Уикенд във Венеция – кратък туристически пътеводител

Венеция! Един от най-романтичните градове в света, с 1500-годишна история и неповторима атмосфера; с красиви гондоли, минаващи под каменни мостове и малки, нелогични улички, в които дори и венецианските пощальони се губят…

През април тази година (един от най-подходящите моменти да се посети Венеция, между другото) и аз имах възможност да разгледам този невероятен град и накратко ще споделя ценна информация, която е добре всеки от вас да знае, преди да тръгне натам…

Транспорт

Най-вероятно ще пристигнете във Венеция чрез един от следните превози:

  • самолет – около Венеция има две летища: Марко Поло (VCE, 13 km) и Тревизо (TSF, 40 km). И двете летища имат много удобни превози за трансфер до самата Венеция – директно или през града Местре, който се намира на континенталната част. Превозите от и до двете летища се обслужват от ATVO, като цената от Марко Поло е 8 EUR (15 EUR двупосочно), а от Тревизо – 12 EUR (22 EUR двупосочно). Съществуват варианти (включително и по вода) и с компанията ACTV, но смятам, че ATVO е по-цивилизованият. От София има редовни полети на RyanAir (директен до Тревизо), Alitalia/Bulgaria Air (прекачване в Рим), Lufthansa (прекачване в Мюнхен), KLM (прекачване в Амстердам) и Turkish Airlines (прекачване в Истанбул). Не е за подценяване и възможността да кацнете или излетите от Милано или Болоня и да разгледате частично или цялостно маршрута Милано – Верона – Венеция – Болоня.
  • влак – с влак може да достигнете до централната гара (Venezia Santa Lucia), както и до Местре (Venezia-Mestre), като до последната пристигат значително повече влакове;
  • автобус или трамвай – има редовен градски транспорт буквално на всеки 5-10 минути между 6 сутринта и полунощ, като повече информация може да намерите на сайта на ACTV;

  • автомобил – с автомобил можете да стигнете до самата Венеция (има огромни паркинги на Piazzale Roma и Tronchetto), но не ви го препоръчвам: ще се наложи да платите между 21 и 30 EUR на ден. Много по-изгодно е да спрете безплатно в Местре, след което да се качите на градски транспорт до самата Венеция;
  • кораб – круизни кораби достигат до порт Венеция, както и до Stazione Marittima, но отделно има и воден градски транспорт, наречен вапорето, с който може да посетите близките острови, летището, както и цяла Венеция. Обслужват се отново от ACTV (виж линии и разписания) и ще разкажа за тях малко по-подробно надолу.

Карта „Venezia Unica“

Всяка година 18 000 000 туристи посещават Венеция, което прави средно 50 000 на ден, като най-много (около 3 000 000) идват на карнавала през февруари. При всички положения, няма да искате да чакате на огромните опашки за музеи и e добре да се възползвате от най-ниските цени за транспорт. Всичко това ви се дава от картата „Venezia Unica“, официален продукт на Община Венеция, с възможност за поръчка онлайн. Вариантите с какво „да напълните“ картата са много, но за уикенд искам да ви обърна внимание за следното:

  • Rolling Venice – за хора между 6 и 29 години, с доста добра отстъпка за транспорт и музеи;
  • Вход за музеите на площад Сан Марко (20 EUR за възрастни, 13 EUR за младежи до 26 г.) – достъп до Двореца на дожите и още 3 музея на площада;
  • ACTV карта за транспорт за 72 часа (40 EUR за възрастни, 22 EUR за младежи с Rolling Venice). За 24 и 48 часа картата за възрастни е съответно 20 EUR и 30 EUR, което макар да изглежда скъпо на пръв поглед, в сравнение със 7,50 EUR за единично пътуване с вапорето си е доста добра инвестиция. А важи и за автобусен и трамваен транспорт до и на територията на Местре, както и за вапорето до островите. Картата трябва да се валидира при всяко качване в даденото превозно средство.

Тънкият момент откъде да си вземете картата: при поръчка получавате ваучер със специален PNR код, който можете да използвате на всеки от обектите, упоменати тук: http://tripplanner.veneziaunica.it/en.

Но дори и да не сте си резервирали картата онлайн, можете да си вземете всичко от нея в туристическия център на Piazzale Roma. В никакъв случай не оставяйте билетите за музеите на площад „Сан Марко“ за покупка от самия „Сан Марко“ – това ще ви спести около час-два чакане на опашка.

Настаняване

Можете да се настаните в самата Венеция, на някой от островите, както и в континенталната част (Местре). Транспортът от Местре е доста удобен, с гореспоменатата карта може да се ползва неограничено, пътуването до Венеция е 15-20 мин., а хотелите са на значително по-ниски цени. За самите хотели както обикновено препоръчвам Booking.com и Airbnb.

Венеция е така устроена, че най-вероятно

Piazzale Roma (Площад Рома)

ще е вашата първа и последна спирка. Около и на големия площад спират всички автобуси и трамваи от Местре, Venice People Mover (нещо като фуникуляр от паркинга на о. Трончето), в близост е ж.п. гарата Santa Lucia, огромният паркинг за автомобили, има туристически офис (последно напомняне да си вземете билети за музеите на площад Сан Марко от тук) и място за съхранение на багаж. Тук е мястото да си вземете и първото вапорето (или ако предпочетете – water taxi). Спирките на вапорето са покрити понтони в бяло и жълто, които толкова се различават от останалата архитектура, че няма как да ги пропуснете:

До площад Сан Марко ходят линии 1, 2 и N, като ако искате да сте сигурни, че ще минете по Canale Grande, хванете си линия 1.

Canale Grande (Големият канал)

След като се качите във вапоретото, следват около 4 километра през най-красивата част от Венеция, като по време на пътуването си ще видите около 170 сгради. Повечето от тях са построени между 1200 и 1700 г.

Може би тук е мястото за малко венецианска история. Както казват самите венецианци, началото на Венеция е като годежен пръстен, изпуснат от нестабилна ръка в Канале Гранде. Никой не знае къде и как точно се заражда „плаващият град’. Първите свидетелства са от около V в., когато изплашени хора, бягащи от земите на днешните Падуа и Тревизо, изложени на атаките на германските племена, намират убежище в мочурищата на адуктор магнуса на италианския ботуш. Накратко – Венеция е на над 1500 години!

Временните им жилища предлагали сигурно убежище, така че част от хората се установили на островите постоянно. Счита се, че Големият канал в древността е бил река, около която с годините постепенно са се появили днешните сгради.

Първите венецианци започнали да изграждат сградите върху солидна основа, като забивали дървени стъбла в пясъчната земя и строели дървени платформи над мочурищата. Дървото е доста нетрайно и използването му като носеща конструкция може да изглежда странно на пръв поглед, но дълголетната Венеция е изградена именно върху дървени трупи – потопени под вода, те не са изложени на кислорода, необходим на микроорганизмите, отговорни за разпадането на дървесината. От друга страна, солта и пясъкът във водата с вековете превръщат дървото във вкаменелост и го правят изключително здраво и трайно. А за да си представите за какво количество дървета става въпрос: само църквата Santa Maria della Salute е изградена върху 1 106 667 бр. 4-метрови дървета, донесени по вода от горите на днешните Словения, Хърватия и Черна Гора! По груби изчисления, от толкова дървесина може да се произведе 55 пъти хартията, нужна за отпечатване на всички книги във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.



Реклама:

Booking.com

С вековете малкото селище Венеция се превръща в град-държава и столица на империя, която се е простирала из Адриатика и Източното Средиземноморие – от Хърватска до Гърция. Войските ѝ са достигали дори до Константинопол, преди Венеция да навлезе в залеза си и да бъде завладяна от Наполеон през 1797 г.

Тук за първи път в света жена завършва университет – Елена Лукреция Корнаро Пископия, 25 юни 1678 г. Във Венеция се ражда и първото казино в света (1638 г.), което лесно можете да забележите край Големия канал.

Днешна Венеция се състои от 118 острова, разделени от 177 канала и свързани с 416 моста, но над Canale Grande минават само четири, като най-известният от тях е

Ponte di Rialto (Мостът Риалто)

Риалто е бил единственият мост над Canale Grande от 1181 г., като през 1255 г. понтонът мост е заменен от дървен мост, а той – от съвременния каменен през 1591 г. Мостът образува внушителна за времето си арка с височина от 7,5 метра. Подобно на Покрития мост в Ловеч, върху Риалто ще видите десетки малки магазинчета за сувенири. Тук е може би най-популярното място да наемете

Гондола

Със сигурност щом чуете „Венеция“, веднага си правите асоциация с гондола и обратно. Ако сте сред щастливците, които посещават Венеция през първата неделя на септември, ще можете да присъствате на Парада на гондолите, който не отстъпва по пищност на маскения карнавал през февруари.

Типичните 10-метрови лодки с равно дъно са специално адаптирани за условията на Венецианската лагуна. Лявата страна на гондолата е около 25 см по-дълга от дясната, с което се компенсира „изкривяването“ от гондолиера и греблото му. Движението се извършва от лявата страна на канала – както е с автомобилите в Англия, Индия и Япония, например.

Числото 400 е тясно свързано с гондолите – има точно 400 такива във Венеция, като са били нужни над 400 часа, за да се направи всяка една гондола. Всеки от гондолиерите също минава 400-часово обучение, за да се научи да управлява 400-килограмовата лодка – иска се не просто раирана блуза, сламена шапка и черни панталони, а и доста умения, за които се държи изпит… Всъщност, гондолиерите са с един по-малко. Защото единствената лицензирана гондолиерка се казва Джорджа Босколо.

Всяка гондола се състои от 280 детайла, направени от 10 различни вида дърво: дъб, бук, бряст, липа, лиственица, ела, череша, круша, орех и махагон. Ако искате да научите повече за това как се правят гондолите, посетете Squero di San Trovaso.

А ако просто искате да се повозите на гондола, имайте предвид, че удоволствието е наистина скъпо. За 40-минутна разходка си пригответе около 80 EUR, а ако е по залез слънце – направо стотачка. В пика на туристическия сезон цените могат да нараснат дори повече, да не говорим, ако поискате и серенада.

Вариантите да намалите цената са няколко – хванете гондола от малките канали във вътрешността на Венеция. Или се комбинирайте няколко души. Или просто се пазарете до дупка, накрая си тръгнете и чакайте да ви настигнат (но дори и тогава надали цената ще падне с повече от 20-30 EUR). За последното обаче внимавайте – много туристически гидове съветват да не го правите, защото със смъкването на цената се смъква и удоволствието: гондолиерите значително съкращават маршрута заедно с цената и има шанс да пропуснете голяма част от изживяването.

Ако все пак искате да се качите на гондола, но нямате пари, може да си наемете traghetto (пенсионирана гондола, която се ползва, за да пресечете Canale Grande). Пътуването наистина е доста по-кратко, но стига за едно-две селфита, а струва колкото кофичка сладолед.

Без значение дали ще пътувате с гондола, пеш или с вапорето, в крайна сметка ще достигнете

Palazzo Ducale (Дворецът на дожите)

Palazzo Ducale или Дворецът на дожите е красива готическа сграда, която няма как да пропуснете, тъй като се намира точно там, където Canale Grande достига най-южната част на площад Сан Марко.

Дож е титла, която идва от лат. dux, т.е. водач и повече от 10 века е била носена от най-влиятелните хора във Венеция. С други думи, дожът е бил държавен глава с неограничена власт на тогавашния град-държава Венеция. И е тънел в неограничен разкош!

Дворецът е построен още през IX в., но оттогава досега много пъти е бил реконструиран и разширяван. Съвременният си вид има от 1340 г., а довършителните работи по него са продължили до 1420 г.

Фасадите на сградата включват долна част, състояща се от колонада на приземния етаж под открити лоджии (това са отворени пространства, подобни на тераса, но от вътрешната страна на сградата). За разлика от повечето средновековни дворци, лоджиите са на приземния етаж, а стените са вдигнати над тях.

Дворецът на дожите е превърнат в музей, който може да посетите всеки ден между 8:30 и 18 ч. И ако го направите, гарантирам, ще ви заболи врата от взиране в прекрасните позлатени тавани.

Посещението започва от Златното стълбище, завършено през 1559 г.  и продължава през редица помещения, служили на най-върховната власт във Венеция векове наред.

Ще ви висне долната челюст от невероятните зали, изпъстрени с картини на Джентиле да Фабриано, Алвизе Виварини, Пизело, Виторе Карпачо, Джовани Белини, Порденони, Тициан, Франческо Петрарка, Висарион Никейски, Джакомо Палма младши, Андреа Паладио, Доменико Робусти и др. Накратко – един малък Лувър.

Неслучайно дворецът е посещаван от над милион души годишно -картините са внедрени в прекрасни орнаменти от дърво, мрамор и злато. Стая след стая, ще видите Камарата на Великия съвет – една от най-големите зали в Европа с размер 53х25 метра, украсена с картини на Паоло Веронезе, Тинторето и Палма Ил Джовани след пожара през 1577 г.

В тази зала е и „Парадисо“ – най-дългата картина, рисувана на платно в света, извисяваща се над трона на Дожа. За картината е имало конкурс (всички „номинации“ също са показани в съседната зала), спечелен от Джако Тонторето и изпълнен за по-малко от 5 години – от 1588 до 1592 г.

От прелестта на двореца ще преминете по

Ponte dei Sospir (Моста на въздишките)

Много хора свързват Моста на въздишките с нещо романтично. Истината е, че той представлява топла връзка между Двореца на дожите и по-късно изграден затвор, в който е лежал (и избягал!) самият Казанова.

А причината да се нарича така е, че затворниците, минавайки по моста, с тежка въздишка за последен път поглеждали към красивата Венеция и морето, преди да бъдат изпратени в килията.

Basilica di San Marco (Базиликата Сан Марко)

Базиликата Сан Марко е разположена в центъра на площад Сан Марко и е най-известната църква в града, често сочена за пример на византийска архитектура. Църквата първоначално е частен параклис за дожите, като строежът ѝ е завършен през 1617 г. Известна е като Chiesa d’Oro (Златна църква), заради красивите си златни мозайки. Но тя очарова и с олтара, съдържащ саркофаг с мощите на св. Марко Евангелист, украсен със стотици изумруди, сапфири, рубини, перли и аметисти. Прочутите венециански коне, местени от императорската ложа в Константинопол чак до Париж се съхраняват в музея към църквата, а конете над главния вход на базиликата са бронзови копия. Можете да влезете безплатно в църквата, но музеят има входна такса от 4 EUR.

Камбанарията

Камбанарията на площад Сан Марко се издига на 98,6 метра, което я прави най-високото съоръжение във Венеция. Построена е през 1514 г. върху основа 12х12 метра, като освен за камбанария, тя е била използвана за наблюдателница и за морски фар. Направих 10-тина снимки на кулата с новия си апарат и започнах да се ядосвам: „Този обектив изкривява изображението и кулата изглежда наклонена на всички снимки“. После погледнах към кулата и видях, че проблемът не е във фотоапарата – камбанарията е наистина наклонена! Всъщност част от нея се срива през 1902 г. и е реконструирана през 1912 г.


Като цяло всички камбанарии във Венеция са наклонени. Santo Stefano е наклонена колкото Пиза, лесно видими са и наклоните на камбанариите San Martino (на о. Бурано) и Базиликата San Pietro di Castello. Именно наклонът е причината в основата на камбанарията на площад Сан Марко да се изгражда титаниев обков, който да я задържи права. Той не пречи да я посетите, да я разгледате отвътре и дори да се качите на върха ѝ, ако имате желание, време и 5 EUR. Ако се качите, освен невероятната гледка към Венеция, ще видите и пет камбани, всяка с различна функция – за екзекуции, заседания на Сената, за повикване на консулите, както и за простички неща като обозначаване на началото и края на работния ден или кога точно е време за обяд. Самият Галилео Галилей също се е качвал на кулата през 1609 г., за да демонстрира току-що изобретения телескоп на тогавашния дож Антонио Приули.

Correr Museum (Музеят Корер)

Корер е огромен музей, който обикаля площад Сан Марко. Билетът за Двореца на дожите ви дава достъп и до Корер.

На първия етаж можете да научите много за историята на Венеция и Венецианската република от XIII до XVI в., да се насладите на една от най-големите нумизматични колекции, както и на маслени картини, графики, монети, оръжия, макети и скулптури. Вторият етаж е картинна галерия с венециански творби от раждането на Венеция чак до XVI в.

А след като се насладите на разкоша на площад Сан Марко, със сигурност ще искате да си изгубите из

Малките улички на Венеция

Ако сте чели пътеписите ни за Рим или Южна Италия, вече знаете, че си падаме по китни италиански улички с висящо пране и ароматни цветя, ресторантчета с внимателно подредени столове и масички, запокитени площадчета с най-вкусния сладолед на света… Е, Венеция предлага всичко това, но каналите правят нещата още по-различни! Гаражите например изглеждат така:

За да усетите истинския дух на града, непременно се „загубете“ сред каналите и тесните пътечки между сградите, които местните наричат callètte (най-тясната е широка само 53 см).

Ще намерите редица скрити магазинчета за сувенири, бакалийки, винарни и магазинчета, предлагащи какво ли не… Наистина какво ли не:

И след като ви хване тази приятна клаустрофобия, все пак вероятно ще поискате да видите Венеция от по-далеч. Една кратка разходка до

Lido di Jesolo (Лидо ди Йезоло)

ще ви се отрази чудесно. Мястото е известно с хотелите си и дългата си плажна ивица. През април не е подходящо за къпане (климатът е подобен на нашето Черноморие), но със сигурност действа успокояващо и разтоварващо, особено на чаша аперол шприц, за който ще разкажа малко по-нататък…

Нощна Венеция

Очаквах Венеция да е по-празна през нощта, но тя направо опустя. Тук-там някоя двойка влюбени минават по моста, тук-там някой гондолиер се прибира към къщи, тук-там някое късно вапорето разнася последните туристи към гарите и хотелите им…

Хората се покриват по ресторанти, барове и кафенета (казах ли, че Florian на пл. Сан Марко е най-старото кафене в света?), културни мероприятия (вижте програмата на Teatro La Fenice и Palazzo Barbarigo-Minotto) или в историческото казино… Единствено около Риалто остава сравнително оживено, но нищо общо с дневното гъмжило от туристи.

Може би причината за това бе и априлският студен вятър – не знам. Но знам, че това ми даде възможност спокойно да направя няколко интересни вечерни снимки на Венеция, като за финал.

А сега – малко технически детайли:

Шопинг

Както вече писах, по малките улички на Венеция ще откриете магазинчета със всякакви сувенири – венецианско стъкло, венециански маски, шоколатиери, магнити, значки и какво ли още не…

За по-сериозен шопинг, препоръчвам да отидете до Местре. Молът Porte di Мestre е лесно достижим от Венеция с автобус 24H и всеки влак до Venezia Mestre Ospedale, а от Местре – с автобус 31H.

Храна и напитки

Ресторантите, храната и напитките във Венеция са скъпи, но не много повече от навсякъде в Западна Европа. Ако сте наистина гладни, препоръчвам вечеря в ресторант-бюфет Mishi Mishi в гореспоменатия мол Porte di Mestre, където срещу първоначална такса от 16 EUR можете да ядете колкото побира стомахът ви (напитките се заплащат отделно), а и да се позаредите с провизии от хранителните магазини наоколо. Препоръчвам да заложите на морските дарове, които са с много високо качество, а цените им в някои ресторанти може дори да са по-ниски от тези в нашите…

Ако пък предпочитате нещо наистина типично венецианско, непременно опитайте:

  • Вече споменатия Aperol Spritz – аперитивче с аперол, просеко и газирана вода за следобедните часове, популярно из цяла Италия, но тръгнало именно от бреговете на Венецианската лагуна;
  • Zaeti – традиционни венециански бисквити от царевично брашно и стафиди, с мекотата на бишкоти;
  • Cicchetti – най-близкият превод, който ми идва за чикетите, е „мезелъци“ – малки хапки, под формата на ордьовър, с всичко прясно за деня, които се сервират в традиционните венециански барове, известни като bàcari. Често включват мини-сандвичи, хапки с маслини и зеленчуци, варени яйца и морски дарове, поставени върху парченце хляб или в мини-чинийки;
  • Połenta e schie – качамак с венециански скариди, комбинацията розово-жълто изглежда изключително вкусно;
  • Tramezzini – триъгълни сандвичи от бял хляб без коричка с пълнеж, който може да е всякаква комбинация от пюрета, сосове, колбаси, пастет, яйца, месо, риба и зеленчуци;
  • Bigoli in salsa – дълга паста, за която може да се каже, че е нещо средно между дебели спагети и италиански макарони, която венецианците сервират с малки лукчета, аншоа и ароматен сос;
  • Rixi e bixi – простичък ориз с грах, но любима храна на дожите;
  • Fegato alla veneziana – крехък телешки дроб, задушен с малки лукчета, една от любимите рецепти на известния Франческо Леонарди.
  • Вино – не забравяйте, че всичко по-горе е гарнитура към основното блюдо – виното. А ако искате да „затапите“, може да пробвате и чаша лимоново згропино в края на вечерята. Наздраве!

Бюджет

  • Полети София-Венеция-София – 50 EUR с RyanAir, ако резервирате навреме;
  • Трансфер от и до летището – 22 EUR;
  • Карта „Венеция Уника“ – 40 EUR;
  • 3 нощувки в 4-звезден хотел в „Местре“ с включена закуска – 306 EUR;
  • Входна такса за музеите на пл. Сан Марко – 20 EUR;
  • Входна такса за музея на църквата или камбанарията – 9 EUR;
  • Две вечери в ресторант – 56 EUR;
  • Вечеря All You Can Eat – 20 EUR;
  • Хапване на крак и сладоледи през трите дни – 40 EUR;
  • Коктейл на Лидо – 8 EUR;
  • Шопинг, сувенири и подаръци – 150 EUR;
  • Гондола (ако решите) – 80 EUR;
  • Градска такса – 9 EUR;

Общ бюджет: 810 EUR / сам човек

Предполагам, че ако сте двойка, ще ви излезе само 200-250 EUR отгоре, т.е. разходите би трябвало да станат около 1060 EUR (530 EUR/човек), но, разбира се, ако решите да харчите стабилно, с тези пари не можете да си купите и чифт обувки… 🙂

Този пътепис се получи дългичък, а? Но колкото и да е дълъг, пак няма как да напиша (пък и да видя) цялата история, трупана във Венеция с векове. Не можах да видя островите Мурано (известен с венецианското стъкло) и Бурано (известен с венецианската дантела), не видях Венецианския Арсенал, не влязох в Santa Maria della Salute, построена като сделка с Бог, за да прогони чумата от Венецианската лагуна… но нищо, ще дойда пак и ще доведа цялото семейство някой ден!

А сега ви казвам „чао“. Всъщност думата „ciao“ идва от Венеция, от “s-ciavo vostro”, което приблизително означава „на Вашите заповеди“ или „на Ваше разположение“… Италианците я използват както за „здравей“, така и за „довиждане“. Е, благодаря за отделеното време и до нови срещи във Венеция…

Никога не съм те виждал
тъй красива – спяща край брега
като непозната приказка,
сред стари къщи и вода…
Исках хиляди неща да кажа,
ала онемях – и парче живот оставих,
малко младост, малко смях.
Остана Моста на въздишките
над далечния канал,
но по теб въздишам още
и да тръгна ми е жал.
Чао, Венеция, чао-чао-чао…

 

Москва: Колекция от долнопробни факти

Москва: колекция от долнопробни факти

Винаги съм искал да посетя Русия и винаги съм знаел, че някой ден ще се случи. Редовните читатели на блога ни знаят, че съм почитател на руската музика (и особено на руската групи Любэ и украинската 5nizza), руската салата, руската водка, руските мъдрости, руските сериали като „Спецназ“ и „Бригада“, руските анимационни филмчета и руските детски песнички, руските електронни игри (сещам се за онази с яйцата), руските прожекционни апарати, с които прожектирахме приказки на стената, както и десетки други руски неща, за които накратко може да се каже – все някога трябваше да отида в Русия… А след като бях поканен на една конференция за разработка на софтуер в Москва, нещата постепенно се превърнаха във факт.

Дълго време се чудех как да озаглавя тази публикация. Накрая реших да взаимствам заглавие от великия Михаил Булгаков, което като че ли пасна на впечатленията ми от Москва много точно – в продължение на близо пет дни се изумявах, впечатлявах, учудвах, втрещявах, оглупях, поумнях, казах си „колко по-добре са от нас“ и „колко сме по-добре от тях“…

Всяка отделна част от разказа ми ще започва с цитат от популярна руска песен. Може да си пускате музикален фон за настроение…

Преди да замина

petolachka

Отчего так в России березы шумят?
Отчего белоствольные всё понимают?
У дорог прислонившись по ветру стоят,
И листву так печально кидают.
От какво тъй в Русия брезите шумят?
Белостволните как сякаш всичко разбират?
Наклонени от вятър край пътя стоят
и печално листата им падат.
из Любэ – Березы

Има хора, които обожават Русия. Говорете им за величието на руската империя, за руския боен дух, за Първата световна война, Втората световна война, за Москва, за Санкт Петербург, за Сибир, за Кавказ, за водка, пелмени и Альоша… и тези хора най-вероятно ще се разтопят от умиление. Те недолюбват Западна Европа и смятат, че членството на България в ЕС е било предателство, а ние от ден на ден ставаме все по-кухи и арогантни към майка Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв. Има и едни други хора, които не искат да чуят за Русия. За тях Русия е равно на комунизъм, мафия, милиционерщина и ненужно пролята кръв. Говорят за „руско робство“, за ненужното руско военно присъствие, за това, че Русия „извива ръце“ и че всички руснаци са шумни, нагли, невъзпитани, ужасно надменни, с характерното за тях имперско самочувствие… Лично аз не съм нито от едните, нито от другите. Обичам и уважавам руската култура и история, но съм далеч от мисълта, че България е 16-тата република на СССР… Харесвам руската музика, някои техни филми и някои техни ястия. Но „BMW“ винаги е била по-добра кола от „Лада“, тосканският хляб ми е по-вкусен от руския черен хляб, американските филми са ми по-интересни от повечето руски… Накратко, някъде по средата съм. И написах всичко това, за да не ми се сърдят читатели от първия или втория тип, когато пиша нещо „за“ или „против“ Русия – знам, че отношенията ни са сложни и никой никога не е безразличен към това. Та – да се върна на историята.

Като човек, израснал след перестройката, още с процедурата по кандидатстване за виза осъзнах, че руснаците явно обожават бюрокрацията и бланките… за щяло и не щяло. За издаването на виза ми трябваше паспорт, покана, специален туристически ваучер от хотел, чиято резервация минава задължително през туристическа агенция, както и онлайн заявление, което се принтира и заедно с офлайн снимка се дава във визов център, от който пък десет дни и 120 лв. по-късно получавате заветната виза… евентуално, ако успеете да обясните на другарката във визовия център какво е „Конференция ПО“ (ПО било съкращение от „програ́ммного обеспе́чения“), като визата се издава за точно определения период, така че трябва да се съобрази и с полетите…

Излетях и кацам!

sofia-airport

Снова в путь дорогу небо зовет
Сердце в груди скрипкой поет
И гуляют по бульварам столиц
Песни моей любви без границ
Пак към небето пътят нов ме зове,
пее в гърдите моето сърце
по булевардите столични върви,
песента на любовта ми не знае граници.
из Александр Рыбак – Небеса Европы

„Аерофлот“ са пичове и за около три часа ме закараха от София до Москва (Шереметьево), минавайки покрай Украйна заради създалата се политическа ситуация… С „Bulgaria Air“ на връщане си минахме над Украйна за около час по-малко. Яките проверки и митнически процедури започват още с кацането и след като се уверят, че имате всички бумаги по-горе, не пренасяте нищо забранено и изглеждате благонадежден (което е трудно да се постигне с паспортната ми снимка, между другото), ви пускат.

Migration_card-1

Естествено, получавате миграционна карта, която трябва да представите, за да знаят братушките, че посещавайки столицата не сте скитали по улиците. Ако оставате по-дълго, необходимо е да представите и допълнително потвърждение, но да не навлизаме в детайли – и без това са много. Ще кажа само, че на излизане от Русия проверките за сигурност бяха пет, а печатите на бордната карта от всяка проверка са впечатляващо количество…

В Русия съм, в Русия съм…

Слышу голос из Прекрасного Далека
Он зовет меня в чудесные края
Слышу голос голос спрашивает строго
А сегодня что для завтра сделал я
Прекрасное Далеко
Не будь ко мне жестоко
Не будь ко мне жестоко
Жестоко не будь
От чистого истока
В Прекрасное Далеко
В Прекрасное Далеко
Я начинаю путь
Чувам глас от бъдещето ми далечно
към чудесен край зове сега той мен,
Чувам глас, а пък гласът ме пита строго:
„Какво направи днес за утрешния ден?“
О, бъдеще далечно,
бъди към мен човечно,
бъди към мен човечно,
жестоко не бъди!
От изворчето бистро
към бъдещето чисто,
към бъдеще прекрасно
започва моят път…
из Гостья Из Будущего – Прекрасное Далеко

И така – в Русия съм. Разговорите към България са на „скромната цена“ 6,99 лв. за минута. За сметка на това, в Русия безплатно Wi-Fi има навсякъде и още от летището виждам будка на МегаФон, един от руските мобилни оператори:

– Извинете, предплатени карти имате ли? – питам.
– Момче, в Русия всичко е предплатено!

И така, взимам си карта на МегаФон, с която за около 8 лв. получавам руски номер и повече интернет, отколкото мога да изговоря. Да живеят Skype и Viber!

Sheremetyevo

Най-бързият начин да стигнете до центъра от летище „Шереметьево“ е Аэроэкспресс – влакче-совалка, което срещу 420 рубли, които към момента са под 12 лв. (при покупка онлайн, на място е +50 рубли), ще ви остави точно на Белорусский вокзал, откъдето пък чрез метрото имате връзка до цяла Москва (единично пътуване с метро е 50 RUB или 1,39 лв.). Впечатляващо е, че можете да си купите билет онлайн и да ползвате влакчето с баркод от мобилния си телефон, а ако имате безконтактна кредитна карта, просто директно я допирате до турникета!

Ако сте фенове на Uber като мен, можете да си организирате Uber-трансфер до посочен от вас адрес, като цената от Шереметьево до Москва е фиксирана на 1000 RUB (28 лв.). Там услугата не е забранена, а при двама или повече пътуващи души даже излиза по-евтин от обществения транспорт. Ако пък нямате Uber, регистрирайте се с промо-код „peters1058“ и ще получите 10 лв. (както и аз).

Първият вариант (Аэроэкспресс) беше пробван на отиване, вторият (Uber) – на връщане и като цяло и от двата нямам причини да се оплаквам.

Първи впечатленияsoccer

Затихает Москва стали синими дали
Ярче блещут кремлёвских рубинов лучи
День прошёл скоро ночь, вы наверно устали
Дорогие мои москвичи
Пак затихва Москва цяла в синя стомана
и в лъчи от рубини Кремъл блести.
Не е ден, а е нощ, мили ми московчани
и навярно уморени сте вий.
из Дорогие мои москвичи

Пристигам в центъра на Москва и изскачам на повърхността, хващайки едно от стълбищата на свързаните станции Охотный ряд – Площадь революции – Театральная. Виждам огромно табло с рекламата на Световното първенство по футбол в Русия през 2018 г., което ми показва, че остават още 966 дни до събитието…

BolshoiTeatr

Едва 16 ч. следобед е, а вече започва да се мръква. В 17 ч. вече е нощ, а температурата пада до -10 градуса. Хотелът ми е близо до Большой театр и ЦУМ, но само за да мина покрай тези две сгради си отнема 10 минути…

Да, градът е голям. Много голям. И дава впечатление за още по-голям, отколкото е в действителност, заради внушителните си сгради… Всъщност най-добрият начин да си представиш нещо непознато е да го сравниш с нещо познато:

moscow-sofiaИ така, макар руската столица да е едва два пъти по-голяма от София по площ, по население само в границите на града се събират две Българии. Още по-драматична става разликата, ако включим областите около двете столици, добавяйки съответно Подмосковието (за Москва) и София-област плюс Пернишка област (за София). Москва, заедно с Подмосковието (за руснаците 300 км са си „рядом“) вече прави население колкото три Българии!

moscow-cars

Размерът има значение. Личи си не само по сградите, но и по автомобилите, заедно с олигархията, която буквално се усеща във въздуха. Черният джиБ е превърнат в култ тук и автопаркът няма как да не ви впечатли. Неправилното паркиране понякога е в две, та и в три редици, което не е чак такъв проблем по огромните московски булеварди, като тук не се хабят много-много да пускат аварийките, не се свенят да издрифтят демонстративно SLK-то пред непукистичния поглед на местните полицаи, както и да запушат пешеходната пътека с возилото си… Накратко, дисциплината на българските шофьори в сравнение с руските като пропорция е същата като тази на немските в сравнение с българските.

moscow-cars2

Хвърлям куфара в хотела и решавам да си взема един бърз душ. Влизам в банята и откривам, че от единия кран тече вряло гореща вода, а от другия – също! Момичето от рецепция каза, че на другия ден нещата ще са наред, така че излизам. Но през следващите дни доста пъти направих паралел с двата крана, от които тече вряла вода – Русия има огромен ресурс, но много често той се използва по изключително неоптимален начин.

Следваща констатация – Кирилица из нот дед!

cyrillic

На почти всички места в Москва надписите са на кирилица. И, трябва да призная, харесва ми! Човек не трябва да бяга от славянските си корени, нали?

manejnaq

Минавам отново през Манежная площадь и статуята на маршал Георги Жуков, най-изявеният съветски военачалник през Втората световна война, станал известен с фразата „Бабы опять нарожают“ („Жените пак ще народят“), когато го упреквали, че не му е жал да хвърля войските в безсмислени челни атаки, давайки многобройни жертви. За CV-то на Жуков: той погубва 6 механизирани корпуса, 1 гвардейски кавалерийски корпус, 2 въздушнодесантни корпуса, 10 пехотни и 3 гвардейски танкови армии… ама кой ти ги брои?

ox-r

Ако и вие минавате оттук и имате време за шопинг, боднете се под земята, в Търговски център „Охотный Ряд“, който представлява немалък мол под земята…

Червеният площад

Москва златоглавая,
Звон колоколов,
Царь-пушка державная,
Аромат пирогов.
Москва златоглава,
с камбанен звън,
държавния Цар Топ
и мирис на пирожки.
из Надежда Бабкина – Москва Златоглавая

Поредно впечатление от Москва, докато се насочвах към Кремъл – много полицаи и частни охранители в паркираните автомобили, както и пред всеки магазин, ресторант, метро-станция и, разбира се, Червения площад. Това, което не очаквах, бе поредна „летищна“ проверка със скенери, за да вляза на площада.

kremlin-vhod

Да видим – първа проверка при слизане от самолета, втора – при влизане в Русия, трета – при качване на гарата, четвърта – при прехвърляне от гарата на метростанцията, пета – за да отида на Червения площад… Започват да ми идват малко в повече, но имайки предвид външната политика на руснаците, донякъде ми се струва оправдано.

А и в колко града ви се е случвало да ви проверят, просто за да отидете до централния площад? Съветът ми към вас, ако се подвизавате в Москва: не носете раница или друг багаж. Ще ви спират, ще ви проверяват, ще ви пъхат раницата в специални камери, чакайки около две минути да избухне… спестете си го.

redsquare

Червеният площад е най-централният и най-стар площад в Москва, представляващ правоъгълник с размери 330 на 70 метра. Още през Средновековието тук са се провеждали пищни тържества и масови екзекуции, като постепенно мястото се превръща в търговско средище, а днес (като всеки градски площад) се използва предимно за паради и концерти. Площадът е буквално заобиколен от култови сгради и съоръжения.

gum

По източната дълга страна на площада се простира ГУМ (Государственный универсальный магазин), като магазинът бил издигнат след големия пожар през 1812 г. от Джакомо Кваренги, по искане на Екатерина II. За времето си стъкленият покрив в магазина е бил уникална конструкция в Русия, въпреки че (както забелязвате) силно наподобява дизайнът на повечето ж.п. гари в Западна Европа. Още по време на Руската революция (1917 г.) в ГУМ вече има над 1200 магазина.

gum-inside

След революцията, ГУМ се национализира и по-късно Сталин дори го използва като офис на комитета. Още нещо интересно – втората съпруга на Сталин (Надежда) е намерена мъртва с пистолет в ръката (при това в лявата, при условие, че изстрелът е бил произведен отдясно на черепа). Официална причина за смъртта ѝ – апендицит… Добре дошли в Русия! Та… по незнайни причини тялото на Надежда било изложено в ГУМ за няколко години. През 1953 г. ГУМ отново отваря като един от малкото заредени магазини и опашките обхващали не само магазина, но и целия Червен площад.

lenin-mavzolei

Колкото до Сталин, той е лежал в Мавзолея на Ленин (сградата срещу ГУМ) до 1961 г., след което е погребан. А пък колкото до Ленин, той и до ден днешен си е там, в грозната сграда, построена само за 6 дни (познато?) и изглеждаща така, сякаш е проектирана за около 6 минути… Ако все пак много искате да видите трупа в центъра на Москва, можете да го направите всеки вторник, сряда, четвъртък и събота от 10 до 13 часа.

ist-muzei

Нататък – по дългата страна на площада зад Мавзолея има крепостна стена между две от големите отбранителни кули на Кремъл – Никольская и Спасская. По късата страна на Кремъл, в близост до Никольская е Националният исторически музей на Москва и Казанската катедрала.

kreml

В близост до Спасская се намира символът на Москва – съборът Покров Богородичен, известен като Храм „Василий Блажени“.

moscow-cathedral

Не знам как по времето на Иван Грозни може да се създаде нещо толкова красиво, но историята на храма започва именно през 1555-1561 г.

sobor-pokrov

Храмът се състои от осем параклиса, всеки с купол в различни шарки, разположени около издигащата се в средата църква, така че куполите да станат девет. Камбанарията е построена през 1670 г. и е висока 65 метра. Храмът е отворен за туристи и има статут на музей.

peter-moscow-cathedral

Можете да влезете и вътре в самия Кремъл. За разлика от Путин, който си направи хеликоптерна площадка, за да се придвижва безпроблемно, вие ще трябва да заобиколите и да влезете откъм Александровский сад. Купете си билетите онлайн, за да спестите време и си предвидете поне половин ден (най-добре сутрин при отваряне на музеите), за да разгледате. Какво ще видите вътре? Площад Соборная с уникалния архитектурен комплекс от църкви, Оружейная палата (музей-съкровищница с най-различни оръжия и скъпоценности, като особено силно препоръчвам прочутия Алмазный фонд), златни и сребърни изделия, Царь-пушка (артилерийски топ, изстрелващ двутонни гюлета) и Царь-колокол (най-голямата камбана в света), както и експозиция, посветена на Борис Годунов, вдъхновил Пушкин и едноименната опера на Мусогорски.

Хапване и пийване

hlqb

Мы отложим в сторонку дела,
И давай с тобой напропалую
Окунемся, была не была,
В ресторанную жизнь удалую.
Ты меня пригласи в ресторан.
Я одену все лучшее сразу.
И веселые песни цыган для
меня зазвучат по заказу.
Да отложим работата настрани
и със теб да отидем безумни
и да става каквото ще става
в ресторантски живот щом се втурнем.
Покани ме ти в ресторанта
ще си сложа най-красивите дрехи
и най-весели цигански песни
ще звучат в моя чест като ехо.
из Лариса Долина – В ресторане

Още преди да тръгна, бях предупреден, че Москва е един от най-скъпите градове в света. Нищо подобно – принципно е сравним с всеки по-голям град в Западна Европа, а с падането на рублата си е направо евтин и може да се сравнява дори със София. Ето няколко примера от ежедневието:

  • Литър прясно мляко в магазина – 67 RUB (1,87 лв.)
  • Закуска (пирожка) в подлеза на метрото – 85 RUB (2,37 лв.)
  • Малка минерална вода 0,5 литра, отново в подлеза – 80 RUB (2,23 лв.)
  • Apple iPhone 6S 16GB – 56989 RUB (1588 лв.)
  • Вечеря в ресторант за двама души – 3500 RUB (97.53 лв.)
  • Салата „Цезар“ в ресторант – 700 RUB (19.50 лв.)
  • Малка бира в ресторант (между другото, търсете я в раздел „Безалкохолни напитки“) – 250 RUB (6,96 лв.)
  • Lego Friends 41086 – 605 RUB (18 лв.)
  • Билет за метрото – 50 RUB (1,39 лв.)
  • Мъжко подстригване от стилист в мол – 500 RUB (13,92 лв.)

Както виждате и от цветовете (с червено съм отбелязал по-скъпите неща, а със зелено – по-евтините), най-общо цените на услугите и стоките в магазините са същите, че и по-евтини (особено валидно за Lego). Надценките в подлезите са по-високи, но най-страшно е в ресторантите (и все пак препоръчвам да си вземете бира, защото там е по-евтина от минералната вода).

garderob

Цените в руските ресторанти са наистина високи, а след като се поразходите добре, неминуемо ще огладнеете. Ето още няколко неща, които да имате предвид.

  1. В повечето ресторанти и кафенета хората влизат официално или поне smart casual облечени. Имайте предвид, че ще изглеждате странно по дънки и тениска.
  2. Логично за руските студове, всяко заведение има рецепция с гардероб и хостеса, която да ви настани.
  3. Нямате проблеми да плащате с кредитна карта почти навсякъде. Бакшишът е като при нас и за предпочитане се оставя в брой.

restorant

Силно препоръчвам да пробвате руската национална кухня. Въпреки че не ми е най-любимата, има две руски почти „fast food“ заведения, които предлагат руска кухня на достъпна цена: Теремок и Ёлки-Палки. Ето и списък с руски неща за пробване:

blin

  • Рассольник – Месен бульон, към който се добавя саламура от туршия или кисели краставички (разсол) и самите зеленчуци;
  • Супа „Борш“ – супа с цвекло, зеле и месо;
  • Салата „Оливие“ – това е салатата, която ние наричаме „руска“, не се различава съществено от нашата.
  • Салата „Сельодка под шубой“ – рибна салата с херинга под кожухче от цвекло, картофи, моркови и др. Експлозия от добре подбрани вкусове!
  • Картофи с хайвер – т.нар. jacket potatoes с пълнеж от картофено пюре, лук и червен хайвер
  • Шашлици – освен, че са груби и с много мръвка, не се различават от нашите.
  • Пелмени – варено тесто, обвиващо пълнеж (най-често месо или сладко)
  • Блини – руски палачинки, често сервирани с гарнитура от различни комбинации на хайвер, сметана, сладки круши и мента.
  • Пирожки – руските баби пазят рецептата в тайна и я разкриват само когато станеш внучка на достатъчно голяма възраст, за да ги сготвиш.
  • Лимонада – прави се по стария начин, сироп с газирана вода.
  • Квас – руска национална слабоалкохолна напитка, има вкус на сладка тъмна бира.
  • Боровинкова торта – уникална, хапнах я в кафе „Шоколад“ на Боровицкая площад (къде другаде?).
  • Пломбир – руски сметанов сладолед с френски произход; реших, че се казва така, защото при -10 градуса навън ти падат пломбите, но не е така, а и като ви видят да го хрупате, има шанс да ви помислят за местен. А аз както казва Елза от Замръзналото кралство „владея студа и не се боя“ (холод всегда мне был по душе)…

borovinkovatorta

Нощна разходка из Москва

Не слышны в саду даже шорохи,
Все здесь замерло до утра.
Если б знали вы, как мне дороги
Подмосковные вечера.
Речка движется и не движется,
Вся из лунного серебра.
Песня слышится и не слышится
В эти тихие вечера.
Не се чува в градината даже шумa на листата
всичко е замряло до сутринта,
ако знаехте, колко са ми скъпи
тези подмосковски вечери
Реката хем се движи, хем стои,
цялата обляна от лунното сребро.
Песента хем се чува, хем – не се чува
в тези тихи вечери.
из Подмосковные вечера

Колко е хубаво човек да има приятели по цял свят, които нямат нищо против да го повозят с автомобил и да му покажат красотите на града, в който живеят. А Москва е изключително красива през нощта. Прилича на странна кръстоска между София и Лондон, само дето е много по-студена и всички около вас говорят на руски.

koli-kremlin

Качваме се и откриваме най-важната екстра за всеки автомобил в Русия – подгряването на седалките. Потегляме. Гумите са шумни, защото имат шипове (в България са забранени, но тук всяка втора кола е с такива). Скоро попадаме в сравнително голямо нощно задръстване. Когато два автомобила се ударят тук, пускат аварийките и не мърдат, докато не дойде ДПС, ако ще и да запушват четири ленти, а „катастрофата“ да е леко одраскана броня. А, да, още нещо: ДПС не е това, което най-вероятно си мислите, а Дорожно-патрульная служба, сиреч КАТ.

dps

Ние също бяхме спрени от ДПС и разговорът ни протече горе-долу така:

– Добър вечер.
– Добър вечер.
– Документите за проверка.
– Заповядайте.
– А, защо са от България, а са на руски?
– Не са на руски, а на български.
– Е, защо ползвате нашата азбука?
– (Опааа… Вие ползвате нашата, ама да не влизаме в излишни спорове с полицаи!) Това е нашата азбука – ето, вие нямате буква „ъ“ например…
– Момчета, трябва да направя проверка за бомба в багажника Ви. Имате ли бомба?
– Не.
– Сигурни ли сте, че няма бомба?
– Да.
– Добре, така и ще запиша в протокола. Лека вечер.

hristasp1

Първата ни спирка е съвсем близо до Кремъл и практически на пешеходно разстояние – катедралният храм Христос Спасител. Историята му е изключително интересна и започва от Коледата на 1812 г., в която Александър I започва изграждането на храм в чест на Христос, като символ на благодарността на руснаците към Бога, спасил руския народ от врага. Първоначалният проект бил на самия Александър I, който искал да изгради храма с много масонски символи и на място с нестабилна почва. Слава богу, неговият брат Николай I не бил масон, а практик и оставил работата на професионалистите, като наредил на своя любим архитект Константин Тон да направи катедрала, подобна на Света София в Истанбул (тогава – Константинопол).
Цели 44 години отнело изграждането на църквата, а вътрешната украса и изографисването – още 20-тина. В крайна сметка, храмът отваря врати чак през 1883 г., за да бъде взривен с динамит след Октомврийската революция по лично разпореждане на Сталин през 1931 г. Познайте какво е трябвало да се постави на мястото на църквата:

а) Огромна статуя на Ленин;
б) Огромна сграда в сталинистки стил, наречена „Дворец на Съветите“;
в) Комбинация от двете, като сградата служи за постамент на статуята.

Всъщност верният отговор е в), но това няма значение, защото парите не достигат, река Москва често наводнявала строежа и в крайна сметка – така и така е наводнено, решили да преустроят строежа на обществен басейн, в който другарите плацикали чак до времето на Никита Хрушчов. С вече излишните метални материали пък направили брони за съветските танкове по време на Втората световна война.

hristasp2Едва в края на 1980-те възниква идеята катедралния храм да се възстанови и след края на комунизма, московчани събират средства и възстановяването започва през 1992 г. След множество спорове, протести и обвинения в корупция, храмът е напълно възстановен и отваря врати в нощта на 6 срещу 7 януари 2000 г. (руската Коледа е тогава).

hristasp3

Качваме се обратно в колата и потегляме. Скоро разбирам, че доста руснаци закриват номерата си, за да не ги засичат камерите, а полицаите не си дават много зор да ги спират. Дори и това да се случи, подкупите са позната практика сред руснаците, а глобите никой не ги плаща.

merc

Озоваваме се пред масивна сграда в сталинистки стил – бившият хотел „Украйна“, който днес е 5-звездният Radisson Royal Hotel с неговите над 500 стаи, 6 ресторанта в сградата и още няколко плаващи кораб-ресторанти в река Москва, точно пред хотела. Половината външен дълг на България е паркиран отпред.

sgradi

Следваща спирка – МГУ (Моско́вский госуда́рственный университе́т имени М. В. Ломоносова) – както се досещате, огромна масивна сграда, в сталинистки стил. Нарочно слагам сградите една до друга (Radisson отляво, МГУ отдясно), за да откриете 10-те разлики.

gledka

Иначе пред МГУ има много красива панорамна площадка (Воробьёвы го́ры), откриваща романтична гледка към целия град с открояващите се стадион Лужники и новопостроеното московско сити, сред което са трите най-високи сгради в Европа – Vostok Tower (373.7 м), OKO: South Tower (354.1), Mercury City Tower (338.9). Между другото, 8 от 10-те най-високи сгради в Европа са в Москва…

city

Като за малко повече от шест часа в столицата на Русия, толкова впечатления за деня стигат… Отправяме се към хотела, като пътьом се набухваме в още две-три яки задръствания. Докато чакаме, разбирам, че човекът, мислил пътната инфраструктура е бил тотален садист. Какво ще кажете за светофар на 8-лентова „магистрала“? А за отбивка, чийто изход е непосредствено след входа, така че излизащите от магистралата да пречат на влизащите по възможно най-опасен начин? Е, за това говорим.

razhodka

Абе тия защо махат? Оказва се, че не е нужно колата да е такси, за да я спреш: автостопът в града е много популярен. Ако много искат да се возят в твоята кола, а ти се движиш бавно, просто ти лягат на предния капак. Цена на превоза – по договаряне.

most

Лягам си и ви оставям с едно кратко видео от нощна Москва. В случай, че посещавате града, не си лягайте с кокошките, а го разгледайте през нощта – много по-красив и величествен е… Добре, че нощите в Москва са дълги.

Конференцията

Хехе… мислите си, че за това нямам песен? Грешите.

Джава-конференция полезна новичку
И крутому профи, в ракушках старичку
Идут и сраный тестер и девелопмента шеф
Мы повторяем вместе While True
этот Джава, это джава
Java-конференция: полезна за новаците,
за баш-професионалистите и даже за дъртаците,
за шибания тестер и за шеф на програмистите –
затова и в блок While-True ще трябва да зациклите:
Java, това е Java
из JPoint 2014 Intro

Добро утро, Москва! Аз отивам на конференция и трябва да стигна с метрото до мястото, където се провежда. Няма кой знае колко указателни табели, камо ли на английски, но живеем в XXI век и със смартфон нещата са лесни.

stanciq

Метростанциите в Москва са доста надълбоко, като най-дълбоката от тях е Парк Победы (97 метра), на трето място в света след Киев и Санкт Петербург. Старите мотриси в София са купени именно от Русия, така че и в Москва са същите. Колкото до станциите – това е градът с най-широки и красиви метростанции, честно!

netvhoda

Станциите се охраняват изключително строго (затова не можах да снимам добре, но цъкнете линка по-горе), често от над 20 полицаи и багажът на много пътници бива проверяван (казах за раниците, нали?). Няма асансьори и рампи, тоест с бебешка количка е почти невъзможно да ползвате метрото, освен ако не помолите някой да ви помогне. А за инвалидни колички – в Москва инвалиди не видях! Но най-странното са ужасните врати, които биват отваряни и затваряни милиони пъти на ден, а мощните пружини ги връщат уж на място с такава сила, че ако блеете и не гледате напред, някоя от тях буквално може да ви убие!

red-october

Мястото на конференцията е част от някогашната фабрика за шоколад „Красный Октябрь“, известна с прочутите шоколади „Альонка“. Част от цеховете вътре са преобразувани в конгресни зали и интериорът е много интересен.

conference

Ето някои неща, които научих и видях през следващите два дни:

  • Името ми, изписано на руски. „Пётр Сабев“.
  • Куп интересни и не чак толкова интересни презентации – всички на руски. Не го очаквах от международна конференция, но се наложи – за щастие, техническите термини са близки, макар че не всички! Аз не съм учил руски и гледах доста опулено, когато чух „рабочий стол“ (Desktop), „дисковoд“ (CD-ROM), „команда“ (екип), „железо“ (хардуер), „вафля“ (Wi-Fi) и „голубой зуб“ (Bluetooth).
  • Всеки програмист си има жаргонно име според езика – пишещият на Assembler е „асматик“, на C – „насильник“, на Delphi – „дельфин“, на ObjectiveC – „яблочник“, на JavaScript – „жабаскриптер“, а такъв, който нищо не разбира, наричат „чайник“.
  • Кодът също си има наименования по националност – индийският код е напълно абсурден и неразбираем, италианският е спагети-код, китайският – яко copy-paste, а руският – без никакви коментари.
  • Кльомбата (@) я наричат куче („собака“), а звездичката (*) – таралеж („ёжик“).
  • Всъщност много малко ИТ специалисти в Русия имат добър английски, което може би обясни работния език на конференцията. Английският е дотолкова непопулярен в Русия, че най-вероятно ще се оправите по-добре на български, отколкото на английски.
  • Успях да си направя 3D ghostbuster модел на 3D Studio MAX.
  • Видях състезание по програмиране с роботи, намиращи път в лабиринт, организирано от Kaspersky.
  • Почти ме плеснаха през ръцете, защото си взимам сладки през почивката, която не е обозначена в програмата като „кафе-пауза“. А в самата кафе-пауза имаше „цели“ 50 сандвича за 500 души…
  • Оказва се, че повечето руснаци не знаят къде е България (освен ако не са били на море там). Чували са я, но само толкова… и се учудват, че пишем „на руски“ 🙂

Централен детски магазин

cdm1

Пусть бегут неуклюже
Пешеходы по лужам,
А вода по асфальту рекой.
И неясно прохожим
В этот день непогожий,
Почему я веселый такой?
Пешеходци подтичват
непохватно сред локви,
булевардът е станал река.
Минувачи се спират
и въобще не разбират
аз защо съм усмихнат така.
из Крокодил Гена – День рождения

След приключването на конференцията се отправих към Центральный Детский Магазин и, да си призная, неведнъж се отбивах в него след това.

cdm3

Още с влизането си в магазина ще видите прословутия часовник „Ракета“, един от най-големите в света с тегло 4.5 тона и над 5000 части от стомана, алуминий, титан и дори злато! Дължината на махалото е цели 13 метра, а диаметърът на циферблата – 3 метра.

cdm1

Под часовника стои сцена, където всяка сутрин децата се събират и слушат приказки от самата Маша, докато хапват ескимо и пият лимонада…cdm4

Молът е голям колкото Mall Bulgaria в София, само че е на 7 етажа (плюс 2 подземни, единият от които е паркинг) и е изцяло посветен на децата – дрешки, играчки, канцеларски материали, книжки, техника и пособия, настолни игри, обувки, подаръци, спортни стоки… Разполага с няколко детски къта, огромно кино, детски музей, динозавърско царство, занимателен кът за фотомонтажи, магазин за хранителни стоки и цял етаж с кафенета и ресторантчета.

cdm5И една весела история от това място: на първия етаж има огромен магазин за играчки. Още от България имах бойна задача да купя играчка с Маша и Мечока. Lego, Barbie, Disney, Fisher Price… но Маша и Мечока няма и няма! Накрая хванах една продавачка и на развален руски ѝ обясних:
– Извинете, половин час обикалям из магазина, но не виждам нищо от популярното филмче с Маша и Мечока?
– Разбирам, последвайте ме… Ето този ескалатор – целият ни втори етаж е с „Маша и Мечока“…

medvedЕ, малко тъпо се почувствах, като видях огромните щандове с Мечока, неговата къщичка в дървото, дори и кошерите му. Открих и Маша, даже се снимахме заедно с нея и един заблуден жираф.

cdm2

Арбат

arbat1

Пешеходы твои люди невеликие
Каблучками стучат по делам спешат
Ах Арбат мой Арбат ты моя религия
Мостовые твои подо мной лежат
Не са хора знатни пешеходците твои,
с токчета тракат по теб в твоя ден…
Ах, Арбат, мой Арбат, религия моя,
път и посока дал и на мен.
из Галина Хомчик – Песенка об Арбате

Продължавам с разходките и шопинга. Ако трябва да се даде еквивалент на бул. „Витоша“ в Москва, то това е Арбат – една от най-живописните пешеходни улици в града. След като в началото на 1960-те е построен нов булевард, който да облекчи движението, улицата е известна и като „Старый Арбат“. От 1981 г. насам улицата е изцяло пешеходна. На нея са разположени къщата-музей на Пушкин и театър „Вахтангов“.

arbat2

На улица Арбат видях и нещо, което много ме впечатли – обществена тоалетна, която приема плащания с кредитна карта, а самата тя издава „членска карта“ – пластика, която може да се зарежда с кредит подобно на такава за градски транспорт. Браво!

Царицыно

car1

Метель укроет склоны горных вершин
И белым-бела земля.
Безмолвное королевство,
Королевой стала я..
Блести снега, озарява нощта,
Недокоснат от света
В самотно и бяло кралство
Аз кралица съм сега
из Холодное сердце – Отпусти и забудь

Следваща спирка – Царицыно, дворцово-парков комплекс в южната част на Москва. Построен е в през 1776-1796 година от императрица Екатерина II Велика по проект на архитекта Василий Баженов. По време на строежа през 1785 г., Екатерина посетила двореца, за да види как върви строежа и не го харесала – стаите ѝ се сторили прекалено тесни и тъмни.car2Да-а-а, доста претенциозна е била. Архитектът бил „само уволнен“, което по нейно време явно си било проява на милосърдие, а работата му – продължена от Матвей Казаков, който преправил изцяло проекта. През 1796 г. Екатерина умира, а нейният наследник Павел I не проявил интерес към двореца. Така сградата останала неизползвана над 200 години!

car3

След мащабна реставрация, приключила през 2007 година, дворецът е превърнат в музей, а паркът е любимо място за разходки на московчани, както и чудесен фон за сватбени снимки, което в голяма степен обяснява близо 30-тината лимузини, които видяхме на паркинга пред комплекса.

car4

Измайлово

izmailovo

Снова по деревне дождь идёт и пчела жужжит в оконце.
И трава на цыпочки встаёт, чтобы раньше всех увидеть солнце.
А на средине асфальта у моста я машу вслед облаку рукою.
Эх, Москва, моя Москва…
Что же ты сделала со мною?
Отново край селцето дъжд вали и пчела в прозорчето жужи
И трева на пръстчета застава, за да зърне слънцето преди всички
А насред пътя край моста аз махам с ръка на облака.
Ех, Москва, моя Москва…
Я кажи какво ми стори?
из Любэ – Ех, Москва

Насочваме се към Измайлово – селце, което с годините се е превърнало в част от Москва и дори си има метростанция (Изма́йловская). Тук е мястото, откъдето да си купите най-изгодно матрьошки, магнити, стари пропагандни плакати, значки, ръчно изрисувани лъжички и дори кехлибар (който хич не е евтин, а според вид, цвят и умението ви да се пазарите варира между 100 и 4000 RUB (2.50-110 лв.) за грам! Доста е странно да видиш пазарска сергия и да ти искат равностойността на 4000 лв. за едно герданче… Ако не разбирате, по-добре не взимайте!

izmailovo2

Иначе се пазарете и то яко! Ако сте добри в това, ще можете да получите около 20% отстъпка. Ако купите всичко от един търговец, ще получите и по-добра отстъпка.

Триумфалната арка и Паркът на победата

parkpobedy3

Я – солдат, недоношенный ребёнок войны,
Я – солдат, мама залечи мои раны.
Я – солдат, солдат забытой Богом страны,
Я – герой, скажите мне, какого романа.
Аз съм войник, недоносено дете на войната,
Аз съм войник, мамо, излекувай моите рани.
Аз съм войник от забравена от Господ държава,
Аз съм герой, кажете от кой ли роман съм?
из Пятница – Я Солдат

Още едно знаково място в Москва е Паркът на победата (най-дълбоката метростанция, ако помните). Спираме в близост до Триумфалната арка. След като разгромили Наполеон, руските войски се завърнали в родината си. И си задали въпроса „може ли да победим държава, която има триумфална арка, а ние да нямаме“. И вдигнали дървена такава в тогавашната столица на империята Санкт Петербург. Но по-късно император Николай I, който искал да увековечи паметта за войната, пожелал Триумфална арка да има и в Москва и под ръководството на италианеца Осип Бове арката била издигната.

triumfalna-arka

Продължаваме нататък и преминаваме покрай новоизграден паметник, открит на 1 август 2014 г. от Путин и посветен на героите от Първата световна война.

parkpobedy2Следва главната алея, състояща се от пет тераси, символизиращи петте години от Втората световна война. От двете ѝ страни има десетки малки обелиски на всяка руска армия, участвала във войната, а в средата има точно 225 фонтана, символизиращи броя седмици, които са траели сраженията.

parkpobedy4 В края на алеята се простира огромен площад с арка от колони, в чийто център гори вечен огън. Пред него се извисява огромен обелиск с две статуи – богинята Нике (на върха) и Св. Георги Победоносец, убиващ змея (в подножието на обелиска).
parkpobedy1

Обелискът е открит през 1995 г. и е висок точно 141,8 метра (по 1 дециметър за всеки ден от войната) и има формата на триъгълен щик, покрит с бронзови барелефи. Няма как да разберете колко висок и впечатляващ е обелискът на живо, но ако се вгледате внимателно в снимката по-горе, ще видите сянката му, падаща върху облаците!

Връщаме се назад към колата и поглеждам часовника си: два часа – точно толкова ни е отнело да разгледаме мемориалния комплекс.

Выставки достижений народного хозяйства (ВДНХ)

vdnh1

Ты никогда не бывал
В нашем городе светлом,
Над вечерней рекой
Не мечтал до зари.
С друзьями ты не бродил
По широким проспектам, –
Значит, ты не видал
Лучший город земли.
Песня плывет,
Сердце поет.
Эти слова
О тебе, Москва!
Ако ти не си бил
в нашия светъл град,
над реката вечерна
не си мечтал до зори
и с другари не бродил си
по булеварди широки,
то значи не си видял
най-красивия град на света.
Песен ехти,
Сърцето пее, тупти.
А тези слова
са за тебе, Москва!
из Муслим Магомаев – Лучший город земли

Няма такова място като ВДНХ (Выставка Достижений Народного Хозяйства). Историята му започва от 1935 г., когато се построява панаирно градче (подобно на Пловдив), показващо постиженията на СССР, като за всяка държава-членка бил построен специален павилион. И днес в близост до входа на ВДНХ се извисява 25-метровата композиция на „Работник и колхозничка“: младеж и девойка, които да олицетворяват стопаните на съветската земя — работническата класа и колхозните работници. Те заедно повдигат високо емблемата на Съветската страна — сърпа и чука. Композицията става световно известна през 1947 г., когато най-голямото съветско киностудио „Мосфилм“ я приема за свой символ и така всеки руски филм започва именно с нея.

Booking.com

vdnh3

Периодично на 520-те хектара площ във ВДНХ се провеждат различни изложения, събития и концерти. Годишно центърът се посещава от над 19 млн. души.

vdnh2

Подобно на Лондон, и тук има огромно виенско колело. И също както в Лондон и много други големи европейски градове, във ВДНХ функционира и новият център по океанография и морска биология „Москвариум“, отворил съвсем наскоро – 5 август 2015 г., с цели 80 различни аквариума и общ обем от над 3000 куб. метра, обитавани от над 500 различни вида морски твари…

vdnh7 Във ВДНХ е обърнатата с покрива надолу къща. Ако сте се чудели какво виждат мухите, кацнали на тавана, ще можете да видите гледката именно в тази чудновата къща.
vdnh4

Във ВДНХ се намира и специален павилион „Космос“, където можете да научите много за руските постижения в космонавтиката, аеронавтиката и авиацията, изложени са изкуствени спътници, ракети и друга подобна техника.vdnh6

Пред павилиона е площад Промышленности, където можете да видите отблизо Як-42 (при това вторият произведен самолет), хеликоптер Ми-8Т и копие на ракетата Восток, тази с която излита Юрий Гагарин.

vdnh5От другата страна на Москвариума стои макет на космическия кораб за орбитално ползване Буран БТС-001 в реален размер, който отвътре е интерактивен музей, а в близост до него – уникална тематична детска площадка с огромна пързалка.

И край!

Не грусти, улыбнись на прощанье,
Вспоминай эти дни, вспоминай…
Пожелай исполненья желаний,
Новой встречи нам всем пожелай.
Расстаются друзья.
Остаётся в сердце нежность…
Будем песню беречь.
До свиданья, до новых встреч.
Не тъжи, на раздяла засмей се,
И си спомняй за тез дни занапред…
Намисли си желание силно,
нови срещи на нас пожелай.
Разделят се приятели,
но остава в сърцата ни нежност…
Песента ще запазим у нас.
Довиждане, до нови срещи.
из Алсу & Лев Лещенко – До свидания, Москва

Време е да тръгвам. Не само от ВДНХ, но и от Москва. Чантата е пълна с матрьошки, спи ми се, България вече ми липсва. Следват пет (!) кошмарни летищни проверки – на изхода на гарата, на входа на летището, на входа на Check-in, паспортна проверка и проверка на ръчния багаж…

Пътувам в самолета и си мисля – 140-метров обелиск, завършен през 1995 г.; огромна катедрала, построена през 2000 г.; дворец, завършен през 2007 г.; внушителен аквариум, завършен през 2015 г… Трите най-високи сгради в Европа, две от които завършени през последните 12 месеца… Москва продължава да се развива и да впечатлява.

moscow

И ако се сложи прът в краката на олигархията, ако се осигури достъп на инвалиди до метростанциите и спирките, ако руснаците започнат да паркират правилно и да си плащат глобите, спокойни, че няма да ги взривят на някоя метростанция; ако осмата лента на булевардите отстъпи място на паркове и велоалеи… Тогава Москва щеше да стане наистина най-прекрасният град на света. Но докато пиша това, се чудя – не важи ли същото и за българската столица?

Нямаше как да видя всичко в Москва, камо ли да разкажа всичко. Но видях доста и, надявам се, успях да разкажа доста. Изключително благодаря на старите и новите приятели от Москва, които ме разходиха из руската столица и ми показаха толкова много нейни страни (те си знаят кои са, имате по една бира от мен в България). Благодаря и на теб, читателю, че прочете всичко това.

До свиданья, Москва, до свиданья!
До свиданья, до новых встреч.