Уикенд във Венеция – кратък туристически пътеводител

Венеция! Един от най-романтичните градове в света, с 1500-годишна история и неповторима атмосфера; с красиви гондоли, минаващи под каменни мостове и малки, нелогични улички, в които дори и венецианските пощальони се губят…

През април тази година (един от най-подходящите моменти да се посети Венеция, между другото) и аз имах възможност да разгледам този невероятен град и накратко ще споделя ценна информация, която е добре всеки от вас да знае, преди да тръгне натам…

Транспорт

Най-вероятно ще пристигнете във Венеция чрез един от следните превози:

  • самолет – около Венеция има две летища: Марко Поло (VCE, 13 km) и Тревизо (TSF, 40 km). И двете летища имат много удобни превози за трансфер до самата Венеция – директно или през града Местре, който се намира на континенталната част. Превозите от и до двете летища се обслужват от ATVO, като цената от Марко Поло е 8 EUR (15 EUR двупосочно), а от Тревизо – 12 EUR (22 EUR двупосочно). Съществуват варианти (включително и по вода) и с компанията ACTV, но смятам, че ATVO е по-цивилизованият. От София има редовни полети на RyanAir (директен до Тревизо), Alitalia/Bulgaria Air (прекачване в Рим), Lufthansa (прекачване в Мюнхен), KLM (прекачване в Амстердам) и Turkish Airlines (прекачване в Истанбул). Не е за подценяване и възможността да кацнете или излетите от Милано или Болоня и да разгледате частично или цялостно маршрута Милано – Верона – Венеция – Болоня.
  • влак – с влак може да достигнете до централната гара (Venezia Santa Lucia), както и до Местре (Venezia-Mestre), като до последната пристигат значително повече влакове;
  • автобус или трамвай – има редовен градски транспорт буквално на всеки 5-10 минути между 6 сутринта и полунощ, като повече информация може да намерите на сайта на ACTV;

  • автомобил – с автомобил можете да стигнете до самата Венеция (има огромни паркинги на Piazzale Roma и Tronchetto), но не ви го препоръчвам: ще се наложи да платите между 21 и 30 EUR на ден. Много по-изгодно е да спрете безплатно в Местре, след което да се качите на градски транспорт до самата Венеция;
  • кораб – круизни кораби достигат до порт Венеция, както и до Stazione Marittima, но отделно има и воден градски транспорт, наречен вапорето, с който може да посетите близките острови, летището, както и цяла Венеция. Обслужват се отново от ACTV (виж линии и разписания) и ще разкажа за тях малко по-подробно надолу.

Карта „Venezia Unica“

Всяка година 18 000 000 туристи посещават Венеция, което прави средно 50 000 на ден, като най-много (около 3 000 000) идват на карнавала през февруари. При всички положения, няма да искате да чакате на огромните опашки за музеи и e добре да се възползвате от най-ниските цени за транспорт. Всичко това ви се дава от картата „Venezia Unica“, официален продукт на Община Венеция, с възможност за поръчка онлайн. Вариантите с какво „да напълните“ картата са много, но за уикенд искам да ви обърна внимание за следното:

  • Rolling Venice – за хора между 6 и 29 години, с доста добра отстъпка за транспорт и музеи;
  • Вход за музеите на площад Сан Марко (20 EUR за възрастни, 13 EUR за младежи до 26 г.) – достъп до Двореца на дожите и още 3 музея на площада;
  • ACTV карта за транспорт за 72 часа (40 EUR за възрастни, 22 EUR за младежи с Rolling Venice). За 24 и 48 часа картата за възрастни е съответно 20 EUR и 30 EUR, което макар да изглежда скъпо на пръв поглед, в сравнение със 7,50 EUR за единично пътуване с вапорето си е доста добра инвестиция. А важи и за автобусен и трамваен транспорт до и на територията на Местре, както и за вапорето до островите. Картата трябва да се валидира при всяко качване в даденото превозно средство.

Тънкият момент откъде да си вземете картата: при поръчка получавате ваучер със специален PNR код, който можете да използвате на всеки от обектите, упоменати тук: http://tripplanner.veneziaunica.it/en.

Но дори и да не сте си резервирали картата онлайн, можете да си вземете всичко от нея в туристическия център на Piazzale Roma. В никакъв случай не оставяйте билетите за музеите на площад „Сан Марко“ за покупка от самия „Сан Марко“ – това ще ви спести около час-два чакане на опашка.

Настаняване

Можете да се настаните в самата Венеция, на някой от островите, както и в континенталната част (Местре). Транспортът от Местре е доста удобен, с гореспоменатата карта може да се ползва неограничено, пътуването до Венеция е 15-20 мин., а хотелите са на значително по-ниски цени. За самите хотели както обикновено препоръчвам Booking.com и Airbnb.

Венеция е така устроена, че най-вероятно

Piazzale Roma (Площад Рома)

ще е вашата първа и последна спирка. Около и на големия площад спират всички автобуси и трамваи от Местре, Venice People Mover (нещо като фуникуляр от паркинга на о. Трончето), в близост е ж.п. гарата Santa Lucia, огромният паркинг за автомобили, има туристически офис (последно напомняне да си вземете билети за музеите на площад Сан Марко от тук) и място за съхранение на багаж. Тук е мястото да си вземете и първото вапорето (или ако предпочетете – water taxi). Спирките на вапорето са покрити понтони в бяло и жълто, които толкова се различават от останалата архитектура, че няма как да ги пропуснете:

До площад Сан Марко ходят линии 1, 2 и N, като ако искате да сте сигурни, че ще минете по Canale Grande, хванете си линия 1.

Canale Grande (Големият канал)

След като се качите във вапоретото, следват около 4 километра през най-красивата част от Венеция, като по време на пътуването си ще видите около 170 сгради. Повечето от тях са построени между 1200 и 1700 г.

Може би тук е мястото за малко венецианска история. Както казват самите венецианци, началото на Венеция е като годежен пръстен, изпуснат от нестабилна ръка в Канале Гранде. Никой не знае къде и как точно се заражда „плаващият град’. Първите свидетелства са от около V в., когато изплашени хора, бягащи от земите на днешните Падуа и Тревизо, изложени на атаките на германските племена, намират убежище в мочурищата на адуктор магнуса на италианския ботуш. Накратко – Венеция е на над 1500 години!

Временните им жилища предлагали сигурно убежище, така че част от хората се установили на островите постоянно. Счита се, че Големият канал в древността е бил река, около която с годините постепенно са се появили днешните сгради.

Първите венецианци започнали да изграждат сградите върху солидна основа, като забивали дървени стъбла в пясъчната земя и строели дървени платформи над мочурищата. Дървото е доста нетрайно и използването му като носеща конструкция може да изглежда странно на пръв поглед, но дълголетната Венеция е изградена именно върху дървени трупи – потопени под вода, те не са изложени на кислорода, необходим на микроорганизмите, отговорни за разпадането на дървесината. От друга страна, солта и пясъкът във водата с вековете превръщат дървото във вкаменелост и го правят изключително здраво и трайно. А за да си представите за какво количество дървета става въпрос: само църквата Santa Maria della Salute е изградена върху 1 106 667 бр. 4-метрови дървета, донесени по вода от горите на днешните Словения, Хърватия и Черна Гора! По груби изчисления, от толкова дървесина може да се произведе 55 пъти хартията, нужна за отпечатване на всички книги във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

С вековете малкото селище Венеция се превръща в град-държава и столица на империя, която се е простирала из Адриатика и Източното Средиземноморие – от Хърватска до Гърция. Войските ѝ са достигали дори до Константинопол, преди Венеция да навлезе в залеза си и да бъде завладяна от Наполеон през 1797 г.

Тук за първи път в света жена завършва университет – Елена Лукреция Корнаро Пископия, 25 юни 1678 г. Във Венеция се ражда и първото казино в света (1638 г.), което лесно можете да забележите край Големия канал.

Днешна Венеция се състои от 118 острова, разделени от 177 канала и свързани с 416 моста, но над Canale Grande минават само четири, като най-известният от тях е

Ponte di Rialto (Мостът Риалто)

Риалто е бил единственият мост над Canale Grande от 1181 г., като през 1255 г. понтонът мост е заменен от дървен мост, а той – от съвременния каменен през 1591 г. Мостът образува внушителна за времето си арка с височина от 7,5 метра. Подобно на Покрития мост в Ловеч, върху Риалто ще видите десетки малки магазинчета за сувенири. Тук е може би най-популярното място да наемете



Реклама:

Booking.com

Гондола

Със сигурност щом чуете „Венеция“, веднага си правите асоциация с гондола и обратно. Ако сте сред щастливците, които посещават Венеция през първата неделя на септември, ще можете да присъствате на Парада на гондолите, който не отстъпва по пищност на маскения карнавал през февруари.

Типичните 10-метрови лодки с равно дъно са специално адаптирани за условията на Венецианската лагуна. Лявата страна на гондолата е около 25 см по-дълга от дясната, с което се компенсира „изкривяването“ от гондолиера и греблото му. Движението се извършва от лявата страна на канала – както е с автомобилите в Англия, Индия и Япония, например.

Числото 400 е тясно свързано с гондолите – има точно 400 такива във Венеция, като са били нужни над 400 часа, за да се направи всяка една гондола. Всеки от гондолиерите също минава 400-часово обучение, за да се научи да управлява 400-килограмовата лодка – иска се не просто раирана блуза, сламена шапка и черни панталони, а и доста умения, за които се държи изпит… Всъщност, гондолиерите са с един по-малко. Защото единствената лицензирана гондолиерка се казва Джорджа Босколо.

Всяка гондола се състои от 280 детайла, направени от 10 различни вида дърво: дъб, бук, бряст, липа, лиственица, ела, череша, круша, орех и махагон. Ако искате да научите повече за това как се правят гондолите, посетете Squero di San Trovaso.

А ако просто искате да се повозите на гондола, имайте предвид, че удоволствието е наистина скъпо. За 40-минутна разходка си пригответе около 80 EUR, а ако е по залез слънце – направо стотачка. В пика на туристическия сезон цените могат да нараснат дори повече, да не говорим, ако поискате и серенада.

Вариантите да намалите цената са няколко – хванете гондола от малките канали във вътрешността на Венеция. Или се комбинирайте няколко души. Или просто се пазарете до дупка, накрая си тръгнете и чакайте да ви настигнат (но дори и тогава надали цената ще падне с повече от 20-30 EUR). За последното обаче внимавайте – много туристически гидове съветват да не го правите, защото със смъкването на цената се смъква и удоволствието: гондолиерите значително съкращават маршрута заедно с цената и има шанс да пропуснете голяма част от изживяването.

Ако все пак искате да се качите на гондола, но нямате пари, може да си наемете traghetto (пенсионирана гондола, която се ползва, за да пресечете Canale Grande). Пътуването наистина е доста по-кратко, но стига за едно-две селфита, а струва колкото кофичка сладолед.

Без значение дали ще пътувате с гондола, пеш или с вапорето, в крайна сметка ще достигнете

Palazzo Ducale (Дворецът на дожите)

Palazzo Ducale или Дворецът на дожите е красива готическа сграда, която няма как да пропуснете, тъй като се намира точно там, където Canale Grande достига най-южната част на площад Сан Марко.

Дож е титла, която идва от лат. dux, т.е. водач и повече от 10 века е била носена от най-влиятелните хора във Венеция. С други думи, дожът е бил държавен глава с неограничена власт на тогавашния град-държава Венеция. И е тънел в неограничен разкош!

Дворецът е построен още през IX в., но оттогава досега много пъти е бил реконструиран и разширяван. Съвременният си вид има от 1340 г., а довършителните работи по него са продължили до 1420 г.

Фасадите на сградата включват долна част, състояща се от колонада на приземния етаж под открити лоджии (това са отворени пространства, подобни на тераса, но от вътрешната страна на сградата). За разлика от повечето средновековни дворци, лоджиите са на приземния етаж, а стените са вдигнати над тях.

Дворецът на дожите е превърнат в музей, който може да посетите всеки ден между 8:30 и 18 ч. И ако го направите, гарантирам, ще ви заболи врата от взиране в прекрасните позлатени тавани.

Посещението започва от Златното стълбище, завършено през 1559 г.  и продължава през редица помещения, служили на най-върховната власт във Венеция векове наред.

Ще ви висне долната челюст от невероятните зали, изпъстрени с картини на Джентиле да Фабриано, Алвизе Виварини, Пизело, Виторе Карпачо, Джовани Белини, Порденони, Тициан, Франческо Петрарка, Висарион Никейски, Джакомо Палма младши, Андреа Паладио, Доменико Робусти и др. Накратко – един малък Лувър.

Неслучайно дворецът е посещаван от над милион души годишно -картините са внедрени в прекрасни орнаменти от дърво, мрамор и злато. Стая след стая, ще видите Камарата на Великия съвет – една от най-големите зали в Европа с размер 53х25 метра, украсена с картини на Паоло Веронезе, Тинторето и Палма Ил Джовани след пожара през 1577 г.

В тази зала е и „Парадисо“ – най-дългата картина, рисувана на платно в света, извисяваща се над трона на Дожа. За картината е имало конкурс (всички „номинации“ също са показани в съседната зала), спечелен от Джако Тонторето и изпълнен за по-малко от 5 години – от 1588 до 1592 г.

От прелестта на двореца ще преминете по

Ponte dei Sospir (Моста на въздишките)

Много хора свързват Моста на въздишките с нещо романтично. Истината е, че той представлява топла връзка между Двореца на дожите и по-късно изграден затвор, в който е лежал (и избягал!) самият Казанова.

А причината да се нарича така е, че затворниците, минавайки по моста, с тежка въздишка за последен път поглеждали към красивата Венеция и морето, преди да бъдат изпратени в килията.

Basilica di San Marco (Базиликата Сан Марко)

Базиликата Сан Марко е разположена в центъра на площад Сан Марко и е най-известната църква в града, често сочена за пример на византийска архитектура. Църквата първоначално е частен параклис за дожите, като строежът ѝ е завършен през 1617 г. Известна е като Chiesa d’Oro (Златна църква), заради красивите си златни мозайки. Но тя очарова и с олтара, съдържащ саркофаг с мощите на св. Марко Евангелист, украсен със стотици изумруди, сапфири, рубини, перли и аметисти. Прочутите венециански коне, местени от императорската ложа в Константинопол чак до Париж се съхраняват в музея към църквата, а конете над главния вход на базиликата са бронзови копия. Можете да влезете безплатно в църквата, но музеят има входна такса от 4 EUR.

Камбанарията

Камбанарията на площад Сан Марко се издига на 98,6 метра, което я прави най-високото съоръжение във Венеция. Построена е през 1514 г. върху основа 12х12 метра, като освен за камбанария, тя е била използвана за наблюдателница и за морски фар. Направих 10-тина снимки на кулата с новия си апарат и започнах да се ядосвам: „Този обектив изкривява изображението и кулата изглежда наклонена на всички снимки“. После погледнах към кулата и видях, че проблемът не е във фотоапарата – камбанарията е наистина наклонена! Всъщност част от нея се срива през 1902 г. и е реконструирана през 1912 г.


Като цяло всички камбанарии във Венеция са наклонени. Santo Stefano е наклонена колкото Пиза, лесно видими са и наклоните на камбанариите San Martino (на о. Бурано) и Базиликата San Pietro di Castello. Именно наклонът е причината в основата на камбанарията на площад Сан Марко да се изгражда титаниев обков, който да я задържи права. Той не пречи да я посетите, да я разгледате отвътре и дори да се качите на върха ѝ, ако имате желание, време и 5 EUR. Ако се качите, освен невероятната гледка към Венеция, ще видите и пет камбани, всяка с различна функция – за екзекуции, заседания на Сената, за повикване на консулите, както и за простички неща като обозначаване на началото и края на работния ден или кога точно е време за обяд. Самият Галилео Галилей също се е качвал на кулата през 1609 г., за да демонстрира току-що изобретения телескоп на тогавашния дож Антонио Приули.

Correr Museum (Музеят Корер)

Корер е огромен музей, който обикаля площад Сан Марко. Билетът за Двореца на дожите ви дава достъп и до Корер.

На първия етаж можете да научите много за историята на Венеция и Венецианската република от XIII до XVI в., да се насладите на една от най-големите нумизматични колекции, както и на маслени картини, графики, монети, оръжия, макети и скулптури. Вторият етаж е картинна галерия с венециански творби от раждането на Венеция чак до XVI в.

А след като се насладите на разкоша на площад Сан Марко, със сигурност ще искате да си изгубите из

Малките улички на Венеция

Ако сте чели пътеписите ни за Рим или Южна Италия, вече знаете, че си падаме по китни италиански улички с висящо пране и ароматни цветя, ресторантчета с внимателно подредени столове и масички, запокитени площадчета с най-вкусния сладолед на света… Е, Венеция предлага всичко това, но каналите правят нещата още по-различни! Гаражите например изглеждат така:

За да усетите истинския дух на града, непременно се „загубете“ сред каналите и тесните пътечки между сградите, които местните наричат callètte (най-тясната е широка само 53 см).

Ще намерите редица скрити магазинчета за сувенири, бакалийки, винарни и магазинчета, предлагащи какво ли не… Наистина какво ли не:

И след като ви хване тази приятна клаустрофобия, все пак вероятно ще поискате да видите Венеция от по-далеч. Една кратка разходка до

Lido di Jesolo (Лидо ди Йезоло)

ще ви се отрази чудесно. Мястото е известно с хотелите си и дългата си плажна ивица. През април не е подходящо за къпане (климатът е подобен на нашето Черноморие), но със сигурност действа успокояващо и разтоварващо, особено на чаша аперол шприц, за който ще разкажа малко по-нататък…

Нощна Венеция

Очаквах Венеция да е по-празна през нощта, но тя направо опустя. Тук-там някоя двойка влюбени минават по моста, тук-там някой гондолиер се прибира към къщи, тук-там някое късно вапорето разнася последните туристи към гарите и хотелите им…

Хората се покриват по ресторанти, барове и кафенета (казах ли, че Florian на пл. Сан Марко е най-старото кафене в света?), културни мероприятия (вижте програмата на Teatro La Fenice и Palazzo Barbarigo-Minotto) или в историческото казино… Единствено около Риалто остава сравнително оживено, но нищо общо с дневното гъмжило от туристи.

Може би причината за това бе и априлският студен вятър – не знам. Но знам, че това ми даде възможност спокойно да направя няколко интересни вечерни снимки на Венеция, като за финал.

А сега – малко технически детайли:

Шопинг

Както вече писах, по малките улички на Венеция ще откриете магазинчета със всякакви сувенири – венецианско стъкло, венециански маски, шоколатиери, магнити, значки и какво ли още не…

За по-сериозен шопинг, препоръчвам да отидете до Местре. Молът Porte di Мestre е лесно достижим от Венеция с автобус 24H и всеки влак до Venezia Mestre Ospedale, а от Местре – с автобус 31H.

Храна и напитки

Ресторантите, храната и напитките във Венеция са скъпи, но не много повече от навсякъде в Западна Европа. Ако сте наистина гладни, препоръчвам вечеря в ресторант-бюфет Mishi Mishi в гореспоменатия мол Porte di Mestre, където срещу първоначална такса от 16 EUR можете да ядете колкото побира стомахът ви (напитките се заплащат отделно), а и да се позаредите с провизии от хранителните магазини наоколо. Препоръчвам да заложите на морските дарове, които са с много високо качество, а цените им в някои ресторанти може дори да са по-ниски от тези в нашите…

Ако пък предпочитате нещо наистина типично венецианско, непременно опитайте:

  • Вече споменатия Aperol Spritz – аперитивче с аперол, просеко и газирана вода за следобедните часове, популярно из цяла Италия, но тръгнало именно от бреговете на Венецианската лагуна;
  • Zaeti – традиционни венециански бисквити от царевично брашно и стафиди, с мекотата на бишкоти;
  • Cicchetti – най-близкият превод, който ми идва за чикетите, е „мезелъци“ – малки хапки, под формата на ордьовър, с всичко прясно за деня, които се сервират в традиционните венециански барове, известни като bàcari. Често включват мини-сандвичи, хапки с маслини и зеленчуци, варени яйца и морски дарове, поставени върху парченце хляб или в мини-чинийки;
  • Połenta e schie – качамак с венециански скариди, комбинацията розово-жълто изглежда изключително вкусно;
  • Tramezzini – триъгълни сандвичи от бял хляб без коричка с пълнеж, който може да е всякаква комбинация от пюрета, сосове, колбаси, пастет, яйца, месо, риба и зеленчуци;
  • Bigoli in salsa – дълга паста, за която може да се каже, че е нещо средно между дебели спагети и италиански макарони, която венецианците сервират с малки лукчета, аншоа и ароматен сос;
  • Rixi e bixi – простичък ориз с грах, но любима храна на дожите;
  • Fegato alla veneziana – крехък телешки дроб, задушен с малки лукчета, една от любимите рецепти на известния Франческо Леонарди.
  • Вино – не забравяйте, че всичко по-горе е гарнитура към основното блюдо – виното. А ако искате да „затапите“, може да пробвате и чаша лимоново згропино в края на вечерята. Наздраве!

Бюджет

  • Полети София-Венеция-София – 50 EUR с RyanAir, ако резервирате навреме;
  • Трансфер от и до летището – 22 EUR;
  • Карта „Венеция Уника“ – 40 EUR;
  • 3 нощувки в 4-звезден хотел в „Местре“ с включена закуска – 306 EUR;
  • Входна такса за музеите на пл. Сан Марко – 20 EUR;
  • Входна такса за музея на църквата или камбанарията – 9 EUR;
  • Две вечери в ресторант – 56 EUR;
  • Вечеря All You Can Eat – 20 EUR;
  • Хапване на крак и сладоледи през трите дни – 40 EUR;
  • Коктейл на Лидо – 8 EUR;
  • Шопинг, сувенири и подаръци – 150 EUR;
  • Гондола (ако решите) – 80 EUR;
  • Градска такса – 9 EUR;

Общ бюджет: 810 EUR / сам човек

Предполагам, че ако сте двойка, ще ви излезе само 200-250 EUR отгоре, т.е. разходите би трябвало да станат около 1060 EUR (530 EUR/човек), но, разбира се, ако решите да харчите стабилно, с тези пари не можете да си купите и чифт обувки… 🙂

Този пътепис се получи дългичък, а? Но колкото и да е дълъг, пак няма как да напиша (пък и да видя) цялата история, трупана във Венеция с векове. Не можах да видя островите Мурано (известен с венецианското стъкло) и Бурано (известен с венецианската дантела), не видях Венецианския Арсенал, не влязох в Santa Maria della Salute, построена като сделка с Бог, за да прогони чумата от Венецианската лагуна… но нищо, ще дойда пак и ще доведа цялото семейство някой ден!

А сега ви казвам „чао“. Всъщност думата „ciao“ идва от Венеция, от “s-ciavo vostro”, което приблизително означава „на Вашите заповеди“ или „на Ваше разположение“… Италианците я използват както за „здравей“, така и за „довиждане“. Е, благодаря за отделеното време и до нови срещи във Венеция…

Никога не съм те виждал
тъй красива – спяща край брега
като непозната приказка,
сред стари къщи и вода…
Исках хиляди неща да кажа,
ала онемях – и парче живот оставих,
малко младост, малко смях.
Остана Моста на въздишките
над далечния канал,
но по теб въздишам още
и да тръгна ми е жал.
Чао, Венеция, чао-чао-чао…

 

Малмьо: „малкият брат“ на Копенхаген

Malmo-CopenhagenLittleBrother
Малмьо

Отдавна се каним да посетим Скандинавския полуостров и да разгледаме Дания и Швеция. Ако четете пътеписи, ще видите, че не сме първите (няма и да сме последните), които използват евтините полети на WizzAir до летището в Малмьо (Швеция), за да посетят и столицата на Дания – Копенхаген. Нещо повече – оказва се, че е доста по-евтино да спите в Малмьо и да пътувате до Копенхаген всеки ден, тъй като датската столица е много по-скъпа в сравнение с третия по големина в Швеция Малмьо. Ето малко актуални цени от Booking.com към днешна дата:

Вид хотел Копенхаген Малмьо С транспорт
(+93 лв.)
Спестявате
Хостел 156 лв. 84 лв. 177 лв. -21 лв.
259 лв. 173 лв. 266 лв. -7 лв.
★★ 340 лв. 207 лв. 300 лв. 40 лв.
★★★ 357 лв. 207 лв. 300 лв. 57 лв.
★★★★ 399 лв. 207 лв. 300 лв. 99 лв.
★★★★★ 646 лв. няма няма няма

Офертите са взети за двама души в двойна стая от най-евтините хотели в съответната категория с оценка 7+. Накратко – полетът от София до Малмьо ще ви е най-малкият разход – ако все пак решите да спите в хотел с две или повече звезди, в Копенхаген дори хотел две звезди ще ви излезе над 300 лв. за нощувка, а в Малмьо за 207 лв./вечер можете да намерите 4-звезден хотел.

IMG_3389

Двупосочен билет за двама с връщане до 24 часа с влак струва точно 440 SEK (93 лв., купете си билети от гарата, няма смисъл да е предварително) и ще видите две държави и два града вместо един. Влаковете между двата града се движат денонощно, като през по-голямата част са на всеки 20 минути. Понеже смятането между шведски крони, датски крони и български лева е трудно, съветваме ви да си направите и един бърз „пищов“ с курсовете, като този на снимката. Пари в брой на практика няма да са ви нужни – с кредитна карта няма проблем нито в Швеция, нито в Дания, при това говорим за гарата, мола, кварталното магазинче и дори уличната вестникарска будка, картите просто се приемат навсякъде!

И така, след като обосновахме решението си – да се върнем на историята. Въпреки че излетяхме със закъснение, пристигнахме по разписание и след близо час висене на летището, най-накрая се озовахме пред входа му. Тук е мястото да кажем, че вместо да поръчвате трансфер от WizzAir (за който чухме доста лоши неща от други пътници), ви съветваме да си вземете билет от Flygbussarna. Цената е същата.

bus

Автобусите са нови, разписанията са синхронизирани с полетите, резервацията е онлайн, билетите може да се ползват в рамките на месец след това и представляват баркод, който може да вкарате и в телефона си, а по време на път можете да ползвате безплатно Wi-Fi и дори да заредите телефона си. Впечатли ни и че коланите в Швеция са задължителни в автобусите, а на борда предлагат дори детски столчета.

malmo-facts

Малко факти за Малмьо, докато трае 35-минутният ни трансфер от летището до централната авто- и ж.п. гара:

10 бързи факти за Малмьо

  1. Малмьо е третият по големина град в Швеция (след столицата Стокхолм и Гьотеборг), с население 320 000 души.
  2. 30% от това население се придвижва изцяло с велосипеди, но за целта има изградена подходяща инфраструктура – неслучайно Малмьо спечели награда „най-добър град за колоездене“.
  3. Малмьо е по-близо до Италия, отколкото до най-северните територии на Швеция (до Тренто, Италия разстоянието е 1350 км, а до най-северната точка на Швеция, Кумавуопио – 1990 км) – да, Швеция е толкова дълга!
  4. Сред официалното население на Малмьо има регистрирани 170 различни националности – неслучайно девизът на града е „ако си видял Малмьо, значи си видял света“.
  5. Малмьо е родният град на актрисата Анита Екберг („La dolce vita“, 1960), легендарният футболист Златан Ибрахимович и камионите Scania.
  6. Малмьо принадлежал на Дания до 1658 г., когато след Втората северна война между данско-норвежкия крал Фредерик III и шведския крал Карл X Густав се сключва примирие, с което голяма част от територията на Дания става шведска, в това число и област Скания, заедно с град Малмьо. Ето защо за шведската история Малмьо е сравнително млад град.
  7. Малмьо е един от трите най-зелени града в света според класацията на сп. Green Uptown и има куп награди: столица на часа на Земята, награда на WWF за грижа за околната среда, награда на ЕС за устойчиво развитие, най-екологичен град на Швеция, град на електрическите автомобили.
  8. След горното едва ли ще се учудите, че го наричат Града на парковете – в Малмьо има четири големи парка (Folkets Park, Slottsparken, Pildammsparken и Kungsparken), както и 16 по-малки, повечето от които са свързани и оформят зелен коридор между прекрасния Ribersborg, градските канали и стадиона. Добавете шест голф-клуба, зоопарк и скейтпарк и картинката става ясна.
  9. Градът е и важен пристанищен, пътен и железопътен възел – свързан е с Копенхаген посредством Йоресундския мост, построен през 2000 г. и е наричан „малкият брат“ на Копенхаген.
  10. Малмьо е и с най-голям брой ресторанти на глава от населението в Швеция, а тъй като е заобиколен от китни гори, тучни ливади и плодотворни земи, тук е и най-добрата храна в цялото кралство.

malmo-night

До хотела – първи впечатления

Автобусът пристигна на централната гара и затътрихме куфара по равните плочки на тротоара, минавайки покрай романтичния нощен фар и отразяващите се във водата градски светлини. Първо впечатление – шведите си обичат Volvo.

volvo

Второ впечатление – май повече си обичат велосипедите, къде другаде сте виждали двуетажен паркинг за колелета?

bike

След 15 минути вече бяхме пред хотела – трето впечатление: домашните любимци са повече от добре дошли тук – на входа на хотела ни чака кофа с вода за измиване на лапичките, чисти кърпи за подсушаване, гранулки за хапване и купичка с чиста шведска водичка за четириногото!

pets

Рядко пишем за конкретни хотели в блога си, но препоръчваме Park Inn by Radisson с две ръце, заради отношението цена-качество. При три нощувки цената падна на 156 лв. за двойна стая с включена закуска (на шведска маса, разбира се!), което за тези ширини си е направо евтино. Пред хотела има голям супермаркет, а на броени метри са плажът Ribersborgs и Turning Torso (виж по-долу).

park-inn-malmoЛеглото бе наистина удобно, в стаята има ютия и кафеварка, но стига реклама – както се шегуваме, бай Радисън е хубав човек. Жена му прави чудесни палачинки с плодове и ужасно вкусна херинга с горчица (да не се чудите какво да избирате от богатата шведска маса). Така че резервирайте смело.

Както казахме, пеш от хотела до гарата и центъра е около 15-20 минути. След три дни обикаляне, накрая решихме да изпробваме и градския транспорт в Малмьо. Точно пред хотела се намира и автобусна спирка, която ви свързва с останалата част от града чрез автобус No. 3 (кръгова линия през хотела, гарата, Pildammsparken, стадиона и плажа Ribersborg). Можете да си вземете единичен билет за 22 SEK, 24-часов билет за 65 SEK, 72-часов за 165 SEK (всички дотук се предлагат и на рецепцията на хотела), билет за еднократно минаване през Oresund за 249 SEK с 25% отстъпка за Тиволи и други атракции в Копенхаген и др. (вижте https://www.skanetrafiken.se/sa-reser-du-med-oss/valj-ratt-biljett/).

Централна гара

malmo-central-station

През следващите два дни ходихме до Копенхаген, така че единственото, което видяхме от Малмьо, бе гарата. Странно, но сякаш си в градските хали, а не в гарата: приятни магазинчета, кафенета, кътчета за хапване, книжарница, магазин за сувенири и change бюро…

centralna-gara-malmo

След построяването на Йоресундския мост, 400 влака дневно преминават през Малмьо, т.е. по един влак на всеки три минути и половина, през цялото денонощие, с пътникопоток от 17 млн. души годишно и чак се чудиш как е възможно да се чувстваш толкова уютно на подобно място…

vlak

Донякъде за това допринася тунелът, построен през 2011 г., с който влаковете вече не се налага да обръщат посоката, а просто преминават през гарата, а цялата инфраструктура с коловозите, шумните влакове и забързаните пътници е под земята.

ploshtad-do-garata

Но и над земята около гарата ще видите интересни неща – в близост до нея се намира площад „Ана Линд“, с прочутата си скулптура на завързан пистолет (не го снимахме, беше в ремонт) и цветен монумент плюс детска площадка в едно, наречен Spectral Self Container.

Йоресундският мост

oresund2

Разбира се, за двата дни до датската столица, преминахме и Йоресундският мост, свързващ Малмьо и Копенхаген. С дължината си от 7845 метра и теглото си от 82 килотона той е най-дългият и най-големият комбиниран автомобилно-железопътен мост в Европа. Той е и единствената сухопътна връзка между Скандинавия и Западна Европа, ако не броим далечния 5063-километров алтернативен „вариант“ през Санкт Петербург. По двете платна, всяко с по две ленти плюс аварийна средно 17 000 автомобила преминават моста всеки ден. Отдолу минават два отделни ж.п. коловоза, както и редица кабели, подсигуряващи бърз Интернет-достъп на Скандинавия (може би тук е мястото да кажем, че в Швеция не се скъпят толкова за безплатен wi-fi и такъв се предоставя почти навсякъде). В същото време свободното пространство под моста с височина 57 м и ширина 490 м позволява безпроблемно преминаване на натоварения корабен трафик. Южно от моста е разположен и Lillgrund – най-големият масив от вятърни електроцентрали в Швеция.

oresund-electricity

Строителството на моста започва през 1995 г. и завършва през 1999 г., като официалното му отваряне е през 2000 г. Мостът преминава от шведския бряг до изкуствения остров Пеберхолм, откъдето връзката продължава с 5 км подводен тунел до датския остров Ама и там излиза директно на летище Копенхаген.

oresund1

Ние преминахме моста с влак и автобус (с автобус гледката е по-добра, билетите – по-евтини, но пък тръгват малко встрани от гарата в Копенхаген и на билета ни пишеше автобус 325 до Малмьо, а в крайна сметка се оказа, че трябва да хванем автобус 300 до Осло, а уж редовният 999 изобщо не съществува вече, така че сте предупредени за неуредиците при автобусния транспорт и препоръчваме да действате „на сигурно“ с влак).

Както се досещате, през моста Йоресунд преминава границата между Дания и Швеция. Макар и двете държави да са шенгенски, покрай емигрантската криза от 2015 г. често се извършват паспортни проверки. И тук минахме през двете крайности – от случай, в който дори не ни провериха билетите във влака, до такъв, в който ни провериха два пъти на датската и веднъж на шведската граница.

И така – най-накрая, на ден трети и последен от престоя ни, тръгваме да обикаляме из Малмьо. Съветваме ви да си наемете велосипед, но може и пеш…

Църквата Св. Петър

st-petri

Пускаме се на юг от Централна гара и пред нас се извисява най-старата сграда в Малмьо. Построена е през 1319 г. и е висока 105 м. Надникваме вътре – близо до 700-годишния мраморен под стои модерна ИКЕА масичка и кашонче с играчки за децата: да се занимават, докато родителите им са на църква.

ikea-church

Площадите и главната улица Södra Förstadsgatan

Продължаваме през централния площад „Сторторгет“ (в превод – „голям площад“), със статуя на гореспоменатия шведски крал Карл X Густав.

statui

Малко по-надолу виждаме още един площад (Густав Адолф), а накрая стигаме и до любимия ни малък китен „Лила Торг“ (в превод – „малък площад“).

lilla-torg

horse-dalaОколо площада започва търговската зона, в която ще видите десетки ресторантчета, кафенета, магазини за сувенири. Ако искате да вземете нещо типично шведско, заложете на кончето Дала, станало световноизвестно през 1939 г., когато по време на световното изложение в Ню Йорк пред шведския щанд била поставена негова гигантска дървена фигурка. Лошата новина е, че кончетата са скъпи. Добрата – че са нещо наистина шведско и са ръчна изработка.

glavna

Пускаме дълъг тегел по главната улица. Времето е чудесно, но ни правят впечатление и минувачите: ведри, усмихнати и спокойни. Възрастните хора се обличат стилно и елегантно – ако ги гледаш в гръб, няма как да познаеш, че пред теб ходят 70-80-годишни. Шведките: красиви, руси, синеоки, нежни, изящни… Няма да е политически коректно да пишем за реакцията на Петър, но дори Биляна се удивляваше на някои от тях. Направи ни впечатление и още нещо – както в почивните, така и в работните дни кафенетата и баровете стояха полупразни, а времето беше повече от прекрасно като за Малмьо. Явно високите цени не са по джоба дори и на местните жители.

obuvki-monument

Достигаме до един от каналите – на моста има статуи от обувките на известни шведски актьори. Може да си наемете и лодка, с която да разгледате града от друга перспектива. Предлагат се от двуместни водни колелета до немалки лодки за канален пикник с тайфа от около 20 души 🙂

canal

От Триъгълника (Triangeln), където свършва главната търговска улица, може да си вземете влакче за една спирка или, aко имате сили и поне час-два време, можете да хванете двата парка Pildamsparken и Stadionparken, да минете покрай стадиона на ФК „Малмьо“, да се пуснете през още един парк (Kroksbäcksparken) и да стигнете до Hyllie, където е най-големият шопинг център в Малмьо (Emporia). Времето за шопинг не го броим, а и ние нямахме такова, така че продължихме към

Кралският парк

park1

Кунгспаркен (Kungsparken) е най-старият парк в Малмьо (1872 г.). Известен е с разнообразието си от дървесни видове, летните фестивали, големите тревни площи, приятните езерца и това, че е дом на едно от всичките четири казина в цяла Швеция.

park3

Отворен е 24-часа в денонощието, входът е свободен и мястото е прекрасно за релакс, пикник, сутрешен джогинг или следобедна разходка с велосипед.

park2

Сядаме да отморим и след броени секунди на една ръка разстояние минават патици и най-необезпокоявано се насочват към съседната група… Прави впечатление, че тя се състои предимно от татковци. Има си и ясна причина за това – от 2016 г. мъжете в Швеция имат право на три месеца напълно платено бащинство, а двамата родители имат право на общо 480 дни платен отпуск, когато им се роди или пък осиновят дете, като поне 60 от тях трябва да се ползват от бащата. Добавете 30 дни редовен годишен отпуск и ще осъзнаете, че Швеция е страхотно място да си баща…

park-people-malmo

Децата тичат свободно, катерят се по дърветата, боричкат се, излизат на улицата, крещят… Е, как пък един път не чухме „Едвине, облечи си пуловер, че ще настинеш… Елза, ела тук веднага казах… Лиаме, Лиаме, пак си озелени анцуга, значи!!! Оскаре, не удряй Елба и Стела, че аз ако те свитна… Валтере, виж си врата отзад колко е изцапан! Алва, изчисти си устата! Густаве, млъкни, бе, момченце, спри се, бе… Олеле, Ида, ще паднеш в езерото… спри, спри!!! Мелвине, не гони патките! Едит, не ми реви, че ще ти дам истинска причина да го правиш… Филипа, момиченце, само да се приберем вкъщи и ще ти счупя главичката…“ Сигурни сме, че културата, драконовските закони за детска закрила и отнемането на родителски права като „стой, та гледай“ в скандинавските страни играе огромна роля за това (което пък е другата страна на монетата), но определено прави впечатление колко много свобода дават родителите на децата си, което носи и много позитиви за всички.

Плажът Ribersborgs

beach

Излизаме от парка и виждаме широка, тучна поляна с безкрайна морска шир на хоризонта. Досега не бяхме виждали брегова ивица, където зелената трева се докосва директно до синьото море, разделена само от няколко камъка. Местната флора и фауна се наслаждава на прекрасната гледка също колкото и ние.

malmo-swans

Booking.com

Все пак има 2,5-километрова плажна ивица с пясък, където може да се изкъпете голи или по бански, да си направите сауна или да се насладите на кафенета и ресторанти. Водата обаче е толкова студена, че единствено две малки кученца се наслаждават на плискащите се балтийски вълни…

sand

Няма как да пропуснете и

Turning Torso

turning-torso

Почти отвсякъде в Малмьо можете да видите новия символ на града – небостъргачът Turning Torso, който е най-високата сграда в Швеция и Скандинавия въобще. Някои източници твърдят, че Turning Torso е и най-високата жилищна сграда в ЕС, но това не е вярно и директно ви казваме няколко по-високи: The Shard (Лондон, 2012), Sky Tower (Вроцлав, 2012), Milennium Tower (Виена, 1999) , Intempo (Бенидорм, 2014) и Złota 44 (Варшава, 2012).

turning-torso2

Височината обаче не е най-важното, въпреки че именно тя е един от отличителните белези на зданието. Втората по височина сграда в Малмьо е едва 26 етажа (Kronprinsen), като повечето постройки в града са максимум на по 5-6 етажа. Защо тогава на шведите им е трябвал висок, 190-метров провокативен небостъргач, с неправилна и усукана форма, която на всичкото отгоре е доста скъпа за изпълнение?

Booking.com

Шеturning-torsoфът на HSB (компанията-собственик на имота) бил много впечатлен от творчеството на испанския архитект Сантяго Калатрава, известен с органичните си, нео-футуристични сгради. Ето защо от HSB искали именно Калатрава да направи една красива, интересна сграда в Малмьо. Градската легенда разказва, че когато се свързали с Калатрава, той директно казал да не го занимават със сгради под 200 метра… Явно са си стиснали ръцете за компромисните 190 м и ето ни небостъргач!

„Въртящият се торс“, както повечето превеждат Turning Torso, се състои от 9 „кубчета“, всяко от по 5 етажа, като има и по етаж между всички „кубчета“, използван за различни цели като конферентни зали, фитнес-зали, зали за парти и др. „Кубчетата“ всъщност имат основа с формата на петоъгълни „прешлени“ от човешкия гръбнак (откъдето се е вдъхновил и самият Калатрава), като всеки е леко извит спрямо предишните, така че да се получи ъгъл от 90 градуса между долния и горния край на сградата. Полезната площ на всеки етаж е 400 кв. метра. Може би е важно да кажем и че реално подвижни елементи в сградата няма – просто усещането, което създава, когато я погледнеш, е сякаш сградата се движи и е спряна на стоп-кадър.

turning-torso3

Строителството на Turning Torso продължава почти пет години, като първата копка е направена през 2001 г., бетонният фундамент е завършен през 2002 г. и следва строеж на 54-те етажа, така че в края на 2005 г. хората спокойно да се нанесат… И без оглед на близо тройно по-големите разходи от първоначално предвидените, тази сграда е новият символ на Малмьо.

Обратно към София

Хващаме обратния път – централната гара и автобусът до изцяло жълтото летище. Мятаме се на самолета на WizzAir, който отново излита с 35 минути закъснение. И си мислим: Малмьо далеч не е най-туристическият град, не е пълен със забележителности като Копенхаген, но пък е толкова приятен, спокоен и зелен, че със сигурност бихме предпочели да живеем там, вместо в датската столица…

IMG_3211

Капитан Шевченко настъпва яко и залепя колесниците на минутата в дъждовна София. Не, че има чак такова значение дали ще кацнеш в 00:55 или 01:00 през нощта… Прибираме се вкъщи, взимаме по душ и си лягаме. Както казват шведите,

Borta bra men hemma bäst
(Да си далеч е добре, но вкъщи си е най-добре)

Дунав мост 2 е готов!!!

Поне според Gооglе Maps, които са изпляскали втори мост над река Дунав. Можете да видите и сами – истинският мост е горе вдясно. „Допълнителният“ е долу вляво:


Вижте по-голяма карта



Реклама:

Booking.com