лицето си, защото очите му се навлажняват.
Някъде зад мен звъни мобилен телефон, а сигналът му е на… „Сигнал“:
Между ад или рай
влакът просто продължава
и всяка спирка е една любов –
ще вървим ли докрай
още колкото остава:
единствен миг или един живот…