„Тилт“

Така и така сме го подкарали на съвременни български филми в киното, не мога да не разкажа и за „Тилт“… Няма смисъл да обяснявам подробно за трейлър, актьорски състав, история и т. н. Сайтът на филма получава моите адмирации: има цялата информация, която ви е нужна.

Ще се спра само на няколко неща:

За кого е „Тилт“?

„Тилт“ ще се хареса на всички, които са преживели бурните години на прехода, но е особено подходящ за хората от набор 1965-1975. Феновете на „Стъклен дом“ също ще се изкефят…

Кого ще видите?

Радина Кърджилова (Беки) определено е дръпнала много като актриса в сравнение с първите сцени в „Стъклен дом“. Да, има и гола сцена! 🙂 Явор Бахаров си е естествен както винаги и цепи мрака (то и брат му не му отстъпва в Love.NET, де), а и като цяло и при останалите млади актьори го няма онова типично преиграване, познато от ТВ сериалите. Или са се научили да стоят пред камера, или просто режисьор-продуцентът Виктор Чучков и снимачният екип са си свършили работата. Пак да кажа – мое лично мнение, с което може и да се съгласите, може и да не се… Колкото до по-възрастните, на Биляна всъщност най-много й хареса играта на Георги Стайков и наистина има защо.

Какво ще видите?

Много неща. Бой, е.ане и сръбска музика, както се казва… За мен най-ценното от филма е тоталното връщане към онова време, което всички сме забравили: масовото емигриране; видеокасетите, озвучени от един-единствен човек; скейтърите пред НДК, предлагащи я порно, я нещо по-незаконно; падането на Берлинската стена (леле, бил съм на 7 години); електронните игрички с ръчки и монети; жълтите регистрационни номера на Ладите и Москвичите; телевизорите без дистанционно…  вече съм говорил за тези неща в поста за ретро-чалгите

Разбира се, има и неща, които си остават непременени във времето. Сещам се за две такива: любовта и вагоните на БДЖ.

Иначе „Тилт“ е един от малкото филми, в които сюжетът се натоварва, ситуацията се усложнява и към края вече се чудите – добре, де, как ще свърши? Ами… в последните пет минути всичко си идва на мястото, макар че аз очаквах малко по-холивудски финал, но пък избраният завършек е отворен и много силен в същото време.

Между другото, Любен Дилов-син и в момента пише едноименна книга, в която можете и вие да се включите. На сайта има повече информация. А аз вече очаквам с нетърпение „Тилт 2″… и да дойде уикенда! 😉

Лична оценка: 8/10

Равносметка 2010

Ние продължаваме и през 2011 г.

Стана традиция – вече за пети път публикуваме равносметка за изминалата година в блога си… Ето ги и предишните четири:

А какво се случи през 2010 г.?

Народът го е казал – „Таз’ година булка, догодина – люлка!“. Разбрахме, че ще ставаме родители. Но ако си мислите, че това ни е накарало да се спрем – грешите!

Още през януари решихме да се разходим до Златоград и Ксанти и лично да изпробваме новия трансграничен път, въпреки острите планински завои, някои от които изучихме подробно чрез търсене на боа в храстите… (Биляна се навежда над храстите и започва да вика: „боа… боа…“). На връщане ни се случи нещо, което ни припомни, че хората невинаги са такива, каквито изглеждат. Вдъхновени от гръцките специалитети, написахме и статия как да си приготвите октопод.

Това, за което не сме писали е, че взехме решение да си купим апартамент и започнахме яко търсене. Така през деня обикаляхме по огледи, а вечер гледахме филми като „Шерлок Холмс“ и „Аватар“ и наблюдавахме как Вики расте в корема на мама.

След повече от 60 огледа, всъщност имаше само един апартамент, който харесахме и за който решихме, че е подходящ за нас и нашите (бъдещи) деца. В края на февруари, буквално за рождения ден на Биляна си купихме апартамент в „Белите брези“. Не е лош подарък за 25-ти рожден ден, нали?

Заедно с купуването на апартамента, уреждането на ипотечни и потребителски кредити, разправиите с нотариуси и т. н., започнахме и с планирането на бъдещите ремонти. Можем да създадем един отделен блог само за ремонти и все се каним да пишем за тези премеждия, но все не остава време.

Въпреки ремонтите, през март успяхме да идем заедно на концерт на Аявис (всъщност, посетихме два техни концерта тази година). Tогава написахме и култовия пост за българската чалга през отминалия век, който няколко месеца по-късно допълнихме с пост за 10 крадени чалги. Писахме и за Графа като момченце. Въобще едни мартенски музикални дни се получиха, но не като тези в Русе.

През април отдавна си бяхме планирали гостуване (и резервирали полет до Англия). Това, което не бяхме планирали беше да отидем до Единбург, като времето от идеята да идем до купуването на самолетните билети беше буквално 10 минути. Изкарахме си страхотно и ви разказахме и за хотелите във Великобритания, за видовете хотелски стаи, различните видове паунди, различните мерни единици и как да си поръчате пържола.

През май ремонтите наистина навлязоха в своя апогей. Не искаме да си спомняме на какво приличаше жилището, какво чукане, тракане, къртене и пробиване беше… Със сигурност Вики е получила едно висше за строителен инженер и поне три майсторски степени в различни браншове на строително-ремонтните работи още в корема на мама… Единствената ни утеха в този тежък период беше кашонът с лакомства от „Победа“ след като писахме един пост за бисквити „Анелия“. Ремонтите са и причината да имаме само 5 публикации през май.

През юни месец започна световното по футбол, което проследихме обстойно – с проблемите по БНТ, фланелките на отборите, временното класиране, саундтракът на световното и, разбира се, коментаторските бисери в груповата и финалната фаза на първенството. Не пропуснахме и графики, анкети, както и прогнозите на покойния октопод Пол. Междувременно, на ремонтите най-накрая взе да им се вижда краят, така че на 20 юни се преместихме в новото си жилище…

През юли се случи събитието на годината (а и на живота ни). На 10 юли 2010 г. Вики се роди!

През август вече се бяхме специализирали в сменянето на памперси, къпането, измислянето на различни методи за справяне с коликите (този пост стои в „чернови“ от месеци), пеене на приспивни песнички… Препоръчахме и ви някои книжки за родители. Много хора ни наплашиха, че е страшно да имаш малко бебе. Не е така! Не е лесно, но не е и страшно 🙂 Вече можем да го кажем от личен опит 🙂

Междувременно, успяхме да интервюираме известната актриса Анелия Луцинова, както и първи да ви съобщим за медалите на отбора по информатика.

Септември дойде с публикация номер 1000 в блога ни. Вики вече беше станала достатъчно голяма, за да се разходим при бабите и дядовците в Русе и Пловдив, така че навъртяхме доста километри и по този повод написахме поста коя кола излиза най-евтино. Уловихме и коментирахме няколко интересни момента – от бензиностанция „Лукойл“, от сладкарница „Неделя“, от дрегер пред пловдивско заведение, от конкуренцията на магазините в Русе… Дадохме ви и цели 10 причини да празнувате на 6-ти септември!

През октомври писахме по обществено значими теми като най-вкусното месо, майките-пушачки, издържливостта на старите телефони спрямо новите и ползването на лаптоп в тоалетната.

Дойде ноември – един разнообразен месец с разнообразни публикации. Писахме за шофирането в София, най-добрите зимни гуми, Coca-Cola Zero, издаването на задграничен паспорт на бебе и какъв цвят ще са очите на бъдещото ви дете. Прекалено късно разбрахме, че сме финалисти в един конкурс и можем да отидем в Доминиканската република.

През декември една британска компания предложи на Петър да оглави QA отдела на българския й офис, така че промените за 2010 г. при нас станаха още по-големи. Спазихме обещанието си да публикуваме календар с националните празници, почивни дни и кога е най-добре да си вземеш отпуск възможно най-скоро след официалното им обявяване. Разказахме ви няколко интересни истории – за една уникална операция, за коледните традиции по света, за това, че българите официално сме най-недоволните хора на планетата, за отсеченото вековно дърво за коледна елха в Пловдив и за 12 начина да различите истински диамант от фалшив.

Много неща не успяхме да свършим, да разкажем и да ви питаме през 2010 г. Дано успеем да го направим през новата година!

И дано тя е по-успешна, по-весела и по-добра за всички нас от предишната!

Честита Нова Година!

Защитен: Интервю с Анелия Луцинова

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу: