Пиле – лютика по бренишки

lituka

Някои гозби са така вкусни, че завръщайки се у дома, те са последното парченце от пъзела, за да се нареди пълната картина от нюанси и усещания, наредени по лавиците на семейния уют.

Имахме вчера щастието да дойдем с децата на гости на моите родители, в Пловдив. Посрещнаха ни с много обич и… един чушкопек. Татко бе решил да ни гощават с ястие от неговия роден край – село Бреница (област Плевен). Пиле-лютика e типична гозба в Северозападна България. Баба я правеше превъзходно – с домашно пиле, зеленчуци от градината, на старата печка на дърва. Помня добре този вкус – баланс от крехко пиле и печени червени чушки с чесън.

great

За целта ни трябват около 25 пресни чушки. Може и повече. За тази рецепта се ръководете от думите на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“. Разбира се, може да замените зеленчуците с такива от буркан или консерва, но  вкусът не е същият.
Какви есенни цветове само! И какъв аромат…

Изчистихме чушките от дръжните и семената. Изпекохме на чушкопек, обелихме ги и нарязохме на ивици. Приготвянето на храна за нас е удовоствие и разтоварване, затова се постарахме да не остане дори семенце от чушка вътре.

Необходимите продукти за Пиле-лютика са:

25 пресни червени чушки (минимум)
1,5 кг. цяло пиле или пилешко месо (разфасовано)
2-3 настъртани домата
2 глави лук
5-6 скелидки чесън
150 мл. олио
сол на вкус

3 in 1 -2

В дълбок тиган загряваме около 150 мл. олио и след като загрее добре добавяме нарязан на ситно лук. Позлатее ли леко лукът, добавяме  пилешкото месо на порции или, както е в нашия случай, около 10 долни бутчета от пиле.
Оставяме под капак пилето с лука, за около 20 мин., като обръщаме пилешките бутчета след 10-тата минута. Омекне ли пилето, добавяме 2 пресни настъргани домата /може само доматен сок/, нарязаните на ивици чушки и посоляваме.
Пресипваме цялата тази смес в тава за печене и поставяме в предварително загрята фурна.

3 in 1

Пече се около 1 час и 15 мин. на 210°. Изважда се, добавя се смления чесън, разбърква се добре, като се обръщат бутчетата. Връща се обратно във фурната за около 15-20 мин. и ястието е готово.

after1

Опитвали ли сте това типично българско ястие? А приготвяте ли си го връщи?
Оставете вашето мнение и въпроси в коментар след поста.

И да не забравя – яде се се с ръкавици, за да не си изядете пръстите!

За ИКЕА, летящите килимчета и младите меринджейки…

ikeaНеделя. Късен следобед, почва да се стъмва… Родителите ми са ми на гости и отиваме в ИКЕА, любимия ни магазин… Купуваме куп дреболии, майка ми си харесва един кафяв килим (ÅDUM, както разбрахме по-късно). Поглеждаме цената – 59,90 лв. „Супер!“, казваме си и взимаме 2 броя…
Стигаме до касата, цъкаме всичко, баща ми държи да плати той, плащаме, като ползваме отстъпка 30 лв. с карта IKEA Family, тръгваме и баща ми казва:
– Абе малко много ми се струва 269 лв…
– Как? – поглеждам цената на килимите – 119 лв./брой. Тъпо, няма как, ще връщаме.
Отивам на „Обслужване на клиенти“:
– Добър ден. Искам да върна тези килими, защото на етикетите Ви пише 59 лв., а на касата ги таксуваха 119 лв.
– Как така? Елате да видим…
Отиваме. Ама не през касите, а през втория етаж, т.е. обикаляме целият магазин от входа, за да стигнем до сектора с килимите. Гледаме етикет „59,90 ↓“, като стрелката сочи надолу към кашона, от който взехме килимите…
– Да, ама етикетът не е за тази стока, ето за тези килими са – държи ми се надменно момиченцето от „Обслужване на клиенти“ и ми показва другите два кашона с килими, които са встрани от етикета „59,90 ↓“.
– Добре, де, ами защо на тази стока няма друга цена?
– Има! – казва ми още по-нагло тя и ми показва етикет, който е два метра встрани – Ами сравнявайте си артикулните номера!!!
– ЧЕСТНО?! Ще ми кажете аз да си сравнявам артикулните номера?
Мълчи.
– Ами слагайте етикетите си така, че да не се налага да го правя!
Мълчи.
– Сериозно, оправете си етикетите!
Мълчи.
– Много евтин номер е да сложиш скъп килим между два евтини и не прилича на ИКЕА.
Мълчи и гледа килимчетата, сякаш иска да се качи на някое от тях и да полети в далечни страни…
– Искам да ми върнете парите.
– Добре, елате на касата – а, можела да говори значи.
След като довършихме обиколката на IKEA за норматив, мацката взе бележката, която изглеждаше така и я преснима:
КИЛИМ 119,90
КИЛИМ 119,90

(други боклуци) към 60 лв.

ОБЩО: 299 лв.
ОТСТЪПКА карта IKEA FAMILY: 30 лв.
ПЛАТЕНО С КАРТА: 269 лв.
И друг път съм връщал стока в ИКЕА, един подпис и всичко е наред. Да, ама не и този път.
– Понеже сте платили с карта IKEA FAMILY, ще ви върна само част от парите в брой, а останалите ви се взимат от точки…
– Как така „част от парите“ за нещо, което съм купил преди 10 минути…
– Ами така… промоцията ни е пропорционална. – очевидно не е много по обясненията.
– Чакайте, слагате етикетите си на грешните места, най-нагло ми казвате да си сравнявам етикетите, а сега ми казвате и че ще ми върнете част от парите за нещо, което не ми трябва…
– Да, защото сте ползвали точки от картата и това Ви е един вид подарък от нас.
– Така… платил съм Ви 300 лв., от които искам да ми върнете 240 лв. (цената на двата килима), а от останалите покупки за 60 лв. съм платил 30 лв. в брой и 30 лв. с точки, кое не е ясно?
– Не мога…
– Ами извикайте някой, който може да го направи.
Вика дежурния мениджър. Не идва… Вика го пак… Пак не идва, заета била.
– Вижте, аз няма да Ви чакам цял час, времето ми е твърде ценно, за да си го губя с Вашите неразбории…
Идва. Дежурният мениджър е друго момиченце, два пъти по-русо и два пъти по-нагло…
Обяснявам ѝ ситуацията…
– От един час чакам да дойде някой, с който да се разберем за връщането на парите с Вашата служителка.
– Не е един час, вижте си часа от бележката – по-малко от 40 минути са?
REALLY?!!
– Супер! Стори ми се мааааалко повече. А Вие наистина ли сте мениджър, за да започвате разговора така.
– Наистина.
– Айде тогава ми върнете парите…
– Вие не разбирате ли, че сте купили тези килими за по-малко пари и за това Ви връщаме по-малко пари?
– Ами не. Щях да разбирам, ако бях ги купил за 60 лв., ама заради Вашите етикети се оказа, че цената е двойна… Вие сега откъде знаете, че именно килимите съм искал да купя с точки, а не нещо друго?
– Ами Вие всичко сте си купил с тези точки и затова сега се разпределят пропорционално.
– Добре, а ако Ви върна всички продукти, ще ми възстановите всички пари и точки, нали?
– Да.
– И след това, ако купя всички останали продукти без килимите, ще ползвам 30 лв. отстъпка върху останалите продукти и реално ще платя още 30 лв., нали?
– Да, можете.
– Е, тогава защо е нужно да правим всичко това, служителите да си играят да пренареждат върнатата стока, аз да изгубя още толкова време, за да намеря същите продукти и в крайна сметка да постигнем същото?
– Не, защото точките Ви ще се възстановят след седмица…
– Още по-„чудесно“…
– Вие си решавате дали да върнете продуктите или не – отговаря ми в режим „киборг“ младата меринджейка…
– А как ще ме компенсирате за времето, което си изгубих заради вас и проблемните ви етикети?
– Ами няма да Ви компенсираме – през зъби ми процежда меринджейката…
– Знаете ли, ще върна всичко и изобщо няма да се занимавам с Вас…
Така и направих. Върнах им всичко до последната салфетка…
ИКЕА, вчера изгубихте от мен минимум 60 лв. оборот. В дългосрочен план обаче изгубихте много повече. А бяхте любимият ми магазин.
Служителите Ви имат още много да учат, докато ИКЕА се превърне в IKEA.
Arga katter får rivet skinn.

UPDATE: След като споделих с маркетинг-мениджърa им неприятната ситуация, най-накрая получих отговор и отношение, каквото очаквам от мениджър на ИКЕА:

Здравейте, Петър,

съжалявам най-искрено за създалата се ситуация. От своя страна ще се постарая да отнеса вашия сигнал към ръководните служители, които са компетентни за изясняване на случая. Уверявам ви, че никой от моите колеги не е целял да ви остави с лошо впечатление, докато е изпълнявал рутинните процедури.

Благодаря ви, че се свързахте с мен!

Поздрави,

Йоана

UPDATE: Последва мейл с покана за среща:

Здравейте, Петър,

След като разгледахме случая, бих искала да ви попитам дали ще е възможно да отделите от личното си време, за да ни посетите утре сутринта в 10 ч.? Управителят на магазина Тео Муратидис би искал да се срещне с вас, за да споделите впечатленията си от обслужването в ИКЕА.

Предварително се извинявам за твърде краткия срок.

Поздрави,
Йоана

Уговорихме се Биляна да се срещне с г-н Тео Муратидис и така и стана. На срещата между двамата, изцяло на гръцки език (Биляна владее гръцки), г-н Муратидис обстойно изслуша Биляна и си записа всички важни детайли на случката. Извини се за огорчението, което сме понесли и за начина, по които са реагирали неговите подчинени. Дори предложи обезщетение, но не това бе нашата цел на срещата. Обеща да вземе предвид разговора ни за бъдещи вътрефирмени необходими действия, които ще последват, за да не се случва това отново.
Точно такова внимание и отношение очакваме от Главен мениджър на магазин от ранга на ИКЕА, а също така и от негови заместници, колеги и подчинени!

 

Карагьозовата къща в Копривщица – чудесно място за купон!

„Какво Вие мислите? Копривщица е била цели векове Република, без сенати и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерални от френската и сто пъти по-демократична от американската.. Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е десет месеца, гдето най-работните пътища са широки тамам две педи, гдето знайните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпял кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, на Луи Леже, и пр.и пр. – а такъв паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!”

– Захари Стоянов, из „Записки по българските въстания“

За първи път в Копривщица отидохме заради една изненада по случай Св. Валентин. Още тогава се влюбих в това прекрасно място, където българският дух се усеща навсякъде. Наскоро с колегите си направихме тиймбилдинг, който организирахме самосиндикално. Защо ли? Ами за последните пет години смених няколко фирми и годишният тиймбилдинг се провежда винаги по един и същ начин: скъпарски петзвезден хотел, суперлукс, всичко е осигурено… Но когато решиш да ударите по една бира за твоя сметка с някой колега, следва да се разделиш с 10-15 лв. А истината е, че супер лукс и супер купон са две различни неща!

И така, в края на миналата година се организирахме сами и за под 100 лв./човек изкарахме страхотно в „двузвезден хотел“, с много ядене и пиене… Всъщност „Карагьозовата къща“ наистина е „двузвезден хотел“, но кавичките слагам, защото никой от нас не го усети така… все едно бяхме на гости в къщата на някой приятел.

Карагьозовата къща е на два етажа, с различни по големина стаи, както и достатъчно голяма механа. Капацитетът е 15-тина души (ако става въпрос за двойки, може и повече, тъй като ние не се възползвахме от двойните легла), а ние сме си точно толкова, така че наехме цялата къща (330 лв./вечер за целия хотел към миналата година).

Доверихме се на собственика и той да подбере храната срещу определена сума пари и въобще, ама въобще не съжалихме – огромни порции, салати, шкембе-чорба, кифлички, домашно сирене и кашкавал… наистина уникално богато хапване на съвсем народни цени. А гвоздеят на програмата беше печено прасенце, с което всички се увековечихме. Това е една от сравнително културните снимки с прасето:

Собствениците са изключително сърдечни и мили хора, да не говорим колко безобразно вкусно готвят! Дребните детайли (отделна четка за зъби за всеки, кулинарни изненадки извън договореното за добре дошли и т. н.) също правят чудесно впечатление. А най-хубавото е, че ни оставиха да се забавляваме на воля и, вярвайте ми, получи се най-готиният тиймбилдинг досега… (имаме и подобаващо количество пиянски снимки, които обаче ще запазим за себе си).

 

 

 

 

 

 

 

Аз определено ще се възползвам отново от услугите им следващия път, когато се съберем по-голяма компания, а след такова добро изкарване, нямаше как да не ги похваля. Колкото до Копривщица, това е уникален град и мисля, че ви е нужен точно един уикенд от петък до неделя, за да го разгледате и да му се насладите (не пропускайте шестте музея!!!).

За финал, още няколко важни елемента:

  • Карагьозовата къща се намира в централната част на Копривщица (то там май всичко е център, всъщност), точно зад ресторант България;
  • Обзавеждането е в битов стил, като някои стаи са луксозно обзаведени с отделен санитарен възел, а други са спартанска двойка с шкафче между двете легла и тоалетна на етажа;
  • Паркинг няма, но ако сте свикнали със софийското паркиране, тесните калдъръмени улички няма да са ви проблем;
  • Спалните и механата са в отделни сгради (виж снимката горе), така че купонът на недостатъчно пияните не пречи на съня на достатъчно пияните…

Ето и единственият (засега) начин да получите повече информация за Карагьозовата къща: 0889 86 23 86, Кирил Киряков

И още нещо – отсега нататък ще слагаме и GPS координати за местата, за които считаме, че е важно да имате такива:

N42 38.496 E24 21.661

(42.6416,24.3611)

Виж в Google Maps