Ето защо ще се опитам да изкажа персонално мнение. Държа да отбележа, че никога не съм бил голям фен на групата и преди концерта знаех 2-3 техни песни от обща култура… Ето защо повтарям, че мнението ми е персонално и призовавам най-върлите фенове да не си засягат… много… Като цяло останах с много приятни впечатления от концерта. Всъщност „много приятни впечатления“ звучи прекалено бабешки, а това си беше здрав метъл, който разкърти отвсякъде! Още повече, че не бях идвал в Каварна почти година.
Започвам от самото начало:
Въпреки че за простотията пътувахме под звуците на мазна чалга, бойната ни групичка постепенно премина на по-хард неща и след табелата на Каварна, резултатът си беше от ясен по-ясен и си личеше добре на таблото на стадион „Калиакра“:
Снимка: про-РОКФотоапарат не съм се и опитвал да вкарвам, но пък за сметка на това реших да изпробвам новия си телефон. Всички снимки по-долу, в които не е упоменат автор са направени именно с него.
Та, за разказа… Скоро стадион „Калиакра“ се превърна в море от хора, като присъствието на братята румънци беше осезаемо.
Всъщност, компанията ни се състоеше общо взето от хората, които бяха на Митака.
Подгряваха две групи, за по около час, като първата изобщо не ми хареса – някакви руснаци (Sixth Sense), свирещи кръстоска между диско и казачок. Част от хората реагираха на музиката с любими песни от MP3-плейъра си:
Втората подгряваща група ми станаха любимци от първата си поява на сцената – група HOLYHELL.
Снимка: avtora.com
Фронтменът на групата всъщност е фронтуомън – Мария Бреон (Maria Breon). Като звучене HOLYHELL са нещо средно между Nightwish и Evanescence, само че с по-хард китари (ето и видео, за да си представите звученето). В началото мацката излезе с шлифер, следващата песен се появи без него, след това без ръкави и така се разголваше пред феновете все повече и повече. За съжаление, преди да се съблече напълно, пя в дует с Ерик Адамс и ни остави в ръцете на Manowar.
От сцената започнаха да хвърлят вода към публиката… Бяха хвърлили около 100 бутилки, но при толкова много ожаднели хора, това си е нищо. Направи ми приятно впечатление, че хората пийваха глътка-две и даваха на останалите. Естествено, пролича си и егоизмът на някои, но това е друга тема. „Връщайте празните бутилки“, някой се изкряска и празни пластмасови шишенца литнаха към сцената завчаска… За половин час над нас прелитаха ту пълни, ту празни шишета в посоки съответно от и към сцената, докато народът се поосвежи и с бурни аплодисменти и неистов рев посрещна Manowar така, както се посреща любим човек, който не ви е идвал на гости от 20 години.
Снимка: про-РОКПо-важното е, че имаше възможността да свири заедно с Manowar! Искам и аз да съм на сцената с любимите си бг-изпълнители, но това още не се е случвало в България… Както и да е…
Никога досега не ми се е налагало да стоя прав около 8 часа… Толкова време измина от влизането ни в стадиона до края на концерта. Ето защо когато хората се разотиваха, ние се тупнахме върху тревата и постояхме така около половин час, гледайки фойерверки, а след това и останалите по терена боклуци…
Така пропуснах дългоочаквания July morning, но пък June evening-а определено си струваше!